РЕШЕНИЕ
№ 1679
гр. П., 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330205216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4671618, с
който на И.С.С., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез **** адв. П. в депозираната жалба моли да бъде
отменен обжалваният електронен фиш. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, не се явява, но депозира становище по съществото на
спора с което поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище излага съображения за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният
елекронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 21.03.2021г. в
14.52ч. в Републикански път II-64 км 49+800 в посока с. Т. при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 60 км/ч и при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч и при управление на МПС ,,Ауди КУ 7‘‘
с рег. № ****** се е движел със скорост от 83 км/ч, като това е е било
установена с АТСС CORDON-M 2 MD 1196. Скоростта от 83 км/ч е с 3 км/ч
по-ниска от отчетената от АТСС скорост от 86 км/ч, тоест след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
CORDON - M2 – MD1196, мобилно по своя характер, от одобрен тип и
преминало през съответната проверка /видно от приложените като
доказателства копия на писмо “ и на протокол от проверка №4-С-ИСИС от
12.02.2021г./.
От постъпилата справка от въззиваемата страна се установява, че
лицето Р.Ж. е преминало успешно обучение за работа с процесното
техническо средство.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС - то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е
било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото
си да обжалва така издадения против него електронен фиш.
От постъпилото писмо от Областно пътно управление П. към Агенция
пътна инфраструктура се установява, че преди пътеуказателната табела Ж1,
приблизително на км 49+860 има пътен знак В 26 /60 км/ч/. По данни и
информация от ,,Р.Б.‘‘ ЕООД знакът е монтиран на 07.10.2020 г. по указание
на ограните на ОДМВР П., с-р Пътна полиция, във връзка с организацията и
безопасността на движение в района на крайпътния обект ,,Рефан‘‘, като
Областно пътно управление П. няма отношение към монтирането му.
Неговото действие се изчерпва след забавителния шлюз и изхода на рефан на
км 49+736, преди зоната на пътния възел. Представена е извадка от ГИС на
АПИ с нанесени актуални данни на път II-64 ,,Карлово – П.‘‘.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди КУ 7“ с рег. № **** и при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26.
2
Достигна се до извод, че чисто формално има физически поставен
пътен знак В26 (60 км/час), но този знак не въвежда валидно ограничение на
скоростта от 60 км/час, поради нарушена процедура по неговото поставяне и
по-конкретно поставянето му от нелегитимиран субект в нарушение на
изискваната от закона съгласувателна процедура.
В разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е
предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както
следва - за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища", за републикански пътища II
и III клас - от директора на съответното областно пътно управление и за
местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
Идентично се явява и предвиденото в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.
80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Абсолютно аналогична е уредбата и в Закона за пътищата, в чл. 26,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП от който е предвидено, че за дейности извън
специалното ползване на пътищата се забранява поставянето на пътни знаци в
обхвата на пътя без разрешение от управителния съвет на АПИ или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице за републиканските
пътища или от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
В случая е налице именно за дейност „извън специалното ползване на
пътищата“ по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на ЗП, респективно
приложение намира цитираната по-горе забрана за поставяне на пътни знаци
без провеждане на съгласувателна процедура с АПИ. Това е така, доколкото
макар търговския обект на Рефан да се намира пространствено „край“
републиканския път, той не представлява „крайпътен търговски обект“ по
смисъла на дадената в Наредбата за специално ползване на пътищата легална
дефиниция. Видно от чл. 8 от същата, критериите, за да се приеме, че е
налице „търговски крайпътен обект“ (като форма на специално ползване на
пътищата) са два и то кумулативни пространствен- обекта да е разположен в
близост до пътя и функционален –да е предназначен да обслужва пътниците и
техните МПС (бензиностанции, газ станции, ресторанти, хотели и др.)
3
В случая е изпълнен само първия критерий доколкото сградата на
Рефан се намира в близост до път II – 64. Не е налице обаче втория критерий,
доколкото неговото предназначение не е да обслужва пътниците и техните
МПС, а е ноторно известно, че обекта представлява седалището и търговската
сграда на известна козметична компания.
Действително с оглед изискванията за регулация по ЗУТ на имота на
Рефан е осигурено „лице“ на път отворен за обществено ползване чрез
изграждане на пътна връзка до път II–64, но ползването на тази пътна връзка
и на съответните части от път II–64 всъщност представлява дейност по
нормално „обществено ползване на пътищата“ за превоз на пътници и товари
по смисъла на дадената в параграф 1, т.7 от ДР на ЗП легална дефиниция и по
аргумент от обратното е същевременно и дейност извън „специалното
ползване на пътищата“, което обуславя действието за този участък на
забраната по чл. чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП. Още повече, че
съгласно чл. 5 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на
движението по пътищата дори в хипотезата на специално ползване на
пътищата чрез търговски крайпътен обект знаците се поставят от частно
правния обект само в границите на самия търговски обект, но не и на самия
републикански път, както в процесния случай.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е
Републикански път Втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него и да разреши поставянето на знак В26
(независимо дали при постоянна или временна организация на движението) е
именно директора на ОПУ-П. на АПИ. Същевременно в писмото от ОПУ е
отбелязано, че агенцията няма абсолютно никакво отношение към
поставянето на знака.
Ето защо, се достигна до извод, че процесният пътен знак е поставен
от частноправен субект /в случая ЮЛ – Р.Б. ЕООД/ по указания на
институция /ОД на МВР/, която няма абсолютно никаква компетентност по
законосъобразното му поставяне без спазване на уредената в закона
съгласувателна процедура с единствената компетентна за това институция-
АПИ, поради което не е в състояние да въведе валидно ограничение на
скоростта, което да бъде основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на гражданите.
Да се приеме обратното е равнозначно на това да се позволи на всеки
гражданин или юридическо лице по свое усмотрение да поставя пътни знаци
и да става по този начин основание за ангажиране административно-
наказателната отговорност на други правни субекти, поради несъобразяване
със собствените му виждания за организация на движението.
При положение, че за
въпросния пътен участък към датата на нарушението не е бил
законосъобразно поставен пътен знак В 26, въвеждащ валидно ограничение
60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е
допуснато превишение на режима на скоростта от 23 км/ч.
4
Освен това, щом конкретният пътен участък не попада в обхвата на
действие на валидно поставен пътен знак В26, то няма как да е допуснато и
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на
скоростта, въведен с пътен знак В 26. Нещо повече предвид констатираната
скорост на движение от 83 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26
за този участък би се оказало, че поведението на жалбоподателя е изцяло
правомерно, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на
скоростта от 90 км/ч извън населено място.
В случай, че не се споделят изразените от Съда правни доводи,
съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя
нарушение по ЗДвП, като административно-наказателната преписка съдържа
всички необходими документи, а именно Протокол по чл. 10 от Наредбата,
документи за техническата годност на техническото средство, снимков
материал на разположението на уреда, както и снимков материал на
извършване на нарушението, като правилно на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 100 лева.
Поради изложените съображения атакуваният електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена.
Ето защо, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер от 300 лева, представляваща възнаграждение
за адвокат в производството.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4671618, с
който на И.С.С., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С., ЕГН: **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5