№ 155
гр. Пловдив , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330200181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия Г №0022513,
с който на С. А. Щ., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/,
като излага доводи за нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. Прави искане за неговата отмяна.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. Н.П., редовно
призована.
Въззиваемата страна ОД МВР - Пловдив, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител. В депозирано до съда становище
навежда твърдение за неоснователност на жалбата. Прави искане за нейното
отхвърляне и потвърждаване на издадения ЕФ, като правилен и
законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за
1
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и
моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.
Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ серия Г №0022513 е издаден срещу С. А. Щ.,
ЕГН:**********, за това, че на 12.10.2020г. в 11:47 часа в гр.Пловдив на бул.
„Асеновградско шосе“ до №1, в посока ул. „Цар Симеон“, жалбоподателят
като собственик на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№***, не е сключил
застраховка „Гражданска отговорност“, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от
КЗ. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система TFR1 – M 581. Извършена била служебна проверка в
Гаранционния фонд, която потвърдила, че към процесната дата /12.10.2020г./
за конкретното МПС с рег. № *** няма сключена активна застраховка
„Гражданска отговорност“. За лекия автомобил била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 31.01.2020г. 14:30 часа
и крайна дата на покритие 30.01.2021г. 23:59 часа към „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД, която обаче била прекратена на 28.08.2020г. 00:00 часа.
Нова застраховка била сключена към ЗК „ЛЕВИНС“ АД, с начална дата на
покритие 30.10.2020г.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът
приема, че по категоричен начин се установява управление в посоченото в ЕФ
време и място на процесния лек автомобил, регистриран на територията на
Република България, за което МПС е нямало сключена от жалбоподателя,
като негов собственик задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
2
От представената по преписката справка от страницата на Гаранционен фонд
се установява безспорно, че към 12.10.2020г. за процесното МПС е липсвала
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. жалбоподателят не
е имал сключена такава за лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№***, негова
собственост, и същият не е изпълнил задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, която норма задължава всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поради това правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на С. А. Щ..
Нарушението е установено посредством автоматизирано техническо
средство TFR1 – M 581, за което е било издадено Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835. Мобилната система за видеоконтрол
е преминала последваща проверка, удостоверена с Протокол от проверка №8
– 33 – 20/28.09.2020г.
За използваната в случая мобилна АТСС е съставен протокол съгласно
чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, съпроводен със снимка на
разположението на измервателния уред.
Въпреки безспорността на извършеното нарушение, съдът приема, че в
случая е налице основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административното производство по неговото издаване.
В разглеждания казус допуснатото нарушение е било установено с
автоматизирано техническо средство, видно от описателната част на
обжалвания ЕФ. В този случай приложение намира нормата на чл.638, ал.4 от
КЗ, съгласно която, когато с АТСС е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1. От съдържанието на цитираната
разпоредба от КЗ е видно, че нормата допуска да се издаде ЕФ за нарушение,
изразяващо се в липса на такава задължителна застраховка, но само при
управление на МПС. Процесният електронен фиш обаче не съдържа описание
3
на този факт и не става ясно дали на собственика се вменява отговорност за
управлението на превозното средство, без да е сключена преди това
застраховка „Гражданска отговорност“, или само поради факта, че в
качеството си на собственик не е предприел необходимите действия, с оглед
сключването на тази застраховка. Безспорно ЕФ следва да съдържа всички
факти и обстоятелства, включени в състава на нарушението, доколкото само
по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване и е
недопустимо същите да бъдат установявани единствено и само от
доказателствата по делото. Изложената празнота при описание на
изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е довела до нарушаване на правото
на защита на подведения под отговорност субект и възпрепятства
възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти следва
да организира защитата си своевременно и в пълнота. Предвид на това съдът
намира разглеждания ЕФ за издаден в противоречие с процесуалните
правила, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. В този
смисъл е и Решение №2027/12.11.2020г. по к.а.н.д. №2220/2020г. на
Административен съд Пловдив.
За пълнота на изложеното, съдът счита за необходимо да посочи и
установената липса на точна и ясна конкретизация в ЕФ на описание на
нарушението. Никъде в атакувания ЕФ при описание на нарушението не е
посочено, че лекият автомобил е регистриран на територията на Република
България и не е спрян от движение, каквото е изискването на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, цитиран като нарушен законов текст. Това допълнително е ограничило
правото на защита на жалбоподателя още в началния момент от образуваното
административнонаказателно производство, който е бил лишен от
процесуалната възможност да узнае въз основа на какви обстоятелства и
доказателства му е вменено обсъжданото нарушение и да организира
адекватно своята защита.
Предвид изложените съображения, Електронният фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода от спора, съдът счита за основателно направеното в
жалбата искане за присъждане в полза на страната на сторените от нея
разноски по делото за заплатена адвокатско възнаграждение, поради което
искането следва да бъде уважено, като съдът отхвърля претенцията за
разноски на въззиваемата страна. Доколкото жалбоподателя е ангажирал
4
доказателства за реално заплатена сума в размер на 200 лева за адвокатски
хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията
на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия Г №0022513,
с който на С. А. Щ., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Щ.,
ЕГН:********** сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5