Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр.Сливен, 22.02.2016г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
януари, двехиляди и шестнанадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря И.К., с
участието на прокурора……, като разгледа
докладваното от съдия Ангелова т.дело № 49
по описа за 2015г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са четири
кумулативно съеднени преки иска на увреденините лица срещу застрахователя
на прекия причинител на вредите за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка„
гражданска отговорност“, с пр. квалификация чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ и цена на
първия иск - 120 000лв, на втория – 100 000лв, на третия
- 80 000лв и на четвъртия
- 400 лв.
Предявени са и четири обективно и субективно съединени евентуални искове срещу
прекия причинител на вредата за
заплащане на същите обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД и същата цена.
В исковата молба
ищците твърдят, че са преки законни наследници на Д.С. И., като първата ищца е
нейна дъщеря, втората – внучка, а третата-
нейна правнучка. Твърдят, че Д.С. И. и С.Н.И. пострадали при ПТП на
12.06.2014г. в гр.Сливен, на пешеходна пътека, на бул.“Стефан Стамболов“, като
ПТП-то било предизвикано по вина на водача на л.а. „Фолксваген голф“, с рег. №
СН 2965 ВН - Д.А.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20
ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че влязла в сила присъда №
1/12.01.2015г. по НОХД № 484/2014г. на СлОС
ответникът Д.Д. е признат за виновен в това, че
12.06.2014г. в гр.Сливен, на пешеходна пътека, на бул.“Стефан Стамболов“, като
водач на л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№ СН 2965ВН, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20 ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Д.С. И. и средна телесна повреда на С.Н.И., изразяваща се в
счупване на бедрената кост на левия крайник, което довело до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник, поради което и на основание
чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл.последно б.“Б“, предл.1, вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 НК, му е наложено наказание две години и четири месеца „Лишаване от свобода“,
отложено за изпитателен срок от четири години. Подсъдимият е бил лишен и от
право да управлява МПС за срок от три години. Като собственик на лекия
автомобил, с който е причинил ПТП имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна от 22.05.2014г. до 22.05.2015г., за което била съставена
застрахователна полица № 02114001422994 от 22.05.2014г., издадена от „Бул инс“
АД – София. Твърди, че до момента никой от ответниците не ги е обезщетили, а в
резултат на ПТП-то претърпели неимуществени вреди, свързани с тяхната загуба на
майка и баба. Преживели много трудно загубата й. Тя била майка на първата ищца
и баба на втората ищца - надлежна опора в живота им. Те били много привързани
към нея, а в резултат на тежката загуба първата ищца получила разстройство в
адаптацията. В първите месеци след смъртта й не можела да се справя с
обичайните си задължения, а при преглед при специалист се установило, че е
напрегната, неохотно контактна, със забавен мисловен процес, налице бил
подтиков спад и апсихотична. Болката никога не можела да бъде притъпена и
успокоена, а моментът на злополуката бил рождения ден на сина на първата ищца,
поради което и за в бъдеще щяло да предизвиква спомени и болката от преживяното
да се връща. Оценя претърпените болки и страдания за неимуществени вреди,
психически болки, душевни страдания в размер на 120 000 лева за първата
ищца и 100 000 лева за втората. Допълва, че в резултат на действията на
ответниците на третата ищца С.И., представлявана от майка си Н.Д.И., е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в напречно счупване на
бедрената кост на ления крак, в нейната средна трета, с изразена дислокация на
костните фрагменти, което довело до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник, както и контузия в областта на главата с наличие на
разкъсно-контузна рана под брадичката с размери около 1 см, контузия,
травматичен оток и охлузвания по кожата на горна трета на ляво бедро и
седалищната област. Твърди, че за наместването на костните фрагменти и
фиксирането им един към друг при лечението на С.И. била използвана оперативна
техника на метална остеосинтеза. Уврежданията били причинили болка и страдания
за продължителен период от време, дискомфорт и ограничение на действията,
съпроводени с емоционална травма. Предстояла повторна операция за изваждане на
металните остесинтезиращи материали. Страданието на С. продължило година след
травмата и оперативната намеса. Настъпилите увреждания – разместване по дължина
и скъсяване на костта, екстензия, преди операцията и невъзможност да се стигне
до пълно натоварване на крайник, били вследствие от претърпяното ПТП, а С.
получила трайно увреждане, причинило й сериозна емоционална травма. Пред очите
й на пешеходна пътека видял случващото се с баба й и това бил последния спомен
за нея. В резултат на тази средна телесна повреда и предвид крехката й възраст
оценят нанесените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
размер на 80 000 лв.Освен това, за
извършената на 17.06.14г. операцията на С. бил закупен остеосинтезен материал
на стойност 400 лв, поради което се предявява иск за имуществени вреди в размер на 400 лв
Молят за постановяване на съдебно
решение, с което първия ответник бъде осъден да им заплати общата сума
300 400лв, от която: на първата
ищца –120 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, на втората ищца - 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, на третата ищца - С.Н.И.,
представлявана от своята майка и законен
представител Н.И. - 80 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 400лв- обезщетение за имуществени вреди.
Всеки ищец претендира законна лихва от датата на увреждането 12.06.2014г., както и направените по делото разноски.
В
условията на евентуалност, спрямо втория
ответник, като пряк причинител на вредата са предявени
искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на същите обезщетения.
Първият ответник „Бул инс“АД е подал
отговор на исковата молба. Твърди, че единствено първата ищца В.Й. е от кръга
на лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
съгласно ППВС № 4/65г. № 5/69г. и № 2/84г. Оспорват иска по основание и размер, твърдейки че същата не
е претърпяла неимуществени вреди. Твърдят, че Н.И. не е от кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята
баба Д. И.. Цитира практика на ВС, според която тя нямала право да предявява
иск от името на починалата си майка Ц. И., която била дъщеря на Д. И..
Претенцията за неимуществени вреди била строго лична, а претенция за
обезщетяване на вреди от смъртта на майка си Д. можела да предяви приживе само
нейната дъщеря Ц. И., но не и внучка й Н.И.. Счита, че Н.И. може да встъпи в
предявен приживе иск за неимуществени вреди, предявен от Ц. И., но не и да
предяви такъв от нейно име след смъртта й, т.е. Н. не можела да предяви този
иск в лично качество като увредена, нито пък от името на починалата си майка Ц.
И.. Оспорва иска на първата ищца по
размер, твърдейки че е прекомерно завишен по размер, който не отговаря на
критериите, установени от ВКС за определяне размера на обезщетенията за сходни
вреди, както и на съдебната практика. Към датата на ПТП ищцата В.Й. е била на
47г., т.е. на възраст, която трябвало да е изградила собствен самостоятелен
живот. Позовава се на съдебна практика , според която за смърт на 44г. мъж, на
децата му, които са живели с него и зависели от неговото финансово състояние, е
присъдено обезщетение по 7500 лева, а на съпругата му - 12 500 лева. Твърди, че третият иск, предявен от С.И., е
също прекомерно завишен по размер. Отново се позовава на практика на ВКС,
според която при счупване на дясна раменна кост и дясна бедрена кост, е
присъдено обезщетение от 5000 лева. Намира, че исковите претенции за
неимуществени вреди следва да са съобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
ППВС № 4/68г. След консултация с лекар специалист, взели неговото становище,
според което, в представената епикриза от 12.06.2014г. ясно и точно били определени травматичните увреждания на С.И..
Цялото лечение на С. протекло нормално и била изписана в добро състояние.
Представените амбулаторни листове от контролни прегледи описвали нормално
протичане на възстановителен период без усложнения. Възстановителният период
бил около 9-12 м. Оспорва твърдението, че не е известно дали една година след
операцията ще се отстранят поставените стабилизиращи средства. Исковата
претенция от 80 000 лева била завишена по размер. И трите претенции не
били съобразени с икономическата конюнктура в страната, доходите и бедността в
страната. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от постр. Д.
И., която пресичала неправилно, в нарушение на правила за движение по пътищата ,
без да положи необходимата грижа за безопасността си, като не се съобразила със
скоростта и посоката на движение на приближаващите автомобили.
Вторият ответник Д.А.Д. също е подал
отговор на исковата молба. Счита иска за
допустим и основателен спрямо първия ответник, а спрямо втория - за
неоснователен. Счита, че като втори ответник би следвало да бъде осъден да
заплати претендираните вреди на основание чл.45 ЗЗД, само ако управлявания от
него автомобил нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но поради
факта, че такава била сключена и валидна към датата на ПТП-то, на основание
чл.223 от КЗ, следвало да бъде осъден първия ответник, който бил задължен да
покрие причинените от тях вреди със сключването на застрахователната полица.
Предоставя на съда да прецени относно размера на обезщетенията и да определи
същите по справедливост. Съгласно изхода от спора, претендира за разноски по
делото.
В
с.з. първата ищца, лично и
представлявана от процесуален представител, поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски. Подборни
съображения излага в писмени бележки. Твърди, че
първият ответник е упълномощил с общо пълномощно адвокат, който да го представлява
по делото, което било в нарушение на закона. Прави
възражение за прекомерност па адв. възнаграждение, платено от първия ответник.
В с.з. втората ищца се явява лично и
представлявана от процесуален представител. Подържа предявения иск за
неимуществени вреди, предявен в лично качество
и моли да бъде уважен в пълен размер.
В с.з. третата ищца, представлявана от
своята майка и законен представител, не се явява. Представлява се от същия процесуален представител, който поддържа
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди и моли да бъдат уважени в пълен размер. Счита, че адв. възнаграждение, платено от първия ответник следва да е в минимален
размер по наредбата, а преупълномощаването на един адвокат от друг - в писмена форма с нотариална заверка на
подписа. Намира за странно, че плащането на адв. възнаграждение от първия
ответник на упълномощения адвокат е станало чрез клон на банка в гр.Търговище.
Твърди, че съгласно ЗА, пълномощното трябва да е на специална бланка от кочан,
който се получава от съответната АК, а в случая, тази форма не била спазена.
В с.з. първият ответник- застравователят
„Бул Инс“АД, не изпраща представител. С
молба, подадена от пълномощник на 18.12.2015г, претендира направените по делото
разноски, в т.ч. адв.хонорар в размер на
36 000лв,, с ДДС. Прави евенутално възражение за прекоморност на
адв.възнаграждение, платено от ищците.
В с.з. ответникът по евентуално предявените искове Д.А.Д.,
ред. призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който
подържа заявеното ставище в отговора на исковата молба. Счита исковете по чл. 45 ЗЗД за неоснователни
и моли да бъде отхвърлени. Претендира за разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Първата ищца В.Н.Й. е дъщеря на Д.С. И., починала при ПТП
на 12.06.2014г, в гр.Сливен.
Втората ищца Н.Д.И. е нейна внучка, а третата ищца С.Н.И. –
нейна правнучка и дъщеря на втората
ищца.
Д.С. И. имала две дъщери - В.Н.Й. и Ц. Н.И., която починала на 14.11.2012г и оставила за свои законни
наследници преживял съпруг и дъщеря Н.Д.И.- втората ищца.
На 12.06.2014г, в гр.Сливен, на пешеходна
пътека на бул.“Стефан Стамболов“, вторият ответник Д.А.Д., причинил ПТП, управлявайки личния си
лек автомобил “Фолксфаген Голф“ с рег. № СН 29-65 ВН, при
което била ударена като
пешеходка Д.С. И. и нейната правнучка С.Н.И..
В резултат на ПТП-то, предизвикано по непрезпазливост от ответника Д.А.Д., била причинена смъртта
на Д.С. И. и средна телесна повреда на С.Н.И..
Произшествието било предизвикано
виновно от водача на лекия автомобил Д.А.Д.,
който нарушавайки правила за движение по пътя - чл. 21 ал.1 и чл. 119 ал.1 от ЗДвП, извършил престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3, предл. последно, б.“Б“
предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК, за което с присъда № 1/12.01.2015 г. по
НОХД № 4884/2014 г. на СлОС е признат за
виновен и му е наложено наказание лишаване от свобада за срок от две години и
четири месеца, отложено за изпитателен срок от четири години, и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три
години.
Присъдата не е била обжалвана и протестирана, поради което
на 27.01.2015г е влязла в сила.
Според заключението на приетата по
делото АТЕ, Д.С. и С.И. били на
пешеходната пътека, когато били ударени от автомобила на ответника Д.
Ат.Димиров. Той бил на достатъчно разстояние от тях за да ги види отдалече, да спре и им даде предимство да преминат по пешеходната
пътека.
Към датата на ПТП-то ответникът Д.А. Д. бил правоспособен водач и
имал сключена с „Бул
Инс“АД застраховка „ гражданска
отговорност“ на автомобилистите, съгласно полица № 02114001422924 от 22.05.2014г., валидна от 22.05.2014г до
22.02.2016г.
В резултат на претърпяното ПТП, постр.Д.С. И. получила несъвместими с човешкия живот травми
и въпреки че била настанена в интенивното
отделение на МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-гр.Сливен, изпаднала в кома и починала в деня на
инцидента.
Пострадала от същото ПТП била и нейната
правнучка С., която
към този момент била на пет години. На детето била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на бедрена кост на левия
крайник, както и повърхностно охлузване на лявото бедро, раскъсна рана на
лицето с размери 1-2 см. Детето било веднага настанено в същата болница, където
най-напред му направили ренгенови снимки. То изпитвало изключително силни
болки, пищяло непрекъснато и било в шок от преживяното. Една седмица детето
било на екстензии, която манипулация била изключително болезнена. След това било оперирано, като в лявото краче му била поставена
метална остеосинтеза- плака с 8 отвора и 8 кортикални винта. С. била на подлога и помперси известно време
преди и след операцията. След операцията последвало раздвижване, но като цяло постоперативния
период протекъл без усложнения. Възстановителният период продължил около година. Предстои втора операция под пълна упойка за изваждане
на металната пластина от крачето на детето. Към момента С. посещава детска
градина и може да върви. Все още изпитва болки в лявото краче, особено при
промяна на времето.
Поставеният в лявото краче на С. остеосинтезен
материал е закупен от нейната майката за сумата 400лв, за което е издадена фактура №12004/17.06.2014г.
Тъй
като детето се нуждаело от непрекъснати грижи, а възстановителния период
продължил около година, наложило се майката на С. да напусне работа. До този момент
тя разчитала на помощта на своята баба Д.,
която се грижела изцяло за детето. Водела и вземала детето от детската
градина, обгрижвала го ежедневво и двете
живеели заедно в нейния дом.
Към датата на трагичния инцидент постр. Д.С.
била вдовица, на 74г, изключително сърдечна,
жизнена и енергична жена, в добро зраве и грижеща се всеотдайно за
правнучка си С.. Смъртта й била неочаквана и предизвикала покруса и дълбока
скръб у нейните близки- дъщеря й В. и внучката й Н..
За нея скърбяла и правнучката С., която също като майка си била отгледана от
нея.
На 16.06.2014г, три дни след ПТП-то, ищцата В.Н.Й.
била прегледана от лекар, за което е издаден амб.лист № 31/16.06.2014г. Поставена
и е диагноза „разсройство в адаптацията. Издаден й е болничен лист за периода
16.06.2014г- 29.06.2014г. Оплакванията й
били свързани с внезапната смърт на майка й, която предизвикала безпокойство, напрегнатост, безсъние,
невъзможност да се справя с обичайните си задължения, ограничаване на
контактите. Обекивното й състояние при прегледа било напрагната, наохотно
контактна, със забавен мисловен процес,
подтиков спад, апсихотична.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.
Съдът дава вяра на свидетелските показанията на двамата разпитани свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени. Приема изводите на
съдебната АТЕ, чието заключение е компетентно и неоспорено от страните. Съдът
изключва от доказателствения материал представената по делото съдебно-медицинска екпертиза, тъй като е
изготвената за нуждите на друго дело. Тя
не е назначена, изслушана и приета от
настоящия съд, поради което не може да бъде ценена като доказателствено
средство. За здравословното състояние на пострадалото дете към момента на претърпяното
ПТП и след това, съдът се позовава на налична медицинска документаци, като
епикризи и амбулаторни листи, както и на свидетелски показания, които цени като преки, непосредствени и конкретни.
Неоснователно
е направеното от пълномощниците на ищците възражение за ненадлежно учредена
представителна власт на първия ответник, т.к. същият упълномощил адвокат, който
да го представлява по делото, но само с общо пълномощно, без да представя пълномощно за конкретното дело, което да е на
бланка от кочан, получен от адв.колегия. Освен това, този адвокат
преупълномощил друг адвокат по делото с пълномощно без нотариална заверка на
подписа на упълномощителя.
Вярно е , че представеното по делото пълномощно не е на
специална бланка от кочан на АК и че е общо, а второто пълномощно, с което
първия адвокат преупълномощава друг адвокат да представлява първия ответник
по делото, е без дата, но въпреки
това, пълномощните са валидни. Само в
хипотезата на чл. 34 ал.2 и ал. ГПК, е необходимо изрично пълномощно. В
останалите случаи, т.нар. „общо“ пълномощно дава право на адвоката да изършва всички съдопроизводствени
действия, включително и преупълномощаване, с изключение на действията,
упоменати в чл. 34 ал.3 ГПК. Освен това, няма изискване по ЗА за специална
форма на адвокатското пълномощно, т.е. да е на специална бланка от кочан, предоставен от съответната адв.колегия, нито
пък има изискване за нотариална заверка на подписите на страните, които
упълномощават или преупълномощават адвокат.
Що
се отнася до клона на банката, от която е платено адв. възнаграждение от първия
ответник, няма законова пречка плащането да се извърши от който й да е клон на банка в страната.
Така установеното от фактическа страна,
води до следните правни изводи:
Предявени са четири преки иска по чл.
226 ал.1 от КЗ /отм. с ДВ бр.102/29.12.2015г, в сила от 01.01.2016г/ на пострадали
лица срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди , настъпили в резулт на ПТП от 12.06.2014г, виновно причинено от водача на МПС, което е застраховано
при първия ответник по риска „гражданска
отговорност“.
За
да възникне субективното право по чл.226 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на
валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС,
сключена при ответното застрахователно дружество, валидна към датата
на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от фактическия състав, а именно: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Предизвикалият процесното
ПТП – Д.А.Д. е признат за виновен и
осъден с влязла в сила присъда за
престъпление по чл. чл.343
ал.4 вр. с ал.3, предл. последно, б.“Б“ предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК,
за това, че на 12.06.2014г, в гр.Сливен,
на пешеходна пътека, при управление на
МПС, нарушил правила за движение по пътя- чл. 20 ал.1 и чл. 119 ал.1 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на Д.С. И. и средна телесна повреда на С.
Н. И..
Съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд
е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е
извършено деянието, неговата провитивоправност и виновността на дееца, като всички
тези обстоятелства са доказани в наказателния процес и са безспорни.
Страните не спорят, че към датата на
процесното ПТП е била валидна задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ответното застрахователно дружество
и деликвента.
При безспорно установени факти, че
водачът на лекия автомобил Д.Д. е виновен за настъпилото ПТП, че е налице
причинно- следствена връзка между неговото виновно и противоправно поведение и
настъпилия вредоносен резултат, съдът намира за установени всички елементи от
сложния фаактически състав на непозволеното увреждане.
Налице е и валидно застрахователно правоотношение
към деня на увреждащото събитие по застраховка “ гражданска отговорност“, което
е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените вреди в резултат на поведението
на прекия причинител –застрахован. Това
от своя страна обоснова извод, че иска е основателен.
В
тежест на ищците е да докажат единствено вида и степентта на претърпените вреди,
а също и размера на имуществените вреди- настъпили в пряка причинна връзка с ПТП-то от 12.06.2014г.
Първата
ищца В.Н.Й. е предявила пряк иск срещу
застрахователя на деликвента за
неимуществени вреди, препърпени от смъртта на нейната майка Д.С., които оценя в
размер на сумата 120 000лв.
Искът е допустим и основателен, но предявен в завишен
размер.
При определяне на неговия размер, съдът
изхожда от критерия за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД и от
установената съдебна практика, според която при вредоносен резултат, свързан с
настъпване на смърт, дължимото обезщетение
следва да бъде най-голямо. Внезапната смърт на майката, лишила първата ищца
и нейна дъщеря от родителската си обич, подкрепа и опора в живота.
От събраните гласни доказателста се установи, че приживе между майката и
дъщерята е имало обич и уважение, а
ищцата страдала и била покрусена от внезапната загуба на своята майка. Тъй като приживе двете
имали отношения на обич и привързаност,
болката от липсата на любим човек е още по-голяма. Три дни след смъртта на
майка си, ищцата В.Й. била на преглед при лекар, който констатирал, че има „разсройство в адаптацията, а
оплакванията й били свързани с внезапната смърт на майка й, предизвикала безпокойство, напрегнатост, безсъние и
невъзможност да се справя с обичайните си задължения. По изложените
съображения, съдът намира за справедливо парично обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания от загубата на майка, сумата 80 000лв.
Върху тази сума, на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД се дължи законна лихва от датата на
увеждането 12.06.2014г. до окончателното изплащане.
Искът за разликата до пълния размер
бива отхвърлен като недоказан.
Втората ищца Н.Д.И. в лично качество е
предявила пряк иск по чл. 226 ал.1 от
КЗ/отм/ срещу застрахователя на деликвента,
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
загубата на своята баба, които оценя в размер на 100 000 лв.
Този иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло .
Макар да се твърди и доказа, че и тази
ищца, която е внучка на поострадалата при ПТП Д.С.,
също е търпяла болки и страдания от загубата
на своята любима баба, която е била
опора в живота й, отгледала е не само нея, но и дъщеря й С., внучката не е от кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61,
№ 5/69 и № 2/84г, които могат за претендират неимуществени вреди. В ППВС
№2/30.11.1984г по гр.дело №2/84г, е прието, че при смърт на пострадали при
непозволено увреждане, не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други
лица извън кръга на лицата, посочени в
ППВС №4/61г и № 5/69г на Пренума на ВС. Този кръг включва само възходящи
/родители/, низходящи/деца/, съпругът, лицето, което е съжителствало на семейни
начала и взетото за осиновяване, но все още неосиновено дете. Изрично от този
кръг за изключени братята, сестрите, възходящите от втора и по-горна степен,
внуци и правнуци, въпреки родствената връзка и възможността да търпят страдания
от загубата на своите близки. Според цитираната задължителна съдебна практика,
внуците не попадат в кръга на лицата, които имат право на деликтно обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт. Те освен че са изключени от кръга на
лицата, които имат право да претендират неимуществени вреди директно от прекия
причинител на вредата, но и от съответния застраховател, доколкото съществуват
застрахователни правоотношения с деликвента.
Ето защо, искът на този ответник за
неимуществени вреди се явява допустим,
но неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с акцесорните претенции за
присъждане на законна лихва и разноски.
Тъй като съдът отхвърля изцяло основния
иск, следва да разгледа предявения в условията на евентуалност иск по чл.45 от ЗЗД
срещу деликвента Д.А.Д.. По същите съображения, искът
по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди, предявен от внучката срещу деликвента, е
допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с
акцесорните претеции за лихви и разноски.
Третият
ищец е малолетното дете С. Н. И., представлявано от своята майка и законен
представител Н.И., което е предявило иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000лв и за имуществени вреди
в размер на 400лв.
Искът за имуществени вреди е
основателен и доказан в пълен размер и следва да се уважи изцяло. По делото е
представена фактура за закупуване на оспесинтезен материал, нужен за операцията
на детето, от която е видно, че е заплатена сумата 400лв. Освен това,
ответниците не спорят, че сумата е платена за тази цел и остиосинтезния
материал е сложен в крачето на детето при оперативната интервенция.
Вторият иск е основателен и доказан,
но предявен в завишен размер.
Съдът счита, че е основател и доказан до размер на сумата 40 000лв, като в частта
до пълния му размер 80 000лв.- бива отхвърлен.
Съобразно критерия за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид обективно същестуващи обстоятелства, които са различни
за веки конкретен случай. Тези обстоятелства са: вид, характер, степен на
увреждане, състоянието на пострадалия, начин на извършване на увреждането, вид,
начин и продължителност на провеждане на лечението, претърпените болки и
страдания както по време на причинява на увреждането, така и по време на
провеждане на лечението през всичките му етапи, период на загуба на двигателна
способност, претърпени психически травми, възраст на увредения и др.
В
конкретния случай, ищцата С.Н.И., е претърпяла средна телесна повреда,
изразяваща се в
счупване на бедрена кост на левия
крайник, както и леки телесни повреди,
изразяващи се в повърхностно
охлузване на лявото бедро и раскъсна рана на лицето с размери 1-2 см. Детето е
било веднага настанено в болница в шок и с непоносими болки в лявото краче. Първо било
поставено на екстензия, продължила една седмица, а после-
оперирано, като в лявото краче му е била поставена метална остеосинтеза. Преди и
след операцията е търпяло силни болки и страдания, било обездвижено, особено по
време на екстензията, която била изключително мъчителна. Детето търпяло и
дискомфорта от подлогата и помперсите. Последвал период на раздвижване, по
време на който също е изпитвло болки и страдания. Целият възстановителен период продължил около
една година. Постоперативния период протекъл без усложнения, но на детето предстои
втора операция за изваждане на металната пластина от крачето, която е също под
пълна упойка. Като се има предвид, че
към датата на ПТП, детето е било
само на пет години, с крехка психика и на
тази възраст е преживяло огромен стрес и ужас от преживяното, че е изпитвало
силни болки и страдания- преди и след
операцията, а също и дискомфорт от последвалото продължително обездвижване, че му
предстои втора операция за изваждане на металните пластини от крачето и отново
раздвижване, съдът намира за справедливо парично обезщетение сумата 40 000лв.
На основание чл. 84 ал.3 ЗЗД ,
върху двете обезщетения се
дължи законна лихва от датата на увеждането 12.06.2014г. до окончателното
изплащане и тъй като е претендирана, следва да се присъди.
Възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на постр.Д.С., е неоснователно. В
отговора на исковата молба, застрахователят поддържа, че с поведението си постр.Д.С. е допринесла за настъпване на вреносния резултат,
тъй като пресичала в нарушение на правилата за движение по пътищата, като без
за положи дължима грижа са собствената си безопасност, не се е съобразила със
скоростта и посоката на движение на приближаващия автомобил.
Тези твърдения са неверни. Безспорно е
установено с влязла в сила осъдителна присъда, че ПТП-то е настъпило на
пешеходна пътека и вина на него има единствено и само водача на лекия
автомобил. По делото бе изслушаната АТЕ, според чието заключение,
произшествието е станало на пешеходна пътека, като Д.С. И. и нейната правнучка
са били на пешеходната пътека, когато са връхлетени и пометени от автомобила на
втория ответник. В.л. инж. У. поясни, че автомобилът е бил на такова разстояние
от пешеходната пътека, че водачът е можел да види пострадалите отдалече, да
спре и им даде предимство да преминат.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1
от ЗДвП., при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Именно тази
разпоредба е нарушил втория ответник и това е установено както чрез
заключението на приетата СТЕ, така и с
влязла в сила присъда.
Възражението на първия ответник за
прекомерност на адв. възнаграждение, платено от ищците, е основателно.
Уговореното и платено адв. възнаграждение от първия ищец е 4500лв , а съгласно
чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв.
възнаграждения, минималния размер на адв. възнаграждение, е 4130лв.
Съгласно т.3 от ТР №6/2012г от
06.11.2013г по т.д. №6/2012г на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адв.възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан с
предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004г ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. И тъй като делото не е с голяма правна и
фактическа сложност, съдът прецени, че следва да намали адв. възнаграждение поради
прекомерност до минималния му размер по
наредба №1/09.07.2004г, а именно : сумата 4130лв.
Вторият и третият ищец са заплатили адв.
възнаграждение в общ размер на
6500лв. Минималното адв. възнаграждение според чл. 7 ал.2 т.4 от
наредбата би следвало да бъде общо 6472лв,
както следва: за втория ищец- 3530лв, а за третия – 2942лв. Тъй като платеният размер адв.
възнаграждение надхвърля минималния размер, съдът го намаля поради прекомерност
до 6472лв, който размер
за третия ищец е 2942лв.
На осн. чл. 78 ал.1 ГПК, първият ответник дължи на първата ищца
разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 2753.33 лв.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, същия
ответник дължи на третата ищца разноски
съразмерно на уважената част от иска в
размер на 1478.32 лв.
Тъй като искът на втората ответница е
отхвърлен изцяло- както главен, така и евентуален, на нея
не се
дължат разноски.
Основателно е направеното от първия
ищец възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, платено от първия
ответник.
Уговореното и платено от този ответник възнаграждение 36 000лв с ДДС. Съгласно чл. 7 ал.2 т.4
от Наредба №1/09.07.2004г, минималното адв. възнаграждение, пресметнато на база
цена на всички предявени искове //300 400лв/ , би следвало да бъде 9542лв.
Като се има предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, съдът
намира за справедливо да намали адв.възнаграждение поради прекомерност до
минималния размер по наредбата, а именно 9542лв.
На тази база съдът изчисли дължимите от ищците разноски за този ответник, като
прибави и разноските за АТЕ, в размер на
150лв, т.е. общо 9692лв.
На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, първият и третият ищец дължат разноски на първия ответник в размери
съответно: 3230.66 лв и 4821.89лв.
Тъй като искът на втория ищец/ главен и
евентуален/ бе отхвърлен изцяло, той дължи на двамата ответници разноските по
делото, в размер на 3530 лв за първия ответник, и в размер 366.66 лв.- за втория ответник.
Върху общия размер на уважените искове,
първият ответник дължи държавна такска в размер на 4%, а именно сумата 4816
лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД“ БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., р-н „Л.“, бул.“Д. Б.“ *, представлявано от С.С.П., ЕИК - ********* да
заплати на В.Н.Й. ***,с ЕГН-**********
сумата 80 000 лв/
осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания поради смъртта на нейната майка Д.С. И.,***,
причинена по непредпазливост от Д.А.Д.,
при ПТП от 12.06.2014г,
ведно със законната лихва от датата на
увреждането 12.06.2014г до
окончателното изплащане, както и сумата 2753.33лв - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Н.Й. ***“АД-София иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
- до пълния размер от 120 000лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Н.Д.И. ***,
ЕГН-********** ***“АД, със седалище и
адрес на управление гр.С.,р-н„Л.“,бул.“Дж. Б.“*, ЕИК -
*********, иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм/,
за заплащане на сумата 100 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания поради смъртта на нейната баба Д.С. И.,***, причинена по непредпазливост от Д.А.Д.,
при ПТП от 12.06.2014г, ведно с акцесорните претенции за присъждане на законна лихва от
датата на увреждането 12.06.2014г и на разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Н.Д.И. ***, ЕГН-**********
срещу
Д.А. Д. ***, ЕГН- ********** евенутален иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане
на сумата 100 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания поради
смъртта на нейната баба Д.С. И.,***, причинена по непредпазливост отДимитър А.Д.,
при ПТП от 12.06.2014г, ведно с акцесорните претенции за присъждане на законна лихва от
датата на увреждането 12.06.2014г и на разноски
по делото.
ОСЪЖДА ЗД“ БУЛ ИНС“АД, със седалище и
адрес на управление гр.С., р-н „Л.“, бул.“Д. Б.“ *, представлявано от С.С.П., ЕИК -
********* да заплати
на С.Н.И., ЕГН- **********, представлявана от своята майка и законен представител Н.Д.И.
с ЕГН- **********,***, със съдебен
адрес:****, сумата 40 000 лв /четиридесет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
на претърпяна средна телесна повреда при
ПТП от 12.06.2014г, изразяваща се в счупване на бедрена кост на левия крайник, довела до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, както и
сумата 400 лв /четиристотин лева/- обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху всяка главница,
считано от датата на увреждането 12.06.2014г до окончателното изплащане, както и 1478.32 лв - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от С.Н.И., представлявана от своята майка и
законен представител Н.Д.И. ***“АД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
р-н „Л.“, бул.“Д. Б.“ *, ЕИК- ********* иск по чл. 226 ал.1 КЗ /отм/ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди - до
пълния му размер 80 000лв, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Н.Й. ***,с ЕГН-********** ***“АД, със седалище и адрес на управление
гр.С.я, р-н „Л.“, бул.“Д.Б.“*, с ЕИК- ********* сумата 3230.66 лв., представляваща разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Д.И. ***, ЕГН-********** ***“АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., р-н „Л.“, бул.“Д. Б.“ *, ЕИК -
********* сумата 3530 лв. - разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н.Д.И. ***, ЕГН-********** да заплати на Д.А. Д. ***,
ЕГН- ********** сумата 366.66 лв- разноски
по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н.Д.И.И.
с ЕГН-**********, в качеството й на
майка и законен представител на С.Н.И., ЕГН- **********, двете със съдебен
адрес ***4-Б-2 да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „Л.“, бул.“Д. Б.“ *, ЕИК - ********* сумата 4821.89лв. - разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗД “БУЛ ИНС“АД - със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н „Л.“, бул.“Д. Б.“ *, ЕИК
- 83183048 да
заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 4816 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: