Решение по дело №14070/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262532
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20181100114070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

19.04.21г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 18.03.21г. /с участието на секретаря Д. Ц./  гражданско дело № 14070/18г. и констатира следното:

Предявени са искове от Е. Н.против З. М. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - за прогласяване недействителността /нищожността/ на клауза от споразумение, сключено при условията на чл. 51 от СК между Т. Р.и З. М.; чл. 34 от ЗЗД – за връщане на владението върху: апартамент № 7, находящ се в град София, ж.к. Дианабад, ул. *****; чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК – за сумата 3 000 лева /наемна цена за периода 11.07.16г. – 27.02.18г./.

Предявен е и евентуален иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК – за сумата: по 350 лева /месечно; за периода след 27.02.18г./.

Правната квалификация на исковете е направена от председателя на състава – в съответствие със съдържанието на първоначалната искова молба /преценена в съвкупност: като заявени - фактически обстоятелства и петитуми/. Определението от 22.01.20г. /с което е допусната конкретизация на исковете в съответствие с допълнителната молба на ищцата от 09.01.20г./ следва да се счита отменено /в хипотезата на чл. 253 от ГПК/ доколкото: посочената молба не попада в приложното поле на чл. 214 от ГПК. Отмяната обаче /сторена при условията на чл. 253 от ГПК - едва с настоящото решение/ на практика не засяга правата на страните в процеса /следващите съображения на председателя на състава се явяват релевантни, относими и към хипотезите по молбата на ищцата от 09.01.20г./.

Представените по делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

Ищцата е собственик на процесния недвижим имот /апартамент № 7, находящ се в град София, ж.к. Дианабад, ул. *****, с площ от 95, 94 кв. м., заедно с мазе № 7, с площ от 2, 9 кв. м., заедно с 3, 449 % ид. части от общите части на сградата и 3, 159% ид. части от дворното място/. С влязло в сила съдебно решение /постановено на 11.07.16г. от СРС 92 състав по г.д. № 15127 от 16г./ описаният недвижим имот е бил предоставен /в качеството му на семейно жилище – по смисъла на СК/ за ползване на ответницата /до навършване на пълнолетие на дъщеря й Б. Р.– внучка на ищцата/.

Искът по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е – основателен:

От една страна:

За ищцата е налице правен интерес да води този иск /за да защити правото си на собственост върху имота; конкретно – правото си да владее, обитава, ползва същия/. Атакуваното споразумение - по естеството си /по правната си природа/ е двустранен договор, който може винаги /принципно/ да бъде атакуван в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД /независимо, че е бил одобрен от съда – в рамките на бракоразводен процес/. Обстоятелството, че Т. Р.не е конституиран в настоящото производство /в качеството си на страна по споразумението/ не съставлява пречка за уважаване на иска за нищожност /това участие не би променило по никакъв начин следващите изводи на съда; особено доколкото - съдебният акт на практика не засяга правата на бащата, а само тези на ответницата/.

От друга страна /по същество/:

Процесното споразумение противоречи /в оспорваната част/ на повелителна /императивна/ правна норма - чл. 56, ал. 3 от СК, която лимитира изрично /в хипотеза като процесната – когато семейното жилище е собственост на трето лице/ правото на ползване за период – до една година. С оглед това: искът следва да бъде уважен в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с  чл. 26, ал. 4 от ЗЗД във връзка с чл. 56, ал. 3 от СК.

С оглед изхода на спора по основния – главен иск за нищожност /и предвид липсата на законово основание за ответницата да ползва жилището за период над една година, съответно - доколкото този срок към момента вече се явява изтекъл/ следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 34 от ЗЗД: З. М. следва да бъде осъдена да върне на ищцата владението върху имота. В случая: владението следва да бъде върнато /въпреки буквалната редакция на цитираният законов текст/ не в полза на бащата /в качеството му на „другата страна“ по споразумението/, а в полза именно на ищцата /в качеството й на собственик на имота; в качеството й на субект от чийто патримониум на практика се явява „излязло“ процесното владение за да бъде предоставено на ответницата/. В допълнение - за пълнота на изложението /ако се приеме, че ищцата не е материално-правно легитимирана да бъде страна по този конкретно иск, поради това, че формално не се явява „другата страна“ по договорната връзка – по смисъла на чл. 34 от ЗЗД/:

Процесното искане /за връщане на владението върху имота/ би се явило основателно /по същите съображения/ и във всяка друга правна квалификация /различна от чл. 34 от ЗЗД/: по чл. 108 от ЗС; по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; по чл. 59 от ЗЗД; по чл. 233, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД /във всяка една от изброените законови хипотези – основанието на ответницата да държи апартамента се явява отпаднало след изтичането на законовия едногодишен срок и същата дължи връщане на жилището в полза на ищцата в качеството й: или на собственик на имота или на наемодател на същия; в последната хипотеза – наемният договор се явява прекратен към момента или поради изтичането на едногодишни му законово определен срок, или с изявлението на ищцата, косвено обективирано в исковата молба/.

Искът по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК също е основателен:

Не се спори /а това обстоятелство се явява и конкретно удостоверено в процеса със събраните писмени и гласни доказателства – преценени в съвкупност/, че: за процесния период /11.07.16г. – 27.02.18г./ ответницата е ползвала жилището /собственият на ищцата недвижим имот/. В такава хипотеза – в полза на Е. Н.се следва /предвид изричната редакция на цитираните законови текстове – доколкото самото съдебно решение директно учредява наемно правоотношение и в случая на чл. 56, ал. 3 от СК/ наемна цена. Размерът на този иск се явява удостоверен изцяло – с приетата по делото оценителна експертиза /изготвена при съобразяване на правилото по чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро от СК/. В същата връзка: според изчисленията на вещото лица - за горния период в полза на ищцата се следва значително по-голяма сума от заявена /това обстоятелство също предполага уважаване на иска в пълен размер - дори да се приеме, че експертът не е съобразил ограничението по цитираният законов текст/. Не е налице законова пречка /допустимо е/ наемната цена да бъде определена /доколкото ищцата в качеството си на трето лице не е имала правна възможност да се ползва от законовата процедура по чл. 57, ал. 2, изр. 1-во от СК/ и допълнително /след приключване на бракоразводния процес – каквато е настоящата хипотеза/. В допълнение /за пълнота на изложението/:

Процесното искане /за присъждане на имуществено обезщетение заради ползването на имота/ би се явило основателно /по същите съображения/ и в другите две възможни законови хипотези /по чл. 59 от ЗЗД или по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД /във всички случаи в полза на ищцата се дължи възнаграждение за ползването: наемна цена и/или обезщетение за ползване/.

С оглед изхода на спора по горните искове: евентуалният иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК следва да бъде оставен - без разглеждане.

Възражението на ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ищцата адвокатски хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на: броя и цената на исковете; праговете по Наредба № 1; фактическата и правна сложност на процесния правен спор; продължителността на процеса във времето; вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални действия/.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРОГЛАСЯВА /по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на Е.Т.Н. ЕГН ********** против З.Д.М. ЕГН **********/ недействителността /нищожността/ на споразумение /сключено при условията на чл. 51 от СК между Т.Р.и З.М., одобрено със съдебно решение от 11.07.16г. на СРС 92 състав по г.д. № 15127 от 16г./ в частта, с която: ползването на апартамент № 7, находящ се в град София, ж.к. Дианабад, ул. *****, с площ от 95, 94 кв. м., заедно с мазе № 7, с площ от 2, 9 кв. м., заедно с 3, 449 % ид. части от общите части на сградата и 3, 159% ид. части от дворното място е било предоставено на З.Д.М. за период - над една година.

ОСЪЖДА /на основание чл. 34 от ЗЗД/ З.Д.М. да предаде /да върне/ на Е.Т.Н. владението върху: апартамент № 7, находящ се в град София, ж.к. Дианабад, ул. *****, с площ от 95, 94 кв. м., заедно с мазе № 7, с площ от 2, 9 кв. м., заедно с 3, 449 % ид. части от общите части на сградата и 3, 159% ид. части от дворното място.

ОСЪЖДА /на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК/ З.Д.М. да плати на Е.Т.Н. сума в размер на общо 3 000 лева /наемна цена за ползването на описания недвижим имот през периода 11.07.16г. – 27.02.18г./; законната лихва върху тази сума от 27.02.18г. до цялостното й изплащане и 3 524 лева – съдебни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 57 от СК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Председател: