Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 10.10.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.ят районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в закрито съдебно заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА Н.
като разгледа докладваното от
районния съдия ч. гр. дело №1161 по описа за 2019 година на ДРС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Н.К., ЕГН **********,
лично и като представляващ „К.” ООД,
ЕИК *** и К.А.К., ЕГН **********,***
срещу ЧСИ С.Р.С., рег. №*** в КЧСИ,
с район на действие ДОС, служебен адрес: гр.Д., пл. „***” №*, ет.*. Ищците са
предявили частични искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.441, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.45 и сл. от ЗЗД, както следва:
- частичен
иск, предявен от М.Н.К. за осъждане на ЧСИ С.С., рег.
№** в КЧСИ, с район на действие ДОС, да й заплати сума от 1710.00 лв., като
част от обща сума от 34 200 лв /1/2 от
68 400 лв/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д. №1086/2010г. по описа на горепосочения ЧСИ по
отношение на притежаван от ищцата и съпруга й К.А.К., БКТП
/бетонен комплексен трансформаторен пост/ 1х400 кVa с площ от 4.80 кв.м. и захранваща кабелна
линия 20кV с дължина 6 м, трета
категория, разположен
в ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на село К., общ. Б., /размерът
на вредата е формиран от пазарната цена на трафопоста/;
- частичен
иск, предявен от К.А.К. за осъждане на ЧСИ С.С., рег.
№** в КЧСИ, с район на действие ДОС да му заплати сума от 1710.00 лв., като
част от обща сума от 34200.00 лв. /1/2 от 68 400 лв./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение
по изп. д. №1086/2010г. по описа на ответния ЧСИ по
отношение на притежаван от ищеца и съпругата му М.К. БКТП
/бетонен комплексен трансформаторен пост/ 1х400 кVa с площ от 4.80 кв.м. и захранваща кабелна
линия 20кV с дължина 6 м, трета
категория, разположен
в ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на село К., общ. Б. /размерът на
вредата е формиран от пазарната цена на трафопоста/;
- частичен
иск на „К.“ ООД - гр. В., представлявано от управителя М.Н.К., за осъждане на
ЧСИ С.С., рег. №** в КЧСИ, с район на действие ДОС да
заплати на дружеството сума от 2186,25 лв., като част от обща сума от 43725.00 лв, представляваща разликата между реалната пазарна
стойност от 60 825 лв. и началната цена при публична продан от 17100 лв.
на ПИ с идентификатор №***по кадастралната карта на село К., община Б. с площ от 432 кв.м., върху който е изграден
посоченият по-горе трафопост, която претендирана сума
представлява обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп. д. №1086/2010 г. по описа на
горния ЧСИ по отношение на притежавания от дружеството ПИ с идентификатор №***по
кадастралната карта на село К., община Б..
В първоначалната искова молба
/озаглавена жалба, подадена пред ВОС на 09.10.2017г./ и множество допълнителни
за отстраняване на нередовности, ищците излагат, че
били длъжници по изпълнително дело №1086/2010г,
образувано и водено от ответника, като ЧСИ С.С. с
рег.№** и район на действие ДОС. По делото съдебният изпълнител осъществил
незаконни действия на изпълнение, а именно: нередовно уведомяване на ищците-длъжници за образуваното изпълнение и предприетите
изпълнителни действия; извършването на действия на принудително изпълнение при
положение на водени между длъжника и взискателите
преговори за споразумение; незаконни оценки за извършване публична продан на
имуществата им, нереална и занижена спрямо действителната им пазарна стойност
оценки на движимите вещи и недвижимия имот, предмет на изпълнение и публична
продан; продажба на движими вещи, собственост на трето на изпълнението лице;
възлагане на продадените на публична продан движими вещи без съответният наддавач да е платил цената; възлагане на недвижимия имот
при условията на 495 от ГПК, без обявеният за купувач да е имал качеството на взискател или да е платил цената.
Вследствие незаконните действия на съдебния изпълнител ищците твърдят, че са
претърпяли вреди в общ размер на 112125 лв.,
които са съизмерени с разликата между твърдяната от тях по-висока пазарна цена на
имота и на трафопоста и тази, по-ниската начална цена по публичаната
продан, като вредите за всеки един от ищците са конкретизирани по размер. Исковете
са заявени като частични.
С оглед изложеното, ищците считат, че ответникът им дължи
обезщетение за вредите, които им е причинил с незаконното изпълнение по отношение
на имуществото им по изп. дело № 1086/2010г. по описа
на ЧСИ С.С..
В срока за отговор, ответникът оспорва иска. ЧСИ С. подробно е изложил
обстоятелства, в подкрепа на становището му за законосъобразност на всяко
действие по изпълнителното дело. Твърди, че имуществата, предмет на принудително
изпълнение, са продадени по цена, въз основа на оценка от вещо лице, при
съобразяване вида и състоянието на конкретното имущество и при прилагане
нормите за извършване на публична продан и цените са внесени. Възразява, че претендираните вреди не са налице, не са доказани по вид и
размер. Възразява за погасяване на претенцията по давност.
Съдът обсъди
съображенията на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства и заключениата
на вещите лица намира за установено следното:
Изпълнително дело №1086 на ответника като ЧСИ С.С.
с рег. №***и район на действие ДОС е образувано на 18.10.2010г. по молба на взискателя "В. Ф. Х." ООД - гр.В. срещу длъжниците М.К., К.К. и „К.“ ООД
и има за предмет събиране на сумите по изпълнителен лист от 12.10.2010г.,
издаден по ч.гр.д. №9416/2010г. на ВРС.
По молба на взискателя, изпълнението е насочено
срещу недвижими имоти и вещи на всеки един от длъжниците,
което имущество е било обект на принудително изпълнение.
Междувременно, по молба на "Т. Б. Д" АД, същата е конституирана
като присъединен взискател по изпълнителното дело за
събиране на вземането й от длъжниците "К."
ООД, ЕТ "К.К.", М. Н. К. и К. А. К., за
което вземане по ч.гр.д. №19154/2010г. на ВРС, въз основа на заповед издадена по
реда на чл.417 от ГПК е бил издаден изпълнителен лист.
С Определение №1427/11.04.2011г. по в.ч.гр.д. №702/2011г. на ВОС
изпълнителният лист, издаден в полза на "Т. Б. Д" АД по ч.гр.д. №19154/2010г.
на ВРС, е обезсилен и легитимацията на банката като присъединен взискател е отпаднала. Поради това, с Постановление от
21.04.2011г., ЧСИ С. е постановил, че банката е загубила качеството си на
присъединен взискател по изп.
дело №1086/2010г.
Принудителното изпълнение по процесното изп. дело е било насочено и към БКТП /бетонен комплексен
трансформаторен пост/ 1х400 кVa с площ от 4.80 кв.м. и захранваща кабелна линия 20кV с дължина 6 м, трета категория, разположен в ПИ с идентификатор ***по
кадастралната карта на село К., общ. Б. и към ПИ с идентификатор №***по
кадастралната карта на село К., община Б.. Тези имущества са били описани с
Протокол от 17.03.2011г., съответно и оценени. Така, назначеното
от съдебния изпълнител, вещо лице Н. В. е представило заключение за пазарната
стойност на БКТП в размер на 37000 лв. с ДДС, а цената на незастроената земя е
19000 лв., а на недвижимия имот, ведно с построения в него БКТП е 56000 лв.
С постановление съдебният изпълнител насрочил публична продан за времето от
04.04.2011г. до 04.05.2011г. на недвижимия
имот, ведно с построения в него трафопост.
Съобщенията до ищците за тези изпълнителни действия и за началната цена на
проданта на недвижимия имот са им връчени чрез залепени уведомления, при
условията на чл.47 от ГПК.
С постановление, обективирано в протокол от 05.05.2011г. на съдебния изпълнител, "Т. Б. Д" АД е
обявена за купувач на имота по предложената от нея най-висока цена от 65000
лева. Сумата е внесена в законоустановения седмичен
срок. Или, цената, на която имотът е продаден, ведно с трафопоста на публичната
продан възлиза на 65000 лева с ДДС. След приспадане на внесения задатък от банката в размер на 5040 лв., остатъчната сума
от 59960 лв. е постъпила по сметката на съдебния изпълнител на 09.05.2011г.
На 09.05.2011г. на осн. чл.496 от ГПК е издадено
постановление, с което недвижимият имот, ведно с БКТП е възложен на обявената
за купувач "Т. Б. Д" АД.
Съобщение за постановлението
за възлагане, ведно с преписи от него и с указания за възможността, то да бъде обжалвано
в едноседмичен срок е изпратено на длъжниците чрез писмовни пратки по пощата, но те са върнати в цялост, като
непотърсени. Книжата са изпратени за връчване и по реда на чл.18 ал.6 от ЗЧСИ
чрез ЧСИ с район на действие ВОС. Ищците не се явили за получаване на
съобщенията и книжата са върнати в цялост по изпълнителното дело.
Длъжниците
не са обжалвали постановлението от 09.05.2011г. за възлагане на недвижимия
имот. То не е обжалвано и от останалите легитимирани по чл.435, ал.3 от ГПК
лица. Така постановлението за възлагане е влязло в сила на 02.06.2011г.
На 23.06.2011г. е извършен въвод във владение на купувача.
Изпълнителното производство е
прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 21.01.2013г.
Ищците М. и К. К. твърдят, че
са били собственици на БКТП и се легитимират с издаденото им Разрешение за
строеж №***/***г. от Община Б.. От събраните по делото доказателства се
установи, обаче, че К. нямат документ, удостоверяващ изграждането на обекта и
въвеждането му в експлоатация. Представеният Протокол №5/04.10.2004г. на
„Електроразпределение-В.“ ЕАД, предхожда издаването на разрешението за строеж,
поради което не може да се отнася за обекта, изграден, въз основа на това
разрешение.
Нещо повече, разрешението за строеж е издадено за изграждане на трафопоста
в имот №*** в кв.36 по плана на с.К., който е с идентификатор №***** с площ от
3550 кв.м. по КККР на с.К., с адм. адрес в селото,
хотел „Ф.“, собственост на „К.“ ООД към датата на описа.
По изп. дело е описан и ПИ с идентификатор №***в
с.К., в който се намира БКТП и който към 07.06.2005г. – издаването на
разрешението за строеж, не е било собственост на нито един от ищците, а е бил
държавна собственост, но през 2007г. е придобит чрез покупко-продажба от „***“
ЕООД. После дружеството го продава на „К.“ ООД на 25.11.2008г.
След като и двата имота – ПИ №***и
ПИ №***са придобити от „Търговска Банка Д“ АД са обединени в един имот с нов
номер – ПИ №***.
Поради гореизложеното, ищците не са притежавали право на собственост, нито
ограничено право на строеж върху ПИ №***към датата на издаване на разрешение за
строеж. Именно, заради това никой от тримата ищци не се легитимира като
собственик на БКТП, следователно те не са претърпели вреди от принудителното
изпълнение върху имота, който не е тяхна собственост.
ПИ със стар номер *** в кв.36 по плана на с.К. е бил придобит от ищците от
Община Б. на 21.11.2002г., а през 2007г. е апортиран
в активите на „К.“ ООД. По делото обаче, не се доказа, че БКТП е бил въведен в
експлоатация към този момент. Поради това, същият е преминал като приращение към поземления имот в активите на търговското
дружество.
Отделно от това, К. не доказаха, че имат сключен граждански брак /и към
2011г./, което обстоятелство е важно и релевантно по отношение на обосноваване
на правото им на разделност на исковата претенция,
предвид това, че съпружеската имуществена общност е бездялова.
Ищците твърдят, че цената, дадена от вещото лице Н. В. по изп. дело на процесния имот, била занижена два пъти, заради
прилагане на ликвидационния метод и поради това, публичната продан била
недействителна. Поради незаконните действия на ответника им били нанесени вреди
в общ размер на 68400 лв., заради лишаването им от право на собственост върху
БКТП.
Назначените пет единични СТЕ и
СОЕ в настоящото производство са дали заключения за пазарната стойност на
поземлен имот с идентификатор №***, ведно с построения в него БКТП към датата
на публичната му продан през май 2011г.
Така, по съд.оценъчната експертиза с вх. №261286/09.09.2020г.,
изготвена от инж. П.И. е видно, че тя е дала пазарна оценка на имота с площ от 432 кв.м., ведно със сграда, общо в
размер на 41500 лв., а само на БКТП – 4200 лв. Доколкото, заключението бе
оспорено от ответника, поради това, че вещото лице не е било вписано към 2020г.
в списъка на вещи лица към ДОС и в Камарата на независимите оценители, съдът
няма да кредитира заключението.
По втората експертиза, депозирана на 21.05.2021г. от в.л. инж Л.Х. се установи, че тя е определила пазарна оценка на
БКТП в размер на 23600 лв., сформирана от стойността на оборудването и
фундамента – 21800 лв. и от стойността на кабелната линия -1800 лв.
Експертизата бе оспорена от ответника, защото вещото лице не е ползвало аналози
и е взело цените за труд и материали на енергийното дружество-монополист, което
дискредитира в известна степен обективността на даденото оценка, предвид на
това съдът не кредитира заключението.
Третото заключение, входирано на 09.03.2022г. от
в.л. инж К.К. дава пазарна оценка
на БКТП към 2011г. в размер на 46000 лв. без ДДС, като от нея - 32160 лв. била
стойността на доставка и монтаж на окомплектовано съоръжение, но същевременно в
тази цена не влизали фундмента, монтажа, кабелното
захранване и допълнителните строителни работи. Заключението бе оспорено от
ответника. Поради несъответствия и противоречия в експертизата, съдът не го
кредитира. Намира същото за необосновано, необективно и некомпетентно.
Четвъртото заключение на в.л. инж. Д.М.
посочва пазарна цена на БКТП – 41129 лв., като е взело цените от производителя
за 2011г. – „Е. Д.“ ООД при съдействието на „Електроразпределение Север” АД,
т.е. цената е била посочена на представител на последното дружество, а не на
оценителя. Отделно от това, Д. М. не е оценител на машини ел. съоръжения и не е достатъчно
компетентна. Заключението бе оспорено от ответника. Поради липса на познания в
областта на вещото лице, съдът не кредитира дадената от него оценка на БКТП.
Петото заключение е изготвено и депозирано на 26.08.2022г. от в.л. инж. М.А.,
която е дала пазарна оценка на трафопоста към 2011г. в размер на 17000 лв. без
ДДС и на кабелна линия – 1845 лв. без ДДС, или общо с ДДС – 22614 лв. При
изготвяне на оценката, експертът е ползвал метода на пазарните аналози, както и
изискани и предоставени по делото от производителя „Е. ЕТ“ АД гр.Д. към
2004-2005г. данни, също така са представени фактури, в които са посочени сумите,
на които са продавани БКТП със същите параметри, като процесното.
Тук е приложен и метода на възстановителната стойност в комбинация с метода на
аналог, с цел - определяне пазарната стойност на БКТП към 2011г., когато е
описан и продаден трафопоста. Според вещото лице, оценката на модула на БКТП
към 2011г. е 8766 лв., трансформатор – 40кV- 5574 лв., транспорт – 110 лв., кабелна линия и фандамент
– 1845 лв. Експертизата не бе оспорена от страните. Съдът я кредитира като
обоснована, мотивирана и неоспорена.
Като цяло, от заключенията на вещите лица се оборва твърдението на ищцовата
страна, че дадената оценка на БКТП по изп. дело от
вещото лице Н. В. в размер на 37000 лв. била крайно занижена.
Поради гореизложеното се налага извода, че не са нанесени вреди на ищците К.К. и М.К. от незаконосъобразни действия на ответника по процесното изп. дело във връзка с
продажбата на БКТП.
П отношение на иска на „К.“ ООД,
ищецът твърди, че реалната пазарна стойност на продадения имот ПИ № ***е бил на
стойност 60825 лв., а началната му цена при публичната продан е била 17100 лв.,
като се претендира разликата от 43725 лв. /искът е заявен като частичен за
сумата от 2186.25 лв./. Така, вследствие занижената цена, дадена по изп. дело от в.л. Н. В., ищецът претърпял вреди от
незаконосъобразните действия на ответника по процесното
изп. дело.
Отделно от това се твърди, че имотът бил в нереални граници и бил служебно
изместен от АК без знанието и съгласието му.
Съдът е допуснал и назначил пет СОЕ, досежно установяване на действителната
пазарна оценка на недвижимия имот към 2011г.
По първата експертиза, в.л. П. И. е дала оценка на имота в размер на 41500
лв. Заключението е оспорено от ответника с аргументи, че вещото лице не било
вписано към 2020г. в списъка на вещи лица към ДОС и в Камарата на независимите
оценители. Предвид основателността на горепосочените доводи, съдът не кредитира
заключението.
По втората експертиза, в.л. Л.Х. е дала пазарна оценка на имота в размерна
4*** лв., но тя е ползвала само един метод – сравнителен и е взела за база само
офертни стойности на аналози към 2011г., които обаче
не са близки до характеристиките на оценявания имот и най-вероятно два от 4-те
имота, ползвани за аналози, дори не са урегулирани поземлени имота в чертите на
с.К.. Вещото лице не можа да посочи, къде точно се намират тези 4 имота и какво
представляват като вид, а също и не са приложени и самите оферти за тях. Вещото
лице не можа да обоснове поставените от нея корекционни
коефиценти за форма. Но посочи, че в имота може да се
постави преместима дървена постройка. Експертизата бе
оспорена от ответника. Съдът не кредитира заключението, тъй-като то е
едностранчиво, необосновано и съдът е назначил допълнителна експертиза, като е
указал на Л.Х. да ползва за база реално извършени сделки в района през
процесния период.
Въз основа на депозираното заключение по допълнителната експертиза в.л. Х.
е дало оценка на имота /без БКТП/ в размер на 51800 лв. Ползвани са за аналог
реални сделки, на база събрана информация от СВ-Б., като се твърди, че има продадени
в периода седем имота в околността, но те вероятно нямат ток и вода /единият от
които е бензиностанция/, другият е земеделска земя, а от третият е продадена
само идеална част, в който е имало построена вече сграда, преди закупуването на
парцела и т.н. Като цяло, описаните имоти не се доближават до характеристиките
на процесния имот. Вещото лице в съдебно заседание посочи, че в него може да се
построи двуетажна сграда, противно на твърдението и преди, че е възможно да се
постави само дървена постройка. Инж. Л.Х. не можа да защити заключението си по
убедителен и категоричен начин, поради което то бе оспорено от ответника. Съдът
счита, че не следва да го кредитира, тъй-като не е обосновано, пълно,
задълбочено и компетентно.
В третото заключение, дадено от в.л. инж. К.К. е
дадена пазарна оценка на имота в размер
на 48540 лв. без ДДС. Тук са ползвани два метода – вещен и на пазарните аналози.
Експертизата е оспорена от ответника. Съдът не кредитира заключението на вещото
лице, тъй-като то е неясно /при използваният метод „Нагиле“
се получават формули, които са твърде сложни и неразбираеми, за да бъдат
обяснени/, прекалено теоретизирано е поднесено заключението, а и ползваните два
метода в съчетание, при което е придадена еднаква тежест на всеки един от тях
не са адекватни на реалното ситуиране на имота и не
могат да дадат една справедлива пазарна оценка.
Съгласно заключението по петата експертиза, изготвена от в. л. Д.М. е
дадена оценка на имота към 2011г. в размер на 27610 лв., като е използван само
метода на пазарните аналози. Тук е приложена таблица, от която ясно се виждат за
всеки от аналозите спрямо оценявания имот, какви корекционни
коефиценти са приложени. Заключението бе оспорено от ищците,
които поискаха съдът да назначи нова повторна СОЕ, която да даде пазарна оценка
на имота. Въз основа на горното, бе допусната такава с назначено вещо лице М.А.,
но поради невнасяне на определения депозит от ищцовата страна, такава
експертиза не е изготвена. Съдът кредитира заключението на в.л. Д.М. като
компетентно, обосновано и ясно.
Беше депозирано на 26.08.2022г. поредно заключение по СОЕ от в.л. М. А., но
само досежно оценка на БКТП. Така, експертът е стъпил на оценката на имота,
дадена от в.л. Д.М. – 27160 лв, като е посочил обща
пазарна цена на БКТП и ПИ – 55746 лв. с ДДС, която обща сума е под достигнатата
при публичната продан през 2011г. цена от 65000 лв. с ДДС.
Същевременно, от самите експертизи и от обясненията на вещите лица в
съдебно заседание се установява, че всички единични заключения са изготвени при
използване на не напълно идентични на процесния имот аналози, като някой от
вещите лица са се основали само на обявления за продажби на недвижими имоти, а
не на реално извършени такива. А последните са много различни като
характеристики от процесния имот.При отчитане на това, както и на факта, че
последното заключение на в.л. Д.М. е основано на опита и знанията на експерта,
следва, въз основа на него да се приеме, че пазарната стойност на посочения
имот по времето на публичаната му продан е била 27610
лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са с правно основаие чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ. За да са основателени, необходимо е ответникът, като частен
съдебен изпълнител, да е осъществил твърдяното от ищеца
незаконно изпълнение, то да е сторено
виновно, ищецът да е претърпял твърдяните от него
вреди и те да са резултат
от виновното незаконно изпълнение, осъществено от ответника.
Действията на ответника, като
частен съдебен изпълнител, по процесното принудително изпълнение, с които се свързват исковите претенции, не са незаконни.
Въведеното от ищците, че изнесените на публичната продан от 05.05.2011г. процесни имущества са
продадени по цени, по-ниски от пазарната им стойност и това е незаконосъобразно,
е неоснователно.
Имотът, ведно с БКТП е продаден по цени, които са над началната цена, на
която е обявена публичната продан и не са резултат на нарушения в
организирането и провеждането на процедурите по чл.481 от ГПК и чл.474 ал.1 във
вр. с чл.487 и сл. от ГПК. Следователно, те биха
могли да бъдат приети за незаконни, ако базата, на която са постигнати -
началната цена на публичната продан е формирана в нарушение на законоустановени изисквания. В съответствие с чл.468, ал.1
от ГПК /ДВ бр.42/2009г./ и чл.485 от ГПК /ДВ бр.59/2007г./, началната цена се
определя в размер на 75% от стойността на вещта, а в съответствие с чл.494,
ал.2 от ГПК /ДВ бр.59/2007г./, когато публичната продан бъде обявена за
нестанала, новата продан се обявява при начална цена в размер на 80% от
началната цена на първата продан. В настоящия случай се установи, че съдебният
изпълнител е спазил посочените правила.
Следва да се има предвид, че пазарната стойност на една вещ не е абсолютна,
нормативно определена величина, както и, че експертите в настоящото
производство са дали оценките си, въз основа на доказателствата по делото, но е
трябвало да оценяват имуществото към един дълъг назад във времето период от
10-11 години, при друга конюнктура на пазара на недвижими имоти, което
допълнително затруднява формирането на крайната пазарна оценка. При отчитане на
това, различията между пазарните стойности на БКТП и имота, възприети от
съдебния изпълнител и посочени от експертите в настоящото производство, не
могат да обосноват извод, за незаконно формирана начална цена за публичната
продан и на тази база за незаконност на цените, на които реално са продадени
вещите.
Следва да се посочи още и това, че поначало в цитираните законови
разпоредби е заложена реалната възможност при принудително изпълнение едно
имущество, то да бъде продадено на цена под пазарната му стойност - ако не се
наддаде достатъчно високо над началната цена, която винаги е по-ниска от пазарната
стойност на имуществото.
Противно на твърдяното от ищеца, липсва нарушение в това, че наддавачът "Т. Б. Д" АД е участвал в публичната
продан на недвижимия имот с повече от едно наддавателно
предложение - чл.489, ал.2 от ГПК. Липсва нарушение и в това, че същият е
допуснат да участва като наддавач от позицията на
присъединен взискател. Когато е конституирана като
присъединен взискател, подала е наддавателните
си предложения и е обявена за купувач по най-високата предложена цена, банката
надлежно по чл.456 от ГПК се е легитимирала с права на взискател.
Веднага след обезсилване на издадения през 2010г. изпълнителния лист в полза на
банката и уведомяването му, съдебният изпълнител е съобразил следващите си действия
с това. В частност, изискал е внасяне на пълния размер на цената, по която
банката е обявена за купувач /а не само на частта, необходима за изплащане
съразмерните части на останалите взискатели/. В тази
връзка - установи се, че цената е внесена от купувача и не е налице твърдяната
незаконност на възлагането на имота при невнесена цена.
Не е виновно извършено от съдебния изпълнител определянето под действителната
пазарна стойност на стойността в изпълнителното производство и на началната
цена за публичната продан на недвижимия имот. Съдебният изпълнител не е експерт
и няма специални знания за стойността на имуществата. Поради това и
разпоредбите на чл.468 ал.2 /ред. ДВ бр.42/2009/ и чл.485 ал.1 /ред. ДВ
бр.59/2007г./ от ГПК му дават възможност да ползва вещо лице за определяне
стойността на вещите и имотите. И отново, поради липсата на специални знания
съдебният изпълнител не би могъл да знае, доколко едно, иначе аргументирано и
обосновано заключение на лицензиран оценител е точно и достоверно. Ето защо, не
е виновно действието на съдебния изпълнител, с което определя стойността на
подлежащото на принудително изпълнение имущество, въз основа на заключение на
вещо лице, което е невярно.
Разликата между цената, на която е продаден процесния недвижим имот, и
значително по-високия размер на пазарната му стойност по заключенията на вещите
лица в настоящото производство е загуба за собственика. Тя обаче не е пряка и
непосредствена последица на незаконно определената стойност и начална продажна
цена на това имущества в изпълнителното производство. Защото не може със
сигурност да се приеме, че, ако началната цена бе определена в по-висок размер,
недвижимият имот би се продал на/над така определената по-висока начална цена.
Съществува такава вероятност, но в никакъв случай то не е сигурно. Разбира се,
ако имотът не би се продал, той би останал в патримониума
на длъжника, но в такъв случай дългът му не би бил погасен, а то не е изгодно и
за длъжника.
Освен това, дори и да се приемат за доказани, обуславящите уважаване на исковете
предпоставки, то същите се явяват неоснователни, поради погасяването им на
основание изтекла давност. Доколкото, претенцията се основава на непозволено
увреждане, то съгласно чл.110 от ЗЗД, вземанията във връзка със същите се
погасяват с изтичането на 5 годишен срок. Съгласно чл.114 ЗЗД, давността
започва да тече от момента на увреждането. В случая, най-късния момент, от
който е започнала да тече давността е датата на постановлението за възлагане -
09.05.2011г., следствие на което имотът и трафопостът не са вече част от
имуществото на ищците и са преминали в собственост на взискателя.
Това следва от разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК редакция ДВ бр. №59/2007г. (до
изменението в ДВ бр. №49/2012г.), съгласно която, от деня на постановлението
за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имота (в този смисъл е Решение №365 от 22.10.2012г. на ВКС по гр.д. №17/2012г.,
І г.о.). Исковата молба /озаглавена жалба/ е подадена пред Окръжен съд-В. на 09.10.2017г.,
регистрирана в съда с вх. рег. №27945/09.10.2017г., т.е., след изтичане на 5
години, считано от 09.05.2011г. А дори и да се приеме, че исковете на ищците са
насочени за първи път срещу ЧСИ С. с уточняваща молба, депозирана пред ВОС на
23.11.2017г., те пак се явяват неоснователни, като погасени по давност и следва
да се отхвърлят.
С оглед изхода от спора, на осн.чл.78, ал. 3 от ГПК на ответника му се следват разноски. Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК /л.512/, той е сторил такива в общ размер на 4780.00 лв., от които: 2880.00
лв. – адв. възнаграждение и 1900 лв. – депозити за
вещи лица по СТЕ и СОЕ. Поради изложеното, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника съдебни разноски в размер на 4780.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от искове с
правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с
чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД,
както следва:
- частичен
иск, предявен от М.Н.К. за осъждане на ЧСИ С.С., рег.
№** в КЧСИ, с район на действие ДОС, да й заплати сума от 1710.00 лв., като
част от обща сума от 34 200 лв /1/2 от
68 400 лв/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д. №1086/2010г. по описа на горепосочения ЧСИ по
отношение на притежаван от ищцата и съпруга й К.А.К., БКТП
/бетонен комплексен трансформаторен пост/ 1х400 кVa с площ от 4.80 кв.м. и захранваща кабелна
линия 20кV с дължина 6 м, трета
категория, разположен
в ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на село К., общ. Б. /размерът на
вредата е формиран от пазарната цена на трафопоста/;
- частичен
иск, предявен от К.А.К. за осъждане на ЧСИ С.С., рег.
№** в КЧСИ, с район на действие ДОС да му заплати сума от 1710.00 лв., като
част от обща сума от 34200.00 лв. /1/2 от 68 400 лв./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение
по изп. д. №1086/2010г. по описа на ответния ЧСИ по
отношение на притежаван от ищеца и съпругата му М.К., БКТП
/бетонен комплексен трансформаторен пост/ 1х400 кVa с площ от 4.80 кв.м. и захранваща кабелна
линия 20кV с дължина 6 м, трета
категория, разположен
в ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на село К., общ. Б. /размерът на
вредата е формиран от пазарната цена на трафопоста/;
- частичен
иск на „К.“ ООД - гр. В., представлявано от управителя М.Н.К., за осъждане на
ЧСИ С.С., рег. №** в КЧСИ, с район на действие ДОС да
заплати на дружеството сума от 2186,25 лв., като част от обща сума от 43725.00 лв, представляваща разликата между реалната пазарна
стойност от 60 825 лв. и началната цена при публична продан от 17100 лв. на
ПИ с идентификатор №***по кадастралната карта на село К., община Б. с площ от 432 кв.м., върху който е изграден
посоченият по-горе трафопост, която претендирана сума
представлява обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп. д. №1086/2010 г. по описа на
горния ЧСИ по отношение на притежавания от дружеството ПИ с идентификатор №***по
кадастралната карта на село К., община Б..
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********, лично и като
представляващ „К.” ООД, ЕИК *** и К.А.К., ЕГН **********,***, да заплатят на ЧСИ
С.Р.С., рег. №*** в КЧСИ, с район на действие ДОС, служебен адрес: гр.Д.,
пл. „***” №*, ет.* сумата от 4780.00 лв.,
представляващи съдебни разноски /за вещи лица и адвокатско възнаграждение/ в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: