Определение по дело №1282/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3115
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050701282
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 


.................................................................2022 г., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в закрито заседание на двадесет и седми октомври  2022 г., в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА  ПОПОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

2. СТОЯН  КОЛЕВ


           
изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН   административно  дело  1282 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 185 и сл. от раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ от глава 10 на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба срещу т.9.12.9 от Приложение №2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета с решение № 970-2 по протокол №26/17.05.2022г. на Общински съвет при община Варна /уточняваща молба с вх.№ 10960/13.07.2022г. на М.П.К./.

В хода на производството е постъпила молба с вх.№ 15192/12.10.2022г. от М.К., с която се иска спиране по реда на чл.166 ал.4 във връзка с ал.2  от АПК на предварителното изпълнение на разпоредбата на т.9.12.9 от Приложение №2 към наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета с решение № 970-2 по протокол №26/17.05.2022г. на Общински съвет при община Варна. Посочено е, че предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона „би довело до накърняване на обществените интереси, срещу които не стои обществен интерес, който ще  бъде накърнен“. Изтъква се основателност на обжалването срещу самата подзаконова разпоредба. Жалбоподателката изтъква, че ако не бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената от наредбата правна норма, ще се затрудни нейното оспорване по основното дело.  

С разпореждане №13049/12.10.2022г. съдът е дал указание към М.П.К. да представи доказателства,  обосноваващи настъпването на лична значителна или трудно поправима вреда от допуснатото по силата на чл.190 ал.1 от АПК предварително изпълнение, която да е противопоставима на защитения от закона особено важен  държавен  или обществен  интерес, както и доказателства за нови обстоятелства, обосноваващи спирането на предварителното изпълнение.

В изпълнение на съдебните указания е постъпила молба от М.К. с вх.№ 15695/20.10.2022г., в която заявява, че нейният личен интерес е за по-чиста околна среда чрез използване на електрически автомобил. Смята, че с въвеждане на задължение за заплащане на зареждането на електромобилите е нарушено нейния интерес към момента на закупуване на автомобила, когато тази услуга е била безплатно предоставяна от община Варна. Изтъква, че е закупила електроавтомобила на лизинг, като е смятала, че ще го зарежда безплатно и ще трябва да го изплаща при вече промененото условие за заплащане на електроенергията от зарядните обществени станции на територията на гр.Варна.

Искането е направено в хода на оспорване на т.9.12.9 от Приложение №2 към наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета с решение № 970-2 по протокол №26/17.05.2022г. на Общински съвет при община Варна, с което отговаря на условието по чл.166 ал.2 от АПК.

Видно от представените документи към молба вх.№ 10960/13.07.2022г., жалбоподателката е собственичка на лек автомобил БМВ с рег.№ В5319ТХ, оборудван с електродвигател и живее на територията на гр.Варна, ул.“Даме Груев“ бл.22 ет.3 ап.6, което обуславя правен интерес от оспорване на посочената от нея подзаконова разпоредба и допустимост на искането за спиране на нейното предварително изпълнение.

При преценка на основателността на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 187 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от АПК постановява, че оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът не постанови друго. Тоест, налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение, спирането на което може да бъде извършено по реда на чл.166 ал.4 от АПК при условията на  ал.2 от същия член, тогава когато допуснатото от закона предварително изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на защитения от закона особено важен обществен  интерес и са налични нови обстоятелства.

За да бъде вредата на оспорващия „значителна или трудно поправима“, трябва да не може да бъде обезщетена по реда на чл.203 от АПК и по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди  и/или да е неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на подзаконовата разпоредба. Друго хипотеза  за „значителна или трудно поправима вреда“ е когато се отнема правото да се извършва  правнорегламентирана дейност, за която лицето има съответното разрешително  или когато лице в тежко материално положение /социално слабо лице/ бъде лишено от основни човешки права като правото на жилище например. В същия смисъл са обобщенията от съдебната практика на стр.1112-1123 от Систематичен коментар на АПК, ИК „Труд и право“ 2013г. 

За действителното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, както и за нейния размер, съдът е дал указания за представяне на доказателства от страна на оспорващата. Недостатъчно е твърдението в молба с вх.№ 15695/20.10.2022г., че предварителното изпълнение ще наруши правото ѝ на по-чиста околна среда. В тежест на жалбоподателката е да докаже причинно-следствената връзка между предварителното изпълнение на  платено  зареждане  на електромобилите и замърсяването на въздуха в градската среда, както и да посочи  конкретни обстоятелства,  обосноваващи в достатъчна степен вероятността, че именно предварителното изпълнение на процесната подзаконова разпоредба  ще доведе до влошаване чистотата на атмосферния въздух във Варна. Не се представени  никакви доказателства, сочещи причиняване на лични имуществени или неимуществени вреди на жалбоподателката  и не са ангажирани  доказателства за значителния или трудно поправимия им  характер, както и за тяхното противопоставимост и надделяване над  законно-защитения обществен интерес.

Направената в молба вх.№ 15192/12.10.2022г. обосновка, че предварителното изпълнение на наредбата „би довело до накърняване на обществените интереси, срещу което не стои обществен интерес, който ще бъде накърнен“, не е обосновано и не и доказано  до степен да обори презумпцията на законодателя, че предварителното изпълнение, което е допуснато по силата на закона защитава обществен интерес, който е по-значителен и по-важен от личния. Именно заради тази законова презумпция доказателствената тежест по чл.166 ал.2 от АПК е възложена върху оспорващия. И в случая,  М.К. не е изтъкнала конкретни факти и не е представила подкрепящи ги доказателства, които да сочат към надделяващ личен интерес.

Другото основно и кумулативно изискване за приложението на чл.166 ал.2 от АПК за спиране на изпълнението е настъпването на нови обстоятелства. Понятието „нови обстоятелства“ означава възникнали след приемане на оспорения подзаконов нормативен акт. „Нови“ по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК обстоятелства могат да бъдат и отпадналите основания за допускане на предварителното изпълнение. Този ограничен период от време – от приемане на наредбата до отправяне на искането за спиране на предварителното изпълнение, стеснява в значителна степен възможните факти и обстоятелства, които релевантно могат да бъдат твърдени в производството по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК.

В разглеждания случай, не само, че не са представиха  доказателства за настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК, но дори не се твърди за съществуването на такива. В тази връзка, съдът счита, че не са изпълнени условията на чл.190 ал.1, вр. 166, ал. 4 във връзка с ал.2  от АПК, при които действието на оспорения подзаконов нормативен акт   може да бъде спряно.

Предвид посоченото, искането за спиране на действието на т.9.12.9 от Приложение №2 към наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета с решение № 970-2 по протокол №26/17.05.2022г. на Общински съвет при община Варна, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

 Мотивиран от изложеното,  Административен съд – гр. Варна, шести тричленен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕ на М.П.К. за спиране на допуснатото по силата на чл.190 ал.1 от АПК предварително изпълнение на т.9.12.9 от Приложение №2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета с решение № 970-2 по протокол №26/17.05.2022г. на Общински съвет при община Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                        1.

 

 

 

                                                                              2.