М О
Т И В
И
към присъда № 15/17.06.2016г. по НОХД № 239/2016г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 39/15г.
от 10.05.2016г. против И.Д.М. *** за престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“б“
вр.ал.1 б.„в” вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия И.Д.М. така
както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които
подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява подсъдимия И.Д.М.
да бъде признат за виновен по него и осъден. Предлага на подсъдимия И.М. да бъде наложено наказание
при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание при значителен превес на
смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства т.е. в размер над минималния
предвиден в закона, а именно около четири години лишаване от свобода, което да
бъде редуцирано с една трета и изпълнението на което с оглед на наличните
преимуществено смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
съответното липсата на законови пречки за приложението на чл.66 от НК да не бъде
търпяно ефективно, а да бъде отложено за максималния предвиден в закона изпитателен
срок. Предлага се на подсъдимия И.М. да се наложи и съответното наказание по
чл.343г от НК - лишаване от право да се управлява МПС за срок не по-малък от
срока на определеното наказание лишаване от свобода.
В настоящото наказателно
производство в качеството на частни обвинители бяха конституирани пострадалите М.Г.А.
/живяла на съпружески начала с починалия Ю.С. Х./; О.Ю.Х., Д.Ю.Х. и Е.Ю.Х.,
чрез законния си представител и тяхна майка М.Г.А. /деца на починалия Ю.С. Х./;
Ю.Ю.А., със съгласието на неговата майка
и законен представител Н.Г. /дете на починалия Ю.С. Х./ и К.Й.. Същите не
предявиха граждански искове против подсъдимия и не бяха конституирани като
граждански ищци в наказателното производство. В качеството си на частни
обвинители, чрез упълномощените си повереници, те заявяват, че поддържат наред
с представителя на прокуратурата обвинението против подсъдимия И.Д.М., настояват
същия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му
бъде наложено наказание лишаване от свобода малко над минималния размер, като изрично
заявяват, че не желаят това наказание да бъде търпяно ефективно.
Останалите пострадали – Ф.А.А. и С.Ю.А.
/родители на починалия Ю.С. Х./ и Д.Ю.А. /син на починалия Ю.С. Х./ не бяха
намерени на постоянните и настоящите си адреси, поради което не бяха редовно
призовани и съответно не бяха конституирани като граждански ищци и частни
обвинители в това наказателно производство.
Подсъдимият И.Д.М., лично и чрез
упълномощения си защитник, в с.з. не оспорва обвинението, още повече, че прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява и съжаление за стореното от него.
Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на
необходимостта на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер около минималния предвиден в закона, който да бъде намален с една трета
по реда на чл.58а ал.1 от НК. Настоява се и се обосновава подробно това искане
така наложеното наказание лишаване от свобода да не бъде търпяно ефективно, а по
отношение на предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС не се
възразява на предложения от прокурора размер.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Д.М. е роден на ***г***.
С постоянен и настоящ адрес ***, където живее. Български гражданин е. Има
завършено висше образование. Не е женен. Работи като търговски мениджър и
консултант в „Биоком Трендафилов“ ЕООД гр.Сливен. Не е осъждан.
Подсъдимият И.Д.М. е правоспособен
водач на МПС категория „В" от 14.06.2007г., а от 04.01.2008г. придобил
правоспособност и за категория „С". Като водач на МПС, за времето от
2008г. до 2012г. е наказван общо 9 пъти по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение по ЗДвП, като в два от случаите е наказван
за управление на МПС с превишена скорост.
Пострадалият Ю.С. Х. живеел на
съпружески начала със свид. М.А. ***, като от съвместното им съжителство имали
три деца. Свид. М.А. била собственик и управител на ТД „ФИШ КОМЕРС
ПОМОРИЕ" ЕООД гр.Поморие, което дружество притежавало товарен автомобил
„Ивеко Дейли 35С12" с рег.№ А 7947 MB. Автомобилът бил оборудван като
хладилен микробус и с него се превозвали хранителни продукти, в т.ч. и риба и
рибни продукти.
На 29.08.2015г. свид. М.А. помолила
пострадалия Ю. Х. да закара с автомобила риба за клиент от гр.София. Около
полунощ на 29/30.08.2015г. постр. Ю. Х., който бил правоспособен водач
категория „С", потеглил с автомобила за гр.София, като с него решил да
отиде и постр. К.Й. - гражданин на Република Турция, притежаващ разрешение за
временно пребиваване в Република България, живущ ***.
Около 01.40 часа на 30.08.2015г.
управляваният от постр. Ю. Х. товарен автомобил „Ивеко Дейли" се движел в
района на км.250.800 на автомагистрала „Тракия", в близост до с.Полско
Пъдарево, общ.Нова Загора, по прав и равен участък от автомагистралата и при
суха пътна настилка. Постр. Ю. Х. управлявал автомобила в дясната лента за
движение със скорост от около 112 км/час и опасна зона за спиране при тази
скорост от около 167 метра. В нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП,
постр. Ю. Х. не осъществил непрекъснат контрол над управлявания от него
автомобил, в резултат на което автомобилът се отклонил наляво по посока към
разделителната мантинела. За да овладее движението на автомобила, постр. Ю. Х.
предприел чрез завиване на волана, промяна на направлението на автомобила
надясно, а непосредствено след това наляво и отново надясно. В резултат на така
предприетата маневра последвала загуба на управление на автомобила и достигане
на същия до дясната мантинела по посока на движението, където след настъпил
удар в мантинелата последвала пълна загуба на управление на автомобила. След
удара на автомобила в мантинелата, същият продължил движението си към платното,
като се обърнал върху дясната си странична повърхност и се установил напречно
върху пътното платно с гумите срещу посоката на движещите се от изток на запад
автомобили и с предна част към разделителната мантинела, заемайки цялата дясна
лента за движение и малка част от лявата лента за движение. В резултат на
преобръщането на автомобила се отворила задната му врата и върху пътното платно
се разпръснала част от транспортираната риба.
След установяването на автомобила в
покой, постр. Ю. Х. и возещия се до него в кабината постр. К.Й. излезли
самостоятелно от него, без травматични увреждания и започнали да обикалят около
автомобила, търсейки изпаднали от него вещи и предмети.
В същото време в този участък на
автомагистралата, по посока от изток на запад и по посока към преобърналият се
автомобил управляван от постр. Ю. Х. се движил лек автомобил „Мерцедес С 220
ЦДИ" с peг. № СН 2559 АМ, собственост и управляван от подс. И.М.. Подсъдимият
управлявал автомобила с включени къси светлини на фаровете, в дясната лента за
движение, със скорост от около 144 км./ч., с опасна зона за спиране при тази
скорост от около 194 м., като осветената зона пред автомобила при движение на
къси светлини е била около 80 - 85 м.
В нарушение на разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, подс. И.М. не съобразил скоростта на движение на автомобила
с конкретните условия на видимост на къси светлини, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие на пътното платно в зоната си на
видимост, а продължил движението си напред към преобърналия се автомобил на
постр. Ю. Х., със скорост от около 144 км./ч. и опасна зона за спиране при тази
скорост от около 194 м., която скорост от техническа гледна точка не му
позволявала да спре в зоната си на видимост. Продължавайки движението си напред
по посока към установения на пътното платно автомобил на постр. Ю. Х., подс. И.М.
се приближил към него и автомобилът му осветил долните му подови елементи от
разстояние около 80 - 85 м., но с оглед несъобразената с конкретните условия на
видимост при къси светлини скорост, не успял да реагира чрез задействане на
спирачната система на автомобила и приближил същия, при което настъпил удар
между челната част на автомобила му и предната долна част на автомобила на
постр. Ю. Х..
Непосредствено преди този удар
постр. Ю. Х. и постр. К.Й. се намирали прави на пътното платно, зад тавана на
преобърнатия автомобил, търсейки изпаднали от него вещи и предмети. В резултат
на удара на лек автомобил „Мерцедес" в установения на пътното платно
товарен автомобил „Ивеко Дейли", двата автомобила продължили движението си
напред, завъртайки се по посока на часовниковата стрелка на 180 градуса, при
което завъртане последвал удар между покривната част на товарния автомобил
„Ивеко Дейли" и телата на намиращите се зад автомобила постр. Ю. Х. и
постр. К.Й..
Като последица от този удар и последвалото
завъртане на автомобилите, тялото на постр. Ю. Х. било изтласкано назад,
паднало и се ударило със значителна сила на пътното платно, а след това и в
крайпътната метална еластична мантинела, при което същият получил тежка,
несъвместима с живота съчетана травма на главата, корема и крайниците и малко
след това починал, а постр. К.Й., също в резултат на блъскането му, падането му
и удрянето му по повърхността на пътното платно, получил изкълчване на десните
раменна и лакетна стави, разкъсно-контузна рана в областта на челото и обширни
охлузвания на гърба.
В резултат на пътнотранспортното
произшествие подс. И.М. получил контузия на гръдния кош и корема и натъртвания
в областта на главата, горните и долните крайници, със силни болки в областта
на гърдите, корема и двете коленни стави, които са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК.
Като последица от възникналото
пътнотранспортно произшествие, са били причинени множество и различни
деформации по управлявания от постр. Ю. Х. товарен автомобил „Ивеко Дейли"
с peг.№ А 7947 MB, собственост на „ФИШ КОМЕРС ПОМОРИЕ" ЕООД гр.Поморие,
собственост и представлявано от М.Г.А., в резултат на което са били причинени
на търговското дружество имуществени вреди в размер на 5496,00 лв. Такива
деформации са били причинени и на управлявания от подс. И.М. лек автомобил
„Мерцедес С220 ЦДИ" с peг. № СН 2559 АМ, като стойността на щетата на
автомобила е в размер на 3252,00 лв.
Според заключението на назначените
в хода на разследването съдебно¬медицински експертизи, причина за настъпването
на смъртта на постр. Ю. Х. е тежката съчетана черепно-мозъчна и коремна травма,
довела до множество счупвания на черепните кости и множество контузии на
мозъка, с кръвоизливи на твърдата и меките мозъчни обвивки на двете големи
мозъчни хемисфери и до разкъсване на слезката и черния дроб, в резултат на
което същият изпаднал в състояние на остър хеморагичен и травматичен шок.
Формирано е заключение, че тези телесни увреждания са му били причинени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като последица от
блъскането му, докато е бил прав зад тавана на катастрофиралия товарен автомобил
„Ивеко Дейли", вследствие блъскането на последния от движещия се с висока
скорост лек автомобил „Мерцедес", падането му със значителна сила и удряне
на главата му по повърхността на пътното платно, с удряне на тялото в областта
на дясната предмишница и по металната мантинела и с последващи удряния на
тялото му по пътното платно при плъзгането и търкалянето му, вследствие
оттласкването му от товарния автомобил.
Според заключението на експертизите
постр. К.Й. е получил изкълчване на десните раменна и лакетна стави, което е
довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник - средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, разкъсно-контузна рана и
кръвонасядания в областта на челото и обширни охлузвания на гърба, които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал. 1 от НК. По отношение на телесните увреждания на постр. К.Й.,
с изключение на разкъсно-контузната рана и кръвонасядането в областта на челото,
е формирано заключение, че същите са били получени вследствие действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и на широки неравни повърхности, вследствие
блъскането му от катастрофиралия товарен автомобил „Ивеко Дейли", при
изтласкването му и завъртането му върху пътното платно, в резултат на
блъскането му с висока скорост от лекия автомобил „Мерцедес" управляван от
подс. И.М., удрянето на тялото му на пътното платно и плъзгането му по гръб на
значително разстояние. По отношение на разкъсно-контузната рана и
кръвонасяданията в областта на челото е формирано заключение, че е възможно
същите да са били получени в първия етап на пътнотранспортното произшествие,
при преобръщането върху пътното платно на товарния автомобил, в който е пътувал
постр. К.Й..
Според заключението на назначената
в хода на разследването автотехническа експертиза, причината за възникналото
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са били причинени смъртта на
постр. Ю. Х. и средната телесна повреда на постр. К.Й. е движението на
управлявания от подс. И.М. лек автомобил „Мерцедес" с техническа
несъобразена скорост на движение спрямо осветеността пред автомобила при
движение на къси светлини. Формирано е заключение, че подс. И.М. е управлявал
автомобила на къси светлини на фаровете, при което далечината на осветената
зона пред автомобила е била около 80 - 85 метра, със скорост от около 144 км/ч.
и опасна зона за спиране с тази скорост от около 194 м., при която скорост на
движение същият не е имал техническата възможност да спре до мястото на удара
от момента на възприемане на обърнатия на пътното платно товарен автомобил
„Ивеко Дейли". Според заключението на експертизата, технически
съобразената скорост на движение на управлявания от подс. И.М. лек автомобил
„Мерцедес" при видимост от около 85 метра на къси светлини е около 84
км/ч., като същият е имал техническата възможност да се съобрази с далечината
си на видимост, да съобрази скоростта си на движение с тази видимост и да предотврати
удара с товарен автомобил „Ивеко Дейли".
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия И.М. /прочетени/; показанията на
свидетелите К.Й., М.А., Васил Попов, С.П. и Павел Делчев /прочетени/;
заключенията на вещите лица по химическите, съдебномедицинските и авто-техническата
експертизи /прочетени/; писмените доказателствени материали – протокол за оглед
на пътнотранспортно произшествие и фотоалбум, протокол за оглед на веществено
доказателство и фотоалбум, справки от КАТ, справки за МПС, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за материално положение и имотно състояние,
както и представените в с.з.
Съдът обсъди обясненията на
подсъдимия изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. В досъдебното производство подсъдимият се е възползвал от
правото си и не е депозирал обяснения относно случилото се. В съдебната фаза подсъдимият
прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него. От тези показания от съществено значение са депозираните
от свидетелите К.Й., С.П. и П.Д., които са очевидци на произшествието и са
възприели важни обстоятелства от механизма на същото вкл. и движението на
автомобила, управляван от подсъдимия т.е. събитията, касаещи възникването и
протичането на ПТП. Важни са и показанията на свидетелите М.А. и В. П., първата относно
предприетото пътуване от страна на пострадалия Ю. Х., а втория - относно възприетото
от него при пристигането на мястото на произшествието.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по авто-техническата, химичните и съдебномедицинските
експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат
никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са оспорени от
страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят за
изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване -
механизма на причинените увреждания и причината за смъртта респ. характера на
телесните увреждания, както и за причините за възникването на ПТП и механизма
на неговото протичане вкл. техническите причини за това респ. приноса на всеки
от участниците в ПТП за неговото възникване и протичане. Заключенията са
депозирани от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални
знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно
значение е заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза както за
изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по
делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията на
подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Освен това, тези доказателствени материали
не се оспорват от страните.
Страните в хода на съкратеното
съдебно следствие изрично заявиха, че не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият И.Д.М. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б."б" вр.ал.1 б."в" вр.чл.342
ал.1 от НК, тъй като на 30.08.2015г., на км. 250.800 от автомагистрала
„Тракия", в района на с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора, при управление
на МПС - лек автомобил „Мерцедес С220 ЦДИ" с рег.№ СН 2559 АМ, нарушил
правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство,с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението,с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и
по непредпазливост причинил смъртта на Ю.С. Х., ЕГН ********** и средна телесна
повреда на К.Й., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затрудняване движението
на десния горен крайник.
От обективна страна е несъмнено, че
подсъдимият И.М. е управлявал лекия си автомобил на посочените по-горе дата и
място с посочената по-горе скорост на движение, както и че е извършил описаните
маневри.
При това си движение подсъдимият е
допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП като се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост.
Нарушението на подс. И.М. на
правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП се изразява в това, че същият не е
съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с
конкретните условия на видимост при движение на къси светлини, като при
видимост от около 80 - 85 метра е управлявал автомобила със скорост от около 144
км/час, с опасна зона за спиране от около 194 метра, която скорост не му
позволявала да спре в зоната си на видимост при възникване на препятствие на
пътя. С оглед на конкретните условия на видимост, съобразената скорост, с която
същият е следвало да управлява автомобила е била от около 84 км./ч. и по-ниска
от нея, при която скорост е имал възможността да намали скоростта и да избегне
възникването на пътнотранспортното произшествие.
По делото е установено по несъмнен
и категоричен начин, че пътнотранспортното произшествие и причинените в
резултат на него смърт на постр. Ю. Х. и средна телесна повреда на постр. К.Й.
са пряка последица от допуснатото от страна на подс. И.М. нарушение на
правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания на пострадалите, механизма на
получаването и причината за смъртта на първия пострадал и естеството на
телесната повреда на втория пострадал, по делото не се спори въобще и е
несъмнено, че описаните от вещото лице по съдебномедицинските експертизи телесни
увреждания в резултат на ПТП, вследствие на което Ю. Х. е починал, а К.Й. е
получил средна телесна повреда, както и че е налице пряка и непосредствена
връзка между нарушаването на правилата за движение, възникването на ПТП респ.
последиците от него /нараняванията на пострадалите/ и настъпването на смъртта респ.
телесната повреда.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено по непредпазливост. Същият не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС
и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да
предвиди настъпването на общественоопасните последици – да съобрази скоростта
си на движение с видимостта пред себе си, както и да не предприема извършените
маневри в нарушение на предписанията на закона.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на основни правила за движение, регламентиращи задължението да не се
движи с несъобразена с пътните условия скорост, както и да не извършва маневри
в нарушение на предписанията на закона относно тяхното извършване.
Съставомерността на деянието на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност, както и че извършеното
от него не е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за този
вид престъпления/, независимо от обстоятелството, че И.М. неколкократно е бил санкциониран
по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде
намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се отчетоха възрастта му, неговите фактически
признания и проявените самокритичност, искрено разкаяние и съжаление, необремененото
му съдебно минало, положителните му характеристични данни и обстоятелството, че
принос за настъпването на ПТП има и самия пострадал Ю. Х., който също е нарушил
правилата за движение по пътищата.
Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства бяха отчетени предишните му наказания за нарушения по
ЗДвП, както и това, че допуснатото нарушение на правилата за движение довело до
ПТП в конкретния случай е съществено.
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при значителен
превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно в размер близък до минималния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.4
вр.ал.3 б.“б“ от НК. В този смисъл съдът прецени, че на подс. И.М. следва да се
определи наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.
Въпреки наличието на няколко
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящият съд прие, че
същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв изключителен характер, че
да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест на предвиденото
най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Определянето
на наказание в по-нисък размер вкл. под предвидения в закона минимум в
конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние /свързано с допускане на сериозно нарушение на правилата
за движение, от лице, което вече е наказвано по административен ред за
нарушения по ЗДвП/, така и на степента на обществената опасност на този вид
деяния по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на една
по-строга наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от три
години и шест месеца следва да се редуцира с една трета и на подсъдимия следва
да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири
месеца.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждан и определеното му наказание /след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК/ позволява това. Същевременно, с оглед на посоченото по-горе относно
невисоката степен на обществената му опасност, се стигна до извода, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание т.е. наказанието от две години и четири месеца
лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за максималния
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подс. И.М. Василев следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за срок равен
на срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1
от НК, а именно за срок от три години и шест месеца. Продължителността на това
наказание също бе преценена с оглед на направените от съда констатации за
степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимия и необходимостта
същият да бъде лишен от възможността отново да извърши такова престъпление за определен
период от време, като този период от време не може да бъде по-малък от размера
на наказанието лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК,
не е предвидено размера на това наказание да се намалява с една трета.
По преценката на съда, така наложените
на подс. И.М. наказания в максимална степен отчитат обществената опасност на
подсъдимия и на извършеното от него, както и наличните останали /коментирани
подробно по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността му и следователно максимално биха способствали за да се постигнат
целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
С оглед на претендираните респ.
направени от частните обвинители разноски за адвокатски хонорари и наличните
доказателства за това, съдът прецени, че следва да осъди подсъдимия И.Д.М. да заплати
съответно на:
- М.Г.А. – сумата от 500 лв.;
- К.Й. – сумата от 350 лв. и
- Ю.Ю.А., със съгласието на майка
си и негов законен представител Н.Г. – сумата от 2000 лв.
По правилата на процеса съдът следва
да осъди подсъдимия И.Д.М. да заплати по сметката на СлОС в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 967,34 лв., представляваща направените по делото
разноски за възнаграждения на вещи лица.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 30.06.2016г.