№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
В.А ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян И. |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1919/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез юрк.Д. О.,
против Решение № 334/12.07.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД
№ 1621/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено
НП № 03-013086/22.07.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, на „Д.М.“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.,
и в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 720,00лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.1 от НПК. Конкретно твърди, че в
административнонаказателното производство са установени всички елементи на
възникнало и съществуващо трудово правоотношение, като трудовият договор е
сключен след проверката, поради което неправилно ВРС е отменил наказателното
постановление.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрк.Б.Н., който поддържа жалбата. Моли за отмяна
на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответната страна - „Д.М.“
ЕООД, оспорва жалбата по съображения в представени с молба С.д. №
13706/20.09.2021г. писмени бележки. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 18.06.2020г. била извършена проверка в хотел „П.“,
стопанисван от „Д.М“ ЕООД. Проверката била извършена по сигнал на камериерка,
която твърдяла, че лицата са работили в обекта от 06.06.2020г., след което
някои от тях били освободени, а на останалите било намалено трудовото
възнаграждение. При проверката в обекта било установено лицето В. Д., за когото
служителите на ДИТ - Варна преценили, че извършва действия по поддръжка на
хотела. Същият попълнил декларация, в която посочил, че е там от 8 юни, посочил
работно време и длъжност, но не и размер на трудовото възнаграждение. Прието
било, че дружеството е извършило нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ,
за което бил съставен АУАН № 03-013086/16.07.2020г. Въз основа на АУАН било
издадено НП
№ 03-013086/22.07.2020г., с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
За да отмени
наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. в
АУАН и НП не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на
деянието. Посочен е само правният извод, че „Д.М“ ЕООД е работодател, както и
че М.Д. е допуснат до работа, но не са посочени фактите, от които са изведени
тези изводи. Отделно е прието, че от фактическото описание на нарушението не
става ясно дали са били налице елементите на трудово правоотношение, нито между
кои лица. Изведен е извод, че липсата на факти, пряко относими към
съставомерните признаци е съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита на лицето, което е достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление. Отделно ВРС е приел и че материалният закон е
приложен неправилно. Дружеството е наказано за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ -
за това, че трудовият договор не е бил подписан в писмена форма. За да е налице
между страните трудов договор, следва да има съгласие по всички негови
параметри, а според показанията на св.Д. и от самата декларация на работника,
все още между него и дружеството не е било постигнато съгласие по параметрите
на трудовото правоотношение, поради което ВРС е приел, че между „Д.М.“ ЕООД и
В.Д. трудов договор не е имало, като дружеството не е наказано за това, че е
допуснало до работа Д. без трудов договор, а е наказано за нарушение по чл.62,
ал.1 от КТ - за това, че договорът не е в писмена форма. ВРС е приел и че във
въззивното производство АНО не е ангажирал доказателства за това, че Д. е
извършвал някакви действия по поддръжката на хотела и какви конкретно действия
е извършвал. В заключение ВРС е извел извод, че дружеството е наказано за
нарушение, което не е доказано да е извършено и което не е описано от
фактическа страна, поради което НП следва да бъде отменено поради допуснати
съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния
закон.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Настоящият касационен
състав споделя напълно мотивите в обжалваното решение, че дружеството е
санкционирано за нарушение, което не е доказано, както и че не е безспорно
установено към датата на проверката, посочена и като дата на извършване на
нарушението - 18.06.2020г., между „Д.М.“ ЕООД и В. Д., да е имало постигнато
съгласие по всички елементи на трудовото правоотношение.
За да е налице нарушение
на чл.62, ал.1 от КТ, следва да е безспорно установено, че между работник и
работодател е налице възникнало трудово правоотношение, което обаче не е
манифестирано със задължителната писмена форма. В тази връзка следва да бъде
установено, че страните [по договора] са постигнали съгласие по всички задължителни елементи на
трудовото правоотношение - дължимата от работника престация, работно време,
работно място и трудово възнаграждение.
В конкретния случай
правилно ВРС е приел, че от събраните доказателства не се установява към
18.06.2020г. между „Д.М“ ЕООД и В. Д. да е възникнало трудово правоотношение.
Действително Д. се е намирал в проверявания обект, но нито в АУАН, нито в НП са
посочени факти, сочещи на извод, че лицето е престирало работна сила в полза на
дружеството. Лицето е попълнило декларация, в която е посочило данни за работно
време и работно място, но не е посочило данни за трудово възнаграждение. При
разпита на св.М К Д. - съставила АУАН, същата е посочила, че Д. [ѝ казал], че в момента договарят
възнаграждение.
С оглед изложеното
обосновано може да се изведе извод, че след като към 18.06.2020г. между В. Д. и
„Д.М“ ЕООД не е имало постигнато съгласие по трудовото възнаграждение, то не е
имало и валидно възникнало трудово правоотношение, което работодателят да е бил
длъжен да оформи в писмен трудов договор. Такъв е съставен и деклариран в НАП
един ден по-късно, който факт безспорно се установява от представените след
проверката доказателства.
По изложените съображения
правилно ВРС е приел, че вмененото нарушение не е доказано и това налага отмяна
на наказателното постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора,
в полза на ответника на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят
разноски. Видно от представения списък на разноските, „Д.М.“ ЕООД претендира
разноски в размер на 720лв., от които 600лв. договорено възнаграждение и
120,00лв. ДДС. За доказване изплащането на възнаграждението са представени
фактура № 1637/16.09.2021г. и преводно нареждане от 17.09.2021г. Съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 - върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, адвокатското
възнаграждение при интерес от 1000 до 5000лв., е в размер на 300лв. + 7% за
горницата над 1000лв. Така, минималното възнаграждение за защита срещу
процесното НП, с което е наложена санкция в размер на 3000лв., е в размер на
300лв. + 7% х 2000 = 440лв. Изплатеното възнаграждение е над така установения
минимум, като настоящият състав преценява като основателно възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението, т.к. не е съобразено с
действителната фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения
и по арг.от §2а от ДР на Наредбата за адвокатските възнаграждения, на „Д.М“
ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 528лв. с вкл. ДДС.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският
административен съд, І-ви касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 334/12.07.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми
състав, постановено по НАХД № 1621/2021г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати на „Д.М.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И Г Г К, разноски за
настоящата инстанция в размер на 528 (петстотин двадесет и осем) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.