Решение по дело №121/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 361
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20227040700121
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                  361                             дата 16 март 2022г.                град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХIIІ-ти състав,

в публично заседание на 24 февруари 2022г., в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                                            

                                                                                                    2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

 

Секретар: И. Г.

Прокурор: Деян Петров

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

адм. дело № 121 по описа за 2022г. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

            Производството е по реда на  чл.72, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

            Образувано е по жалба на Т.И.Ш. ***, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 102, ет.1, ап.1, чрез адв. Д.В. ***, против Решение № 766/05.11.2021г., постановено по адм.дело № 3722/2021г. описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице с рег.№ 434зз-208/06.08.2021г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицай ООР при Второ РУ гр.Бургас.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, като касаторът възразява, че съдът е направил грешна оценка на събраните в хода на производството доказателства, изцяло е игнорирал част от свидетелските показания, неправилно е приел, че заповедта съдържа фактически основания за нейното издаване, както и не е съобразил, че се отклонява от целта на закона, предвид липсата на данни, че жалбоподателят е можел да се укрие или затрудни разследването. Иска се отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания

Ответникът по касация - полицай ООР при Второ РУ гр.Бургас, издал процесната заповед, не се явява и не се представлява. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че на 08.08.2021г., в 15,30ч, касаторът Т.  Ш. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ -434зз-208/06.08.2021г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган на длъжност полицай ООР при Второ РУ гр.Бургас. В заповедта е посочено, че задържането е във връзка с чл.325, ал.1 от НК – в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ до бл.89, извършва непристойни действия.

Видно от изготвената по случая докладна записка УРИ № 434р-16901/2021г. от мл.инспектор Д. С., след получен сигнал за сбиване между лица до бл.89 в ж.к. „Славейков“, гр.Бургас полицейски служители на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас, отишли на място и  установили лицата С.СТ.А., А.Д.Д., М.Д.И.и С. А.Ч., всички от гр.Бургас, както и задържаното по оспорената заповед лице – касаторът Ш.. Според изложеното в докладната записка лицата С.А.и А.Д.са били видимо притеснени, а по телата им е имало множество рани и охлузвания. На място полицейските служители извършили беседа със С.А., която заявила, че при възникнал конфликт заради паркирания й автомобил и след пререкания с М.И.- бивша съпруга на Т.Ш., последният пристигнал на мястото й започнал да блъска и удря както нея, така и А.Д.. Беседа е проведена и с М.И., която е заявила, чеС.и А. са я нападнали и бившият й мъж е дошъл на помощ. Според докладната записка всички лица били отведени във Второ РУ за изясняване на случая, като след преглед на записи от случилото се и беседите с всички лица, полицейският орган, изготвил докладната записка посочил, че издал процесната заповед за задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.131, ал.1, т.12 от НК, за това, че Т.Ш. нанесъл телесна повреда по хулигански подбуди на лицата А.Д.и С.А..

Районен съд – Бургас обсъдил доказателствата по делото, като е изложил подробни мотиви защо дава вяра на едни свидетелски показания, респ. защо не кредитира други. Приел е, че са били налице фактическите основания за издаване на заповедта, а именно - наличието на данни, че Ш. е евентуален извършител на престъпление. Обосновал е установено несъответствие на посочената правната квалификация по чл.325, ал.1 от НК в заповедта и тази в докладната записка по чл.131, ал.1, т.12 от НК с мотивите, че към момента на издаване на заповедта е нямало основание да се счита, че има пострадали лица с нанесени им телесни увреждания. Районният съд не е констатирал пороци при издаване на заповедта, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е неправилно.

Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, а възпроизвеждане на текста на законовата норма на чл.325, ал.1 от НК, с посочване на състава на нормираното там престъпление – извършване на непристойни действия. Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове необходимостта от задържането му. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Дали действията са непристойни или не, е въпрос на наказателноправна квалификация в друг процес, като за целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са описани фактическите действия, като задържането има за цел да установи дали те са извършени от задържаното лице, респ. дали биха осъществили състав на престъпление и именно поради това законът употребява „данни“ за престъпление, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват касатора със соченото престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

При липса на описание на фактите/поведението на задържаното лице, наблюдава се противоречие с изготвената за случая докладна записка от същия орган, издал заповедта. В нея е посочил „…….. задържахме за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.131, ал.1, т.12 от НК затова, че лицето Т.И.Ш. е нанесъл телесна повреда по хулигански подбуди на А.Д.и С.А. – чл.131, ал.1, т.12 от НК.“ Видно е, че като не са конкретизирани фактите и поведението на лицето, даващи основание за задържане, впоследствие те се интерпретират в контекста на друго възможно извършено престъпление, което вече променя първоначално посоченото основание. Работни хипотези на разследването са възможни в наказателното производство, но в административното производство законосъобразността на акта се преценява само съобразно посоченото в него от административния орган.

Като не е констатирал непосочване на фактически основания за издаване на заповедта, респ. липса на мотиви, което се приравнява на нарушение на изискването за форма, представляващо отменително основание по чл.146, т.2 от АПК, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като на основание изложените мотиви следва да се отмени и издадената заповед за задържане. Съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в документиран размер от 780лв.

На основание изложеното и чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 766/05.11.2021г., постановено по адм.дело № 3722/2021г. описа на Районен съд – Бургас

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ 434зз-208/06.08.2021г., издадена от полицай ООР при Второ РУ гр.Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на Т.И.Ш. ***, с ЕГН **********, сумата от 780лв. разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: