Решение по дело №1695/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1254
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20233100501695
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1254
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100501695 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх.№ 50681/05.07.2023 г. на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, чрез пълномощник ю.к. С. С., против
Решение № 2175/15.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 13886/2022 г. по описа
на ВРС, 26 състав, в частта, в която е прието за установено в отношенията
между страните, че Д. Х. Б., ЕГН **********, от *************** не дължи
на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, сумата от 6243.48 лева, представляваща
стойност на доставени ВиК услуги за обект, находящ се в
********************* с абонатен № ******** за периода от 21.01.2022г. до
10.05.2022г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно. Твърди се, че дружеството е установило метрологичната годност
на водомера и извършените отчети. Излага, че измервателния уред е
1
предоставен за метрологична експертиза от Д. Б., като видно от протокола е,
че измервателният уред е годен. Необоснован е извода на ВРС, че
количеството 2820 куб.м. не е възможно да премине от 21.01.2022г. до
10.05.2022г. Твърди се, че оразмерителната скорост 1м/сек се отнася до
сградни водопроводни инсталации, а оразмерителна скорост 2.5м/сек до
всички водопроводни отклонения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. Х. Б., чрез
пълномощник адв. П. Н., е подала отговор, с който оспорва жалбата. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви
са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при
правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По
същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради
което отправя искане за потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от ю.к. С. С., който поддържа въззивната жалба
и моли да бъде уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна не се представлява. С депозирана преи съдебно заседание
молба пълномощникът адв. П. Н. моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от Д.
Х. Б. от *************** срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, за установяване между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от 6285,10 лева, представляваща стойност на
доставени ВиК услуги за обект, находящ се в ********************* с
абонатен № ******** за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. Ищецът
излага, че на 11.05.2022г. ответното дружество начислило за периода от
21.01.2022г. до 10.05.2022г. консумация на вода в размер на 2820 куб.м. на
стойност 6285 лева. Ищецът твърди, че не е консумирал такова количество
вода в имота си, а е потребил вода само за обичайните нужди на двучленно
домакинство. Ищецът предполага, че водомерът е бил неизправен или поради
липса на достатъчно налягане на втория етаж е въртял стрелките под напора
2
на водата на празни обороти.
С писмен отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че отразеното
количество ВиК услуги по фактура № ********** от 11.05.2022г. за периода
от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. е реално доставено на абоната и е отчетено по
реда на чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия чрез дистанционен отчет. Твърди
още, че по желание на потребителя процесното СТИ е демонтирано за
експертиза на 01.06.2022г. на показание 2980 кв.м. в присъствието на лице,
осигурило достъп, като е предадено на представителя на потребителя.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по
предявения положителен установителен иск, в тежест на ответното дружество
– въззивник в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, количество на начислените
ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната установеност на тези
факти за ищеца – въззиваем в настоящото производство, възниква тежест да
докаже фактите, които погасяват вземането.
Не е налице спор, че Д. Б. е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в *********** с абонатен № ********. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, на 03.10.2019г. М. Б.а и Д. Б. са
закупили вилна сграда – еднофамилна на три етажа, ***********,
**********, с РЗП 430 кв.м., заедно ПИ с площ от 730 кв.м.
3
Не е налице спор, че ответното дружество е начислило на ищеца сума в
размер на 6243.48 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за
обекта за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. Според описа на отчетите
консумираната вода за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. възлиза на
2820 куб.м., като към 21.01.2022г. показанието е било 153 куб.м., а към
10.05.2022г. – 2973 куб.м.
Видно от констативен протокол за подмяна на водомер от 28.09.2020г.,
водомер с № 016157 е монтиран на процесния обект с показание от 0 куб.м.
Представен от ответника е и констативен протокол № 1000 043567 от
01.06.2022г. за подмяна на водомер. Вписаните в протокола показания на
демонтирания водомер с № 016157 са 2980 куб.м. Същият е изпратен за
експертиза, а на обекта е монтиран нов. Протоколът е подписан от
представител на ответното дружество, за потребителя е подписан от *******
му М. Б.а.
Представен е и констативен протокол от 27.06.2022г. на БИМ, РО-
Варна от извършена метрологична експертиза на водомера, в който е отразено
показание на водомера 02980,6 куб.м., както и че същият съответства на
НСИКПМК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели на страната на ищеца – М. Б.а (******* на ищеца) и С.Т..
Съгласно показанията на свидетелите имотът на ищеца в м. „Ален Мак“
представлява дворно място около 600-800 кв.м., в което има къща на три
етажа. Придобит е през 2019г., като в същия има и басейн, който е празен,
откакто е купен имота. Свидетелите сочат, че има и кладенец, който се ползва
за нуждите на двора и хидрофор, защото няма налягане и водата не стига на
горните етажи. В района нямало канализация. В къщата живеели ищецът,
******* му и единият им син, който често отсъствал, а другият живеел и
работел в чужбина.
Вещото лице по съдебно-техническа експертиза дава заключение, че
процесният имот представлява дворно място с изградена в същото триетажна
сграда, като на всеки етаж има баня-тоалет, перално помещение и кухня –
общо 9 помещения, захранени с вода. В двора има и изграден басейн, който не
се ползва, както и септична яма. Според вещото лице не е възможно 2820
куб.м. да се изчерпят в имота за процесния период от 22.01.2022г. до
4
10.05.2022г. Количества като отчетените не е възможно да са следствие от
въртене на празни обороти. Пропускателната способност на входящата тръба
преди измервателното устройство за процесния период при 1м/с за 24 часа в
денонощието за процесния период е 2613 кв.м. Към експертизата е
представена сметка към фактура № ********** от 11.05.2022г. за периода от
21.01.2022г. до 10.05.2022г. на стойност 6243.48 лева.
Съгласно чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението
на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Въззивният съд не кредитира заключението на вещото лице, т.к. същото е в
явно противоречие с констативните протоколи от 28.09.2020г. и от
01.06.2022г. за подмяна на водомер, констативен протокол от 27.06.2022г. на
БИМ, като и поради това, че за изчисленията си вещото лице е използвало
неправилни изходни дА..
Съгласно чл.66, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и
канализационни инсталации, максималните оразмерителни скорости на
студената вода и на горещата вода за битови и производствени нужди са,
както следва: 1. за гравитационни и помпени водопроводни инсталации за
питейно-битови нужди (за инсталацията след напорния резервоар) в
жилищни и обществено-обслужващи сгради с помещения с допустимо ниво
на шума до 40 dB(A) - 2,0 m/s; 2. за всички водопроводни отклонения и за
водопроводните инсталации във всички останали сгради - 2,5 m/s. Съгласно
чл.7, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, имотите на потребителите се водоснабдяват, като
сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни
мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно
отклонение с водомерен възел. Имотът на ищеца представлява еднофамилна
жилищна сграда на три етажа, т.е. за него е приложима разпоредбата на чл.66,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г., съгласно която максималните
оразмерителни скорости на студената вода и на горещата вода за битови
нужди са 2,5 m/s. Вещото лице е изготвило заключението си като е взело
скорост 1 м/сек за изтичане на водата, т.е. 2.5 пъти по-малка от нормативно
предвидената. Съобразно неправилните изходни дА. е дадено и
заключението, че за процесния период биха могли да преминат 2613 куб.м.
5
вода. Въззивният съд намира този извод за неправилен, доколкото не е
съобразен с относимата разпоредба - чл.66, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
17.06.2005 г.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай ответното дружество е
установило количеството консумирана от ищеца вода. Съгласно констативен
протокол за подмяна на водомер от 28.09.2020г., водомер с № 016157 е
монтиран на процесния обект с показание от 0 куб.м. В констативен протокол
№ 1000 043567 от 01.06.2022г. за подмяна на водомер, подписан от *******
на ищеца, са вписаните показания на демонтирания водомер с № 016157 -
2980 куб.м. От констативен протокол от 27.06.2022г. на БИМ за извършена
метрологична експертиза е отразено показание на водомера 02980,6 куб.м.,
както и че същият съответства на НСИКПМК. Въз основа на двата протокола
за подмяна на водомер и констативния протокол на БИМ може да се направи
обоснован извод, че през процесния водомер са преминали 2980.6 куб.м. за
периода от 28.09.2020г. до 01.06.2022г. Установява се и консумацията за
процесния период от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. възлизаща на 2820 куб.м.,
т.к. към 21.01.2022г. показанието е било 153 куб.м., а към 10.05.2022г. – 2973
куб.м.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че ответното
дружество доказа, че начислените от него ВиК услуги са консумирани от
ищеца. Предвид несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен в
обжалваната част.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза
на въззивника следва да бъдат присъдени разноски и ю.к. възнаграждение в
общ размер от 305 лева за първоинстанционното и въззивното производства.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2175/15.06.2023 г., постановено по гр.д.№
13886/2022 г. по описа на ВРС, 26 състав, в частта, в която е прието за
6
установено в отношенията между страните, че Д. Х. Б., ЕГН **********, от
*************** не дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 6243.48
лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обект, находящ
се в ********************* с абонатен № ******** за периода от
21.01.2022г. до 10.05.2022г., както и в частта в която "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД е осъдено да заплати на Д. Х. Б. 1640.46
лева разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Б., ЕГН **********, от
*************** иск за установяване, че ищецът не дължи на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, сумата от 6243.48 лева, представляваща стойност на
доставени ВиК услуги за обект, находящ се в ********************* с
абонатен № ******** за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г.
ОСЪЖДА Д. Х. Б., ЕГН **********, от *************** да заплати на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, разноски и ю.к. възнаграждение в общ размер от 305
лева (триста и пет лева) за първоинстанционното и въззивното производства,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7