№ 21
гр. Ловеч, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200494 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 11-0001488 от 11.05.2021 г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч е наложено на “******, със седалище и адрес
на управление **************, ЕИК *******, представлявано от управителя ИВ. М. ИВ.,
административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ –
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които чрез
управителя са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. Считат, че необосновано е
прието, че Т. Г. е постъпила на работа без да бъде сключен преди това трудов договор
между нея и дружеството. Изтъкват, че декларацията от 02.04.2021 г. на Г. е неправилна и
невярна, тъй като в нея се съдържат единствено нейни волеизявления за обстоятелства,
които обективно не са съществували и не са могли да бъдат известни на дружеството. В
жалбата се твърди, че трудовият договор с Г. е трябвало да се сключи сутринта на 02.04.2021
г., но поради служебна ангажираност на управителя на дружеството не е бил сключен, а се е
случило едва след като тя се е явила в офиса на дружеството и е уведомила управителя за
извършената проверка от Инспекцията по труда. Сочат в тази връзка, че дейността, която е
била констатирана, че извършва Г. не е била възложена от дружеството и не е била
длъжна да я извършва.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател са
представляват от упълномощения процесуален представител адвокат М.Марков от АК
Ловеч, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Изтъква, че съставеният на дружеството АУАН е нечетлив,
1
което е довело до невъзможността да разберат какво нарушение им се вменява. Твърди, че
от текста в АУАН е било невъзможно да се разбере правилно ли са били описани
фактическите обстоятелства по случая, както и каква е правната квалификация на
нарушението. Счита, че връчването на нечетлив препис от АУАН следва да се приравни на
ненадлежно връчване, тъй като не може да се прецени дали описаното от актосъставителя
съвпада с изложеното в обжалваното НП.
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт А.Деков,
който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление, като законосъобразно издадено. Счита, че описаното в НП нарушение е
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както и че правилно е
квалифицирано и приложена съответната санкционна норма. Сочи, че представения
екземпляр от АУАН не е с нарушена цялост, или по някаква причина увреден, като изтъква,
че текста се вижда ясно и точно. Изтъква, че описаното в обстоятелствената част на
обжалваното НП се припокрива изцяло с описателната част на АУАН, въз основа на който е
издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Процесуалният представител на въззиваемата стана е представил и писмени бележки,
в които доразвива доводите изложени в хода на съдебните прения по делото. Оспорва
твърденията на жалбоподателя, че на дружеството е връчен нечетлив препис от АУАН, като
развива подробни доводи в тази насока. Акцентира на обстоятелството, че след като акта е
подписан от управителя на дружеството и същият не е възразил относно четливостта му,
както към момента на съставянето, така и в законовия 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
то това означава, че същият се е запознал със съдържанието на акта и приема изложената
теза за защитна. Акцентира на възможността нарушителят да поиска да му бъде връчено
четливо копие от акта, което той не е сторил. Счита, че в този смисъл липсва каквото и да
било нарушение на процесуалните правила в провеждането на
административнонаказателното производство.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Ив. Д. Б. и
В. П. Ц., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
установи следната фактическа обстановка :
На 02.04.2021 г., в 11:05 часа, инспектори от Дирекция „ИТ" със седалище гр.Ловеч -
свидетелите И.Б. и В.Ц. в обект *********, намиращ се в *******, община Ловеч. Обекта
бил експлоатиран от “****** - гр.Ловеч. На обекта било заварено лицето Т. С. Г., ЕГН :
**********, която извършвала подготовка за поливане, като опъвала маркучи. Същата
попълнила и подписала декларация /л.14/, в която посочила, че работи в проверявания обект
на длъжност „работник отглеждащ зеленчуци“, като извършвала „поливане на оранжерия“ и
в деня на проверката е започнала работа в 08:00 часа. Посочила е също така в декларацията,
че имала установено работно време от 08:00 до 17:00 часа, че работи със средства и
2
материали, предоставени от дружеството, както и че не е подписвала договор с
дружеството.
Резултатите от проверката свидетелката В.Ц. обективирала с протокол за оглед № 11-
С-19-41/02.04.2021 г. /л.12/, като в него било отразено, че след попълването на
декларациите, лицата заварени там, в т.ч. и Т. Г. са продължили да работят.
На 15.04.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Ловеч е била извършена
проверка на представените от “****** - гр.Ловеч документи по спазване изискванията на
трудовото законодателство за стопанисвания обект в *******. Като представител на
дружеството се явил лично управителят ИВ. М. ИВ.. Относно правоотношението с Т. С. Г. е
бил представен трудов договор № 2 от 02.04.2021 г. /л.16/, в който е било уговорено Г. да
изпълнява длъжността „Работник отглеждащ зеленчуци". Договорът бил сключен като
срочен, без обаче да е посочен в него конкретен срок. Представена е била също така и
справка от НАП, от която става ясно, че договора е бил регистриран в 18:17:05 часа на
02.04.2021 г. /л.21/, както и молба от Г. за назначаване на работа в дружеството от
02.04.2021 г. и служебна бележка за проведен начален инструктаж /л.17-18/.
Резултатите от документалната проверка свидетелката Ц. отразила в протокол за
оглед № 11-С-19-41/15.04.2021 г. /л.15/.
В писмени пояснения /л.25/ управителят И.И. посочил, че договорът с Т. Г. е бил
подписан след проверката от ДИТ Ловеч, а с другото заварено на обекта лице – С.Й. няма
подписан такъв.
В деня на документалната проверка - 15.04.2021 г. свидетелката И.Б. съставила акт за
установяване на административно нарушение № 11-0001488 на ******* ЕООД - гр.Ловеч, в
присъствието на управителя на дружеството. В акта Б. посочила, че на 02.04.2021 г. в обекта
на дружеството в ******* е била извършена проверка в следствие на която е било
установено нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ.
Като свидетел при установяване на нарушението се подписала В.Ц..
От представения по делото АУАН, не се установи от дружеството-жалбоподател да
са вписвали възражения. Управителят И. подписал акта и получил препис от него.
Няма данни и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са представили
писмени възражения.
На 11.05.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 11-
0001488, в което наказващият орган отразил установената и описана по-горе в изложението
фактическа обстановка, включително и установеното при проверката по документи на
15.04.2021 година. От тези факти наказващият орган приел, че е налице нарушение на
трудовото законодателство, което се състои в това, че в качеството си на работодател,
дружеството ******* ЕООД не е сключило трудов договор с лицето Т. С. Г., ЕГН :
**********, преди постъпването на работа – 02.04.2021 г., за в експлоатирания от
дружеството обект *********, намиращ се в *******, община Ловеч. Наказващият орган
3
също квалифицирал нарушението по чл.61, ал.1 от КТ и наложил на дружеството
предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В обжалваното постановление е отбелязано също така и че нарушението е от изрично
посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, поради което не може да бъде квалифицирано като
маловажно.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповеди №№ ЧР-
877/07.07.2017 г. /л.28/ и З-0058/11.08.2014 г. /л.29-30/ на Изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда“.
При цялостната проверка за законосъобразност, която съдът следва да извърши в
качеството на въззивна инстанция, се констатира обаче допуснато процесуално нарушение,
във връзка със съставения и връчен на дружеството АУАН, довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Съображенията за това са следните :
Като доказателство по делото е приет в автентичен вид химизиран екземпляр от
процесния АУАН, който е бил връчен на жалбоподателя /л.37-39/. Прегледът от външна
страна на химизирания екземпляр от АУАН № 11-0001488 налага извода, че в голямата си
част ръкописното му съдържание е трудно или напълно нечетливо. Трудна и почти
невъзможна за прочит е обстоятелствената част на акта, вкл. на присъщите от обективна
страна белези на вмененото на жалбоподателя нарушение, при което е изключително трудно
да бъде преценено кореспондира ли с дадената от актосъставителя правна квалификация.
Всъщност, водейки се от връчения на жалбоподателя екземпляр, то почти невъзможно е да
се изведе заключение за естеството на вмененото му нарушение. Предвид на това, то той е
възприел вмененото му от фактическа и правна страна едва с връчването на екземпляр от
атакуваното наказателно постановление. Съобразно императивната норма на чл.43, ал.5 от
ЗАНН, препис от изготвения АУАН следва да бъде връчен на нарушителя. Това е основна
гаранция, охраняваща правото му на защита и предоставяща му възможност да разбере за
какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Според настоящият
съдебен състав, връчването на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на
надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Това винаги
рефлектира върху правото му на защита и драстично ограничава същото. Жалбоподателят
не може да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, което е
описано в съставеното въз основа на акта наказателно постановление. Не на последно място,
пречка е също така, при проверката за законосъобразност на обжалваното НП съдът да
прецени доколко и и кои от описаните в АУАН факти и обстоятелства са били възприети от
наказващия орган при преценката му да издаде постановлението и санкционира нарушителя,
4
дали в НП не са наведени нови, неустановени от актосъставителя обстоятелства и доколко
същите (ако има такива) кореспондират с обстоятелствата установени при проверката и
съставянето на акта. Всъщност, връчването на нечетлив екземпляр от съставения АУАН е
препятствала още в самото начало възможността на жалбоподателя да изложи своите
възражения пред административнонаказващия орган, както и писмени такива в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН и това е една от възможните хипотези такива в обсъждания случай да
липсват. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния
представител на въззиваемата страна за това, че след като законният представител на
дружеството е подписал и получил препис от акта, то той е бил наясно със съдържанието
му. При така установената изключително трудна, а на места невъзможна четливост на
обстоятелствената част на акта, то подобно предположение е силно разколебано.
Обстоятелството, че жалбоподателят не е възразил към момента на връчването на акта или
впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не презумира, че е запознат и е бил напълно
наясно с изложеното в обстоятелствената му част. Още по-малко пък презумира факта, че е
съгласен с написаното в него. Напълно логично е, че след като акта е нечетлив, то именно
това да е причината да не е направил въпросните възражения.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е бил
изправен пред невъзможността да упражни правото си на защита веднага след съставянето
на АУАН, тъй като му е бил връчен нечетлив екземпляр от същия. Това води до нарушаване
на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно
само на това основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество. Връчването
на АУАН е своеобразно предявяване на обвинението, поради което АУАН следва да е и
четлив, освен спазването на всички други императивни изисквания и срокове по издаването
му. Освен това, както се посочи и по-горе в изложението, нечетливостта на АУАН е пречка
и пред установяването на законосъобразността на обжалваното НП, доколкото е невъзможна
преценката кореспондират ли обстоятелствата при извършване на нарушението, изложени в
постановлението с тези по акта.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъде осъдена Дирекция “Инспекция по труда” със седалище
гр.Ловеч, представлявана от директора Митко Лалев Митев да заплати на ******* ЕООД -
гр.Ловеч, представлявано от управителя ИВ. М. ИВ., сумата 340 лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита от 09.07.2021
г. /л.42/.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001488 от 11.05.2021 г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, с което е
наложено на “******, със седалище и адрес на управление **************, ЕИК *******,
представлявано от управителя ИВ. М. ИВ., административно наказание на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, представлявана
от директора Митко Лалев Митев, да заплати на “******, със седалище и адрес на
управление **************, ЕИК *******, представлявано от управителя ИВ. М. ИВ.,
сумата 340 /триста и четиридесет/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6