Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14028 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен e
иск с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, в размер на 150 000 лева (частично оттеглен за
имуществени вреди в размер на 1000 лева).
Ищецът
Г.И.С. излага, че в качеството му на кмет на община Ямбол, през 2009 г. спрямо
него били извършвани действия по проверка, възложена от Окръжна прокуратура
Ямбол във връзка с публикации в медиите и твърдения на общински съветници за
допуснати нарушения при провеждане на процедура за възлагане на обществена
поръчка. На 01.03.2010 г. било образувано досъдебно производство № 12/2010 г.
на ОД на МВР Ямбол срещу ищеца в качеството му на длъжностно лице – кмет на
община Ямбол, С постановление от 13.12.2010 г. ищецът бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 282 ал. 2 предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК, и
му била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева. На
21.02.2011 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт от ОП Ямбол по обвинение в
престъпление по чл. 282 ал. 2 предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК. По
обвинителния акт било образувано НОХД № 101/2011 г. на Ямболския окръжен съд.
Делото приключило с присъда № 58 от 10.05.2011 г., с която Ямболският окръжен
съд признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение и му наложил наказание 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 от НК. Присъдата
е била отменена с решение от 22.02.2012 г. по ВНОХД № 150/2011 г. на Бургаския
апелативен съд и делото било върнато на първата инстанция за ново разглеждане. След
повторното разглеждане на делото в първата инстанция, с присъда № 114 от
26.10.2012 г. по НОХД № 99/2012 г. Ямболският окръжен съд признал ищеца за
невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Срещу присъдата бил подаден
протест и след въззивна проверка тя била потвърдена с решение № 5 от 29.03.2013
г. по ВНОХД № 257/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Решението на апелативния
съд било протестирано пред ВКС, който с решение № 344 от 22.10.2013 г. по КНД №
934/2013 г. потвърдил въззивното решение.
Ищецът
твърди, че повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно
производство му причинило неимуществени вреди, свързани с негативния отзвук от незаконното
обвинение върху професионалния и политически статус на ищеца. При инициирането
на производството ищецът заемал длъжността кмет на община Ямбол и областен
ръководител на политическа партия. Обвинението оказало негативно влияние върху
доверието, с което се ползвал ищецът, като утежняващо за тези вреди било
обвинението в квалифицирания състав на престъплението по служба по чл. 282 ал.
2 от НК, с причиняване на значителни вредни последици. Случаят придобил и
широка медийна известност в периода 2009 – 2013 г. Ищецът изживял стрес,
притеснение и унижение, свързано с дискредитиране на доброто му име и социален
статус. Бил отбягван от своите колеги и подчинени, бил неколкократно викан от
своите съпартийци с искания за обяснения, изгубил доверието на своите
единомишленици. Това станало причина ищецът да се изолира от обществения живот,
да избягва публични изяви и посещения. Обвинението срещу ищеца се отразило
отрицателно и върху отношенията с членовете на семейството му, които се влошили.
Емоционалният дисбаланс у ищеца му причинил и здравословни проблеми, като
довели до различни заболявания.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът Г.И.С. прави искане до съда да осъди
ответника П.на Р. България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000
лева, ведносъс законната лихва считано от 22.10.2015 г. – три години преди
предявяването на иска, до окончателното изплащане.
Ответникът
П.на Р. България гр. София оспорва иска със следните възражения: възражение за
твърденията за причинени неимуществени вреди; възражение срещу размера на
претендираното обезщетение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, съобрази следното:
По
делото не се спори, че при образуването
на наказателното производство и привличането на обвиняем ищецът Г.И.С. е заемал
длъжността кмет на община Ямбол. Ищецът е бил привлечен като обвиняем с
постановление от 13.12.2010 г. на разследващ полицай по ДП № 122010 г. на ОД на
МВР Ямбол (ДП том І л. 20). На ищеца е определена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1000 лева. Постановлението е било предявено на
ищеца на същата дата (ДП том І л. 21). Обвинението срещу ищеца било за това, че
на 30.12.2008 г. в гр. Ямбол, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – кмет на община Ямбол, е нарушил и не изпълнил
служебните си задължения с цел да причини вреда на Община Ямбол и да набави за
„КТС“ ЕООД гр. Ямбол имотна облага в размер на 99 840 лева, като в
нарушение и неизпълнение на чл. 15 ал. 1 от ЗОП издал решение № РД 06/0024 от
30.12.2008 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез
открита процедура с предмет „Списване, предпечат, печат и разпространение на
Информационен бюлетин на Община Ямбол“, без да определи стойността на
обществената поръчка, която обществена поръчка не прекратил впоследствие в
нарушение и неизпълнение на чл. 39 ал. 1 т. 2 от ЗОП, след като всички оферти и
заявления, подадени за участие в нея, не отговаряли на предварително обявените
условия на възложителя, в продължение на което на 24.03.2009 г. сключил договор
с „КТС“ ЕООД за изпълнение на поръчката на стойност 99 840 лева без ДДС,
определена и предложена от дружеството, за частичното изпълнение на който
договор за времето от 16.04.2009 г. до 23.07.2009 г. Община Ямбол превела
(изплатила) сума в общ размер 34 944 лева с ДДС, като от деянието
настъпили значителни вредни последици в размер на 21 306 лева за Община
Ямбол и общинския бюджет. Деянието било квалифицирано като престъпление по чл.
282 ал. 2 предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК. На ищеца било повдигнато
обвинение по този състав с обвинителен акт на прокурор от Ямболската окръжна прокуратура от
21.02.2011 г. и делото било внесено в Ямболския окръжен съд за разглеждане. По
обвинителния акт било образувано НОХД № 101/2011 г. на ЯОС. Делото е приключило
с присъда от 10.05.2011 г., с която
съдът признал ищеца за виновен в престъпление по чл. 282 ал. 2 предл. 1 и 2 във
вр. с ал. 1 от НК. Присъдата е била отменена с решение № 12 от 22.02.2012 г. по
ВНОХД № 150/2011 г. на Бургаския апелативен съд и делото е върнато на първата
инстанция за ново разглеждане. След повторно разглеждане на делото, с присъда №
114 отн 26.10.2012 г. по НОХД № 99/2012 г. съдът е признал ищеца за невинен и
го оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 282 ал. 2 предл.
1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение № 5 от
29.03.2013 г. по ВНОХД № 257/2012 г. на БАС и е влязла в сила на 22.10.2013 г.,
с потвърдително решение № 344 по нак. дело № 934/2013 г. на ВКС.
По
настоящото гражданско дело са разпитани като свидетели А.Ж.К.и Г.С.К.. Според
свидетелите К.и К., водените досъдебно и съдебни производства се отразили
отрицателно на ищеца в служебен план, изразяваща се в промяна на отношението на
общинските служители към него, нарушаване на доверието между служители и
ръководител, спад в мотивацията, работа под стрес. Обвинението и водените
наказателни производства се отразили отрицателно на ищеца и в личен план,
поради промяната на отношението на околните към него и промяна в поведението му
– той станал затворен, отдръпнал се от приятелите си и от партийната структура,
с която бил ангажиран. Според свидетелите, вследствие присъдата се наблюдавало
влошаване и на здравословното му състояние.
От
изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертиза се установи възникнала при ищеца протрахирана реакция на
дезадаптация с посттравматичен стрес, протичаща с разстройства в емоционалната
сфера и поведението, което състояние е довело до нарушаване на пълноценното му
социално функциониране в професионален и личен план и наложило медикаментозно
лечение. Същевременно, не се установи причинна връцка между воденото спрямо
ищеца наказателно производство и други изменения в здравословното състояние.
Според вещите лица, установените у ищеца неврологични заболявания нямат
причинно-следствена връзка с водените срещу него производства, а се дължат на
дегенеративно-дистрофични промени в шийната част на гръбначния стълб.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на съда:
Нормите,
съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на
отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби,
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от
изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е
привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо
действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За
възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето като
обвиняем да е било последвано от прекратяването на наказателното производство
или (както в конкретния случай) оправдаването на лицето с влязла в сила присъда.
Тук следва да се отбележи, че основание за търсене на отговорност от държавата
за вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ възниква едва с привличането на лицето
като обвиняем. Не са основание за търсене на отговорност действия на органите
на прокуратурата, полицията и разследващите органи за разпореждане извършването
на проверка, образуването на досъдебно производство и действия по разследване,
извършени преди привличане на лицето като обвиняем, на каквито действия също се
позовава ищецът в исковата молба.
С
привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу
него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността
лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на
неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото
поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които
ищецът е бил привлечен като обвиняем: квалифициран състав на длъжностно
престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години.
В
конкретния случай, следва да се отчете също и основанието за повдигнатото
обвинение в престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – допуснати
според разследващите и прокурора нарушения на чл. 15 от ЗОП, изразяващи се в
непосочване на стойността на обществената поръчка с решението за нейното
откриване, и на чл. 39 ал. 1 т. 2 от ЗОП, изразяващо се в непрекратяване на
процедурата, предвид несъответствието на нито една от офертите с предварително
обявените условия на възложителя. Съдът, след като се запозна с приобщените към
настоящото дело материали от наказателното производство, намери, че нито едно
от възведените на ищеца с обвинението нарушения не е било допуснато.
Разпоредбата на чл. 15 от ЗОП (отм.) посочва начина на формиране на стойността
на обществената поръчка, но не вменява в задължение на възложителя да посочва
стойността в решението за откриване на процедурата. Реквизит „стойност на
обществената поръчка“ не е бил предвиден в решението за откриване на
процедурата, според действащата към датата на откриване на процедурата редакция
на чл. 25 ал. 2 т. 3 от ЗОП (отм), преди изменението с ДВ бр. 93 от 2011 г.
Това е видно и от бланката на решението, попълнена от възложителя от сайта на
АОП (ДП том 39-42), където реквизит „стойност на обществената поръчка“ няма. Не
е имало и основание за прекратяване на процедурата за обществена поръчка. При
открита процедура, каквато е била приложена в случая, съответствието на
офертите с предварително обявените условия се преценява по реда на чл. 68 и сл.
от ЗОП (отм.), от комисия, назначена от възложителя по реда на чл. 34 и сл. от
ЗОП (отм.). В компетентност на комисията като помощен орган е да прецени
съответствието на подадените оферти в условията на обществената поръчка. Основание
за прекратяването на процедурата, съгласно чл. 39 ал. 1 т. 2 от ЗОП (отм.) е
имало само когато нито една от подадените оферти не отговарят на предварително
обявените условия. Комисията обаче е приела, че офертата на „КТС“ ЕООД гр.
Ямбол отговаря на предварително зададените условия, допуснала е офертата на
този участник до разглеждане, определила е оценка и го е класирала. Класирането
само на един участник е било допустимо според действалия ЗОП (отм.). При
наличие само на един класиран участник, ищецът като възложител е можел по своя
преценка да прекрати процедурата на осн. чл. 39 ал. 2 т. 2 от ЗОП (отм.), но
това не е било негово безусловно задължение. Като е съобразил становището на
комисията, ищецът не е извършил нарушение, а още по-малко действията му са
могли да бъдат квалифицирани като престъпни.
Пълната
и изначална според съда необоснованост на обвинението срещу ищеца безспорно
следва да се отчете при преценка на характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди. От съществено значение е и широкото медийно огласяване,
често по инициатива на органите на прокуратурата, на воденото разследване,
обвинението и първоначалното осъждане на ищеца, което се установява от
приложените по настоящото и по наказателното дело материали от средствата за
масова информация. Това е довело до накърняване на доброто име на ищеца,
неговата репутация като орган на местната изпълнителна власт и неговия
авторитет като политическа личност на местно ниво. Настъпилите вредни последици за ищеца вследствие
обвинението, изразяващи се в отрицателно въздействие върху работата и
обществения живот и разстройство в личния живот, се установяват от гласните
доказателства по делото – показанията на свидетелите К.и К.. Здравословните и
личностните увреждания на ищеца се установяват от заключението на комплексната
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, като разстройствата в
емоционално-психичен план са в причинна връзка с обвинението срещу ищеца и
воденото наказателно производство. Неимуществените вреди, претърпени от ищеца
вследствие обвинението срещу него, следва да се обезщетят по справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съобразно характера и обема на доказаните по делото
неимуществени вреди, съдът приема, че справедливото обезщетение за тях е в
размер на 50 000 лева. Искът в частта му за обезщетение за неимуществени
вреди е основателен до този размер.
Неоснователен
е предявеният иск в частта му за неимуществени вреди над сумата от 50 000
лева до пълния предявен размер от 150 000 лева. Привличането на ищеца като
обвиняем не е било съпроводено с мерки за процесуална принуда, които да са
ограничили правата му. На ищеца в качеството му на обвиняем е взета мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева. Тази мярка за неотклонение
не ограничава правото на ищеца на свободно придвижване и не му налага други
ограничения и забрани. Ищецът не е бил отстранен от длъжност и от органите на
разследването, П.и съда не са му създавани пречки и препятствия да изпълнява
служебните си задължения. Разследването е било проведено и делото е било
разгледано в разумен срок, според характера и тежестта на обвинението. Това
дава основание на съда да приеме, че определяне на обезщетение в размер,
по-висок от определения, би противоречило на принципа на справедливостта.
Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2400 лева, според
уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда П.на Р. България гр. София да
заплати на Г.И.С. ЕГН **********, адрес: *** р-н Студентски, ул. „*******сумата
от 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие обвинение в
извършване на престъпление по чл. 282 ал. 2 предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК,
по което е бил оправдан с присъда № 114 от 26.10.2012 г. по НОХД № 99/2012 г.
на Ямболския окръжен съд, в сила на 22.10.2013 г., ведно със законната лихва от
22.10.2015 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Г.И.С. срещу П.на
Р. България гр. София иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ в частта
му над сумата от 50 000 лева до 150 000 лева неимуществени вреди.
Осъжда П.на Р. България гр. София да
заплати на Г.И.С. разноски по делото в размер на 2400 лева, а по сметка на СГС
разноски по делото в размер на 900 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: