Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №7963 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД срещу Г.А.А. за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №**/10.02.2020г., издадена по ч.гр.д. №**/2020г.
по описа на ВРС, 42с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата
от 722,40 лв. (седемстотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща дължима главница,
произтичаща от Договор за паричен заем № **, сключен на 31 юли 2018 г. между
„Вива кредит” ООД и Г.А.А.,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД по силата на Приложение № 1/01.08.2019 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.;сумата от 35,03
лв. (тридесет и пет лева и три стотинки), представляваща законна лихва за
периода от 28.04.2019 г. до 28.01.2020
г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Вива кредит“ ООД бил сключен Договор за паричен заем №** от 31.07.2018г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 800 лева. Заемателят се задължил да ползва и върне заетата сума съгласно условията на сключения договор като заплати сумата в размер на 1302.21 лева ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 144.69 лева, включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Ответникът бил извършил плащания по договора в общ размер на 185 лева. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 722.40 лева, начислената договорна лихва била в размер на 113.36 лева за периода 30.08.2018г. до 27.04.2019г. Ответникът следвало да изплати целия заем на 27.04.2019г. – последната падежна дата, като сроковете по всички падежи на вноските били изтекли, а същият продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради и което дължал обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 35.03 лева за периода 28.04.2019г. до датата на подаване на заявлението 28.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Твърди се, че вземането срещу ответника е прехвърлено в полза на ищеца с Приложение №1/01.08.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се получаването на заемната сума от ответника. Излага се, че договорът не може да служи като разписка за получаване на сума, която ще бъде получена впоследствие, в един бъдещ момент, освен ако договорът не бил сключен в търговски обект на „Изипей“ АД. За получаване на сумата „Изипей“АД съставяло разписка, която получателят /заемателят/ разписвал. Това бил документът, който доказвал усвояване на заемната сума по договора, Такъв документ липсвал в материалите по делото, липсвало твърдение и за съставянето му в ИМ.
Излага се, че заемодателят не е извършил оценка на кредитоспособността на потребителя, за което бил задължен от разпоредбата на чл.16,ал.1 ЗПК.
Сочи се, че прехвърлянето на процесното вземане нямало действие по отношение на ответника. Връчването на особен представител не можело да се приравни нито на връчване на ответника поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до неговото знание за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия доколкото му връзката му с клиента се предполагала.
Прави се възражение за нищожност на клаузите на процесния договор поради нарушение на закона и добрите нрави. Излага се, че по договора на ответника е предоставена в заем сумата от 800 лева при уговорен ГЛП в размер на 40.30 % и ГПР в размер на 49.46 %. Посочените клаузи от процесния договор нарушавали принципа на справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Била налице явна нееквивалентност на престациите като данни по делото не обосновавали определянето на ГЛП и ГПР в такъв висок размер, водещ до нееквивалентност на насрещните престации, при установена стойност на заема и недоказаността на значителни разходи, или риск, поет от заемодателя, за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за паричен заем №** от 31.07.2018г. „Вива
Кредит“ООД е предоставило на Г.А.А. в
заем сумата от 800 лева, като последният се е задължил да върне тази сума в срок от 9 месеца, на 9 погасителни вноски
всяка в размер от 144.69 лева, в която са включени главница, лихва, такса за
експресно разглеждане. Датите на плащане
на всяка вноска са както следва : 30.08.2018г.; 29.09.2018г.; 29.10.2018г.;28.11.2018г.; 28.12.2018г.; 27.01.2019г.; 26.02.2019г.; 28.03.2019г.; 27.04.2019г.. Съгласно чл.1(3)
от Договора заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 361.98
лева. Съгласно чл.4 от Договора заемателят се задължава в в тридневен срок от датата на сключване на
договора да предостави едно от следните
обезпечения на заемодателя : поръчител
физическо лице или банкова гаранция.
Съгласно ал.2 на същия член при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 361.98 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски, като в този случай общо дължимата сума по кредита възлиза
в размер на 1664.19 лева.
С Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2016г. „Вива Кредит“ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД
свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла
на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити, които е отпускал на свои
клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към договора. Съгласно
Приложение 1/02.08.2019г. е прехвърлено
вземане към Г.А.А. по договор от 31.07.2018г. за главница в размер на 800 лева;
договорна лихва 722.40 лева, неустойка/разходи за забава 888.436 лева.
Съгласно заключението по
проведената по делото ССчЕ експертът приема, че сумата от 800 лева предадена на
кредитополучателя с подписване на договора като съобразно чл.2(2) от същия
договорът има сила на разписка. Общият размер на извършените плащания по
договора е в размер на 185 лева от 31.07.2018г., с които са погасени 77.60 лева
за главница, 26.87 лева за лихва, 40.22 лева за неустойка и 40.31 лева за такса
за експресно разглеждане на документи.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането
си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца
и представения договор за заем от 31.07.2018г. „Вива Кредит“ООД е предоставило паричен заем на Г.А. в
размер на 800 лева. Представеният
договор представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно
чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от
ответника, което от своя страна установява
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и
изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема
в договора, както съобразно чл.2(2) от
договора удостоверява предаването на заемната сума.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 9 месечни вноски, всяка в размер на 184.91 лева, включваща договорна лихва и главница, такса за експресно разглеждане на документите и неустойка.
Претенцията на
ищеца включва главница и обезщетение за забава. Независимо от това предвид
наличното плащане следва да се изследва дължимостта на останалите погасени от
кредитора задължения, поето с договора.
Задължението за
дължимост на такса за експресно разглеждане на документите по кредита произтича
от чл.3 от Договора. Посочената договорна клауза противоречи на закона
и добрите нрави. За да достигне до този извод, съдът съобразява служебното си
задължение да следи за спазването на императивни правни норми и разпоредбата на
чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за експресно
разглеждане на докуменит, прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест
от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с нормата на
чл. 16 ЗПК.
Задължението за
заплащане на неустойка се извежда от чл.4 от договора, който предвижда такава
да е дължима при неизпълнение на поетото задължение от страна на заемополучателя
да осигури обезпечение на заемодателя / осигуряване на поръчители – две
физически лица, които следва да отговарят на конкретни изисквания, определени
от заемодателя или предоставяне на банкова гаранция/ в тридневен срок от
подписване на договора. Размерът на неустойката е 361.98 лева. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създава значителни затруднения при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза
създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и
насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Клаузата за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение съдът
намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата
е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора,
така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите.
Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащо неустойка за непредставяне
на обезпечение се цели заобикаляне на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се извода, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави като илюстрирна
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
Съобразно изложеното при съобразяване на плащането
на сумата от 185 лева, същата трябва да бъде съотнесена към погасяване на
главницата и договорната лихва предвид
нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на осналиъе начислени и погасени
компоненти, поради и което с плащането
на сумата от 185 лева съдът намира, че е погасено задължение за главница в
размер на 158.13 лева, като предявеният иск е основателен и следва да се
уважи за размера от 641.87 лева.
Дължимото обезщетение за забава се следва върху
главница в размер на 641.87 лева за претендирания от ищеца период 28.04.2019г.
до 28.01.2020г. и възлиза в размер на 49.41 лева, поради и което претенцията за
35.03 лева следва да се уважи в заявения размер.
По разноските :
С оглед изхода на
делото в полза на ищеца се следват
реализираните от същия разноски в производството по делото на основание
чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 32.74
лева – разноски по заповедното производство и сумата от 75.82 лева заплатена
д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 89.36 лева, определено по чл.25 НВЗПП съгласно цената на иска и
отхвърлената част от него; 268.08 лева за депозит за особен представител и
178.72 лева за депозит за ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД, ЕИК: **със
седалище и адрес на управление *** ,
че Г.А.А., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на присъдените със
Заповед за изпълнение №**/10.02.2020г., издадена по ч.гр.д. №**/2020г. по описа
на ВРС, 42с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 641.87 (шестстотин
четиридесет и един лева и осемдесет и седем ст.) лева, представляваща дължима
главница, произтичаща от Договор за паричен заем № **, сключен на 31 юли 2018
г. между „Вива кредит” ООД и Г.А.А.,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД по силата на Приложение № 1/01.08.2019 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.;сумата от 35,03
(тридесет и пет лева и три стотинки) лева, представляваща законна лихва за
периода от 28.04.2019 г. до 28.01.2020
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението. КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата от 641.87 лева до 722.40
лева.
ОСЪЖДА да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД, ЕИК: **със седалище
и адрес на управление *** сумата
от 32.74
/тридесет и два лева и седемдесет и четири ст./лева, представляваща
реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 611.98/
шестстотин и единадесет лева и деветдесет и осем ст./ лева, представляваща
стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: