РЕШЕНИЕ
гр.Т.
, 31.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Т.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на десети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛАНИ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Петя Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 672
по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл.439 от ГПК
Постъпила е искова молба от Т.Н.Т.
*** .В исковата молба се твърди ,че срещу ищецът на 13.01.2017г. бил съставен
акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК с № **********-1
издаден от отдел МДТ на община Т.
, с което били установени задължения подробно описани в акта за МДТ . Образувано било изп. д.
№20208790400811 по описа на ЧСИ В.П. с р-н на действие ОС-Ловеч за събиране и
установяване с акта на задължения. В
исковата молба ищецът се позовава на давността указана в чл.171 от ДОПК .
Твърди ,че към датата на издаване на акта 13.01.2017г. публичните задължения за
2011г.били погасени по давност и не подлежали на принудително събиране , като
изтеклата давност не можела да се прекъсва с издаване на акт ,отделно от това
програмата на общината натрупвала
автоматично в дълга от 2011 и дългове
от предходни години , за които била изтекла давността, като твърди ,че
били натрупани данъци за поне 7 години . Поради което прави възражение за
изтекла давност за следните
задължения по парт. № ххххх –м.д.т. за
2011г.-41,40лв главница и лихви в размер на 43,34лв , по парт. № ххххх за такси битови отпадъци за 2011г. 209,42лв главница и лихва в размер на 220,94лв , данък върху превозно средство за 2011г.
в размер на 92,40лв и лихва 64,20лв. и моли съдът да признае
процесните вземания на общината като
погасени по давност и не подлежат на
принудително събиране . Претендира разноски .
В законово установеният срок е постъпил
отговор от община Т. с, който счита ,че
иска е недопустим тъй като акта бил
влязъл в сила и не подлежал на обжалване
по реда на ГПК. Твърди ,че цитираната давност по чл.120 от ЗЗД не се
прилагала служебно, задължението не било платено доброволно и лицето длъжник било предаден на ЧСИ за
принудително събиране на вземания . Позовава се на чл.173 ал.1 и
ал.2 от ДОПК.
Ищец се представлява от адв. С.П. и поддържа Иска
,ответника от юрисконсулт Й.В. , същата е представила и писмени бележки моли
съдът да не уважи иска ,алтернативно моли иска да се уважи частично.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на
вземането, а в тежест на ответника да установи реалното му възникване. В
настоящия случай ищеца твърди, че процесните вземания са погасени по давност,
предвид което в тежест на ответната община е да установи наличието на
предпоставки, обуславящи факта ,че
същата не е изтекла ,нейното спиране или прекъсване.Съгласно чл. 439 от ГПК,
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в този случай искът може
да се основава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
исковата молба ищеца се позовава на издаден на акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № ********** /13.01.2017., и на
висящо изпълнително дело, с твърдение, че вземанията, предмет на акта , са
погасени по давност, който факт е настъпил
преди приключване на производството, по което е издаден изпълнителния
титул. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не
дължи сумите по акта , тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. В случая е налице правен интерес от
предявяването на процесния отрицателен установителен иск с правно основание по
чл.439 от ГПК.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от
служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения – на публични изпълнители. Съгласно разпоредбата на чл. 4,
ал. 2, изр. 2 от ЗМДТ принудителното събиране се извършва от публични
изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.
От
представеният акт за установяване на
задължения/АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК №
********** /13.01.2017г.е видно ,че се
касае за данък сгради , такса битови отпадъци и данък върху превозните средства
за периода 2011-2017г. на обща сума от
1027,84лв. Видно от АУЗ № ********** /13.01.2017г. е
записано ,че ищеца за 2011г. дължи за
данък върху недвижимите имоти сумата от
41,40лв и лихва 43,34лв , общо 84,74лв ; Такса битови отпадъци за
2011г.-209,42лв ,лихва 220,94лв ,общо-430,36лв., данък върху превозните
средства за 2011г.-92,40лв ,лихва 64,20лв,общо 156,60лв. По делото е представен
и остатък за плащане по АУЗД №**********-1/13.01.217г. към дата 16.01.2020 /л.26/
от който е видно , че за 2011г е записано ,че се дължат: данък върху
недвижими имоти 4140лв , лихва 55,97лв ;тбо 209,42лв , лихва 284,81лв и данък
за мпс 92,40лв и лихва 92,39лв.
Видно е ,че е образувано изпълнително дело
от покана за доброволно изпълнение по
изп.д.№20208790400811 на ЧСИ В.П. .
От заключението на изготвената по делото
ССчЕ е видно ,че задълженията за данък върху недвижимите имоти, ТБО и данък за МПС по партида №740223382001 на
ищеца са изчислени правилно съгласно ЗМДТ
и наредбата на община Т. и прилагания програмен продукт „Мтеус“ на
основание данните подени с декларация №14 ,чл.27,пар.2 ПЗР на ЗМДТ
,вх.№05469/27.05.1998г.Към задълженията за данък недвижими имоти ,ТБО ,данък
върху превозните средства по партида №ххххххх.са
натрупан преходни задължения , като видно от таблица №1,2,3 от експертизата , като
е видно ,че това са задължения за периода от 2001 до 2011г. Като видно от
експертизата към датата на издаване на
акта 13.01.2017г. за 2011г . неплатените
данъци са за недвижими имоти е 5,77лв.
,а с натрупване и за годините 2001 до 2011г. е общо 41,40лв , лихва 43,34лв лв. , обща сума за периода 2001г. до 2011г. -84,74лв .
За неплатена ТБО
към датата на издаване на акта
13.01.2017г. за 2011г. неплатените ТБО е
в размер на 26,96лв с натрупване и
за годините 2001 до 2011г. е общо 209
,42лв , лихвата е 220,94 , обща сума за периода 2001- 2011г.- 430,36 лв .
Задължение за данък върху превозните средства
към датата на издаване на акта 13.01.2017г. за 2011г. е в размер на 26,40 лв. , а за периода 2008-2011г с
натрупване общо 92,40лв , лихва 64,20лв , общо за периода 2001г.-2011г.
156,60лв.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК „Публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок..
Нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК определя правилото на
т.нар. абсолютна погасителна давност , тъй като с изтичането на 10 годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.Същественото в случая е, че при изтекъл давностен
срок се погасява не самото задължение, а възможността то да бъде събирано
принудително. За да настъпи погасителното действие на давността не е достатъчно
давностния срок да е изтекъл, а е необходимо и волеизявление на длъжника, който
се позовава на изтекла давност, т.е. следва да бъде направено възражение за
изтекла погасителна давност, като в случая това е направено с подадената искова
молба. Ефекта на изтеклата погасителна давност
и волеизявлението на длъжника е невъзможност на органите по приходи да
предприемат действия по принудително събиране на съществуващото вземане, в
случая съдебния изпълнител , тъй като е образувано
изпълнително дело за събиране на вземанията на общината .
Видно е от акт
за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК № ********** същия е
издаден на 13.01.2017г. ,връчен е на 26.01.2017г./л.10 /и е влязъл в законна
сила на 10.02.2017г.
Съобразно
чл.171 ал.1 от ДОПК давността за вземания за 2011г. е започнала
да тече от 01.01.2012 г., то същата изтича на 01.01.2017 г.,за 2010г. давността е започнала да тече от 01.01.2012 г., изтича на 01.01.2016, за 2009г е започнала да
тече от 01.01.2010 г., и изтича на
01.01.2015, за 2008г. давността тече от 01.01.2009 г., то изтича на 01.01.2014г.,
за 2007г е започнала да тече от 01.01.2008 г. и
изтича на 01.01.2013г. Що се отнася до натрупаните вземания за 2001 до
2006г. за местни данъци и такси за същите е изтекла абсолютната десет годишна
по чл.171 ал.2 от ДОПК .
Както по-горе бе отбелязано предвид нормата на
чл.172 ал.2 от ДОПК давността спира:когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година, тоест същото е започнало на
дата 13.01.2017г с издаване на акта , тоест 12 дни след изтичане на давността
по чл.171 ал.1 от ДОПК за вземането за 2011г ,а за вземанията , а за 2010- 2007г.
същата е изтекла през предходните години както по-горе е указано, що се касае за
вземания на общината за 2006-2001г за тях е изтекла абсолютна десет годишна
давност по чр.171 ал.2 от ДОПК .
С протокол от 12.03.2020г. акта е
предаден на адвокат Кремена Монева от САК, като е образувано изпълнително дело №20208790400811 на ЧСИ В.П. , видно е,че същото
е образувано през 2020г години след изтичане на давността . по чл.171 ал.1 и 2 от ДОПК за процесните вземания подробно
описани по .-горе .
По
делото безспорно се доказа ,че посочените в АУЗ №**********/*** за
2011г. данък върху недвижимите имоти
за сумата от 41,40лв и лихва 43,34лв , общо 84,74лв ; Такса битови
отпадъци за 2011г.-209,42лв ,лихва 220,94лв ,общо-430,36лв., данък върху
превозните средства за 2011г.-92,40лв ,лихва 64,20лв,общо 156,60лв., всъщност
касаят общ период 2001г.-2011г. , като същите са погасени по давност , както
по-горе е посочено , поради ,което иска е основателен и следва да се уважи в цялост.
По разноските : На основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски ,а именно 250 лв
за съдебно счетоводна експертиза ,450лв за адвокатско възнаграждение и 50лв за
ДТ или общо сумата от 750лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, че Т.Н.Т. с ЕГН ********** ***
не дължи на ответника община Т. ЕИК ххххх представлявана от кмета д-р М.Б.задължения
по партиден № ххххх по акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №**********-1/13.01.2017г.
записани в акта за дължими за 2011г. , а същите дължими общо за периода от 2001г. до 2011г. за местни данъци сумата от 41,40лв и лихва в размер 43,34лв ;за
такса битови отпадъци сума в размер на
209,42лв и лихва 220,94лв ; за данък върху превозните средства сумата от
92,40,лихва 64,20лв , тъй като са погасени по давност.
ОСЪЖДА Община Т. ЕИК ххххх представлявана
от кмета д-р М.Б.да заплати на Т.Н.Т. с
ЕГН ********** *** сумата общо 750 лв. за
адвокатско възнаграждение и деловодни разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: