Р Е Ш Е Н И Е
№103
гр.
Велико Търново,2.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора В.К.от
ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно АХД №10081/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Община В. Търново против Решение № 643/31.12.2021г. постановено по НАХД 791/21г. по
описа на Районен съд В. Търново, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление НП № 9 от 5.5.2021г., издадено от Кмета на Община В.
Търново, с което на Рей Би Ас Стройекспорт ЕООД за нарушение на чл. 30, т. 5 от
Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община В. Търново и
на основание чл. 91, т.2 от същата е наложена Имуществена санкция в размер на
2500 лева и е осъдена Община В. Търново да заплати сумата в размер на 350 лева
, разноски в производството.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
и неизяснена фактическа обстановка, което се субсумира под нормата на чл. 348,
ал.1 т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Смята, че изложените от съда
правни изводи са изцяло в противоречие на закона. Не е налице твърдяното от
ВТРС съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 42, т.3
и чл. 57, ал.1 т. 7 от ЗАНН, липса на ясно и подробно описание на извършеното
нарушение. Не може да бъде споделен и извода, че не е ясно на коя дата е
извършено нарушението. Видно от представите по делото писмени доказателства, с
Констативен протокол от 25.1.2021г. комисия от общински служители е установила,
наличието на строителни отпадъци на улица „Козлодуй“ №45, които е следвало да
бъдат извозени от ответник жалба. Към този момент е ясно, че е налице нарушение
на чл. 30 т.5 от горепосочената Наредба, като е дадено предписание същите да
бъдат отстранени в срок до 29.1.2021г. При извършена проверка на
28.1.2021г се установява, че
предписанието не е изпълнено, поради което е съставен съответно АУАН и въз
основа на него е издадено НП. В делото се намира и Протокол № 97/25.1.2021г, с
който започва административно- наказателната процедура против дружеството и
впоследствие е издаден АУАН. Лицето не се е явило на посочената в поканата дата
за съставяне на АУАН, поради което АУАН е издаден редовно при условията на чл.
40, ал.2 от ЗАНН. След като извършеното нарушение се явява доказано, АУАН и НП
не страдат от пороци, то атакуваното Решението се явява порочно и като такова
следва да бъде отменено. В о.з. се представлява от ***Т., която поддържа така
подадената жалба, като посочва , че не е налице твърдяната от съда неяснота на
твърдяното нарушение, дали на чл. 30, т. 5 от Наредбата или за неизпълнение на
предписание. Моли да бъде отменено решението на съда и постановено друго по
съществото на спора, с което НП бъде потвърдено.
о
Ответник касационна жалба - Рей Би Ас Стройекспорт ЕООД
чрез ... Г.заема становище, че подадената от Община В. Търново жалба е
неоснователна. Счита, че по никакъв начин не е опорочена процедурата пред
първата инстанция, а напротив обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
постановено при пълно съответствие с доказателствения материал по делото.Пред
ВТРС ясно е установено, че цялата административно – наказателна процедура е
опорочена от самото начало и правилно съдът е отразил тези недостатъци и е
отменил НП. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил
задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон.
Подкрепя изложените подробни правни съображения в оспорваното решение.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение
№ 643/31.12.2021г. постановено по НАХД 791/21г. по описа на Районен съд В.
Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП
№ 9 от 5.5.2021г., издадено от Кмета на Община В. Търново , с което на Рей Би
Ас Стройекспорт ЕООД за нарушение на чл. 30, т. 5 от Наредбата за опазване на
околната среда на територията на Община В. Търново и на основание чл. 91, т.2
от същата е наложена Имуществена санкция в размер на 2500 лева и е осъдена
Община В. Търново да заплати сумата в размер на 350 лева , разноски в
производството.
Въз основа на събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства, ВТРС е установил
следната фактическа обстановка: По делото са събрани като доказателства
Нотариален акт №173 т.4 н.д.478/2016г. на Нотариус Рачевец, скица на поземлен
имот от 23.3.2018г. и скица проект на сграда с идентификатор 10447.513.365.1,
от които е видно, че ответник касационна жалба е собственик на поземлен имот с
горепосочения номер, с административен адрес гр. В. Търново, ул. „Козлодуй“ №
45, в която е построена многоетажна сграда и от строителството на която са
останали строителни отпадъци, които са в районна на самия строителен обект и
зелените площи, за което е бил съставен Констативен протокол за проверка №
97/25.1.2021г.С него е констатирано посоченото нарушение чл.30,т.5 от
горепосочената Наредба и е даден срок за отстраняване на отпадъците до
29.1.2021г. На 4.02.2021г. е съставена покана до Управителя на дружеството за
съставяне на АУАН на 24.2.2021г. На 10.2.2021г. Управителят на дружеството е
потвърдил получаването на поканата, като е посочил, че вече е премахнал
строителните отпадъци. На 16.02.2021г. около 13,00 часа е извършена нова
проверка от служители на Общината, при което е установено, че отпадъците не са
отстранени и отново е описано като нарушение чл. 30, т. 5 от
Наредбата.Констативния протокол е съставен при участие на двама свидетели и е
изготвена снимка, която е неразделна част от акта. На 24.3.2021г. е извършена
нова проверка в 9,15 от служители, подписан от двама свидетели, към който е
приложена снимка, от която е видно, че обстановката не е променена. На
26.3.2021г. в 10,40 часа е извършена нова проверка, като в преписката има и
Протокол № 100/ 18.05.2021г., със същото съдържание. На 24.2.2021г. е съставен
АУАН в отсъствие на нарушителя, доколкото въпреки горепосочената покана,
редовно връчена ,същият не се е явил, където е посочено нарушение на чл. 30,т.5
от Наредбата. В административната
преписка се съдържат трудовите договори на съставителите на гореописаните
протоколи , тяхната длъжностна характеристика. Съставителите на констативните
протоколи са били разпитани като свидетели в хода на съдебното следствие,
същите са препотвърдили направените констатации. Представени са допълнително
всички направени снимки, които преди това са били представени с констативните
протоколи. Въз основа на АУАН е издадено Наказателното постановление, което е
връчено на Управителя на дружеството, който в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН го
е оспорил пред ВТРС.
След като е установил тази
безспорна фактическа обстановка, съдът е направил следните правни изводи: След
като с констативния протокол е дадено предписание за отстраняване на
строителните отпадъци на 29.1.21г., проверка е извършена на 28.1.2021г./ за
която няма съставен протокол/ , поради което не може да се определи на коя дата
е извършено нарушението и какво всъщност е то, нарушение на забраната за
замърсяване на обществени места по чл. 30,т.5 от Наредбата или неизпълнение на
предписания, дадени с Протокол от 25.1.2021г. Двете нарушения на чл. 57, ал1
,т. 5 от ЗАНН представляват съществени
такива и не могат да бъдат санирани, поради което съдът е отменил НП. В
мотивите си същият е посочил, че е посочен в НП АУАН с невярна дата от
10.2.2021г. , а не вярната такава- от 24.2.2021г. Допълнително е обосновал
извода си, че датата на нарушението следва да бъде изрично посочена, същата не
може да се извежда по тълкувателен път, и е от значение за проследяване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При постановяване на обжалваното решение
не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си,
след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички
наведени от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, по чл.13 от НПК чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. Не се констатират съществени процесуални
нарушения в хода на въззивното производство, които да са засегнали правото на
защита на касатора.
Настоящата инстанция не споделя извода на
ВТРС, че извършеното от страна на
ответника нарушение е неясно описано, тъй като нарушителят не може да
разбере, дали е обвинен за нарушение на забраната по чл. 30, т. 5 от Наредбата
или за неизпълнение на предписание, което му е дадено с КП от 25.1.2021г. . При
словесното изписване на нарушението, при неговата правна квалификация ,
събраните множество доказателства става ясно, че нарушението е такова на
забраната за замърсяване на обществените места, зелени площи и други, визирана
в чл. 30, т. 5 от Наредбата. Никъде в административната преписка, нито в АУАН, нито
в НП се говори за неизпълнение на предписание, дадено от органите на общината.
В НП е допусната грешка като е посочено, че е извършена проверка на 28.1.2021г,
каквато не се съдържа в преписката,а съдът е приел, че за същата не е съставен
протокол, без да са налице каквито и да било данни в тази насока, а такава е извършена единствено след
подаденото негово възражение, че няма нарушение, че целият строителен боклук е
бил извозен на 16.02.2021г.
Тук следва да се посочи, че в
горецитираната Наредба въобще не е предвидено административно нарушение-
неизпълнение на предписание, доколкото Общинските власти нямат такива
правомощия. Съгласно чл.156,
ал.1 от ЗУТ, за неизпълнение на предписание по чл.113, ал.3 или чл.120 от ЗУО
на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., а
на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Съгласно чл.113 ал.3 от ЗУО директорът на РИОСВ или оправомощено от него
длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за отстраняване
на констатирани нарушения при извършена проверка и/или съставя актове за
административни нарушения. Следователно, за да бъде осъществен състава на
чл.156 ал.1 вр. с чл.113 ал.3 от ЗУО е необходимо предписанието по своето
съдържание да изисква поведение за отстраняване на констатирано нарушение. В
конкретния казус се касае за нарушение единствено на забраната за замърсяване
на общински имоти вкл. Такива за озеленяване, при което единствено в този
случай Кметът на Общината или упълномощено от него лице могат да съставят АУАН
и НП по Наредбата.За извършено замърсяване, предписания се издават само и
единствено от Директор РИОСВ или упълномощено от него лице. Настоящата
инстанция намира, че правото на защита на дружеството – нарушител не е било
ограничено, тъй като същият през цялото административно- наказателно
производство е знаел, че неправомерно е замърсил със строителни отпадъци
общински терени. Възможността, която му е дала администрацията сам да отстрани
последиците от неговото нарушение, не могат да се тълкуват в полза на
нарушителя, като нарушаващи правото му на защита.
По втория аргумент, че не е посочена дата на
нарушението, съдът също не споделя доводите на ВТРС. Намира, че датата е
изрично посочена и това е 25.1.2021г., към която дата е извършена първата
проверка. Доколкото не е ясно към кой момент е извършено изпълнителното деяние
замърсяване, за това за дата на нарушението , следва да се приеме датата на
неговото установяване, което безспорно е 25.1.2021г.
.
С оглед на горното, съдът намира, че АУАН
и НП не страдат от посочените пороци, същите отговарят на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, съставени са в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, Изпълнителното
деяние- замърсяване на околната среда със строителни отпадъци е доказано от
обективна страна, както от приложените протоколи, приобщените към тях снимки и
от самото становище на касатора. АНО правилно е приложил и издирил материалната
норма, която е нарушена, както и санкционната такава съгласно Наредбата на
Община В. Търново. Наказанието е определени в рамките на предвиденото от
закона, при спазване на изискванията на чл. 27 от ЗАНН и при спазване целите на
наказването по чл. 12 от ЗАНН. Институтът на маловажност по чл. 28 от ЗАНН
правилно не е приложен от страна на АНО, доколкото нарушението е съществено,
отличава се с голяма степен на обществена опасност, въпреки многократните
проверки, положението е останало непроменено от касатора, с оглед на това не се
намират многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да мотивират
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че
обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН втори касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 643/31.12.2021г. постановено по НАХД 791/21г. по
описа на Районен съд В. Търново и Определение №117/21.2.2022г.
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 9 от
5.5.2021г., издадено от Кмета на Община В. Търново , с което на Рей Би Ас
Стройекспорт ЕООД за нарушение на чл. 30, т. 5 от Наредбата за опазване на
околната среда на територията на Община В. Търново и на основание чл. 91, т2 от
същата е наложена Имуществена санкция в размер на 2500 лева и е осъдена Община
В. Търново да заплати сумата в размер на 350 лева , разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.