№ 584
гр. К., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100887
по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът чрез пълномощника си адв. Т. твърди, че е
собственик на МПС - лек автомобил марка: „Н.", модел: „К.", с рег. № ***, с
рама: ***.
С оглед на горното сочи, че на *** г. около 11:00 ч. паркирал МПС-то
на обособен паркинг, находящ се в гр. К., на ул. „Ц.", за да си свърша лична
работа. След около половин час се върнал и установил, че автомобилът му е
претърпял ПТП, навярно от друг автомобил, като той е ударен в областта на
задната лява врата, задната лява страница, задното ляво триъгълно стъкло и
задна лява колона. На предното стъкло му била оставена бележка с телефонен
номер и името на лицето, причинило щетите.
В тази връзка позвънил на посочения телефонен номер и Е.С. дошъл
своевременно, след което се обадили и на тел. 112. Компетентните органи на
ОД на МВР – С. се отзовали на подадения сигнал и ги разпитали. На въпроса
дали има спор относно вината, водачът на тежкотоварния автомобил марка:
„М.“ с рег. № *** - Е.С. обяснил, че е виновен, тъй като не преценил добре
габаритите на управляваното от него МПС, вследствие на което при
извършваната от него маневра му е нанесъл горепосочените имуществени
вреди. Служителите на ОД на МВР – С. ги посъветвали да попълнят
двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие и те ги
послушали.
Сочи, че тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност" към ответното дружество Застрахователна
Компания „Л." АД, с ЕИК ***, с полица № ***, още на същия ден от
настъпването на застрахователното събитие – *** г. позвънил до офис на
техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факта
1
свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка бил извършен оглед на
собствения му лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен
начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма
на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника – вещо
лице, бил съставен опис на щети от *** г. Във въпросния документ се
установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения му
лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Щетата на ищеца била
заведена под № *** и бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде
преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно
обезщетение.
Заявява, че видно от изготвения от страна на представител на ответника
опис на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения
му лек автомобил са както следва: 1. Врата задна лява - със степен на
увреждане – смяна; 2. Страница лява задна - със степен на увреждане - смяна;
3. Стъкло задно триъгълно ляво - със степен на увреждане - смяна; 4. Колона
задна лява- със първа степен на увреждане +боя;
Вследствие на гореизложеното на 22.03.2022г. получил обезщетение
сумата в размер на 1 157.45 (хиляда сто петдесет и седем лева и четиридесет
и пет стотинки) лева от ответника - Застрахователна Компания „Л." АД, с
ЕИК ***. Тъй като счита, че горепосочената сума не отговаря на реално
претърпените от него имуществени вреди на собствено му МПС с рег. № ***
на 01.04.2022 г. подал жалба на основание чл. 108, ал. 6 от КЗ, като поискал
да му бъде доплатена реално дължимата му сума. За съжаление, ответникът
не счел неговите искания за доплащането на реално дължимото му
застрахователно обезщетение за основателни и не се произнесъл в срок.
Счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение
застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая
следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и
това е сумата от 1 457.45 (хиляда четиристотин петдесет и седем лева и
четиридесет и ст. стотинки) лева. Това е така, защото принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. Сочи, че за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това
е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество.
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1
2
и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователна Компания „Л." АД, с ЕИК
***, бул. "С." ***, представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д., В.В.И. и М.А.Д., да
заплати в негова полза сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща
неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС
- лек автомобил марка: „Н.", модел: „К.", с рег. № *** и законна лихва върху
сумата, предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на
настоящата искова претенция – 12.04.2022 г. до датата на окончателното
изплащане на задължението.
Счита, че сумата, представляваща претърпените от него имуществени
вреди, определени, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, са както
следва:
1. 364.00 (триста шестдесет и четири) лева, представляващи сбора от
сумите на цената на задната лява врата подлежаща на замяна в размер на 300
(триста) лева с такава от същия вид и цената на труда необходим за нейната
замяна в размер на 64 (шестдесет и четири) лева;
2. 364.00 (триста шестдесет и четири) лева, представляващи сбора от
сумите на цената на задната лява страница подлежаща на замяна в размер на
200 (двеста) лева с такава от същия вид, цената на труда необходим за
нейната замяна в размер на 164 (сто шестдесет и четири) лева;
3. 364.00 (триста шестдесет и четири) лева, представляващи сбора от
сумите на цената на триъгълното задно ляво стъкло подлежащо на замяна в
размер на 300 (триста) лева с такова от същия вид, цената на труда
необходим за неговата замяна в размер на 64 (шестдесет и четири) лева;
4. 365.45 (триста шестдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки)
лева, представляващи сбора от сумите на цената на задната лява колона
подлежаща на поправка със степен на повреда първа в размер на 305.45
(триста и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева, цената на боята в
размер на 30 (тридесет) лева и цената за труда необходим за нейното
нанасяне в размер на 30 (тридесет) лева;
Твърди, че общата сума на претърпените имуществени вреди от него са
в размер на 1 457.45 (хиляда четиристотин петдесет и седем лева и
четиридесет и пет стотинки) лева, представляващи претърпените
имуществени щети по отношение на собственото му МПС - лек автомобил
марка: „Н.", модел: „К.", с рег. № ***, като от нея следва да се извади сумата
от 1 157.45 (хиляда сто петдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки)
лева, която му е безспорно платена от ответника и този начин се формира
цената на настоящия иск - 300 (триста) лева.
Моли, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение
на собствения му лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на
завеждането на настоящата искова претенция - 12.04.2022 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, както и направените от него
съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатения адвокатски хонорар,
да бъде преведено по следната банкова сметка-*** в Райфайзенбанк ЕАД,
собственост на адв. М. Т.. Моли съда да осъди ответното дружество да
заплати направените по делото съдебно - деловодни разноски в полза на
ищеца. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Т.,
3
който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен от отговор от ответника
от юриск. К. И., в качеството му на пълномощник на ответното дружество, с
който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер.
Оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като
поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията, предмет на
настоящото исково производство е удовлетворена извънсъдебно в размер,
равен на действителния размер на вредите.
Оспорва исковата претенция в размер на 300.00 (триста лева). Оспорва
предявените искове по основание.
Сочи, че във връзка с ПТП от *** г., в гр. К., на паркинг намиращ се на
ул. „Ц.", осъществило се между товарен автомобил марка "М.", модел „А." с
рег. № *** и лек автомобил марка „Н.", модел „К." с рег. № ***, при ЗК „Л."
АД по претенция на ищцата П. Т. С. е била образувана застрахователна
преписка - щета № ***.
Преписката е била образувана по претенция на ищцата за изплащане на
застрахователното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания по лек автомобил марка „Н.", модел „К." с рег. № ***, на
основание сключена застраховка „Гражданска отговорност" за товарен
автомобил марка "М.", модел „А." с рег. № ***, обективирана в
застрахователна полица *** със срок на договора от 12.01.2022 г. до
11.01.2023 г. Посочената преписка е приключила с определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение на П. Т. С. в размер на 1,157.45 лева.
Счита, че ЗК „Л." АД надлежно е изпълнила задължението си по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
определяне и изплащане на обезщетение за вреди, настъпили по моторно
превозно средство.
Счита, че с предявяването на извънсъдебната претенция и изплащането
на застрахователно обезщетение по нея правото на ищцата да търси обезвреда
е реализирано, респективно правото за предявяване на същата пред съд е
преклудирано. Ответното дружество е изплатило действителния размер на
уврежданията, с което вземането на ищцата е упражнено и липсва интерес от
съдебното му предявяване.
Оспорва предявените искове и по размер.
Счита, че искът за имуществени вреди е предявен в завишен размер и не
отговаря на действително претърпените на *** г. вреди.
Сочи, че размерът на определеното застрахователно обезщетение е
определен съгласно наредба № 49 от ЗЗГО, като е използвана лицензираната
система за калкулиране на щети - „АUDATEX". Тази система използва
актуални цени на авточасти, която информация е предоставена от
производителите на автомобили и напълно съответства на констатираните по
автомобила увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие, настъпило на *** г.
Счита, че ищцата претендира определена сума, за която не представя
никакви доказателства, нито ангажира доказателства, с които да докаже
4
основанието за претендирането на посочения размер.
С протоколно определение от 14.11.2022 г., постановено по настоящото
дело на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска по
размер като същия се счита за предявен за сумата от 1 566,88 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
*** г. От същия се установява, че на *** г. в град К., по улица „Ц.“ е
настъпило ПТП с участници: товарен автомобил „М.“ ***, с рег. № ***,
управляван от Е.С. и лек автомобил „Н.“ „К.“ с рег. № ***, паркиран от П. С..
В протокола е описано, че превозно средство А (товарен автомобил „М.“ –
рег. № ***, с водач Е.С.) при движение в една посока, но в различни ленти,
контактува със задната лява страна на превозно средство Б (лек автомобил
„Н.“ „К.“, с рег. № ***, паркиран от П. С. на улица „И.“ вдясно, гледано по
посоката на движение на т.а. „М.“). В резултат на настъпилото пътно-
транспортно произшествие са нанесени материални щети по задната лява
страна на превозно средство Б (лек автомобил „Н.“ „К.“ с рег. № ***), които
са: калник, броня, врата и стъкло.
От представеното Удостоверение за регистрация част І за лек автомобил
марка „Н.“, модел „К.“, с рег. № *** се установява, че ищецът П. Т. С. е
собственик на пострадалото МПС и затова се явява лице, активно
легитимирано по предявения иск.
Не е спорно, че тежкотоварен автомобил марка „М.“, с рег. № *** е
бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество.
По делото е представен описа на щета за нанесените имуществени
вреди на лек автомобил марка „Н.“ модел „К.“, с рег. № ***, собственост на
П. С..
Страните по делото не спорят, че ответникът е съставил опис-
заключение по образувана щета № *** за причинени увреждания по
автомобила на ищеца, като на последния е изплатена сумата от 1 157,45 лева
от ответното дружество.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза
с вещо лице, което е депозирало заключение, което не е оспорено от страните
и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че механизмът на настъпилото
на *** г. ПТП е следния: в град К. по улица „Ц.“ е настъпило ПТП с
участници товарен автомобил "М." ***, с рег. № ***, управляван от Е.С. и
лек автомобил "Н." К., с рег. № ***, паркиран от П. С.. Лекият автомобил "Н."
К. с рег. № *** е бил паркиран от П. С. на ул. "И." вдясно, гледано по
посоката на движение на т.а. "М.". Товарния автомобил "М.", с рег. № ***, с
водач Е.С. при движение в една посока с паркирания л.а. "Н.", но в различни
ленти, не е спазил необходимата странична дистанция, контактувал е със
задната лява страна на лек автомобил "Н." К., с рег. № *** на ул. „И."
паркиран вдясно, гледано по посоката на движение на т.а. "М.". Вследствие
на контакта били нанесени и материални щети по л.а. "Н." К., които са: задна
5
лява врата – смяна; задна лява страница/калник – смяна; задно ляво стъкло
триъгълно - смяна и задна лява колона-ремонт. В резултата на този сблъсък е
настъпило ПТП с материални щети, описани в материалите по делото.
Посочено е, че от техническа гледна точка описаното в двустранен
констативен протокол за ПТП от *** г. и описаните щети по лек автомобил
марка „Н.“ модел „К.“, с рег. № *** в приложения опис по щета № ***, които
са в задната лява част на автомобила, е налице причинно-следствена връзка
между механизма/настъпване на ПТП и щетите. От заключението се
установява, че в резултат на ПТП настъпилите уврежданията на лек
автомобил марка „Н.“ модел „К.“, с рег. № *** са: задна лява врата –
смяна+боя; задна лява страниа/калник – смяна+боя; задно ляво стъкло
триъгълно – смяна и задна лява колона – ремонт1+боя. Вещото лице сочи, че
пазарната стойност на щетите по лек автомобил марка „Н.“ модел „К.“, с рег.
№ *** по средни пазарни цени вследствие на ПТП, настъпило на *** г. е
равна на 2 724,33 лева.
Съдът счита, че следва да кредитира заключението на съдебно-
автотехническата и оценителна експертиза, тъй като същото е извършено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените му въпроси, като по делото не се установява, че
експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.
Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ
увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380
КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне
на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може
да бъде по-дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска
отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените
имуществени вреди и съответно техния размер.
Безспорно по делото се установи, че увреждащия автомобил – товарен
автомобил марка „М.“ ***, с рег. № *** е имал валидно сключена застраховка
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в ответното
дружество. Застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на
застрахователното правоотношение. Не е спорно, а това се установява и от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че е налице пряка
6
причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП на *** и
вредите на лек автомобил марка „Н.“ модел „К.“, с рег. № ***. Не е спорно,
че виновен за настъпване на пътно-транспортното произшествие е водача на
товарен автомобил марка „М.“ ***, с рег. № ***, както и, че ответникът е
извършил плащане в размер на 1 157,45 лева на ищеца.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на
разходите, необходими за възстановяване на увреждането и съответно следва
ли то да се определя при съобразяване възрастта на автомобила и
действителната му стойност. Съдът намира, че с оглед извършеното от
застрахователя плащане същият е признал ангажиране на отговорността му
като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на
виновния водач. Според вещото лице средствата необходими за отстраняване
на причинените щети по автомобила вследствие на ПТП възлизат в размер на
сумата 2 724,33 лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 2 724,33 лева. Това е така,
защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този
смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК,
която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като
принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон / решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II
ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и
други/. Не се спори между страните, че ответното дружество, във връзка
настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в
размер на общо 1 157,45 лева, стойността на което следва да бъде
приспадната от приетата като меродавна от съда стойност на увредената вещ
от 2 724,33 лева.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че са изцяло
неоснователни оспорванията на ответника във връзка с определянето на
7
размера на дължимата сума. След като страната е платила, макар и частично,
същата е признала извънсъдебно по смисъла на чл. 175 ГПК, че всички
материални предпоставки на претенцията, респ. на основанието за плащане са
налице, като спора досежно дължимата сума, практически се разрешава по
експертен път, доколкото са необходими специални знания (арг. чл. 195, ал. 1
ГПК). А извънсъдебното признание на факти е едно от доказателствени
средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен в
претендирания от ищеца размер 1 566,88 лева и като такъв следва да бъде
уважен.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждането на иска – 12.04.2022 г.
В разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 763,00 лева,
представляващи платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатски хонорар.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 423 от КЗ Застрахователна компания „Л.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., булевард „С.“ ***,
представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д., В.В.И. и М.А.Д. да заплати на П. Т. С.,
ЕГН **********, с адрес град К., улица „Г.“ № *** сумата от 1 566,88 лева
представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение след
приспадане платено в размер на 1 157,45 лева, за претърпените имуществени
вреди на лек автомобил „Н.“ модел „К.“, с рег. № ***, вследствие на ПТП
настъпило на *** г. в град К. по вина на водача на товарен автомобил „М.“
***, с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица рег. № *** със срок на договора от
12.01.2022 г. до 11.01.2023 г. за следните увреждания: задна лява врата –
смяна+боя; задна лява страница/калник – смяна+боя; задно ляво стъкло
триъгълно – смяна и задна лява колона – ремонт1+боя, както и присъщите
8
разноски за тяхното поправяне, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждането на исковата молба – 12.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Застрахователна компания „Л.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., булевард „С.“ ***,
представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д., В.В.И. и М.А.Д. да заплати на П. Т. С.,
ЕГН **********, с адрес град К., улица „Г.“ № ***, сумата от 763,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника Застрахователна компания „Л.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: град С., булевард „С.“ ***,
представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д., В.В.И. и М.А.Д.по следната банкова
сметка: *** в Райфайзенбанк ЕАД, с титуляр М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9