Определение по дело №1783/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ – Варна), подадена чрез процесуалния представител Д.О. срещу Определение № 983 от 04.07.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е постановено връщане на частната касационна жалба от Директора на ДИТ – Варна срещу Определение № 541 от 04.04.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. на РС – Варна.

С жалбата се настоява, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно - постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а и необосновано. Сочи се, че е извършено плащане по сметка ва АдмС – Варна в указания от съда срок. Пояснява се, че ДИТ – Варна е третостепенен разпоредител с финансови средства и заплащането се извършва от счетоводството на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, след изпратена нарочна докладна до главния секретар и финансов директор. Изтъква се, че заплащането в случая е извършено в срок – на 28.06.2023 г., видно от приложеното платежно нареждане към писмо на дирекцията с вх. № 50280/04.07.2023 г., представено в деловодството на съда и с което съдът следва да се е запознал преди да издаде обжалваното определение в същия ден на входиране на молбата. Поддържа се, че указанията на съда за нередовността на частната касационна жалба са изпълнени, като съдът формално е прекратил производството, без да се съобрази с представеното доказателство, че плащането на таксата е извършено в срок. Искането е да се отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната касационна жалба – „МЕТАЛ СТАР 61“ ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, мотивите на обжалвания акт и фактите по делото, намира за установено следното:

С Решение № 97 от 19.01.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. на РС – Варна е отменено Наказателно постановление № 03-013856/26.05.2021 г., издадено от Директора на ДИТ – Варна, с което на „МЕТАЛ СТАР 61“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 418в, ал. 1 от Кодекса на труда.

Срещу решението на РС – Варна е подадена касационна жалба от Директора на ДИТ – Варна. С Определение № 726 от 10.03.2023 г. по КАНД № 557/2023 г. на АдмС - Варна е прекратено производството пред касационната инстанция и е изпратено делото на РС – Варна за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1 АПК – да изиска уточнение от касатора от чие име е подадена жалбата, да представи пълномощно или да бъдат потвърдени процесуалните действия на Д.О., след което делото да бъде върнато на АдмС – Варна за произнасяне по касационната жалба срещу решението на въззивната инстанция.

След повторното изпращане на касационната жалба на АдмС – Варна, с Определение № 864 от 29.03.2023 г. по КАНД № 707/2023 г. на АдмС – Варна съдът отново е прекратил производството по делото, приемайки, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на касационната жалба и следва районният съд да върне касационната жалба.

С Определение № 541 от 04.04.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. Районен съд – Варна връща касационната жалба, подадена и подписана от Д.П.О.като пълномощник на Директора на ДИТ – Варна, против Решение № 97 от 19.01.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. на РС – Варна. Определението на районния съд е обжалвано пред АдмС – Варна, като с Определение № 1428 от 23.05.2023 г. по КАНД № 1069/2023 г. съдът е прекратил производството и е изпратил делото на въззивната инстанция за отстраняване нередовността на обжалването, състояща се в неприлагане към частната жалба на документ за заплащане на държавна такса и за процедиране в съответствие с разписаното в чл. 213а, ал. 1-5, във вр. с чл. 231 АПК.

С Разпореждане № 3999/01.06.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. РС – Варна е оставил без движение частната жалба и е указал на жалбоподателя, че следва в 7-дневен срок да представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лева, като при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. Съобщението за процесното разпореждане е получено от частния касатор на 23.06.2023 г., т.е. срокът за отстраняване нередовността на жалбата изтича на 30.06.2023 г.

След изтичане на срока за отстраняване на нередовността на жалбата, районният съд приема, че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба в срок и на основание чл. 213а, ал. 1, пр. последно АПК с обжалваното в настоящото съдебно производство Определение № 983 от 04.07.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. РС – Варна постановява връщане на частната касационна жалба срещу Определение № 541 от 04.04.2023 г. на РС – Варна по АНД № 5204/2022 г.

След произнасянето на РС – Варна в съда е постъпило писмо от касатора с вх. № 50280/04.07.2023 г., към което са приложени доказателствата за извършено плащане на указаната държавна такса на 28.06.2023 г.

Частната жалба срещу Определение № 983 от 04.07.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. на РС – Варна е подадена на 18.07.2023 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок (съобщението за определението е получено от Директора на ДИТ – Варна на 11.07.2023 г.) и от страна с правен интерес да обжалва определението, с което върната подадената от страната частна жалба, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Указаната от съда нередовност на частната жалба срещу Определение № 541 от 04.04.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. Районен съд – Варна се състои в неприлагането към жалбата на документ за заплащане на дължимата държавна такса. С Разпореждане № 3999/01.06.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. РС – Варна е указал неблагоприятните последици от непредставянето в определения от съда срок на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. Правилно РС – Варна приема, че неизпълнението на дадените указания за отстраняване на нередовността на частната касационна жалба в определения от съда срок – до 30.06.2023 г., вкл., обуславя извод за наличието на основания за връщането й – чл. 213а, ал. 1 АПК.

Нередовността се отстранява с представянето в съда на документ за платена държавна такса – вж. чл. 213, т. 3 АПК, а не със самия факт на плащането. В случая доказателствата за отстраняване нередовността на жалбата са представени едва на 4-тия ден след изтичането на определения от съда срок. Без значение е обстоятелството, че държавната такса е заплатена в определения от съда срок, доколкото задължението за представяне на документ за платена държавна такса е отделно от това за внасянето й, а неизпълнението му е самостоятелно основание за връщане на жалбата - чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро, във вр. с чл. 213, т. 3 АПК. (В този смисъл и Определение № 4665 от 17.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2022 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева и др.) Това е така и доколкото районният съд няма възможност да извърши проверка дали са постъпили суми за въпросната държавна такса по сметката на АдмС – Варна. Отстраняването на нередовността след срока не заличава с обратна сила последицата от пропускането му. Съответно по-късното изпълнение е правно ирелевантно и не санира порока на жалбата.

Несъстоятелно е позоваването на жалбоподателя на факта, че ДИТ – Варна е третостепенен разпоредител с финансови средства и е необходимо време за придвижване на докладни до компетентния да разреши и да извърши плащането орган в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Въпрос на организация на работата на администрацията е да се изпълни в срок разпореждането на съда. Освен това не се сочи, след като плащането е извършено на 28.06.2023 г., каква е причината информацията за това да не бъде своевременно предоставена на съда, както и кога е постъпила тази информация в териториалното звено – ДИТ – Варна.

С оглед равнопоставеността на страните в процеса – чл. 8, ал. 1 АПК, не следва да се приема, че доколкото касаторът е административен орган, който е третостепенен разпоредител със средства, следва да бъде различно третиран от останалите физически и юридически лица – страни в процеса, по отношение спазването на определените от съда срокове. Страните в процеса, следва да се полагат дължимите усилия и добра грижа за точно изпълнение на разпорежданията на съда в срок. Освен това налице е и нормативно предвидена възможност за отправяне на искане за продължаване на срока по уважителни причини, от която възможност не се е възползвал в случая касаторът. Не е направено и възражение за недължимост на таксата и искане за отмяната на разпореждането на съда, а същевременно указанията на по-горната инстанция за необходимостта от събиране на държавна такса са задължителни за районния съд.

Извън горното именно поради липса на положени добросъвестно грижи за изпълнение на Разпореждането на РС – Варна № 1978/15.03.2023 г. за отстраняване нередовността на касационната жалба – непотвърждаването на действията по подаване на жалбата от надлежния орган - Директора на ДИТ – Варна (а потвърждаването на действията от Д.О.), и непредставянето на пълномощно от Директора на ДИТ – Варна на Д.О., което да е със срок на валидност към датата на подаване на касационната жалба – 06.02.2023 г., правилно РС – Варна е върнал с Определение № 541 от 04.04.2023 г. касационната жалба срещу Решение № 97 от 19.01.2023 г. на РС - Варна. В този смисъл касаторът сам е допринесъл и е станал причина за неразглеждането на жалбата му срещу решението на РС - Варна по АНД 5204/2022 г.

Определение № 983 от 04.07.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. на РС – Варна като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

На основание чл. 213а, ал. 7 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 983 от 04.07.2023 г. по АНД № 5204/2022 г. на РС – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: