СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
19.04.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 18.03.21г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 14070/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от Е. Н.против З. М. с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - за прогласяване недействителността
/нищожността/ на клауза от споразумение, сключено при условията на чл. 51 от СК
между Т. Р.и З. М.; чл. 34 от ЗЗД – за връщане на владението върху: апартамент
№ 7, находящ се в град София, ж.к. Дианабад, ул. *****; чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
във връзка с чл. 57 от СК – за сумата 3 000 лева /наемна цена за периода
11.07.16г. – 27.02.18г./.
Предявен е и евентуален иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК – за сумата: по 350 лева /месечно; за периода след 27.02.18г./.
Правната квалификация на исковете е направена от председателя на състава –
в съответствие със съдържанието на първоначалната искова молба /преценена в
съвкупност: като заявени - фактически обстоятелства и петитуми/. Определението
от 22.01.20г. /с което е допусната конкретизация на исковете в съответствие с
допълнителната молба на ищцата от 09.01.20г./ следва да се счита отменено /в
хипотезата на чл. 253 от ГПК/ доколкото: посочената молба не попада в
приложното поле на чл. 214 от ГПК. Отмяната обаче /сторена при условията на чл.
253 от ГПК - едва с настоящото решение/ на практика не засяга правата на страните
в процеса /следващите съображения на председателя на състава се явяват
релевантни, относими и към хипотезите по молбата на ищцата от 09.01.20г./.
Представените по делото доказателства /писмени, гласни и експертни –
преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/
удостоверяват, че:
Ищцата е собственик на процесния недвижим имот /апартамент № 7, находящ се
в град София, ж.к. Дианабад, ул. *****, с площ от 95, 94 кв. м., заедно с мазе
№ 7, с площ от 2, 9 кв. м., заедно с 3, 449 % ид. части от общите части на
сградата и 3, 159% ид. части от дворното място/. С влязло в сила съдебно
решение /постановено на 11.07.16г. от СРС 92 състав по г.д. № 15127 от 16г./
описаният недвижим имот е бил предоставен /в качеството му на семейно жилище –
по смисъла на СК/ за ползване на ответницата /до навършване на пълнолетие на
дъщеря й Б. Р.– внучка на ищцата/.
Искът по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е – основателен:
От
една страна:
За
ищцата е налице правен интерес да води този иск /за да защити правото си на
собственост върху имота; конкретно – правото си да владее, обитава, ползва
същия/. Атакуваното споразумение - по естеството си /по правната си природа/ е
двустранен договор, който може винаги /принципно/ да бъде атакуван в хипотезата
на чл. 26 от ЗЗД /независимо, че е бил одобрен от съда – в рамките на
бракоразводен процес/. Обстоятелството, че Т. Р.не е конституиран в настоящото
производство /в качеството си на страна по споразумението/ не съставлява пречка
за уважаване на иска за нищожност /това участие не би променило по никакъв
начин следващите изводи на съда; особено доколкото - съдебният акт на практика
не засяга правата на бащата, а само тези на ответницата/.
От
друга страна /по същество/:
Процесното
споразумение противоречи /в оспорваната част/ на повелителна /императивна/
правна норма - чл. 56, ал. 3 от СК, която лимитира изрично /в хипотеза като
процесната – когато семейното жилище е собственост на трето лице/ правото на
ползване за период – до една година. С оглед това: искът следва да бъде уважен
в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД във връзка с чл. 56, ал.
3 от СК.
С
оглед изхода на спора по основния – главен иск за нищожност /и предвид липсата
на законово основание за ответницата да ползва жилището за период над една
година, съответно - доколкото този срок към момента вече се явява изтекъл/
следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 34 от ЗЗД: З. М. следва да бъде осъдена да
върне на ищцата владението върху имота. В случая: владението следва да бъде
върнато /въпреки буквалната редакция на цитираният законов текст/ не в полза на
бащата /в качеството му на „другата страна“ по споразумението/, а в полза
именно на ищцата /в качеството й на собственик на имота; в качеството й на
субект от чийто патримониум на практика се явява „излязло“ процесното владение
за да бъде предоставено на ответницата/. В допълнение -
за пълнота на изложението /ако се приеме, че ищцата не е материално-правно
легитимирана да бъде страна по този конкретно иск, поради това, че формално не
се явява „другата страна“ по договорната връзка – по смисъла на чл. 34 от ЗЗД/:
Процесното
искане /за връщане на владението върху имота/ би се явило основателно /по
същите съображения/ и във всяка друга правна квалификация /различна от чл. 34
от ЗЗД/: по чл. 108 от ЗС; по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; по чл. 59 от ЗЗД;
по чл. 233, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД /във всяка една от изброените законови
хипотези – основанието на ответницата да държи апартамента се явява отпаднало
след изтичането на законовия едногодишен срок и същата дължи връщане на
жилището в полза на ищцата в качеството й: или на собственик на имота или на
наемодател на същия; в последната хипотеза – наемният договор се явява
прекратен към момента или поради изтичането на едногодишни му законово
определен срок, или с изявлението на ищцата, косвено обективирано в исковата
молба/.
Искът
по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК също е основателен:
Не
се спори /а това обстоятелство се явява и конкретно удостоверено в процеса със
събраните писмени и гласни доказателства – преценени в съвкупност/, че: за
процесния период /11.07.16г. – 27.02.18г./ ответницата е ползвала жилището /собственият на
ищцата недвижим имот/. В такава хипотеза – в полза на Е. Н.се следва /предвид изричната
редакция на цитираните законови текстове – доколкото самото съдебно решение
директно учредява наемно правоотношение и в случая на чл. 56, ал. 3 от СК/
наемна цена. Размерът на този иск се явява удостоверен изцяло – с приетата по
делото оценителна експертиза /изготвена при съобразяване на правилото по чл.
57, ал. 2, изр. 2-ро от СК/. В същата връзка: според изчисленията на вещото
лица - за горния период в полза на ищцата се следва значително по-голяма сума
от заявена /това обстоятелство също предполага уважаване на иска в пълен размер
- дори да се приеме, че експертът не е съобразил ограничението по цитираният
законов текст/. Не е налице законова пречка /допустимо е/ наемната цена да бъде
определена /доколкото ищцата в качеството си на трето лице не е имала правна
възможност да се ползва от законовата процедура по чл. 57, ал. 2, изр. 1-во от СК/
и допълнително /след приключване на бракоразводния процес – каквато е
настоящата хипотеза/. В допълнение /за пълнота на изложението/:
Процесното искане
/за присъждане на имуществено обезщетение заради ползването на имота/ би се
явило основателно /по същите съображения/ и в другите две възможни законови
хипотези /по чл. 59 от ЗЗД или по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД /във всички случаи в
полза на ищцата се дължи възнаграждение за ползването: наемна цена и/или
обезщетение за ползване/.
С оглед изхода на спора по горните искове: евентуалният иск по чл. 232, ал.
2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК следва да бъде оставен - без разглеждане.
Възражението на ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно
/заявеният от ищцата адвокатски хонорар не се явява прекомерен, преценен в
контекста на: броя и цената на исковете; праговете по Наредба № 1; фактическата
и правна сложност на процесния правен спор; продължителността на процеса във
времето; вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални
действия/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА /по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на
Е.Т.Н. ЕГН ********** против З.Д.М. ЕГН **********/ недействителността
/нищожността/ на споразумение /сключено при условията на чл. 51 от СК между Т.Р.и
З.М., одобрено със съдебно решение от 11.07.16г. на СРС 92 състав по г.д. №
15127 от 16г./ в частта, с която: ползването на апартамент № 7, находящ се в
град София, ж.к. Дианабад, ул. *****, с площ от 95, 94 кв. м., заедно с мазе №
7, с площ от 2, 9 кв. м., заедно с 3, 449 % ид. части от общите части на
сградата и 3, 159% ид. части от дворното място е било предоставено на З.Д.М. за
период - над една година.
ОСЪЖДА /на основание чл. 34 от ЗЗД/ З.Д.М. да предаде /да върне/ на Е.Т.Н. владението
върху: апартамент № 7, находящ се в град София, ж.к. Дианабад, ул. *****, с
площ от 95, 94 кв. м., заедно с мазе № 7, с площ от 2, 9 кв. м., заедно с 3,
449 % ид. части от общите части на сградата и 3, 159% ид. части от дворното
място.
ОСЪЖДА /на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК/ З.Д.М.
да плати на Е.Т.Н. сума в размер на общо 3 000 лева /наемна цена за
ползването на описания недвижим имот през периода 11.07.16г. – 27.02.18г./;
законната лихва върху тази сума от 27.02.18г. до цялостното й изплащане и 3 524
лева – съдебни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка
с чл. 57 от СК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: