Определение по дело №1010/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано по жалба на В. Х. И. – П., с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.2, ап.5, против Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма, в противоречие и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че в качеството си на собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.2, ап.5 и на изградената с лични средства на семейството й през 2004г. сградна газоснабдителна инсталация на адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, е имала качеството на заинтересовано лице в производството по издаване на оспореното разрешение за строеж, вкл. е било необходимо нейното предварително съгласие за проектиране и разрешаване на строителството. Счита, че липсата на изискано и получено нейно съгласие по надлежния ред, съответно липсата на уведомяване за образуваното административно производство по издаване на обжалваното разрешение за строеж, представлява съществено нарушение, като абсолютно основание за отмяна на оспорения акт. Направено е искане за отмяна на Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Главен архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като недопустима и като неоснователна. Поддържа, че доколкото жалбоподателката не попада в кръга на заинтересованите лица по чл.149, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ, за нея липсва признат от закона правен интерес за оспорването на Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г. Счита, че жалбата се явява недопустима и поради подаване й след изтичането на предвидения преклузивен срок. Обосновава, че при издаването на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на нормативно регламентирани изисквания на ЗУТ, като доколкото в случая не става въпрос за прокарване на нова инсталация за централно газоснабдяване, а за присъединяване към вече изградена и съществуваща сградна газова инсталация, разпоредбата на чл. 186, ал.2 от ЗУТ е неприложима, като разрешените с оспорения акт СМР попадат в хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗУТ. По подробно изложени съображения е направено искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и в условията на алтернативност - за отхвърлянето й като неоснователна.

Заинтересованата страна – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като недопустима и като неоснователна. Поддържа, че жалбата е подадена извън срока за оспорване и от лице, което няма правен интерес по см. на чл.149, ал.2 от ЗУТ и съотв. процесуална легитимация да обжалва по съдебен ред Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г. на Главния архитект на Община Стара Загора. Излага подробни съображения, че за разрешаването изграждането на вътрешна газова инсталация към съществуваща сградна газова инсталация, не е приложима разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗУТ, съответно че в случая не е било необходимо нито предварителното съгласие, нито уведомяването на собствениците на обекти в сграда с административен адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, за образуваното административно производство и съотв. не е налице въведеното с жалбата оплакване за незаконосъобразност на разрешението за строеж. По подробно изложени съображения е направено искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и в условията на алтернативност - за отхвърлянето й като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство - В. И. – П., е съсобственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.392.3.16, с административен адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.2, ап.5.

С Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г., на П. С. П., като представител на собствениците от етажна собственост с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, е разрешено извършване на строително монтажни работи по изграждане на сградна газова инсталация на жил. сграда на [улица], вх. А – обект V категория, въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти (л. 3 по делото). Съгласно Акт за технически преглед на сградна газова инсталация на жилищна сграда на [улица], вх. А, сградната газова инсталация е монтирана през месец май 2004г. и с Разрешително от 07.05.2004г. е въведена в експлоатация.

Със Заявление вх. рег. № 19-02-196 от 15.04.2024г. до Главния архитект на Община Стара Загора, от Областна дирекция на МВР – Стара Загора чрез упълномощен представител, е направено искане за съгласуване и одобряване на проекти за строеж на вътрешно сградна газова инсталация за обект с идентификатор 68850.503.392.3.16 в УПИ I-3392, кв.1005 по плана на гр. Стара Загора. Към заявлението са приложени технически проект за вътрешно сградна газова инсталация на самостоятелен обект в жилищна сграда, с обяснителна записка и графична част; Съгласие за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи; Акт за държавна собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.392.3.39, Комплексен доклад за извършена оценка за съответствие на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, на технически инвестиционен проект за строеж: Вътрешно сградна газова инсталация на самостоятелен обект в жилищна сграда в УПИ I-3392, кв.1005 по плана на гр. Стара Загора, с идентификатор на самостоятелния обект 68850.503.392.3.39, с административен адрес гр. Стара Загора, [улица] др.

С оспореното в настоящото съдебно производство Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, на основание чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4, чл.142, ал.6, т.2 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в качеството й на възложител, е разрешено да извърши строителство на „Вътрешна газова инсталация“ (изграждане на вътрешно газова инсталация от ГЗТ до газов уред в самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 68850.503.392.3.39, строеж четвърта категория), в урегулиран поземлен имот № I-3392, кв.1005 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.392.3 по кадастралната карта, с административен адрес [улица].

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г. на Главния архитект на Община Стара Загора. Като доказателства са приети и документите от преписката по издаване на Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г. на Гл. архитект на Община Стара Загора, за изграждане на сградна газова инсталация на жилищна сграда на [улица], вх. А.

Назначена, изпълнена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, заключението по която (изключая частта му, в която са формулирани изводи по правни въпроси), съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението и отговорите на вещото лице, дадени при неговото изслушване в с.з, обхватът на разрешеното строителство по Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г. на Гл. архитект на Община Стара Загора, е изграждането на сградна газопроводна инсталация на жилищна сграда на [улица], вх. А. В заключението подробно са описани СМР, за извършването на които са одобрени проекти и е издадено Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г., вкл. точката на присъединяване на сградната газова инсталация (СГИ) към подземния газопровод и трасето за изграждане на елементите на СГИ, в т.ч предвиденото разположение на газоразпределителните табла. Сочи се в заключението, че в обхвата на разрешената за изграждане СГИ, няма посочени други обекти за присъединяване, извън апартаментите във вход А на адрес [улица]. Вещото лице е констатирало, че въз основа на издаденото РС № РС-И21/ 19.01.2004г., СГИ е била изпълнена, при монтирани и изпълнени две газоразпределителни тела, като на едното собственик е П. С. П. с адрес „М. М. К.“ № 35, вх. А, ет.2, ап.5, при извършено обединяване на ап.5 и ап.6. Съответно обхватът на разрешеното строителство по Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г. на Главния архитект на Община Стара Загора, СТЕ определя като СМР по изграждане на вътрешно газова инсталация от ГЗТ до газов уред в самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор на обекта 68850.503.392.3.39, с административен адрес [улица], който обект се ползва като офис на частна фирма и търговска сграда, разположени на партера на многофамилната жилищна сграда. Съгласно заключението, началото на вътрешната газова инсталация (ВГИ) на обекта (точката на присъединяване) по одобрената проектна документация, въз основа на която е издадено процесното РС № 19-309 от 29.04.2024г., започва от СГИ на живущите на адрес „М. М. К.“ № 35, вх. А. Доколкото в съществуващата и изградената СГИ, за този обект няма предвиден разходомер за газ (газоизмервателно табло - ГИТ), е предвидено да се монтира ново ГИТ на южната стена на междуетажната стълбищна площадка. От ГИТ тръгва медна тръба по тавана на коридора във вх. А, като влизането в газифицирания обект е в тоалетната му, чрез пробиване стената на стълбищната клетка, етажна собственост на живущите във вход А.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на К. М. К.. Свидетелят (от 2017г. наемател на кантората на адрес „М. М. К.“ 35, вх. А, ет.2, ап.5, а преди това работили заедно с адв. П. П. в същата кантора), заявява, че изграждането на вътрешната газова инсталация в офиса на посочения адрес и съответно захранването с газ, което минава през стълбището на вх. А, е било финансирано от адв. П. П. – съпруг на жалбоподателката. От 2004г. до настоящия момент, ежегодно служители на газовия надзор са правили замервания, както на вътрешната газова инсталация, така и на външната. Адвокатското дружество, като наемател, е заплащало тези разходи и на свидетеля не му е известно други присъединени обекти към тази газова инсталация, да плащат такса. На 12.11.2024г. при отиване на работа, във входа на блока на първия етаж – партер, адв. К. заварил работници, които извършвали монтажни работи по газовата инсталация, която се намирала в самия вход. Свидетелят ги попитал дали имат съответните документи за присъединяване към тази инсталация, като работниците му дали да говори с техния ръководител. Последният заявил, че има документи, като тяхната работа е да извършат присъединяването. На място в офиса адв. К. установил, че газта е спряна и парното не работи, и тъй като и друг път е имало случай да се присъединяват обекти, без съгласието на собственика, се обадил на жалбоподателката В. И.. От нея разбрал, че г-жа И. не е давала съгласие за присъединяване. Свидетелят се обадил на националния телефон на газоснабдяване, обяснил какво е положението, като впоследствие с него се свързал служител който му обяснил, че има разрешение за строеж, но няма съгласие от собственика за присъединяване, тъй като са я търсели, но не са я намерили. Свидетелят сочи още, че в началото на 2024г., с него по телефона се е свързало лице, което е казало, че е от ОД на МВР – Стара Загора, с искане за подписване на съгласие за присъединяване на новоизградената инсталация към съществуващата такава. Свидетелят, доколкото не е собственик, а наемател, предоставил на служителя телефона на В. И., за да осъществят контакт с нея и респ. като собственик тя да подпише съответните документи. От жалбоподателката В. И. свидетелят знае, че не се е стигнало до такова подписване на документи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че подадената от В. Х. И. – П. жалба, е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от оспорването.

В случая с оспореното на Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г. на Главния архитект на Община Стара Загора, на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в качеството й на възложител, е разрешено да извърши строителство на „Вътрешна газова инсталация“ (изграждане на вътрешно газова инсталация от ГЗТ до газов уред в самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 68850.503.392.3.39, строеж четвърта категория), в урегулиран поземлен имот № I-3392, кв.1005 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес [улица]. Жалбоподателката В. И. – П., е съсобственик на самостоятелен обект в същата сграда – обект с идентификатор 68850.503.392.3.16, с административен адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.2, ап.5.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ, чрез посочване на видовете строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа. Едно от законово регламентираните изключения от общото правило по чл.148, ал.1 и съотв. СМР, за които не се изисква издаването на разрешение за строеж, е за монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради (чл.151, ал.1, т.10 от ЗУТ). По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, „сградна газова инсталация" е вътрешната газова инсталация в жилищни, административни или сгради за обществено обслужване, която започва след границата на разпределителната мрежа и включва газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, както и комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди; когато границата на разпределителната мрежа е извън сградата, към сградната инсталация се включва и газопроводът или външната дворна газопроводна мрежа (газопроводи и газови съоръжения) между границата на разпределителната мрежа и вътрешната инсталация в сградата; в жилищни сгради - етажна собственост, сградна газова инсталация е всяка от вътрешните газови инсталации на потребителите в отделните имоти, която започва след средствата за измерване на природния газ - собственост на разпределителното предприятие, както и газовата инсталация в общите части на сградата, захранваща отделните газови инсталации на потребителите. С оглед на така дефинираното легално определение за сградна газова инсталация, очевидно за изграждането на вътрешно газова инсталация от ГЗТ до газов уред в самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 68850.503.392.3.39 с административен адрес [улица], по аргумент от чл.151, ал.1, т.10 от ЗУТ, не е било изискуемо издаването на разрешение за строеж, нито е било необходимо образуването и провеждането на административното производство по чл.148 от ЗУТ, приключило с издаването на обжалваното Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г. на Главния архитект на Община Стара Загора. След като изграждането на СГИ/ВГИ не е подчинено разрешителен режим по ЗУТ (изисква се единствено виза за проектиране по чл.140а от ЗУТ), то следва извода, че за жалбоподателката липсва правен интерес от оспорването, доколкото твърдяното засягане на нейни права и законни интереси обективно не би могло да настъпи от оспорваното разрешение за строеж, издаването на какъвто административен акт законът не изисква за изпълнение на СМР по изграждане на СГИ/ВГИ.

На следващо място в нормата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ е определен кръгът на заинтересуваните лица в административното производство по издаване на разрешенията за строеж. Посочвайки лимитивно и изчерпателно кои субекти са заинтересованите лица в производството по издаване на разрешението за строеж, специалният закон (какъвто се явява ЗУТ), определя кръга на лицата, по отношение на които се презюмира наличието на засегнати субективни права или законни интереси от разпоредените с тези актове материалноправни последици и следователно – правен интерес и активна процесуална легитимация за тяхното обжалване.

В случая, с оглед на посочената по-горе легална дефиниция за сградна газова инсталация, без съмнение изграждането на вътрешно газова инсталация от ГЗТ до газов уред в самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор на самостоятелния обект 68850.503.392.3.39 – предмет на обжалваното разрешение за строеж, не представлява нов строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ във вр. с § 5, т. 31 и т.32 от ДР на ЗУТ и чл.64, ал.1 от ЗУТ, нито пристрояване или надстрояване на заварен строеж, поради което правният интерес на жалбоподателката за оспорването на РС № 19-309 от 29.04.2024г., не може да се основава на хипотезата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Доколкото разрешените СМР не се свързват и с преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, правният интерес на жалбоподателката не може да се основава и на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ във вр. с чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ.

Според съда, изграждането на ВГИ по процесното разрешение за строеж, се свързва с хипотезата по чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ – прокарване на вътрешна инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици. Както от съдържанието на обяснителната записка към техническия проект за изграждане на ВГИ, така и от заключението на СТЕ, се установява, че изграждането на вътрешно газова инсталация от ГЗТ до газов уред в самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор на обекта 68850.503.392.3.39, с административен адрес [улица], се свързва със СМР, имащи за начало (точка на присъединяване) от съществуващата, изградена въз основа на Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г. на Гл. архитект на Община Стара Загора сградна газопроводна инсталация на жилищна сграда на [улица], вх. А, които СМР включват монтиране на ново ГИТ на южната стена на междуетажната стълбищна площадка, от което ГИТ тръгва медна тръба по тавана на коридора във вх. А, като влизането газифицирания обект е чрез пробиване стената на стълбищната клетка във вход А на жилищната сграда. Следователно се касае за свързване на нова газопреносна мрежа към съществуваща газопреносна мрежа чрез прокарване на вътрешна инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици. Проектно предвидените и разрешените за изпълнение СМР по изграждане на ВГИ за обект с идентификатор 68850.503.392.3.39, не се свърза с промяна на предназначението на обекта; нито се отнемат общи помещения и площи или части от тях, нито се променя тяхното предназначение; не се изменят съществено и общите части на сградата. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, в случаите на чл.185, ал.1 от ЗУТ заинтересовани лица с право да оспорват по съдебен ред разрешенията за строеж, респ. отказите за тяхното издаване, са единствено собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, каквото качество жалбоподателката без съмнение не притежава.

Не намира каквото и да е било основание твърдяното в жалбата от В. И., че изградената, въз основа на Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г. на Гл. архитект на Община Стара Загора, сградна газопроводна инсталация на жилищна сграда на [улица], вх. А, е нейна собственост. От преписката по издаване на посочено разрешение за строеж се установява, че извършването на строително монтажни работи по изграждане на сградна газова инсталация на жилищна сграда на [улица], вх. А, е било разрешено на съпруга на жалбоподателката - П. С. П., не в лично качество, а като представител на собствениците от етажна собственост с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, въз основа на решение на ОС на собствениците на етажната собственост и нотариално заверено от пълномощно П. П. да ги представлява, да извършва всички правни действия и да подписва от тяхно име и за тяхна сметка всички документи във връзка с проектирането, изграждането, поддръжката и обслужването на СГИ (л. 80 и сл. по делото). Доколкото по дефиниция СГИ освен вътрешните газови инсталации на потребителите в отделните имоти, включва и газопроводът или външната дворна газопроводна мрежа (газопроводи и газови съоръжения) и газовата инсталация в общите части на сградата, захранваща отделните газови инсталации на потребителите, очевидно СГИ, извън ВГИ и битовите газови инсталации на потребителите в отделните обекти, представлява обща част на сградата в режим на етажна собственост, каквато безспорно е сграда с идентификатор 68850.503.392.3, с административен адрес [улица]. Всъщност в този смисъл е и отразеното в протокола от Общото събрание на собствениците (л. 80) – че СГИ става собственост в идеални части на всички собственици на сградата. Без значение е кой е финансирал проектирането и изграждането на СГИ в частта на инсталацията, представляваща обща част по см. на чл.38, ал.1 от ЗС. В този смисъл обстоятелството, че сградна газова инсталация на жилищна сграда на [улица], вх. А, е била изградена със средства на семейството на В. И., не може да обуслови извод за наличието на правен интерес за жалбоподателката за оспорване на разрешеното с оспорения акт изграждане на ВГИ на самостоятелен обект в сградата, чрез присъединяване към изградената въз основа на Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г. на Гл. архитект на Община Стара Загора сградна газопроводна инсталация.

Правният интерес на жалбоподателката за оспорването РС № 19-309 от 29.04.2024г., не може да се основава и на чл.149, ал.2, т.4 от ЗУТ, тъй като изграждането на ВГИ в самостоятелен обект в жилищната сграда, не попада в хипотезата на чл.185, ал.2 от ЗУТ и съотв. не се свързва със СМР, за които да се изисква решение на общото събрание на собствениците и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.2 от ЗУТ, инсталация за централно отопление или газоснабдяване в съсобствена сграда или в сграда - етажна собственост, се прокарва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Посоченото законово изискване обаче е приложимо при прокарване на нова инсталация на централно газоснабдяване т.е при изграждане на СГИ за присъединяване към газоснабдителната мрежа. В случая изискването по чл. 186, ал.2 от ЗУТ се явява изпълнено във връзка с издаденото Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г. на Гл. архитект на Община Стара Загора, с приемането от Общото събрание на собствениците на обекти на жилищната сграда във вх. А, на решение за проектиране и изграждане на СГИ и сградно газопроводно отклонение от разпределителната газопроводна мрежа за присъединяване към централно газоснабдяване, при посочена цел в решението създаване на възможност за захранване с газ на всички имоти в сградата. Съответно ново решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части (решение по чл.186, ал.2 от ЗУТ), не е необходимо за изграждане на ВГИ в самостоятелен обект в сграда чрез присъединяване към вече изградена и съществуваща в сградата СГИ и съотв. съществуваща прокарана инсталация на централно газоснабдяване. Не води до друг правен извод обстоятелството, че в обхвата на разрешената за изграждане СГИ по Разрешение за строеж № РС-И21/ 19.01.2004г., няма посочени други обекти за присъединяване, извън апартаментите във вход А на адрес [улица]. Въпросът, дали една сграда се намира в режим на етажна собственост по см. на чл.38 от ЗС (сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици), е правен. В случая без съмнение сграда с идентификатор 68850.503.392.3, с административен адрес [улица], е в режим на етажна собственост. Доколкото от доказателствата по делото – представените схеми от СГКК, проектна документация и заключението на СТЕ (при описание на проектираното трасе и начин на изграждане на ВГИ), се установява, че обект с идентификатор 68850.503.392.3.39, е конструктивно свързан с обекти от етажната собственост на вх. А, чрез общи основи, външни стени, покрив и т.н, вкл. при наличието на обща разделителна стена на този обект със стълбищна клетка на вх. А, както и с друг обект от ЕС на вх. А – обект с идентификатор 68850.503.392.3.13, разположен над обект с идентификатор 68850.503.392.3.39 и под обекта на жалбоподателката. В този смисъл само по себе си обстоятелството, че обект с идентификатор 68850.503.392.3.39, не е включен по реда на чл.8, ал.2 от ЗУЕС в етажната собственост на [улица], вх. А, или обстоятелството, че обектът е със самостоятелен вход за достъп, не означава, че посоченият обект е извън сградата в режим на етажна собственост с идентификатор 68850.503.392.3 или че не е в режим на етажна собственост. Съответно липсва основание да се приеме, че за изграждането на ВГИ за посочения обект чрез СМР по свързване на нова газопреносна мрежа към съществуваща газопреносна мрежа във вх. А на сградата и респ. към вече прокарана инсталация за присъединяване към газоснабдителната мрежа, собственикът на обекта не може да се ползва от вече взетото решение по чл.186, ал.2 от ЗУТ от собствениците в етажна собственост на вх. А за присъединяване към централно газоснабдяване чрез изграждане на СГИ, нито обуславя извод за необходимостта от приемането на ново решение от Общото събрание на ЕС по чл.186, ал.2 от ЗУТ или такова по чл.185, ал.2 от ЗУТ. Дори и да се приеме, че за присъединяването на нов потребител към съществуваща СГИ в сграда в режим на етажна собственост, е било необходимо решение на Общото събрание на собствениците и/или съгласие на собственика, финансирал изграждането на СГИ, то това решение на ОС/съгласие на собственика, е относимо към даването на съгласие от газоразпределителното дружество за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи, съгласно Наредба № 4 от 5.11.2013г., а не представлява изискване/условие по см. на чл.185, ал.2 от ЗУТ за разрешаване изграждането на ВГИ, което да обуслови правния интерес на жалбоподателката за оспорване на Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г. в хипотезата на чл.149, ал.2, т.4 от ЗУТ.

С оглед на гореизложеното и доколкото В. И. – П., не е сред кръга на заинтересованите лица по см. на чл.149, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ, по отношение на жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването на Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора и съответно липсва активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното въз основа на нея съдебно - административно производство. Ето защо съдът намира че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото - прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК във вр. с чл.149, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколните си определения, с които е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество, постановени в открито съдебно заседание на 18.06.2025г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от В. Х. И. – П., с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.2, ап.5, против Разрешение за строеж № 19-309 от 29.04.2024г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1010/ 2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.