Решение по дело №3051/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С решение № 1809/02.11.2023г., постановено по АНД № 4759/2023г. районен съд-Пловдив е потвърдил НП № 23-1030-002236 от 10.05.2023 г. издадено от Началник група в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘, в частта с която на В.М.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 Закона за движение по пътищата(ЗДвП), както и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са били отнети десет броя контролни точки.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от наказаното лице. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон и стореното от лицето покрива дефиницията за маловажен случай. Искането е да се отмени решението на районния съд и като незаконосъобразно да се отмени НП в обжалваната част. Претендират се разноски.

Ответникът по касация – Началник група, ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд-Пловдив, ХХІ състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С издаденото НП по т. 1 на В.М.С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел, че оспореното НП, в обсъжданата част, е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните разпоредби за издаването му и при правилно приложение на материалния закон.

Съдебното решение, в обжалваната част, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Настоящата инстанция намира, че С. не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137 "а" ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е било установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не е било доказано също, че физическото състояние на водача, не му позволява ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. По делото липсват медицински документи, от които да се изведе извод, че е поставена диагноза за физическото състояние на водача, която не му позволява ползването на обезопасителен колан. В този ред на мисли за физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Не са представени от касатора и никакви други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Като допълнение следва да се посочи, че от разпита на полицейските органи в съдебно заседание се установява, че в момента на проверката В.С. не е заявявал, че страда от заболяване и не е представил медицински документи, удостоверяващи невъзможността да ползва колан.

Оспореното съдебно решение, в обжалваната част, е постановено при изяснена фактическа обстановка. В резултат на безспорно установеното извършено нарушение на 20.04.2023г. от С. нарушение на текстове от ЗДвП последният е законосъобразно санкциониран. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна, а НП за законосъобразно.

По отношение и на последния довод за незаконосъобразност на НП, изтъкнат в жалбата, а именно, че процесното деяние съставлявало маловажен случай, предвид установените по делото факти, подобно заключение не би могло да бъде направено. Критериите за отграничаването на маловажните случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН, се извеждат от определението на този институт в чл. 93 т. 9 то НК, която се явява приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, предвид липсата на дефиниция на коментираното понятие в основния административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по-ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

От изложеното става ясно, че районен съд-Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, административен съд-Пловдив, ХХІ к.състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1809/02.11.2023г., постановено по АНД № 4759/2023г. на районен съд-Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: