РЕШЕНИЕ
гр.София,09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на седми октомври април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 15820 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 03.09.2018 г. по
гр.д. № 54843/17 г., СРС, ГО, 36 с-в
ОСЪЖДА П.А.Г.
с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „Т.Р." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,
следните суми: 259,86 лева - главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна услуга за
битови нужди през периода от 22.11.2016г. до 20.02.2017г. за топлоснабден имот,
намиращ се в гр. Русе, ул. ******* с аб. № 02000900090, ведно със законната
лихва от 17.05.2017г. до окончателно й изплащане, и 2,69 лева - мораторна лихва за периода върху главницата за периода
15.01.2013 г. - 16.05.2017г
ОСЪЖДА П.А.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на
„Т.Р." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 452,00 лева
- разноски в настоящото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви,
изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон,необосновано и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Твърди,че е
нарушено правото му на защита,тъй като с доклада съдът квалифицирал иска като такъв по чл.79 ЗЗД във вр. чл.200 ЗЗД,а с решението променил правната квалификация-чл.79 ЗЗД
във вр.с чл.149 ЗЕ.Необосновано съдът приел,че ответникът е титуляр на правото на собственост на отопляемия
имот.Оспорил материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт.Съдът
не е обсъдил,че ищецът незаконсъобразно е открил партида на името на ответника.Съдът
правил изводи въз основа на оспорени от ответника документи.Неправилно съдът
направил извод ,че е титуляр на правото на собственост въз основа на отговор на искова молба по
друго дело и предвид служебна бележка на община на Русе без изходящ номер.Лихви
не се дължат,защото липсва главен дълг,освен това началната дата е неправилно
определена от 15.01.2013 г.
Моли да бъде отменено решението
на СРС и исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Р."
ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди ответникът да заплати
претендираните суми. Ответникът оспорва облигационата връзка ,твърди,че не е
собственик на топлоснабдения имот,оспорва и размера н задължението.
Фактическите констатации и правните изводи на СРС са правилни и законосъобразни и СГС на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Не е
нарушено правото на защита на ответника по предявените срещу него искове.Действително
с доклада по делото е прието,че се касае за искове с правно основание чл.79 във
вр.с чл.200 ЗЗД.Чл.200 ЗЗД касае
задължения на купувача при продажба,а чл.149 ЗЕ –продажба на топлинна
енергия.Мотивирано в доклада съдът е посочил ,че искът е за продажба на
топлинна енергия и е разпределил правилно доказателствената тежест.
Правилно
съдът е приел,че ответникът е титуляр на правото на собственост.С констативния
нотариален акт от 2000 г. е признато
правото на собственост на ответника върху недвижими имоти-кафе-бар,магазини ,гараж
и апартамент в жилищна сграда в гр.Русе,ул“Доростол“№ 69.
Във
фактурите ,издавани от ищеца,партидата на клиента в Т.Р., протоколите от общи събрания на
собствениците е записано,че се касае за имот на ул.“*******.От представената Служебна
бележка на община Русе от 30.10.2000 г.се установява,че се касае за един и същ
административен адрес-*******и *******касаят един и същ имот.Служебната бележка
не е изведена с изходящ номер,но същата е подписана от главен специалист и
датирана.Самият ответник е признал този факт,че се касае за идентичност на
имота, в отговор на искова молба по друго дело.Правилно СРС е ценил този
изходящ от ответника частен документ,в който са обективирани неизгодни за
издателя факти.
Ответникът
е дал становище по представените с исковата молба писмени доказателства ,което
касае тяхната доказателствена стойност,поради което и съдът се произнася по тяхната
доказателствена стойност с окончателния съдебен акт.
Откриването
или не на партида не води до промяна на страната на купувача по облигационното
правоотношение/освен ако има учредено вещно право на ползване ,в който случай
потребител ще е третото лице ползвател/.
Правилно е определен началния период на дължимата мораторна лихва-45 дни
след изтичане на периода за който се отнасят задълженията .Задължението за
месец 11.2012 г. е дължимо на 15.01.2013 г.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 03.09.2018 г. по гр.д. № 54843/17 г., СРС,ГО,36с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.