Решение по адм. дело №181/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на по реда на чл. 122 от Закона за здравето / ЗЗ/ във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на В. Й. М. от [населено място], обл. Варна , [улица] , подадена чрез адв. Р. Д., срещу ЕР № 90051-002/09.01.2025г. на НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ .

В жалбата са развити доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Не е съобразен броят и видът на заболяванията на М. по събраните като писмени доказателства медицински документи .Липсват мотиви как водещото заболяване се отнася към определения процент трайно намалена работоспособност /ТНР/. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неспазване на чл. 35 АПК и чл. 62 НМЕ. Отправеното към съда искане е за отмяна на атакуваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне от НЕЛК. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява.

Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, редовно призован, не изпраща представител. По делото тази страна чрез юриск. В. Т. депозира писмено становище за неоснователност на жалбата и искане същата да се остави без уважение . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение / л. 135 /.

Заинтересованите страни Агенция за хора с увреждания, Агенция за социално подпомагане , НОИ, НЗОК, втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „      “ [населено място] ,редовно призовани , не изпращат представител , не депозират писмено становище .

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В процедура по преосвидетелстване на В. М. на 28.08.2024г. втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „      „ ЕАД – Варна е издал решение № 90837-62 , с което е определил 44 % намалена работоспособност на освидетелстваното лице считано от 09.11.2001г. за срок от 3 години . Водещата диагноза е „ нестабилна стенокардия, а като придружаващи заболявания са вписани хипертонично сърце без /застойна/сърдечна недостатъчност; последици от мозъчен инфаркт и други спондилози с радикулопатия .

На 04.09.2024г. В. М. е подала жалба до НЕЛК срещу цитираното експертно решение, като на 09.01.2025г. горестоящият адм. орган е издал обжалваното по съдебен ред решение, с което е увеличил процента на ТНР на 46 % , приемайки за водеща диагноза стенокардия. В мотивите на това решение като допълнително съпътстващо заболяване е включено „състояние след тромботичен инфаркт и след реинфаркт , левостранна рефлекторна хемипареза“ – заболяване по част VІІ, т.2.9 от НМЕ с функционален дефицит от 10 %.

Според заключението на допусната комплексна СМЕ , неоспорено от страните , водещото заболяване на М. е по част ІV , раздел І, т. 3.1 с 60 % функционален дефицит , а придружаващите заболявания са по част ІV, раздел V, т.2 – 40 %; по част ІV р. VІ, т.2.2 с 30 %; по част ІV, р. ІІ , т.1 – 30 %; по част І, р. ІV, т.4.2 – 30 %,; по част VІІІ, р. VІІІ, т.1 -10%; по част VІІ, т.2.9 – 10 % . Крайната оценка на ТНР според вещите лица е 90% / л. 160-164/.

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл / л. 23/ , а разгледана по същество жалбата е основателна с оглед следните съображения :

Обжалваното в настоящия съдебен процес експертно решение на НЕЛК с предмет определяне на трайно намалената работоспособност на В. М. изхожда от компетентен адм. орган, тъй като съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

Атакувания индивидуален адм. акт е обективиран в изискуемата писмена форма. Той съдържа не само установени факти ,но има и позоваване на относима правна уредба . С това си съдържание решението позволява не само неговият адресат да узнае мотивите за определения процент ТНР , но и провеждане на съдебна проверка за материална законосъобразност.

В жалбата до съда има оплакване за допуснати съществени нарушения на административнопрозводствените правила поради неспазване на неспазване на чл. 35 АПК и чл. 62 от НМЕ.

Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет / чл.101, ал.7 от ЗЗ/.

Според чл. 63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.

При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2./ чл. 63, ал.3 от Наредбата/.

Следователно спазването на нормативното предписание на чл. 35 от АПК в конкретния случая означава пълно и обективно изследване на всички събрани доказателства за всички заболявания на освидетелстваното лице с цел определяне на такива , които представляват отправни точки с касателство към работоспособността на М..

В производството по издаване на процесното експертно решение НЕЛК е игнорирала доказателствени източници- епикризи от болнични заведения и етапни епикризи на медицински специалисти. Крайното решение на този колективен орган за процент ТНР е взето без обективен, цялостен и задълбочен анализ на брой и вид увреждания на здравето на жалбоподателката , които са от значение за нейната трайно намалена работоспособност.

Първо, към медицинското досие на М. е приложена етапна епикриза на ортопед-травматолог от 17.05.2024г. с данни за първична двустранна гонартроза т.е. дегенеративно заболяване на двете колянни стави. В мотивите на обжалваното експертно решение няма обсъждане на тези медицински сведения съобразно регламентацията на част І, раздел ІV, „Увреди на долните крайници“ по приложение №1 на НМЕ.

Второ, към мед. досие е приложена епикриза на УМБАЛ „Света Марина“-Варна за болничен престой на М. от 14.03.2024г. до 20.03.2024г. с проведена лапароскопска холецистектомия / отстраняване на жлъчен мехур/ , а видно от събраната епикриза на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД от 17.11.2024г. спрямо жалбоподателката е проведена оперативна процедура при хернии с инкарцерация по повод оплаквания на пациента след извършената лапароскопска холецистектомия . В епикризата от 17.11.2024г. изрично е вписано, че при проведената оперативна процедура е била констатирана херния на предна коремна стена с диаметър от 4 см. В обжалваното експертно решение на НЕЛК няма обсъждане дали тези данни обуславят водещо или съпътстващо заболяване по част VІІІ, раздел VІІІ на приложение №1 на НМЕ.

Трето, в приложената към мед. досие на М. епикриза от УМБАЛ “   “ ЕАД [населено място] с данни за нейна хоспитализация от 30.01.2024г. до 02.02.2024г. като част от диагнозата е вписано следното : „хипертонична болест ІІІ стадий, висока степен, сърдечна и мозъчна форма , мозъчно- съдова болест след два исхемични мозъчни инсулта“ .

Хипертоничната болест още се нарича и артериална хипертония . В мотивите на обжалваното експертно решение няма обсъждане на тези медицински данни в насока съществуване на водещо или съпътстващо заболяване с функционален дефицит по част ІV , раздел VІ „Артериална хипертония“.

Пасивността на ответника по изясняване на всички факти и обстоятелства относно множеството увреждания на здравето на освидетелстваното лице е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК, защото рефлектира върху правилността на крайното решение за процент НТР на жалбоподателката . При определяне на окончателната експертна оценка НЕЛК не е изследвала всички събрани допустими писмени доказателства . Ако не беше допуснато това процесуално бездействие ,би могло да се стигне до различен извод на медицинската експертиза за степента ТНР на В. М.. .

Според правната доктрина процесуално нарушение има характер на съществено такова ,когато ако не беше допуснато , би могло да се достигне до различно крайно решение . Същественото нарушаване на административнопроизводствените правила е самостоятелно основание за отмяна на незаконосъобразни административни актове предвид чл. 146 , т.3 от АПК. Съществуването на такъв порок рефлектира върху действителността на издаденото ЕР от НЕЛК , а правното средство за отстраняване констатираната недействителност на акта е неговата отмяна по съдебен ред , като на основание чл. 173, ал.2 от АПК делото следва да се върне като преписка на административния орган за повторно произнасяне при спазване на административнопроизводствените правила.

При този изходна правния спор съдът дължи произнасяне по допустимото искане на жалбоподателя за присъждане на разноски. На л. 13 от делото има писмено доказателство за платена държ. такса то 10 лв., а на л. 142 и приложен договор от 23.01.2025г. за договорена безплатна правна помощ на М. на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от цитирания закон при оказана безплатна правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2024г. минималното адв възнаграждение е 1000 лв. Следователно съдът следва да осъди ответника да заплати адв. хонорар от 1000 лв. , поради което възражението за прекомерност на адм. орган е лишено от основателност. Тъй като възнагражденията на вещите лица за изготвяне на заключение по назначената СМЕ са изплатени от съда, понеже жалбоподателката е освободена от заплащане на разноски , с оглед изхода на делото ответникът следва да възстанови тази сума на съдебния орган.

Предвид гореизложеното, Административен съд -Варна

 

 

 

ОТМЕНЯ експертно решение № 90051-002/09.01.2025г. на НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ .

ВРЪЩА делото като преписка на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на В. Й. М. от [населено място], обл. Варна , [улица]съдебно-деловодни разноски от 10 / десет/ лева.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на Р. В. Д. - адвокат при Варненска адвокатска колегия с [ЛНЧ] сумата от 1000 /хиляда/ лева ,представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на Административен съд-Варна сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.

След влизане на решението в законна сила медицинското досие на В. М. да се върне на РКМЕ [населено място].

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от неговото съобщаване на страните.