Р Е Ш Е Н И Е
№ 261163 / 19.11.2021г.
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1932 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 и чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Милена Трохарова, срещу ЕТ „Жанет
Кръстева-Йоина Комерс“, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2439.26 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за два топлоснабдени
обекта – магазин за обувки с адрес: **** и кафе „Дискрет“ с адрес: ****, от
които главница в размер на 1768.27 лева за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2020 г. вкл. и 670.99 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2015 г. до 25.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В условията
на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 2439.26 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за два топлоснабдени обекта – магазин за обувки с адрес: **** и кафе „Дискрет“
с адрес: ****, от които главница в размер на 1768.27 лева за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 670.99 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2015 г. до 25.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата – с които суми ответникът се е обогатил без правно основание, доколкото
е спестил разходи за сметка на ищеца, който от своя страна е обеднял.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Освен това в случая ответникът дори подал молба за откриване на
партида за стопански нужди, като доколкото такава била открита се прави извод
за наличие на облигационно правна връзка между страните, възникнала въз основа
на неформален договор за продажба на топлинна енергия. Твърди се, че имотите,
за които е доставяна топлинната енергия, се намират в топлоснабдени сгради,
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, копие от Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №
52/26.04.2001 г., том I, рег. №
774, нот.д. № 51 от 2001 г. на нотариус Маруся Маркова, Решение №
1304/09.09.1993 г. по фирмено дело № 1112/1993 г. на ОС Перник и молба за
откриване на партида за стопански нужди от 03.05.2001 г.
В хода на
производството по делото е представено определение № 96/04.11.2019 г. на съдия
по вписванията към Пернишки РС.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален
представител – адв. Б.М., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва извлечението от
сметка, като се твърди, че от същото не става ясно за какви имоти е начислена
претендираната стойност на потребена топлинна енергия – доколкото имотите по
исковата молба били два, но в извлечението такова разграничение липсвало. От
извлечението не ставало ясно и дали е начислена стойност на топла вода,
доколкото съгласно молбата за откриване на партида такава не била заявена.
На следващо място се твърди, че
обектът – магазин за обувки с адрес: **** не бил собственост на ответника нито
като ЕТ, нито като ФЛ. Относно втория обект – кафе „Дискрет“ с адрес: **** също
се твърди, че липсват както доказателства за правото на собственост, така и от
молбата за откриване на партида не се установявало, че става дума за същия
обект.
Посочва се освен това, че всички
имоти, придобити от ответника с Нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 52/26.04.2001 г., том I, рег. №
774, нот.д. № 51 от 2001 г. на нотариус Маруся Маркова били отнети в полза на
държавата с Решение № 33/30.07.2010 г. по гр.д. № 327/2009 г. по описа на
Пернишкия ОС, потвърдено с Решение № 730/09.04.2015 г. по в.гр.д. № 10/2011 г.
по описа на Софийски АС и недопуснато до касационно обжалване.
На последно
място се прави възражение за изтекла погасителна давност за част от процесните
вземания. Оспорва се и евентуалното заявената искова претенция, доколкото се
излагат доводи, че в случая не била налице хипотеза на неоснователно
обогатяване. Претендират се разноски.
По делото
е изготвена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/.
В проведеното
на 25.10.2021 г. съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.
М. изрично е посочила, че не оспорва размера на процесните вземания и че същите
са правилно изчислени от счетоводна гледна точка. В тази връзка и съдът е
обявил посочените обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване,
срещу което страните, присъстващи в съдебно заседание, не са възразили.
В съдебно
заседание, проведено на 25.10.2021 г. процесуалният представител на ищеца иска
постановяване на съдебно решение съобразно събраните по делото доказателства.
В проведеното
съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете. Поддържа, че не се доказвало от събраните по делото
доказателства страните да се намират в облигационни отношения по повод
доставката и продажбата на топлинна енергия, доколкото не можело да се уставови
ответницата да е собственик или ползвател на процесните имоти. Поддържа се, че
определението на съдия по вписванията пред Пернишки РС било за имот различен от
процесните. Посочва се, че дори ответницата да е била потребител на топлинна
енергия за част от процесния период относно единия процесен обект – предвид
датата на влизане в сила на представените съдебни решение, то сумите дължими за
тази част от периода били погасени по давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
260358/11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на РС Перник. Последната
е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение
срещу същата.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представения по делото Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 52/26.04.2001 г., том I, рег. №
774, нот.д. № 51 от 2001 г. на нотариус Маруся Маркова, се установява, че на
26.04.2001 г. Ж.Й.К. и съпругът й П.О.К. са придобили собствеността върху
следните недвижими имоти, всички с адрес: ****, а именно: магазин № 1 с площ
31.44 кв.м, магазин № 6 с площ 27.20 кв.м., гараж № 1 с площ 36.43 кв.м. и
избено помещение № 8 с площ 8.53 кв.м.
От представената по делото молба за откриване на
партида от 03.05.2001 г. се установява, че лицето Ж.Й.К. е поискало откриване
на партида за стопански нужди на ЕТ „Жанет Кръстева – Йоина комерс“ – за обект:
кафе аперитив на ул. Бенковски № 11, като към молбата е приложен описаният
по-горе нотариален акт.
На следващо място, видно от Решение № 33/30.07.2010 г.
по гр.д. № 327/2009 г. по описа на Пернишкия ОС, придобитите от Ж.Й.К. с
Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 52/26.04.2001 г., том I, рег. №
774, нот.д. № 51 от 2001 г. недвижими имоти са отнети от същата в полза на държавата
по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност. Посоченото решение е потвърдено с Решение № 730/09.04.2015 г. по
в.гр.д. № 10/2011 г. по описа на Софийски АС. Делото не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 337/06.04.2016 г. по гр.д. № 4719/2015 г.
по описа на ВКС.
На последно място по делото е представено определение
№ 96/04.11.2019 г. на съдия по вписванията към Пернишки РС, видно от което е
отказано вписване на постановление за възлагане на имот с адрес: ****.
По делото е извършена и приета СТЕ.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
По
главните искове:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153,
ал. 1 вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1
вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за доставена топлинна енергия, за посочените по-горе имоти, за което
е издадена заповед № 260358/11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса. На ищеца е указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства.
Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Посочените общи условия са публично известни, изготвени от дружеството и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
От своя страна качеството потребител е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за същия имот, през процесния период.
В
конкретния случай относно процесния обект: магазин за обувки с адрес: **** по
делото не се представят никакви доказателства ответникът да е собственик респ.
ползвател на същия на облигационно правно или вещно правно основание. В тази
връзка, както правилно посочва процесуалният представител на ответника,
определение № 96/04.11.2019 г. на съдия по вписванията към Пернишки РС, се
отнася за имот с адрес: ****. Освен това в представената по делото молба за
откриване на партида за стопански нужди не се съдържа обект – магазин за обувки
в ****.
Относно
втория топлоснабден обект: кафе „Дискрет“ с адрес: **** действително по делото се
представи молба за откриване на партида от 03.05.2001 г., с което лицето Ж.Й.К.
е поискало откриване на партида за стопански нужди на ответника по делото за
такъв обект. Към посочената молба е представен и Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 52/26.04.2001 г., том I, рег. №
774, нот.д. № 51 от 2001 г. на нотариус Маруся Маркова, видно от който Ж.Й.К. е
придобила собствеността върху четири обекта на едно ниво на ул. Бенковски № 11
/вероятно преустроени в посоченото заведение/. След изповядването на продажната
сделка и подаване на молбата за откриване на партида обаче е настъпила промяна
в обстоятелствата, а именно придобитите от Ж.Й.К. имоти с посочения нотариален
акт са отнети в полза на държавата. Това обстоятелства е настъпило с Решение №
33/30.07.2010 г. по гр.д. № 327/2009 г. по описа на Пернишкия ОС. Последното е
влязло в сила най-късно на 06.04.2016 г. с постановяването на определение №
337/06.04.2016 г. по гр.д. № 4719/2015 г. по описа на ВКС. В тази връзка и по
делото следва извод, че след 06.04.2016 г. лицето Ж.Й.К. вече не е собственик
на посочените в цитирания нотариален акт имоти, на адрес ****. За частта от
процесния период преди тази дата обаче исковите претенции също са неоснователни
предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност. Посоченият извод
следва от приложимостта на тригодишната такава съобразно чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответника досежно
доставка на топлинна енергия за процесните обекти, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период относно процесните обекти, то и съдът не намира за нужно да
обсъжда извършената по делото експертиза.
С
оглед изводите по главните искове, то съдът намира, че са налице предпоставките
за разглеждане на евентуалните такива.
По евентуалните искове:
Евентуалните искове са с правно основание по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. По същите в доказателствена тежест на ищеца е да установи, както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, но и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването. Ответникът следва да установи
основание за имущественото разместване на блага.
В настоящия
случай от представените по делото доказателства действително се установи, че
ищецът е обеднял, доколкото е доставял топлинна енергия за процесните обекти,
която не е заплатена. Не се установи обаче това обедняване да е настъпило за
сметка на обогатяването на ответника. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че не се установи именно ответникът да е спестил разходи за
отопление. В тази връзка по делото не се установява ответникът да е собственик
на процесните обекти, нито техен вещен или облигационен ползвател – по
отношение на първия обект през целия процесен период, а по отношение на втория
– след 06.04.2016 г. като претенциите преди тази дата са погасени по давност
/по вече изложените при главните искове съображения/. Ищецът не ангажира
доказателства ответникът да е продължил да държи обектите след отнемането им от
държавата, нито под каквато и да е форма да е продължил да упражнява търговска
дейност в тях.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи разместване на блага между него и ответника досежно доставка на
топлинна енергия за процесните обекти, то и предявеният иск за главница следва
да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за неоснователна
следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради
което последната също следва да бъде отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на РС
Перник /заповедно производство/:
С оглед
изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без
уважение.
Ответникът
претендира разноски в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение, което
видно от представения договор за правна защита и съдействие е действително
заплатено. От ищцовото дружество обаче е направено възражение за прекомерност
на същото, което предвид цената на исковете и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е основателно. В тази връзка и съдът намира, че
следва да намали адвокатското възнаграждение до минимума от 401 лева още повече
с оглед обстоятелството, че се касае за заповедно възражение, защитата по което
се изчерпва с попълване на възражение по образец.
По разноските в гр.д. № 1932/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
С оглед
изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без
уважение.
Ответната
страна претендира разноски от 501 лева, от които 51 лева – такса за снабдяване
с препис от документи и 450 лева – адвокатско възнаграждение. Посочените
разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и
съдействие и платежен документ. В тази връзка и същите следва да бъдат
присъдени изцяло. В случая възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца следва да се приеме за неоснователно предвид предмет на
делото и неговата фактическа и правна сложност още повече, че претендираният
хонорар надвишава минималния такъв по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с по-малко
от 50 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу ЕТ „Жанет Кръстева-Йоина Комерс“, с ЕИК: ********* и с адрес:
гр. Перник, **** установителни искове:
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2439.26 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за два топлоснабдени
обекта – магазин за обувки с адрес: **** и кафе „Дискрет“ с адрес: ****, от
които главница в размер на 1768.27 лева
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 670.99 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до
25.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 09.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу ЕТ „Жанет Кръстева-Йоина Комерс“, с ЕИК: ********* и с адрес:
гр. Перник, **** при условията на евентуалност осъдителни искове: за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 2439.26 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за два топлоснабдени обекта – магазин за обувки с адрес: **** и кафе
„Дискрет“ с адрес: ****, от които главница в размер на 1768.27 лева за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 670.99 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2015 г. до 25.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2021 г. до
окончателното плащане на сумата – с които суми ответникът се е обогатил без
правно основание, доколкото е спестил разходи за сметка на ищеца, който от своя
страна е обеднял.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЕТ „Жанет
Кръстева-Йоина Комерс“, с ЕИК: ********* сумата от общо 401 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 501 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид изхода на
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 560 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА