РЕШЕНИЕ
№ 6916
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110152334 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Р. Г. Д., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 640.35 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата
25.03 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-
30.04.2023г., както и сумата 20.56 лева – главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 04.09.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са
предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„Л.“, бл. ..., вх. .., ет. .., абонатен №....;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 70.29 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 21.05.2024г., както и сумата 4.54 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-21.05.2024г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Р. Г. Д.
като собственик на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство и въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 87, находящ се в гр. София, ж.к.
1
„Л.“, бл...., вх. ..., ет...., абонатен №...., като ответника имал задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези
обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. Твърди,
че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за
заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през
който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на
съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед
на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в
забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за
привличане на трето лице. Претендира разноски.
Ответника Р. Г. Д. редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор в
предоставения срок, в който заявява, че вземането е платено. Прилагат платежен документ.
Моли да не се допускат исканите експертизи и съдът да съобрази извършеното плащане и да
присъди минимално юрисконсултско възнаграждение.
Препис от отговора е връчен на ищеца, който потвърждава извършеното плащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява
становище по спора.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 13.09.2001г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Техем сървисис“ ЕООД. Представен е договор между ищеца и ФДР от
03.06.2020г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно
по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и
калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното
предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден,
като това обстоятелство не е било спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
2
вещно право на ползване.
По делото страните не спорят и се извежда от представените нотариален акт за дарение
/л.11-12/ и удостоверение за наследници на А. П. И. и Р. Г. Д. /л.13 и л. 56/, че
топлоснабдения имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ..., вх. ..., ет....,
абонатен №..., е придобит от ответника Р. Г. Д. по реда на наследствено правоприемство след
смъртта на своята майка и брат съответно А. П. И. и Р. Г. Д.. По изложените съображения,
съдебният състав приема, че за целите на процеса ответника е собственик на топлоснабдения
имот по реда на наследствено правоприемство.
Като съсобственик на имота ответника се явява страни по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Между страните не е спорно, че ответника е ползвал доставяна от ищеца топлинна
енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност и страните не спорят, че
това се е случило при спазване на нормативните изисквания, както и че в имота е
осъществявана услугата дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания.
Обстоятелството за топлоснабдяването на имота се извежда от взетото решение на ОС на
ЕС, а законосъобразното отчитане на ТЕ се извежда от представените от ТЛП реални отчети,
които носят подписа на потребителя.
Страните не спорят, че вземането на ищеца възлиза в размер на 640.35 лева за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 20.56 лева –
главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024г., до окончателното
изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ
се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., абонатен №....; сумата 70.29 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 21.05.2024г., както и
сумата 4.54 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2021г.-21.05.2024г.
Ищецът признава с молба и в о.с.з., и се извежда от платежен документ, че на
26.02.2025г. ответника е платила на ищеца процесното задължение, превеждайки сума в общ
размер на 852.00 лева.
Като последица от признаване на претенцията от ответниците, по делото е представен
фискален бон, видно от който ответника в хода на процеса е заплатил на ищеца сумата от
852.00 лева. С извършеното плащане ответника е погасил следните суми при съобразяване
3
текста на чл. 76 ЗЗД, а именно: търсените мораторни лихви в общ размер на 74.83 лева,
главница за топлинна енергия от 640.35 лева и законна лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба – 04.09.2024г., до плащането 26.02.2025г., в размер на 42.67 лева,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, главница за дялово
разпределение от 20.56 лева и законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба – 04.09.2024г., до плащането 26.02.2025г., в размер на 1.37 лева, изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, или общо 779.78 лева. Остава остатък в размер
на 72.22 лева, с който се явява погасена дължимата държавна такса от 50.00 лева, след което
остава още сумата от 22.22 лева, с които се погасят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от 10.03.2025г. и е заявено в
проведеното открито съдебно заседание. В последното открито съдебно заседание, ищецът е
заявил, че плащането изцяло покрива задължението.
Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на
търсените вземания, съдът следва да отхвърли исковата претенция за погасените чрез
плащане суми.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в общ размер на 150.00 лева, от които
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и
определено по НЗПП, и 50.00 лева държавна такса. Разноските се възлагат върху
ответниците съобразно търсената от тях част от вземането. Въпреки че ответника е погасили
дължимата държавна такса, то последната подлежи на присъждане, тъй като иначе би била
платена без основание, а ищецът е този, който следва да съобрази направеното вече плащане
и да го отнесе към тази част от разноските.
Ответника няма право на разноски, т.к. са изпаднали в забава по отношение плащане на
вземането, поради което са дали повод за завеждане на делото, в рамките на което са
погасили по-голямата част от сумите, предмет на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Р. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
София, ж.к. М., блок ...., вх. ..., ет. ..., ап. ... и адрес, посочен в отговора – гр. София, ул.
И. В. № ..., ет. .., ап. ...., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 640.35 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата
20.56 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.09.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл...., вх....,
ет...., абонатен №....;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 70.29 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 21.05.2024г., както и сумата 4.54 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-21.05.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 150.00 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ...., като
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5