Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79
гр. Габрово, 16.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на окръжен прокурор ТИХОМИР
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 74 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Й.Ц.Й. *** против Решение № 17 от 24.02.2023 година по АНД № 379/2022 година по описа на Районен съд – Севлиево.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Й.Ц.Й. *** за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179, ал. 3 вр. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева. Със същото решение Й.Й. е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ 120 /сто и двадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретните оплаквания са за това, че издаденият ЕФ не отговаря на утвърдения образец; не става ясно в какво качество е санкциониран Й. – водач/собственик/ползвател на МПС; нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН във връзка със срока за издаване на процесния ЕФ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърдения с него ЕФ, заявява се претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Й.Ц.Й. се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран по делото отговор на касационната жалба се заявява становище за неоснователност на жалбата, развиват се доводи в тази насока и по същество се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение /л. 10-15/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, респ. неправилност на въззивното решение, поради което намира, че последното следва да бъде отменено.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
За да потвърди процесния ЕФ, въззивният съд е приел, че същият е законосъобразен, като относно възражението за изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, възприето от съда като най-съществено, е приел, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН не са приложими, тъй като те се отнасят до АУАН и НП, а ЕФ е нито едното, нито другото; в процесния случай 3-годишната давност за преследване по чл. 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН не е настъпила – от последното прекъсващо давността действие на 24.03.2021 година до датата на връчване на ЕФ – 29.09.2022 година – са изминали по-малко от 3 /три/ години.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията относно съставяне на процесния ЕФ не по установения образец и неяснотата в какво качество е санкциониран Й..
Към датата на издаване на процесния ЕФ - 24.03.2021 година – не са налице данни за утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ образец на ЕФ, но процесният такъв съдържа реквизитите, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Й.Й. е санкциониран в качеството на ползвател на заснетото пътно превозно средство съгласно презумпцията по чл. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП, която не е оборена от наказаното лице.
Основателно се явява възражението за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН при издаване на процесния ЕФ.
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.
В процесния случай нарушението е извършено на 25.06.2020 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 24.03.2021 година, от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 25.12.2021 година. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона, поради което същото следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна – да се отмени и оспореният електронен фиш.
Искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като в полза на касатора бъде присъдена сумата от 800 /осемстотин/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представени Договори за правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции /л. 5 от първоинст. дело и л. 6 от настоящото дело/, който размер не е прекомерен предвид чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 17 от 24.02.2023 година
по АНД № 379/2022 година по описа на Районен съд – Севлиево, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Й.Ц.Й. *** за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 вр. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Й.Ц.Й. *** с ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.