Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 21.05.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 131 по описа за 2021г.по
описа на ШАдмС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Дял пети, Глава седемнадесета, Раздел VІ от АПК
(чл.294-298 от АПК) и се разглежда по реда на Глава тринадесета от АПК, в закрито съдебно производство
(съгласно чл. 297, ал. 1,
във вр. с чл. 234, ал. 1
от АПК).
Образувано е въз основа на частна жалба рег.№ ДА-01-1282/21.04.2021г. по описа на ШАдмС, депозирана от П.Р.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител А.Д. – адвокат от
ШАК, срещу действие на орган на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен,
извършено на 23.03.2021г., изразяващо се в отнемане на СУМПС № ******** на П.Р.П.,
в изпълнение на административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца, наложено на жалбоподателя с Наказателно постановление №
18-0869-002929 от 20.11.2018г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен,
Сектор „Пътна полиция“, влязло в законна сила на 26.02.2021г. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на осъщественото изпълнително действие
„отнемане на СУМПС“, поради това, че същото е отнето след изтичане на
абсолютната давност за изпълнение на административното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, наложено с НП № 18-0869-002929 от 20.11.2018г. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.82,
ал.3 от ЗАНН наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
½ срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН, а според ал.1, б.“б“ на чл.82 от ЗАНН
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца,
считано от датата на извършване на деянието. На второ място се сочи, че
отнемането на СУМПС следва да става с мотивирана заповед, каквато в конкретния
случай липсва, респективно не е спазена изискуемата от закона форма за този вид
ИАА. Въз основа на наведените аргументи се отправя искане съдът да отмени
атакуваното действие и да задължи органа по изпълнението да не го извършва в
бъдеще. Претендират се деловодни разноски. В допълнителна молба рег.№
ДА-01-1417/05.05.2021г. по описа на ШАдмС жалбоподателят уточнява, че е оспорил
действието с жалба, депозирана на 30.03.2021г. в деловодството на ШАдмС, по
която е образувано АД № 106/2021г. по описа на ШАдмС, приключило с определение
№ 305/13.04.2021г. за оставяне без разглеждане на жалбата с искане по чл.250 от АПК и за прекратяване на съдебното производство, като в тази жалба е описано
искането за отмяна на осъщественото действие, но поради последвалото оставяне
на жалбата без движение и дадените от съда указания по АД № 106/2021г. за
прецизиране на искането, оспорващият е допуснал грешка при формиране правилната
му воля, което е довело и до прекратяване на производството. По тази причина
счита, че жалбата срещу атакуваното действие е депозирана в законоустановения
7-дневен срок по чл.296, ал.1 от АПК.
Органът по изпълнението - Началник на Сектор „ПП” при ОДМВР-гр.Шумен, в
Писмено становище рег.№ ДА-01-1394/29.04.2021г. по описа на ШАдмС, депозирано
чрез процесуален представител И.С.– главен юрисконсулт в ОДМВР-гр.Шумен, застъпва
становище за недопустимост на отправеното искане за отмяна на атакуваното
действие, изразяващо се в отнемане на СУМПС на частния жалбоподател, поради
депозиране на искането след изтичане на преклузивния срок за обжалване на
въпросното действие, доколкото същото е осъществено на 23.03.2021г., а жалбата
срещу него е депозирана на 21.04.2021г. Излага и аргументи за неговата
неоснователност по същество, доколкото към момента на отнемане на СУМПС на П.П.
в изпълнение на наложеното му административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, не е изтекла погасителната давност за неговото изпълнение, тъй
като НП, с което е наложено процесното наказание, е влязло в законна сила на
26.02.2021г. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за оставяне на
жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, а алтернативно – за
отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
От представената по делото преписка се установява следното от фактическа
страна:
С Наказателно постановление № 18-0869-002929 от 20.11.2018г., издадено от
ВПД Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен, на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на П.Р.П. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Цитираното наказателно
постановление е потвърдено с Решение № 260147/27.11.2020г. по АНД № 1414/2020г.
по описа на ШРС, което е влязло в законна сила на 26.02.2021г. след оставянето
му в сила с Решение № 69/26.02.2021г. по КАНД № 27/2021г. на ШАдмС.
В резултат на това, НП № 18-0869-002929 от 20.11.2018г. е влязло в законна
сила на 26.02.2021г.
В изпълнение на наложеното с влязлото в сила на 26.02.2021г. НП №
18-0869-002929 от 20.11.2018г., административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-гр.Шумен, в
качеството му на орган по изпълнението, разпоредил СУМПС на санкционираното
лице да бъде отнето. Вследствие на това, на 23.03.2021г. СУМПС № ******** било
отнето от жалбоподателя, като фактът и датата на отнемането бил отразен върху
самото НП.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване
по настоящото дело се явява фактическо отнемане на СУМПС на жалбоподателя, в
изпълнение на административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, наложено с наказателно постановление, влязло
в законна сила на 26.02.2021г., т.е. по същество се обжалва действие по
изпълнение на наложено административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“. Съгласно чл.296, ал.1 от АПК, жалбата срещу изпълнително действие се подава чрез органа по изпълнението
до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В случая
действието е извършено в присъствие на П.П., доколкото се изразява в отнемане
на притежаваното от него СУМПС, като същото е осъществено на 23.03.2021г., от
което следва, че срокът за неговото обжалване е започнал да тече на
24.03.3021г., респективно е изтекъл на 30.03.2021г. (вторник, присъствен ден).
В рамките на този срок, а именно на 30.03.2021г. жалбоподателят е оспорил
отнемането на притежаваното от него СУМПС пред Административен съд-гр.Шумен с
жалба рег.№ ДА-01-1056/30.03.2021г. по описа на ШАдмС. Въз основа на цитираната
жалба е образувано АД № 106/2021г. по описа на ШАдмС, приключило с определение
№ 305/13.04.2021г., с което обективираното в жалбата искане на основание
чл.250, ал.1 от АПК съдът да прекрати действие, изразяващо се в отнемане на
СУМПС на 23.03.2021г. е оставено без разглеждане, а производството е
прекратено. В цитираното определение е указано, че редът за обжалване на
действието е този по чл.294 и сл. от АПК, поради което П.П. е депозирал отново
частна жалба с рег.№ ДА-01-1282/21.04.2021г. по описа на ШАдмС, в която изрично
е указал, че правното основание за депозирането й е чл.294 и сл. от АПК. В тази
връзка съдът намира, че доколкото в първоначално подадената на 30.03.2021г.
жалба нейният подател изрично е заявил, че обжалва „ИАА чрез конклудентни
действия, изразяващ се в отнемане на СУМПС на 23.03.2021г.“, а съдът по адм.д.№
106/2021г. се е произнесъл по искане с правно основание чл.250 от АПК,
оспорването на изпълнителното действие по реда на чл.294 и сл. от АПК е
осъществено в законоустановения седемдневен преклузивен срок. По изложените
съображения наведените от ответната страна доводи за недопустимост на жалбата
поради нейното просрочие, се явяват неоснователни.
На следващо място, жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес
от оспорване на атакуваното действие, в качеството му на страна по изпълнението.
С оглед всичко
изложено, жалбата срещу действието на органа по изпълнението, изразяващо се във
фактическо отнемане на СУМПС в изпълнение на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС”, с правно основание чл.294 и сл. от АПК, се явява процесуално допустима.
В тази връзка съдът
намира за необходимо да отбележи, че производството по чл.294-чл.298 от АПК е
приложимо и в производствата по изпълнение на наказателни постановления, с
които е наложено административно наказание по чл.13,
б.”в” от ЗАНН. В АПК
законодателят не е регламентирал специален ред за защита на правата и законните интереси на правните субекти
при изпълнение на влезли в сила наказателни постановления, когато с тях се
налага наказание по посочения законов текст – временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, наказателните постановления и решенията на съда, с които
са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се
изпълняват по реда за събиране на държавни вземания. Т.е. тогава, когато като
санкция за неправомерното си поведение административно наказаното лице трябва
да заплати определена по размер глоба, е предвиден правен ред за събиране на вземането. Този
правен ред – събирането на държавни вземания по реда на ДОПК, предвижда подробно разписана
процедура за доброволно и принудително изпълнение, както и способи за защита
при принудителното изпълнение (дял ІV „Събиране на публичните вземания“). Но когато като санкция за
неправомерното поведение на административнонаказателно отговорните лица се
предвижда лишаване от право да упражняват определена професия или дейност, законодателят се е ограничил
да посочи кой изпълнява наказанието (чл.81, ал.1 от ЗАНН), но не и да създаде ред за
защита на административнонаказаното лице в хода на изпълнението на наказанието
лишаване от права. Липсата на
изрична законова процедура за защита на правата на административнонаказаните
лица в хода на изпълнение на административните наказания, свързани с лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност, се явява основание, при възникване
на спор по
изпълнение на влязло в сила наказателно постановление (какъвто е
настоящият), засегнатият правен субект да се защити именно в производството по обжалване на действията, бездействията и постановленията на органа по изпълнението чл.
294 и сл. от АПК, независимо, че НП представлява
правораздавателен акт, тъй като съгласно чл. 127, ал. 2 от АПК, съдът не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна
норма, въз основа на която да реши искането. С оглед на това и доколкото, макар и правораздавателни актове, наказателните
постановления се издават от административни органи, в ЗАНН не е разписана
процедура за изпълнение на наказанието по чл.13, б.”в” от посочения закон, нито
фигурира препращане към реда за изпълнение на наказанията, наложени по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (по арг. от чл. 84 ЗАНН), защитата на лице, спрямо което е предприето
изпълнение на влязло в сила административно наказание „лишаване от право да
упражнява професия или дейност”, се осъществява именно по реда на чл. 294 и сл. от АПК, (в този смисъл е
определение № 7787/06.06.2013г. по АД № № 6310/2013г. по описа на ВАС, VІІ отделение, с
докладчик съдията С.Я.). С оглед на това, жалбата на оспорващия срещу
действието на органа по изпълнение на наложеното административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС”, подлежи на разглеждане именно в
производството, регламентирано в Дял пети „Изпълнение на съдебните решения и
административните актове”, Глава седемнадесета, Раздел VІ от АПК, което се
осъществява по реда на Глава тринадесета от АПК и доколкото се касае за
оспорване на действие на орган по изпълнение от страна по изпълнението (в
случая лицето, на което е наложено административното наказание, по повод на
чието изпълнение се спори), съдът дължи произнасяне по спора с решение, което
се постановява в закрито заседание (по аргумент от чл.234, ал.1, предл.1 от АПК
и чл.297, ал.2 от АПК).
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се
оспорва от страните, че на 23.03.2021г. по отношение на П.П. е било приведено в
изпълнение административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, наложено му с НП № 18-0869-002929 от 20.11.2018г. на ВПД
Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, Сектор „Пътна полиция“, влязло в законна
сила на 26.02.2021г.
Спорът се свежда до това дали към датата на отнемане на СУМПС, въпросното административно
наказание подлежи на изпълнение. Според оспорващия, това наказание не подлежи
на изпълнение, тъй като е изтекла регламентираната в чл.82, ал.1, б.”б” и ал.3
от ЗАНН давност за изпълнението му.
Тези доводи не се споделят от настоящия съдебен състав. Видно от
приложените доказателства, наказанието „лишаване от право да управлява МПС”,
наложено на П.П. с НП № 18-0869-002929 от 20.11.2018г., е в размер на 6 месеца.
Посоченото НП е било предмет на оспорване по съдебен ред пред Районен
съд-гр.Шумен, който го е потвърдил с решение от 27.11.2020г., а впоследствие
решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение на ШАдмС от
26.02.2021г., което е окончателно и не подлежи на обжалване, респективно НП е
влязло в сила на 26.02.2021г.
Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗАНН, НП или решението на съда, с което е постановено
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се
изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването
му. Съобразно предписанието на чл. 190, ал.1 от ЗДвП, след влизането в сила на НП, с което се налага наказание
на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното
структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС, а иззетите в
този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР
за съхранение и отчет. Според ал.2 на посочения законов текст, наказанието "лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на
изземването на свидетелството за управление. В случая процесното наказателно
постановление е влязло в сила на 26.02.2021 г., която дата е най-ранният момент, от който
може да бъде приведено в изпълнение наложеното административно наказание, а
СУМПС е предадено от нарушителя на
административния орган на 23.03.2021г., от която дата съгласно чл.190, ал.1 от ЗДвП е започнало изпълнението на
наложеното наказание в размер на 6 месеца. Към 23.03.2021г., а и понастоящем, не е изтекла
регламентираната в чл.82 от ЗАНН давност за изпълнение на наложеното
административно наказание. Според чл.82, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато наложеното
наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. В ал.2 от посочената нормативна разпоредба е уточнено, че този срок тече от
влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, след завършване на което действие, започва да тече нова давност. В чл.82, ал.3 е регламентирана
т.нар. „абсолютна давност” за изпълнение на наказанието от посочения вид, според
която, независимо от спирането
или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 – в случая 9 месеца, доколкото
се касае за административно наказание по чл.13, б.”в” от ЗАНН. Анализът на цитираната разпоредба обуславя извода, че същата
регламентира срока, в рамките на който следва и може да бъде приведено в
изпълнение съответното наказание, т.е. това е срокът, в рамките на който
органът по изпълнението разполага с правомощие да предприеме действия по
неговото изпълнение. Този срок започва да тече не от датата на извършване на
нарушението, нито от датата на издаване на НП, а от влизане в сила на НП, което
изрично е посочено в чл.82, ал.2 от ЗАНН. В процесния случай НП, с което е
наложено административното наказание „лишаване от право да управлява МПС”, е
влязло в законна сила на 26.02.2021г., а изпълнението на наказанието е
започнало на 23.03.2021г., т.е. в рамките на визирания в чл.82, ал.1, б.”б” от ЗАНН 6-месечен срок, поради което не може да се сподели тезата на оспорващия за
изтичане на давността за изпълнение на наказанието. В тази връзка следва да се
има предвид, че регламентираните в чл.82 от ЗАНН давностни срокове визират
единствено времевите параметри, в рамките на които може да започне изпълнението
на съответното административно наказание. В случая с наказанието по чл.13,
б.”в” от ЗАНН, визираният в чл.82, ал.1, б.”б“ от ЗАНН 6 месечен срок за
изпълнение, респективно абсолютна давност в размер на 9 месеца (чл.82, ал.3 от ЗАНН), определят единствено периода от време, в който органът по изпълнение
може да предприеме действия за започване изпълнението на съответното наказание.
В случай обаче, че изтърпяването на наказанието започне в рамките на този срок,
то подлежи на изпълнение в целия му размер, определен от наказващия орган или
от съда, независимо дали този размер нахвърля регламентираната в чл.82, ал.2 от ЗАНН 9 месечна абсолютна давност, считано от влизане в сила на
правораздавателния акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.16 от ЗАНН,
според която продължителността на лишаването от право да се упражнява определена професия или
дейност не може да бъде
по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с
безопасността на движението при употреба на алкохол или друго силно упойващо
вещество - до пет години. Т.е. самият законодател допуска размер на наказанието по чл.13, б.”в” от ЗАНН, неколкократно надхвърлящ регламентираната в чл.82 от ЗАНН давност за
изпълнение, което означава, че последната не очертава максималните времеви
рамки, в които може да се търпи наказанието по чл.13, б.”в” от ЗАНН, а само
рамките, в които органите, овластени да изпълняват това наказание, могат да
предприемат съответните действия за започване на неговото изпълнение.
Възприемането на обратното тълкуване на изчисляването на давностните срокове по
чл.82 от ЗАНН на практика би довело до това, че независимо от размера на
наложеното административно наказание „лишаване от право да се упражнява
професия или дейност”, това наказание би могло да бъде изпълнявано максимум 9
месеца след влизането в сила на
наказателното постановление, което очевидно не е волята на законодателя,
предвидил възможност административните наказания по чл.13, б.”в” от ЗАНН да се
налагат за срок до 5 години.
Неоснователна е и тезата на жалбоподателя за нищожност на атакуваното
действие, доколкото е осъществено без издаване на индивидуален административен
акт, разпореждащ отнемането на СУМПС. Съгласно чл.20, т.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва
въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с
които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС".
От цитираната разпоредба следва, че актът, въз основа на който се изземва
СУМПС, е наказателното постановление, решението или присъдата, т.е. не е необходим
отделен мотивиран акт, разпореждащ изземването.
По изложените съображения съдът намира, че действието на Началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-гр.Шумен, в качеството му на орган по
изпълнението, изразяващо се във фактическо отнемане на СУМПС на П.Р.П. в
изпълнение на наложеното с НП № 18-0869-002929 от 20.11.2018г. административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС”, е законосъобразно и произтича
от наличието на неизтърпяно и непогасено по давност административно наказание,
поради което жалбата срещу въпросното действие подлежи на отхвърляне, като
неоснователна. След изтичане срока на въпросното наказание, изпълнението на
същото ще бъде преустановено и оспорващият ще разполага с възможност да иска
връщане на документите, удостоверяващи правото му да управлява МПС, освен ако
не е налице друго основание за тяхното задържане.
Предвид направеното искане от
страна на органа по изпълнението за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че според нормата на чл. 143, ал.
3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, направените деловодни разноски се възлагат в тежест на подателя на
жалбата. Доколкото обаче по делото е представено писмено становище на ответната
страна, което изхожда от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен
и не е подписано от юрисконсулт, нито са представени доказателства за упълномощаване
на такъв, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на
основание чл. 297, ал.
1 и чл. 298 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.П., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
действието на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен, в
качеството му на орган по изпълнението, извършено на 23.03.2021г., изразяващо
се във фактическо отнемане на СУМПС № ******** на П.Р.П., в изпълнение на
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, наложено на П.Р.П. с Наказателно постановление № 18-0869-002929 от
20.11.2018г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, Сектор „Пътна полиция“.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен за присъждане в полза
на ОДМВР-гр.Шумен на юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване, съгласно чл.298, ал.4 от АПК.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: