М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 507/2015 г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимият Р.Х.Т. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за
това, че на
04.10.2013 г. в с. К., П. област, в качеството му на длъжностно лице- секач в
ЕТ „И.Ч.“***, е присвоил чужда вещ, връчена в това му качество и поверена му да
я пази, а именно 1 бр. женски кон, нечипиран, червеникаво- кафяв на цвят, на
стойност 900 /деветстотин/ лева, собственост на И.А.Ч., ЕГН ********** от с. К.,
П. област- престъпление по чл.201 от НК.
Производството
по делото е насрочено и е започнало с предварително изслушване на страните по
реда на чл.371 от НПК
Р.п.К.
представлявана в съдебно заседание от прокурора Д.Ш. поддържа така внесения
обвинителен акт. Счита вината на подсъдимия за безспорно доказана и пледира да
му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което да се редуцира с оглед диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК, като изтърпяването му се отложи с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
Т., лично и с защитника си адв. К. правят искане делото да се разгледа по реда
на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият не оспорва фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тях, признава
се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4
от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия И.Ч. срещу подсъдимия Б. за сумата от 900 лева, представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл.206
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2013 г. до
окончателното и изплащане.
Пострадалият
Ч. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото. За него като
повереник се явява адв. С., който пледира да се уважи предявения граждански иск
в пълен размер, ведно със законната лихва, както и претендира направените по
делото разноски.
Прокурорът
счита предявения граждански иск за основателен и доказан по размер, като
пледира да бъде уважен изцяло.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подсъдимият
Р.Х.Т., ЕГН ********** е роден на *** г. в с. В., С.О.. Има завършено начално
образование. Работил е на различни места, включително и като дървосекач, а към
момента е безработен. Живее на семейни начала с К.М.Б. от с. Г., общ. К.. От
съжителството си с нея има родени три деца. Живее в с. Г., общ. К.. Не е
осъждан.
Свидетелят
Х. Т.- брат на подсъдимия Р.Т. и
сестрата му работили при пострадалия И.Ч.- земеделски производител от с. К., П.
обл. Същият се занимавал и с добив на дървен материал. При едно от гостуванията
си при родствениците му, подсъдимият Т., който живеел постоянно в с. Г., общ. К.,
но се препитавал със сезонна работа на различни места в страната, решил да
остане при тях и също да се ангажира с работа при Ч., тъй като видял, че последния
е коректен и плаща редовно
възнагражденията за положения труд. Ч. също се съгласил, тъй като разбрал, че подсъдимият
има опит в дърводобива.
На
14.08.2013 г. между пострадалия Ч., от една страна в качеството му на
работодател и обвиняемия Т.- в качеството му на работник бил сключен срочен
трудов договор /л.46 от досъдебно производство/, уведомление за който било
подадено надлежно и в ТД на НАП- Пловдив. Съгласно договора, сключен със срок
за изпитване в полза на работодателя до 14.02.2014 г., подсъдимият започнал
работа като дървосекач на 15.08.2013 г. срещу трудово възнаграждение в размер
на 327 лв.
Подсъдимият
преместил и семейството си в с. К.. В края на месец август същата година подсъдимият
казал на Ч., че му е необходим и кон за работата по добив на дърва, тъй като се
работело в труднодостъпни райони в Средна гора. Ч. се съгласил да осигури необходимите за работата вещи, вкл. и
кон , който да предостави за работа на подсъдимия.
За целта свидетелят А.А. /известен и като С.Б./, който живеел на семейни начала
със сестрата на подсъдимия- Р., и брат му Х. Т., също работник при Ч., били
натоварен със задачата да намерят подходящо животно. Свидетелят А. завел Р.Т.
при свидетеля С.Д. /С./ от гр. К., който продавал подходящо за целта животно-
женски кон, нечипиран, червеникавокафяв на цвят. След като огледали и хареС.
кобилата, лицата заявили на свидетеля Д., че ще я вземат, но продажната цена ще
бъде заплатена от И.Ч.. Свидетелят Д. се обадил по телефона на Ч. и му казал,
че неговите работници са хареС. животното, а последния потвърдил, че ги е
натоварил със задачата да изберат и закупят кон, който да им предостави за
работа, както и че ще заплати по- късно кобилата. За всички присъстващи на това
договаряне станало ясно, че купувач на животното бил именно пострадалия Ч.,
които за нуждите на дейността на подсъдимия му предоставя и фактическата власт
върху животното. Свидетелят А. се обадил на лице, извършващо товарни превози, а
именно свидетеля И.Б. по прякор „Г.“, от гр. К., за да ги откара до селото. Тъй
като свидетелят бил зает, той помолил брат си- свидетеля С.Б. да извърши
услугата с лицензиран за превоз на животни автомобил марка „***“ с рег. № ***.
При едно от посещенията си в гр. К., където живеел Д., двамата със свидетеля Ч., на 03.09.2013 г. оформили
сделката и посредством договор за покупко- продажба / л.48 от ДП /.
След
закупуването на животното подсъдимият започнал ежедневно да работи в планината
със закупената кобила, за период около месец. През това време кобилата била
изцяло на разположение единствено и само на подсъдимия.
При
започването на есента подсъдимият помолил Ч. да осигури за него и семейството
му подходящи условия за живот, тъй като до момента те живеели на открито в
палатки. Пострадалият отказал с мотив, че не е доволен от работата му и че
нямали такава уговорка в сключения помежду им договор. Подсъдимият, от своя
страна, не бил доволен от получаваните възнаграждения и условията на труд и
преценил, че работата повече не го устройва и решил едностранно да прекрати
отношенията си с работодателя, без да го уведоми, тъй като се страхувал от
усложнения.
На 04.10.2013
г., късно през нощта, заедно с брат си- свидетеля Х. Т. и семействата им, без
да се обадят на никого натоварили покъщнината си в ползваните от тях леки
автомобили и напуснали мястото, където пребивавали като взели и конете- единият
лична собственост на брата на подсъдимия, а другия- собственост на Ч., който
бил предоставен от последния на подсъдимия, за да работи с него. Сутринта на
посочената дата свидетелят А. установил, че палатките на двамата братя били
празни и уведомил работодателя Ч., включително и за липсата на конете. След
няколко дни Ч. се свързал с подсъдимия по телефона и го попитал за плановете
му, но последният отказал да се върне на работа и заявил, че няма да му върне и коня.
Видно
от назначената в хода на досъдебно производство съдебно- стокова експертиза
пазарната стойност на отнетата вещ- кобила възлизала на 900 / деветстотин /
лева.
Така
описаната фактическа обстановка, съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в
хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на
чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира
напълно свидетелските показания на свидетелите И.Ч., С.Д., С.Б., И.Б., А.А., М.А.
и Х. Т.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства. Обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство
съдът не кредитира, тъй като същите макар и в несъществени, но въпреки това
значими за процесното деяние детайли се различава от описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, а именно, че кобилата тръгнала след подсъдимия сама
и той не могъл да я върне обратно. Тези обяснения съдът приема единствено за
защитна позиция, която е неподкрепена от доказателствата по делото. В съдебно
заседание подсъдимият прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на
подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмените доказателства, а
именно- трудов договор № 85/14.08.2013 г., справка по чл.62 ал.5 от КТ, договор
за покупко- продажба на животни, справки от „***“ и „М.“, справка за съдимост и
характеристична справка, както и заключението на изготвената по делото съдебно-
стокова експертиза, които доказателства са последователни,
взаимнонепротиворечиви и пряко относими към предмета на доказване по делото.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на обвинителния акт
като обосновани и правилни.
При тези доказателства по делото, съдът приема, че с деятелността си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.201 от НК, тъй като на
04.10.2013 г. в с. К., П. област, в качеството му на длъжностно лице- секач в
ЕТ „И.Ч.“***, е присвоил чужда вещ, връчена в това му качество и поверена му да
я пази, а именно 1 бр. женски кон, нечипиран, червеникаво- кафяв на цвят, на
стойност 900 /деветстотин/ лева, собственост на И.А.Ч., ЕГН ********** от с. К.,
П. област” модел „***” с ДК № ***
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 820 лв. /осемстотин и двадесет
лева/;
От обективна страна престъплението по чл.201 от НК засяга обществените
отношения, свързани със собствеността.
Подсъдимият се явява субект на престъплението по чл.201 от НК, тъй като
е имал качеството на длъжностно лице, тъй като процесната кобила, предмет на
престъплението е била поверена от едноличния търговец на подсъдимия в
качеството му на секач, за да я пази и управлява, като осъществява вменените му
функции като секач, а именно да добива и извозва добитите дърва.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 от НК се изразява
противоправното своене на чужда движима вещ, която се намира във владение на
дееца на правно основание. По делото е безспорно установено, че процесната
кобила е била предоставена на подсъдимия с цел осъществяване на трудовите му
функции, произтичащи от сключения трудов договор. Подсъдимият обаче на
инкриминираната дата противозаконно се е разпоредил фактически с поверената му
вещ в свой интерес, с което е извършил и длъжностно присвояване.
От субективна страна престъплението е извършено
при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнанието
за обществената опасност от неправомерното своене на чуждата вещ и волята на
дееца за настъпването общественоопасните последици от деянието са изведени от
установените факти- подсъдимият е получил процесната вещ от нейния собственик,
за да я ползва във връзка с изпълнение на трудовите си функции, докато не е
преустановил всички контакти със собственика на веща и фактически се е
разпоредил с чуждата вещ в свой интерес.
По изложените мотиви, съдът призна
подсъдимия Т. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.201 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Т. за извършеното от него
престъпление, съдът взе предвид, че визираното наказание за престъплението по
чл.201 от НК е лишаване от свобода до осем години, като е предвидена и възможността
за конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от
права. Съдът взе предвид и приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и императивния
характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като намери, че наказанието за
престъплението по чл.201 от НК следва да се определи при условията на чл.58 А
вр. чл.54 ал.1 от НК.
Престъплението, извършено от
подсъдимия се явява тежко, умишлено престъпление против собствеността, което се
отличава с висока степен на обществена опасност. Нанесените на пострадалия имуществени
щетите са невъзстановени, като същите са и на не малка стойност- 900 лв.
Изброените обстоятелства съдът намира за отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
отчита признанието на вината и изразената критичност към извършеното, която с
оглед на други осъждания и чистото съдебно минало съдът отчита като обективна.
С оглед изложеното, съдът намира, че
на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер, близък до минималния за
престъплението, а именно лишаване от свобода от девет месеца, което след
редукцията по чл.58 А ал.1 от НК следва да стане лишаване от свобода от шест
месеца. Така определеното наказание съдът счита за справедливо и способстващо
за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и по-
специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към
извършване на престъпни деяния в бъдеще.
Съдът намира, че целите на
наказанието ще се изпълнят като изтърпяването на така определеното наказание от
шест месеца бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила, за което са налице и обективно основанията.
Предявения граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Като призна подсъдимият Т. за виновен в извършено
престъпление по чл.201 от НК, съдът намира, че предявеният граждански иск от И.А.Ч.
за причинени в резултат от престъплението имуществени вреди е доказан по
основание. Размерът на имуществените вреди се доказва от кредитираната от съда съдебно-
стокова експертиза. Предвид изложеното, съдът уважи предявения от Ч. срещу
подсъдимия Т. граждански иск в размер на 900
/деветстотин/ лева, представляващи обезщетение за нанесените му имуществени
щети от престъплението по чл.201 от НК, представляващи стойността на
присвоената от подсъдимия вещ- 1 бр. кобила,
ведно със законната лихва върху цялата сума от 900 лева, считано от 04.10.2013
г., на която дата е настъпила имотната увреда в размера, в който се претендира
до окончателното изплащане.
С оглед установената вина на подсъдимия
в извършване на престъплението, на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
същият да заплати в полза на Държавата, по бюджета на изпълнителната
власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 20 / двадесет /
лева, представляващи направените по делото в досъдебното производство разноски
за съдебно- оценъчна експертиза; да заплати по бюджета на съдебната власт, по
бюджетна сметка на КРС сумата от 50 / петдесет / лева, представляващи държавна
такса върху уважения граждански иск; както и да заплати на гражданския ищец И.А.Ч.,
ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи изплатен адвокатски
хонорар на повереник.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.