РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№543/21.3.2023г.
гр. Пловдив, 21.03.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV
състав, в открито заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 305 по
описа за 2023год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145-178 от Административноп-роцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Н.И.Ф. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД към сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, със съдебен адрес ***, оф.13,чрез адвокат Т., против
Заповед № 1030з-74/24.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Пловдив, с която е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от
един месец,считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят
моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение
на административно-производствените правила и на материалния закон. Твърди да
не е спазен срокът за налагане на наказанието по чл.195,ал.1 от ЗМВР. Прави
възражение за неяснота относно датата на извършване на вмененото нарушение, посочена
в оспорваната заповед, както и относно мястото и времето на извършване. Претендира
разноски.
Ответникът – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, редовно
призован не се явява, не изпраща представител и не дава становище по жалбата.
Съдът,като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства и приложената административна преписка,намери
за установено следното:
За
допустимостта :
Оспорената
заповед е връчена на адресата на 25.01.2023г.,
а жалбата до съда е подадена на 30.01.2023 г. Следователно, същата е подадена в
рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна
и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Със Заповед № 1030з-1173 от 14.12.2022г. е
определена комисия за извършване на проверка за изясняване на постъпили данни
за дисциплинарно нарушение. Повод е писмо от 14.11.2022г. на директора на
дирекция „Вътрешна сигурност“ при ОД на МВР, изпратено до директора на ОД на
МВР. С резолюция от 16.11.2022г. писмото е разпределено на сектор „Пътна
полиция“.
Служителят е запознат със заповедта,видно от покана
рег.№ 1030Р-26590/19.12.2022г.
В хода на проверката е установено, че за времето от
19.00ч. на 20.10.2022г. до 07.00ч. на 21.08.2021г. Ф. е бил назначен в наряд
като АП-221, съгласно ежедневна ведомост и часови график, като от 00,35ч. до
01.00ч., от 01.06ч. до 03.49ч. и от 04.09ч. до 06.20ч. в гр.Пловдив, промишлена
зона на 124м. от бул.Санкт Петербург“ № 63 и от 4.38ч. до 06.20ч. в гр.Пловдив,
кв.Кършияка на 191м. от бул.Марица № 97, общо 5 часа и 19 минути младшият
инспектор се намирал на предна лява седалка в патрулния автомобил във видимо
отпуснато състояние със затворени очи, като състоянието му не позволявало да
възприема средата и да наблюдава обслужвания участък. В снетите в хода на
проверката писмени обяснения от 19.12.2022г. служителят е отрекъл да се е
намирал в такова състояние.
В протокол за извършен преглед на видеоинформация
рег.№ 1030р-187 от 04.01.20223г. комисията е описала констатациите, като
часовете на отпуснато състояние съвпадат с изключение на времето от 4.38ч. до
06.20ч. в гр.Пловдив, кв.Кършияка на 191м. от бул.Марица № 97, което очевидно е
техническа грешка при изписването в справката, доколкото общото време от 5 часа
и 19 минути е именно времето на отпуснато състояние без това в кв.Кършияка.
Комисията, извършваща проверката е направила
заключение в изготвената от нея справка рег.№ 212 от 04.01.2023г. въз основа на
снетите обяснения и сведения, че е извършено маловажно нарушение, тъй като
отклонението е незначително и е предложила налагането на дисциплинарно
наказание „мъмрене“.
На служителя е връчена справката на 08.01.2023г.
На 09.01.23 служителят в писмени обяснения е заявил,
че не е съгласен с предложеното наказание и е изпълнявал служебните си
задължения.
Въз основа на това, на 24.02.2021г. е издадена
оспорваната заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с материалния закон.
По отношение на срока за налагане на оспорваното
дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага не по-късно
от два месеца
от откриването на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за
което е наложено наказанието е извършено на 20/21.10.2022г.,а наказанието е наложено на 24.01.2023г. Спазен е
едногодишния срок.
Спазен е и краткия срок от откриване на нарушението.
Според чл.196 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая
това е станало от изготвянето на справката с № 1030р-212 от 04.01.2023г.
Считано от тази дата издаването на заповедта за налагане на наказанието е
станало в едномесечния срок от откриване на нарушението.
При провеждане на дисциплинарното производство се
установява от приложената преписка да са били спазени и правилата за даване на
възможност на служителя за представяне на допълнителни писмени обяснения или
възражения по повод съставената за резултатите от проверката обобщена справка,
за изслушване,респ. даване на писмени обяснения пред самия дисциплинарно
наказващ орган, непосредствено след приключване на разследването и преди
вземане на решение за налагане на наказание, разписани с разпоредбите на 206 и
чл.207 от ЗМВР.
По отношение на датата и мястото на извършване на
нарушението, действително в оспорваната заповед се наблюдава допусната
техническа грешка, която обаче е от вид, който не е препятствал правото на
защита на дисциплинарно наказаното лице. Това е така, тъй като в хода на
дисциплинарното производство несъмнено са събирани доказателства относно дежурството
на 21.10.2022г. и прегледът на видео информация касае именно 21.10.2022г./видно
от протокола на лист 39 от делото,както и от писмото до директора на ОД на МВР
на лист 26/ Проверката на комисията,
назначена за извършване на проверка, е насочена именно към дата 21.10.2022г. В
справката с предложение за налагане на дисциплинарно наказание изрично е
записано в диспозитива, че се касае за нарушение, извършено на 21.10.2022г. Така
е изписано и в самата оспорвана заповед. Поради това и грешката в датата в
частта на фактическите констатации, изложени в заповедта, не се явява
съществена. Същото се отнася и до мястото и времето на извършване на
нарушението, за които по-горе се отбеляза несъществеността на пропуските в
оспорваната заповед.
Относно самото нарушение, то факта на извършването му не се и оспорва от
жалбоподателя. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР във връзка с чл.80,ал.2,т.4 от Инструкция № 8121з-749 на министъра на
вътрешните работи, според която разпоредба на инструкцията служителят,
осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е длъжен да наблюдава
движението и взема мерки, свързани с недопускане нарушения на правилата за
движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движението
да предприема мерки, свързани с тяхното отстраняване. След като не се оспорва
служителят за посочените периоди от време да е бил във видимо отпуснато
състояние и това е установено посредством видеозаписи, чието съдържание и
анализ не са оспорени, то в това състояние няма как да са изпълнявани
посочените по инструкцията задължения. От тук и се осъществява съставът на
нарушението по чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР,а именно неизпълнение на издадени въз основа на закона подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители.
С оглед на изложеното, съдът намира за установено вмененото
дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, поради което оспорената по делото заповед
се явява издадена при наличието на фактическо основание за целта и без
противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗМВР.
Наказанието е съобразено с тежестта на нарушението,
доколкото "мъмрене" се налага
за маловажни дисциплинарни нарушения (чл. 198, ал. 1 от ЗМВР).
Ето защо и като намира,че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и на изискванията
за форма на акта, съдът приема,че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.И.Ф.
– младши автоконтрольор в група ОДПКПД към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, против Заповед № 1030з-74/24.01.2023г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от един месец, считано от датата на връчване на
заповедта.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: