Решение по дело №1919/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:		В.А ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Галина Владимирова		и с участието
на прокурора	Силвиян И.		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1919/2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез юрк.Д. О., против Решение № 334/12.07.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 1621/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено
НП № 03-013086/22.07.2020г. на директора на Дирекция  „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, на „Д.М.“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., и в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.1 от НПК. Конкретно твърди, че в административнонаказателното производство са установени всички елементи на възникнало и съществуващо трудово правоотношение, като трудовият договор е сключен след проверката, поради което неправилно ВРС е отменил наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Б.Н., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „Д.М.“ ЕООД, оспорва жалбата по съображения в представени с молба С.д. № 13706/20.09.2021г. писмени бележки. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 18.06.2020г. била извършена проверка в хотел „П.“, стопанисван от „Д.М“ ЕООД. Проверката била извършена по сигнал на камериерка, която твърдяла, че лицата са работили в обекта от 06.06.2020г., след което някои от тях били освободени, а на останалите било намалено трудовото възнаграждение. При проверката в обекта било установено лицето В. Д., за когото служителите на ДИТ - Варна преценили, че извършва действия по поддръжка на хотела. Същият попълнил декларация, в която посочил, че е там от 8 юни, посочил работно време и длъжност, но не и размер на трудовото възнаграждение. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, за което бил съставен АУАН № 03-013086/16.07.2020г. Въз основа на АУАН било издадено НП
№ 03-013086/22.07.2020г., с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. в АУАН и НП не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на деянието. Посочен е само правният извод, че „Д.М“ ЕООД е работодател, както и че М.Д. е допуснат до работа, но не са посочени фактите, от които са изведени тези изводи. Отделно е прието, че от фактическото описание на нарушението не става ясно дали са били налице елементите на трудово правоотношение, нито между кои лица. Изведен е извод, че липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на лицето, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Отделно ВРС е приел и че материалният закон е приложен неправилно. Дружеството е наказано за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ - за това, че трудовият договор не е бил подписан в писмена форма. За да е налице между страните трудов договор, следва да има съгласие по всички негови параметри, а според показанията на св.Д. и от самата декларация на работника, все още между него и дружеството не е било постигнато съгласие по параметрите на трудовото правоотношение, поради което ВРС е приел, че между „Д.М.“ ЕООД и В.Д. трудов договор не е имало, като дружеството не е наказано за това, че е допуснало до работа Д. без трудов договор, а е наказано за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ - за това, че договорът не е в писмена форма. ВРС е приел и че във въззивното производство АНО не е ангажирал доказателства за това, че Д. е извършвал някакви действия по поддръжката на хотела и какви конкретно действия е извършвал. В заключение ВРС е извел извод, че дружеството е наказано за нарушение, което не е доказано да е извършено и което не е описано от фактическа страна, поради което НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящият касационен състав споделя напълно мотивите в обжалваното решение, че дружеството е санкционирано за нарушение, което не е доказано, както и че не е безспорно установено към датата на проверката, посочена и като дата на извършване на нарушението - 18.06.2020г., между „Д.М.“ ЕООД и В. Д., да е имало постигнато съгласие по всички елементи на трудовото правоотношение.

За да е налице нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, следва да е безспорно установено, че между работник и работодател е налице възникнало трудово правоотношение, което обаче не е манифестирано със задължителната писмена форма. В тази връзка следва да бъде установено, че страните [по договора] са постигнали съгласие по всички задължителни елементи на трудовото правоотношение - дължимата от работника престация, работно време, работно място и трудово възнаграждение.

В конкретния случай правилно ВРС е приел, че от събраните доказателства не се установява към 18.06.2020г. между „Д.М“ ЕООД и В. Д. да е възникнало трудово правоотношение. Действително Д. се е намирал в проверявания обект, но нито в АУАН, нито в НП са посочени факти, сочещи на извод, че лицето е престирало работна сила в полза на дружеството. Лицето е попълнило декларация, в която е посочило данни за работно време и работно място, но не е посочило данни за трудово възнаграждение. При разпита на св.М К Д. - съставила АУАН, същата е посочила, че Д. [ѝ казал], че в момента договарят възнаграждение.

С оглед изложеното обосновано може да се изведе извод, че след като към 18.06.2020г. между В. Д. и „Д.М“ ЕООД не е имало постигнато съгласие по трудовото възнаграждение, то не е имало и валидно възникнало трудово правоотношение, което работодателят да е бил длъжен да оформи в писмен трудов договор. Такъв е съставен и деклариран в НАП един ден по-късно, който факт безспорно се установява от представените след проверката доказателства.

По изложените съображения правилно ВРС е приел, че вмененото нарушение не е доказано и това налага отмяна на наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят разноски. Видно от представения списък на разноските, „Д.М.“ ЕООД претендира разноски в размер на 720лв., от които 600лв. договорено възнаграждение и 120,00лв. ДДС. За доказване изплащането на възнаграждението са представени фактура № 1637/16.09.2021г. и преводно нареждане от 17.09.2021г. Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 - върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, адвокатското възнаграждение при интерес от 1000 до 5000лв., е в размер на 300лв. + 7% за горницата над 1000лв. Така, минималното възнаграждение за защита срещу процесното НП, с което е наложена санкция в размер на 3000лв., е в размер на 300лв. + 7% х 2000 = 440лв. Изплатеното възнаграждение е над така установения минимум, като настоящият състав преценява като основателно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението, т.к. не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения и по арг.от §2а от ДР на Наредбата за адвокатските възнаграждения, на „Д.М“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 528лв. с вкл. ДДС.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 334/12.07.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 1621/2021г.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати на „Д.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И Г Г К, разноски за настоящата инстанция в размер на 528 (петстотин двадесет и осем) лева.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                            

 

Членове:      1.                               

 

2.