№ 968
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501123 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Ж. Т.
Н., чрез адв.Л., против Решение № 262545 от 29.09.2021 година, постановено
по гр.дело № 14006/2018 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена
предявената от Ж. Т. Н., ЕГН ********** срещу Ж. Ф. ГР. , ЕГН **********
и С.Ф. Г., ЕГН ********** молба за установяване, че решение
№38/12.04.2021г. по гр.д.№2357/2020г. на ВКС е обезсилено по право на осн.
чл.33, ал.3 от ЗС.
Съгласно аргументите в жалба решението се явява неправилно,
противоречащо на закона и на наличните доказателства.На първо място се
сочи, че ответниците в производство не са успели да докажат изправното си
поведение, както и че водените от тях свидетели не са установили нещо
различно.Отделно от горното въззивната жалбоподателка намира, че
свидетелски показания са недопустими и моли съдът да ги игнорира.Според
жалбата не е налице и забава на самия кредитор, т.к. ищцата не задължена да
подканя ответниците към активно поведение.В заключение се настоява съдът
да отмени решението и да уважи претенцията.
Отговор против жалбата е постъпил, и според него решението е
правилно, обосновано и подкрепено със събраните в хода на процеса
1
доказателства.С него въззиваемите Ж.Г. и С.Д., чрез адв.З. молят съда да
потвърди решението.
Втората въззивна жалба е частна и изхожда от адв.Л., като процесуален
представител на Ж. Т. Н..Тя е насочена против Определение № 266228 от
13.12.2021 година, с което съдът е оставил без разглеждане искането за
изменение на основното решение, в частта за разноските.
В тази жалба се настоява съдът да редуцира разноските, като се счита,
че срокът по чл.80 от ГПК касае възможността да се претендират
разноски.Според оплакванията в самата жалба, страната разполага със
самостоятелно основание да поиска редуцирането на разноските.Моли
определението да бъде отменено и въззивния съд да намали присъдените в
полза на въззиваемите разноски.
Отговор против тази жалба не е постъпил.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, пред ВОС въззивницата е редовно призована, не се
явява, не се представлява, но с писмена защита адв.Л. моли решението да
бъде отменено и претенцията – уважена.
Въззиваемите Ж. Ф. ГР. и СТ. Ф. Д., редовно призовани, не се явяват, не
се представляват.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
По делото не е спорно, че Решение №38 от 12.04.2021 година,
постановено по гр.д.№2357/2020 година на ВКС е допуснато изкупуване по
иска на Ж. Ф. ГР. и СТ. Ф. Д. против Ю. Т.Д. и Ж. Т.Н. на недвижим имот,
представляващ 1/2ид.ч. от УПИ ХVІ-9 в кв.17 по плана на ***, с площ от 1
170кв.м. при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила
Ж.Г. и С.Д. заплатят на Ж.Н. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на
осн чл.33, ал.2 от ЗС в едномесечен срок от влизане в сила на
решението.Също е видно, че самото Решение е влязло в сила в деня на
постановяването си 12.04.2021 година.
От материалите по делото също така е видно, че на 12.05.2021 година е
била подадена от въззиваемите молба до ВРС, с което уведомяват съда, че в
рамките на месечния срок от влизане в сила на атакуваното решение са
правили различни опити да изпълнят задължението си по решението чрез
изплащане на сумата от 1 500лв., но поради виновното поведение на Ж. Т.Н.
това не е могло да стане.
Представили са също така Удостоверение от 07.05.2021 година,
издадено от РС Варна, с което Ж.Г. и Ст.Д. да се снабдят от различни Банки с
2
информация за номера на банкова сметка открита евентуално там на името на
Ж.Н..
Представено е и Копие от Телепоща от 10.05.2021 година, с която е
отправено отново от Ж.Г. и Ст.Д. известие до въззивницата Н., че съдебно
присъдената й сума, е преведена с пощенски запис, като съобщението е
отправено до адреса на Н. посочен и по делото ***.
По делото е разпитан и свидетеля Б. Б. в полза на въззиваемите, който в
показанията си сочи, че я е придружавал при част от опитите и да изпълни
задължението си по решението за заплащане на сумата от 1 500 лева.Според
тези показания опитите да заплати сумата по банков път са се оказали без
успешни, т.к. банките не позволяват това.Също той сочи, че са се обърнали за
съдействие към ВРС за разкриване на банкова тайна, но също без
резултат.Според свидетеля чрез Български пощи са били наредени средствата,
и дори с нарочно писмо Н. е била уведомена за това.Т.к. и този способ не е
дал резултат, свидетеля сочи още, че заедно с една от въззиваемите е посетил
адреса на Н., където в разговор с нейната дъщеря е станало ясно, че Н. няма
желание и намерение да получи парите и ще продължи борбата си по
отношение на имота.В този смисъл са и показанията на втория разпитан
свидетел, в лицето на Ф. Г..
В подкрепа на горното по делото са представени и писмени
доказателства – Молба от Ж.Г. до ВРС – л.155, Съдебно удостоверение –
л.157, Телепоща до Н. – л.158, Разписка № 5 на Български пощи –
л.159;Бонове за приемане на паричен превод – л.160.
При тези данни ВРС е стигнал до извода за забава от страна на
кредитора, в лицето на Н. и е отхвърлил исковата претенция.
Виждането на настоящия съд е следното:
В съответствие с установената практика на ВКС на Р България,
конкретно Решение № 120 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 511/2020 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията С. Н. влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС
обективира осъществяването на предвиденото в закона право на изкупуване
на съсобственика с оглед извършеното разпореждане със съсобствения имот в
полза на трети лица. Уважаването на иска за изкупуване поражда
вещноправни последици - води до придобиване на вещно право на
собственост върху разпоредената от съсобственика част от съсобствения
имот. Преобразуващият ефект на съдебното решение настъпва от деня на
влизането му в сила и се изразява в заместване на купувача в сключената
продажба. Това му действие по заместване на купувача в продажбеното
правоотношение следва да бъде зачетено, независимо от това дали
последният е платил на първоначалния купувач уговорената в договора цена,
тъй като съдебното решение, с което е уважен иска за изкупуване, има
действие от момента на придобивната сделка. От този момент в отношенията
между страните по последната купувач е съсобственикът, успешно провел
иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Действително, последният има задължението да
плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизане на
решението в сила. Предвидена в закона е и санкция при неизпълнение на това
3
задължение - обезсилване по право на решението за изкупуване.
Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не
приеме предложеното му своевременно от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от
задължението, но отслабва неговата обвързаност.Съвсем правилно ВРС е
приел наличието на извинителни причини по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД,
която разпоредба намира приложение в това производство. Същественият за
изхода на спора въпрос е този, дали в случаите на чл. 33, ал. 2 ЗС кредиторът
изпада в забава, ако с поведението си е препятствал длъжника да изпълни
задължението си.При съпоставка на решението на ВРС и съдебната практика,
въззивния съд приема, че въпросът не е бил разрешен противоречиво.
Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го
освобождава от последиците на неговата забава. Изпращането на дължимата
парична сума с пощенски превод, преди изтичане на срока за изпълнение на
парично задължение, представлява предложено от длъжника точно
изпълнение на задължението. При такова предложено точно изпълнение,
необходимото съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява
в явяването му в пощенската станция да получи дължимата сума. Ако
кредиторът не се яви да получи изпратената му с пощенски превод, преди
изтичане на срока за плащане, дължима сума, то той не дава необходимото
съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което съгласно
чл. 95 ЗЗД изпада в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се
освобождава от последиците на собствената си забава /чл. 96, ал. 1 ЗЗД/. В
хипотезата на дължими суми въз основа на влязло в сила решение за
изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, забавата на кредитора е пречка да настъпи
предвидената в чл. 33, ал. 3 ЗС последица от неизпълнението /обезсилване на
решението по чл. 33, ал. 2 ЗС по право/, а длъжникът /лицето, в чиято полза е
постановено изкупуването/ може да изпълни задължението си и след
изтичане на срока за плащане-1 месец от влизане на съдебното решение в
сила. В този случай внасянето на дължимата сума по сметка на кредитора в
банка, дори и след изтичане на срока за изпълнение на паричното
задължение, представлява точно изпълнение на това задължение и води до
неговото погасяване.
От материалите по делото става ясно, че въззиваемите са сторили
всичко необходимо, за да изпълнят задължението си.В тази връзка съдът се
позовава на приложените от тях писмени доказателства – сезиране на ВРС,
Удостоверение от ВРС, Писмени доказателства от български пощи за
депозиране на сумата; Писмо от Телепол и други.От значение за спора са
обаче и депозираните от страна на свидетеля Б. Б. показания – те не само се
подкрепят от останалите доказателства, но сочат и друго важно обстоятелство
– че всъщност Н. цели да осуети заплащането на сумата, именно с цел да
предизвика обезсилване на неблагоприятното за нея решение.При тези
данни, въззивния съд приема, че решаващата съдебна инстанция правилно е
съобразила нормата на чл.95 ЗЗД, а именно забава на Кредитора.
По отношение на Определение № 266228 от 13.12.2021 година:
4
Втората въззивна жалба е частна и изхожда от адв.Л., като процесуален
представител на Ж. Т. Н. и е насочена против Определение № 266228 от
13.12.2021 година.С последното съдът е оставил без разглеждане искането за
изменение на основното решение, в частта за разноските.
В тази жалба се настоява съдът да редуцира разноските, като се счита,
че срокът по чл.80 от ГПК касае възможността да се претендират
разноски.Според оплакванията в самата жалба, страната разполага със
самостоятелно основание да поиска редуцирането на разноските.Моли
определението да бъде отменено и въззивния съд да намали присъдените в
полза на въззиваемите разноски.
В съответствие с ТР № 6 от 06.11.2013 година на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., конкретно в т.9 указва, че
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, е недопустима.В
конкретния случай по време на процеса, въззивницата не е сторила
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемите.То се е предявило едва след обявяване на
решението, което действително прави молбата процесуално недопустима,
съобразно вече цитираната по – горе т.9 на ТР.Следователно само на това
основание атакуваното Определение № 266228 от 13.12.2021 година е редно
да бъде потвърдено.
Настоящия съдебен състав съобрази, че въпреки изложеното по – горе, в
самото определение е налице непълнота.Съдът е осъдил Н. да заплати на
въззиваемите определена сума, без да я посочи изрично, и макар в мотивите
си да е отразил, че се касае за сумата от 400 / четиристотин/ лева.Нужно е
след връщането на делото този пропуск да се отстрани по реда на ОФГ
или Допълване, за да не страда самото решение в тази му част от
непълнота.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262545 от 29.09.2021 година,
постановено по гр.дело № 14006/2018 година, по описа на ВРС, тридесет и
5
първи състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266228 от 13.12.2021 година,
постановено по гр.дело № 14 006/2018 година, по описа на ВРС, тридесет и
първи състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6