№ 17866
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110160548
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗК „**“ АД да заплати на
„фирма ЕАД сумата от 505.62 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „А“ за вреди по лек
автомобил „****** ***“ с рег. № **** КА вследствие на ПТП от 11.05.2021г., настъпило по
вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № РВ ****** СК, чиято деликтна отговорност
в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗК
„**“ АД договор за задължителна застраховка „**“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.10.2021г.,
до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 11.05.2021г., в гр. ***, настъпил пътен инцидент между
застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек
автомобил „****** ***“ с рег. № **** КА и лек автомобил „***“ с рег. № РВ ****** СК,
гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от ответника по
силата на договор за имуществено застраховане „**“ на автомобилистите. Изяснява, че
водачът на лек автомобил „***“ с рег. № РВ ****** СК управлявал МПС с несъобразена с
пътните условия скорост и поради неспазване на необходимата дистанция ударил движещия
се пред него и намаляващ скоростта си на движение поради пресичане на пешеходци лек
автомобил „****** ***“, като причинил увреждания на последния на стойност 490.62 лева,
която била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, като били извършени и
разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му
на застраховател по застраховка „**“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. №
РВ ****** СК бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с
определяне на обезщетението разноски, което отказал да стори. По изложените съображения
в настоящия процес ищецът претендира стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил да е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
1
застраховка „Каско“, доколкото представеното по делото копие на полицата не било
подписано от страните по него, а и доколкото общите условия към договора не били
връчени на застрахования. Оспорва се в тази връзка процесният инцидент да съставлява
покрит застрахователен риск. Счита освен това, че от представените по делото доказателства
не се установява вивновно и противопрвано поведение на водача на лек автомобил „***“,
като счита същото за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, изяснявайки, че соченият за
виновен водач не е могъл и не е бил длъжен да предвиди поведението на водача на лек
автомобил „****** ***“, който в нарушение на ЗДвП навлязъл внезапно в лентата за
движение на лек автомобил „***“ и не се съобразил с пътната обстановка. Оспорва в тази
връзка верността на отразеното в двустранния констативен протокол. В условията на
евентуалност спрямо довода за липса на вина у водача на лек автомобил „***“ релевира
такъв за съпричняване в значителна степен на вредоносния резултат от водача на
застрахования при ищеца автомобил. Оспорва претенцията и по размер, като поддържа, че
не всички увреждания по автомобила са в причинна връзка с инцидента, че изплатеното за
тях обезщетение е в завишен размер с оглед действителната стойност на вредите, като освен
това поддържа, че същото следвало да бъде определено съобразно Наредба № 24/2006г. за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Като
самостоятелно основание за недължимост на претендираните от ищеца ликвидационни
разноски сочи липсата на доказателства такива да са реално извършени, а в условията на
евентуалност ги оспорва по размер, считайки, че обичайният им размер е 3 лева. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране в срока на действие на застрахователното
покритие на застрахователно събитие (ПТП) в резултат от виновното и противоправно
поведение (и) на водача на МПС, чиято ** е застрахована при ответното дружество (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда
вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителната стойност на
вредите.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства: че към датата на ПТП гражданската
(деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ е била обезпечена по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „**“ на автомобилистите, както и
че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение в размер на 490.62 лева.
Установява се от неоспорената застрахователна полица за застраховка „Каско“ №
440120151043540, представена в първото по делото открито съдебно заседание и носеща
подписи и за застрахован, и за застраховащ, че към датата на процесния пътен инцидент лек
автомобил „****** ***“ с рег. № **** КА е бил предмет на договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско“ със застраховател ищецът, поради което неоснователно
е заявеното от ответника с отговора на исковата молба оспорване в тази насока. А
2
евентуалното невръчване на приложимите към застрахователния договор общи условия,
сочено от ответното дружество като основание за недействителност на договора, е
възражение, с което разполага единствено потребителят на застрахователната услуга, което
освен това няма отношение към валидността на съглашението, а към неговото съдържание.
Спорен по делото е действителният механизъм на ПТП, респ. конкретно
осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която същото е допринесло за
настъпване на процесния пътен инцидент.
Настоящият съдебен състав намира, че от приобщената доказателствена съвкупност не
се установява пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК осъществено от
водача на сочения за увреждащ лек автомобил „***“ противоправно поведение, което да е
довело до настъпване на пътния инцидент.
Съгласно представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП
произшествието е настъпило на 11.05.2021г., около 16:40 часа, в гр. ***, на бул. „*****“,
като лек автомобил „***“ ударил в задната лява част попътно движещия се пред него лек
автомобил „****** ***“, като и за двата автомобила е отбелязано, че инцидентът е настъпил
при предприето от тях изпреварване. В идентичен смисъл е и твърдението на водача на лек
автомобил „****** ***“ в адресираното до ищеца уведомление за настъпило
застрахователно събитие.
Доколкото верността на отразените в тези документи данни е изрично оспорена от
ответника, а и доколкото същите не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила, тъй като са частни свидетелстващи документи, в случая
удостовереното в тях подлежи на установяване в хода на настоящото производство с всички
допустими доказателствени средства.
За установяване механизма на ПТП са разпитани водачите на двата участващи в ПТП
автомобила, като единственият спомен, който водачът на лек автомобил „****** ***“ е
съхранил е, че ПТП е настъпило в гр. ***, на бул. „*****“, в близост до училище, през
светлата част на денонощието, като управляваният от него автомобил бил ударен в задната
му част.
Съгласно показанията на водача на лек автомобил „***“ с рег. № РВ ****** СК- В. Г.
Д., ПТП настъпило в светлата част на деня в гр. ***, на Т- образно кръстовище в близост до
V РУП и магазин за мебели „Идея“, като лек автомобил „***“ се движил по бул. „*****“,
който бил регулиран със знак „път с предимство“, при което движещият се по другата
улица, с която се пресичал булевардът, лек автомобил „******“ не спрял на знак „Стоп“ и
извършвайки ляв завой към бул. „*****“, засякъл лек автомобил „Опел“ и настъпил удар
между предната част на последния и задната лява част на лек автомобил „******“.
Верността на показанията на свидетеля Д. в тяхната цялост не е оспорена от страните
по делото, а в частта, касаеща мястото на настъпване на пътния инцидент, в частност
организацията на движение и знаковото стопанство на процесния пътен участък, се
установява от приобщената като доказателство по инициатива на ищеца схема на
организацията на движението към датата на ПТП, предоставена от Община ***. От
последната се установява, че действително, знаците на улиците, образуващи процесното
кръстовище, са, както следва: знак „Б3“- „Път с предимство“ за движещите се по бул.
„*****“, в случая за лек автомобил „***“, респ. знак „Б2“- „Стоп“ за движещите се по ул.
„*“, в случая за лек автомобил „******“.
Анализът на така възпроизведената доказателствена съвкупност не обосновава
формирането на единствен възможен извод, че конкртетно противоправно поведение, а още
по- малко соченото от ищеца в исковата молба и уточнението на същата, на водача на лек
автомобил „***“ е станало причина за настъпване на пътния инцидент. Както бе изяснено, в
случая приобщените писмени доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП,
3
както и уведомление за щета до ищеца от водача на лек автомобил „******“, не са годни
пълно и главно да установят соченото от ищцовото дружество противоправно поведение на
управлявалия лек автомобил „***“, тъй като данните в тях не намират опора в останалата
доказателствена съвкупност. От една страна, показанията на М. М. не допринасят за
изясняване на механизма на ПТП поради липса на съхранен спомен у свидетеля, а от друга,
показанията на свидетеля В. Д. установяват съвсем различен от възпроизведения в
протокола механизъм на ПТП, сочещ на допуснато от водача на МПС „****** ***“
нарушение на правилата за движение, в частност нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Тук следва да се изясни, че по
отношение на механизма на произшествието с по- голяма степен на достоверност според
настоящия съдебен състав в случая се ползват гласните доказателства, доколкото между
страните не е спорно точното място на настъпване на инцидента, както и организацията на
движение на конкретния пътен участък, а прави впечателение, че в протокола не са
възпроизведени релевантни за механизма на ПТП обективни обстоятелства като
настъпването на сблъсъка на кръстовище и наличните на същото знаци, регулираши
движението на МПС.
Тук следва да се изясни, че дори и да се приеме, че водачът на лек автомобил „****“ е
управлявал МПС с превишена за пътния участък скорост от 50 км/ч, не се доказва това
поведение, макар и противоправно, обективно да е довело до настъпване на инцидента,
доколкото същият се дължи на нарушаване на правилата за движение, касаещи
предимството на кръстовище, от водача на лек автомобил, който, като не спазил тези
правила, навлязъл в пътната лента на лек автомобил „***“, където изобщо не е следвало да
се намира при наличие на движещи се по бул. „*****“ МПС. Още повече, че в случая не се
установява, а не се и твърди водачът на лек автомобил „******“ вече да е извършвал
маневрата ляв завой, а лек автомобил „***“ внезапно, движейки се със значително
превишена скорост, да е пресякъл траекторията му на движение.
По изложените съображения и само на това основание- липса на надлежно доказано
противоправно поведение на сочения за виновен водач на лек автомобил „***“, предявеният
регресен иск за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя
на водача, обусловена от деликтната отговорност на последния, следва да бъде изцяло
отхвърлен, поради което безпредметно се явява обсъждането на останалите доводи за
неоснователност на претенцията.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 550.00 лева, включваща заплатени депозити за възнаграждения на
свидетеля и на вещото лице, извършило САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на спора.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗК „**“ АД, ЕИК
4
********, да заплати на „фирма ЕАД, ЕИК *****, сумата от 505.62 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „А“ за вреди по лек автомобил „****** ***“ с рег. № **** КА вследствие на
ПТП от 11.05.2021г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № РВ
****** СК, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със ЗК „**“ АД договор за задължителна застраховка
„**“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 22.10.2021г., до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „фирма ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗК
„**“ АД, ЕИК ********, сумата от 550.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5