№ 431
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Г.а Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
в присъствието на прокурора Х. Д. Д.
като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500525 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 509/16.01.2025г. на РС-Несебър, предявена от Ани
Панайотова - младши прокурор в Районна прокуратура- Бургас, представител
по право на Прокуратурата на РБ, срещу решение № 8/07.01.2025г. по гр. дело
№ 619 по описа за 2024г. на Районен съд- Несебър, в частта, с която
въззивникът-ответник Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на Н.
Г. Н. ЕГН ********** сумата от 3 500лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на образувано Досъдебно
производство № 304- ЗМ-768/2023г. по описа на РУ-Несебър, вх. №
11694/2023г. по описа на БРП, за престъпление по чл.3436, ал. 3 от НК ,
впоследствие прекратено поради липса на престъпление с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 17.04.2024г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и необосновано,за което моли отмяната му.Заявява,че в случая били
безспорно установени факта на образувано и прекратено наказателно
производство срещу Н., но не били доказани твърдените с исковата молба
вреди.Твърди, че кредитирайки показанията на св. Г. Г., съдът направил
неправилен извод относно психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца.Намира, че от ангажираните доказателства не можело
да се установи пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу
1
ищеца наказателно производство и твърдялото от него влошаване на
психическото му състояние.Дори да се приемело, че е налице причинна
връзка между част от търпените вреди и воденото производство, то счита, че
същите не били доказани в присъдения размер. Заявява, че срокът, за който е
проведено разследването, не се явявал прекомерен, както е посочено от
съда.Това било така, тъй като назначената съдебна химико-токсикологична
експертиза е възложена на вещи лица при ВМА - гр. София, /една от четирите
акредитирани за такъв вид изследвания лаборатории в страната според чл. 20,
ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/, които, предвид натовареността си с възложени експертизи, не са имали
възможност да изготвят заключението си в по-кратък срок. Срокът, за който е
било проведено разследването не се явява прекомерен на фона на обичайния
срок при дела с такъв предмет на разследване, при които са взети проби кръв и
урина за изследване.На следващо място изтъква, че не е обсъдена липсата на
трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца.Крайният извод
на въззивника е,че , съдът е присъдил обезщетение за вреди, които не е
доказано да са били в причинна връзка с воденото производстворесп.-
присъденото обезщетение било прекомерно.Моли отмяна на постановеното
решение, като бъде изцяло отхвърлена исковата претенция или да бъде
намалена до справедливия й размер.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№
1516/12.02.2025г., предявен от адв. Борислав Янков от АК- Бургас в качеството
на процесуален представител на Н. Г. Н. ЕГН:**********, със съдебен адрес
на упражняване на дейността: гр. Бургас, ул. ’’Генерал Гурко” №18 ет.2, в
който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че
размерът на обезщетението съответства не само на обичайните вреди, които се
предполага ищецът е претърпял, но и на установеното по делото чрез
свидетелските показания на разпитания свидетел Г.,който не е заинтересован
свидетел предвид познанството му с ищеца от десет години.Излагат се
обстоятелства и твърдения за търпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на наказателното производство, продължило почти девет месеца, за
който срок се твърди, че не е нормална срочност. Относно оплакването на
ответника, че липсвали трайни вреди върху физическото и психическото
здраве,заявява, че никъде не са твърдели, че ищецът има трайни физически
или психически вреди. Неимуществените вреди, който претендират, са с
точно определен период от 9 месеца в следствие на действията на
компетентните органи.Заявява, че определеният размер обезщетение за
неимуществени вреди от 3500 лева съответства на и на икономическата
конюнктура в страната за релевантния период.Моли потвърждаване
решението на НРС и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Ищецът Н. е предявил насрещна въззивна жалба,регистрирана с вх.№
1517/12.02.2025г. в НРС, относно отхвърлителната част на
първоинстанционното решение.По отношение на иска за неимуществени
вреди,уважен до размера от 3 500 лева сочи, че районният съд е присъдил
занижено обезщетение, с което е нарушил принципа за „справедливост“ по
2
чл.52 ЗЗД, като е отхвърлил иска над този размер като неоснователен и
недоказан. Излагат се обстоятелства и твърдения за търпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на наказателното производство,продължило
почти девет месеца.Заявява,че отнемането на свидетелството за
правоуправление в днешно време, също водело до редица негативи,още
повече, че към момента на отнемане на свидетелството ищецът е бил трудово
ангажирам именно като професионален шофьор. От една страна останал без
работа, което довело до финансови проблеми, а от друга страна като
неправоспособен водач се ограничавала възможността за използване на МПС
и води до допълнителни разходи за транспорт.Заявява,че неоснователно било
отказано приемането на писмено доказателство - психологическа анамнеза и
заключенията на психолог . Действително, приложеният документ е с частен
характер и авторът му пропуснал да постави дата, но в обстоятелствената
част на документа се споменавали причините за влошеното състояние на
ищецът — Август 2023г. е спрян от органите на реда ... Неправилно било
становището, че липсва печат или място на изготвянето му, след като в
документа имало достатъчно идентифициращи елементи включително и за
професионалната годност на автора му. В тази връзка съдът неправилно го е
изключил от доказателствата по делото, а в същото време ответната страна не
е оспорила авторството му (чл.193 ГПК), което е достатьчно да се счете, че е
приела неговата валидност.Излага съображения досежно размера на
присъденото обезщетение, което намира за занижено. Решението се обжалва с
насрещната жалба и досежно предявения иск за имуществени вреди,който е
изцяло отхвърлен по съображения,че липсва причинно-следствена връзка
между воденото производство и пропуснатия доход от трудови
възнаграждения в периода от 10.08.2023 до 03.12.2023г. Твърди, че има
причинно- следствена връзка,която се доказвала не само от свидетелските
показания, а и от приложената заповед за прекратяване на трудово
правоотношение; излага подробни доводи и съображения в подкрепа на тезата
си за това.Моли отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
решение,с което ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от
10.08.2023г. до 03.12.2023г. , с което на ищецът е причинена вреда в размер на
4980 лв. вследствие на образуваното на 05.08.2023г. и водено досъдебно
производство № 304зм768/2023г. по описа на РУ - Неебър до приключването
му с влязлото в сила постановление на 17.04.2024г.,ведно с мораторна лихва за
забава за имуществените вреди за сумата от 4980 лв. от считано от
03.12.2023г. / дата на започване на нова работа / до 05.06.2024г. / датата на
завеждане на исковата молба/ в размер на 352.16 лева, както и законна лихва
от 05.06.2024г. /дата на завеждане на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата;моли за присъждане на разноските по делото.
Препис от насрещната въззивна жалба е предявена на въззивния
ответник, като в указания срок не е постъпил писмен отговор по същата.
Никоя от страните не заявява нови доказателствени искания.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговорите, изразените от страните в съдебното заседание
3
становища и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира,
че то е валидно, допустимо и правилно .
Решението е произнесено по искове по член 2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ,предявени от Н. Г. Н. срещу Прокуратура на Република България ,за
осъждането й да му заплати сумата от 4980 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;
както и сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното на 05.08.2023
г. и водено ДП № 304зм768/2023 г. по описа на РУ Несебър до приключването
му с влязло в сила на 17.04.2024 г. постановление, ведно със законната лихва
от датата на увреждането .
Фактическата обстановка е безспорно установена по делото по
обективно съединения иск за неимуществени вреди,като относно
обстоятелствата и фактите по същата не се спори. Спорът по иска за
неимуществени вреди е изцяло правен и е пренесен пред въззивната
инстанция с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба досежно
размерът на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.
Безспорно от материалите по Досъдебно производство № 304 ЗМ-
768/2023 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11694/2023 г. по описа на Районна
прокуратура - Бургас /л. 35-93 от делото се установява, че на 05.08.2023 г.
срещу ищеца е било образувано бързо производство за това, че на същата
дата, около 14:15 часа, на алеята до хотел „Карлово“, с посока на движение
към главна алея, от ищеца е управлявано МПС - товарен автомобил
„Мерцедес 814Д Варио“ с рег. № СА0846РР, след употреба на наркотични
вещества - канабис 25 и установено по надлежния ред с техническо средство
„DRAGER DRUGTEST 5000”,което се квалифицира като престъпление по чл.
343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Досъдебното производство е било образувано,като с оглед резултата от
извършения тест за наркотици ищецът е бил задържан по ЗМВР за срок от 24
часа със заповед рег. № 304зз440/05.8.2023 г. на мл.автоконтрольор при РУ -
Несебър, ОДМВР - Бургас /л. 9 от делото/. С протокол от 31.08.2023г. /л. 10 от
делото/ било иззето и СУМПС на ищеца на основание наложена със заповед
№ 23-**********/05.08.2023 г. на полицейски инспектор при ОДМВР Бургас
принудителна административен мярка„Временно отнемане на СУМПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В
хода на ДП не е било привлечено обвиняемо лице, но са събрани
доказателства за съдимостта и нарушенията по ЗДвП на ищеца, от които се
установява, че същият е неосъждан - освобождаван по реда на чл. 78а от НК
от наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК,
извършено от него като непълнолетен, с налагане на административно
наказание - глоба, както и е наказван многократно за нарушения на ЗДвП с НП
и фишове. Въз основа на талон за изследване № 103124/05.08.2023 г. ищецът
доброволно дал биологични проби от кръв и урина, анализирани с изготвено в
хода на разследването заключение по съдебна химико-токсилогична
експертиза, което дало краен извод за отсъствие на алкохол и наркотивни
4
вещества в кръвта на ищеца и наличието на специфичен метаболит в урината
му, показващ употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол, но в
минал период от време над 24-36 часа или в ниска доза. Въз основа на
заключението досъдебното производство било прекратено с постановление от
10.04.2024 г. на прокурор при РП - Бургас, поради липса на престъпление.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Г.,воден пред съда
от ищеца и негов приятел от 10 години,се установява,че си спомня процесния
случай, след който изгубил контакт с ищеца с месеци. Твърди, че преди
инцидента от август 2023 г. всеки ден се виждал с ищеца, но след това ищецът
спрял да си вдига телефона. Заявява, че ищецът е от хубаво семейство, никога
не е имал проблеми с полиция и прокуратура и след случая семейството му
започнало да го мисли за наркоман, а приятелката му се разделила с него.
Видял ищеца 2-3 дни след задържането му по случая и той заявил, че не му се
говори и не се чувства добре, направил впечатление на свидетеля на сринат
психически. Свидетелят посочва, че след инцидента ищецът бил освободен от
работа, защото на работодателя му трябвал шофьор, като останал безработен
седем-осем месеца.
Решението в частта му относно определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е изцяло правилно и законосъобразно.това е така, тъй
като при определянето му НРС е съобразил решаващо срока на разглеждане
на наказателното производство, естеството и интензитета на посочените по–
горе негативни изживявания и икономическия стандарт в страната към
периода на висящност на делото. Според трайната и последователна практика
на ВКС, конкретното обезщетение на неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги зависи от
установените във всеки отделен случай факти – колко и какви процесуални
действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и
тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение,
продължителността на наказателното преследване. При определяне на
дължимото обезщетение са от значение отделните негативни изживявания на
пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен
и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и
авторитета му в обществото от разгласяване на случая , както и обществено –
икономическите условия в страната.В случая релевантно е и това, че случаят
няма данни да е бил обществено оповестяван, ищецът не е привличан в
качеството на обвиняем, което определя случая като по-лек от общия. Въпреки
това, с оглед характера на разследваното деяние и средствата за изключване
на съставомерността му, правилно районният съд е отчел и съобразил
продължителността на разследването - за срок от близо 9 месеца, в рамките на
който е бил ангажиран ищецът: призовавания, разпит, налагане на
ПАМ,ограничаване на правото му да управлява МПС за над седем месеца,
задържане в поделенията на МВР за срок до 24 часа и др.По тези съображения
и като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този
начин и на основание чл.272 ГПК ги прави и свои
мотиви,първоинстанционното решение в тази му част е законосъобразно и
правилно и следва да се потвърди.
5
Досежно изцяло отхвърления иск за присъждане в полза на ищеца на
обезщетение за имуществени вреди настоящият съдебен състав ,при
внимателен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и с оглед
твърденията на страните пред НРС и оплакванията в насрещната въззивна
жалба намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства:
удостоверение за декларирани данни на НАП, трудов договор и заповед за
прекратяването му /л. 12-16 от делото/ се установява, че към 05.08.2023 г.
ищецът е бил трудово ангажиран по договор с работодателя „Обединена
млечна компания“ ЕАД - гр. Пловдив, сключен на 12.05.2023г. с клауза за
изпитване в полза на работодателя и за срок от 6 месеца, на длъжност
„Шофьор-продавач“ срещу уговорено месечно възнаграждение до 1660 лева,
от които 850 лева - основно месечно възнаграждение и до 810 лева -
допълнително възнаграждение за индивидуално участие в трудовия процес и
по преценка на работодателя. Съгласно заповед № 127/10.08.2023 г.
работодателят на ищеца едностранно е прекратил трудовото правоотношение
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ - без предизвестие в срока за изпитване.
Воденият от ищеца пред НРС свидетел Г. Г./ негов приятел от 10
години/ сочи, че след инцидента ищецът бил освободен от работа, защото на
работодателя му трябвал шофьор, като ищецът останал безработен седем-
осем месеца.Същият свидетел, както правилно сочи и районният съд, не
заявява от къде са му станали известни причините за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца.Действително , ищецът е бил трудово
ангажиран на длъжност „ шофьор“ с работодател „Обединена млечна
компания“ ЕАД - гр. Пловдив и след отнемане на свидетелството му за
правоуправление е бил освободен от работа и е бил безработен до
03.12.2023г.Но при положение, че трудовият договор на ищеца е бил със срок
за изпитване в полза на работодателя,за прекратяване на който в изпитателния
срок не е нужно посочване на причините за това, както и при положение, че
липсват категорични и ясни доказателства, непосредствено установяващи
причинната връзка между воденото досъдебно производство срещу ищеца,
отнемане на СУМПС на същия на основание принудителна административен
мярка /от една страна/ и от друга- оставяне на ищеца за работа за процесния
период от време,води до недоказаност на претенцията за имуществени вреди
и отхвърлянето й като такава. По тези съображения решението на НРС в тази
му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода по спора пред въззивната инстанция, водещ до
потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение, съдът не присъжда
разноски на въззиваемия и въззивник по насрещната въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 8/07.01.2025г. по гр. дело № 619 по описа за
2024г. на Районен съд- Несебър
6
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7