№ 392
гр. Благоевград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200279 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АС. ТР. Д., с ЕГН ********** от с. **и,
община **, област Софийска, чрез адв. М.В. Б. от АК - Благоевград против
Наказателно постановление (НП) № 42-0000041 от 10.01.2022 година на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.1 от ЗДвП;
чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което за административно
нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАвП, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
С жалбата се иска да се отмени НП, като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателя не е извършил визираното в НП
нарушение, респ. не е осъществявал вмененото му нарушение. Развиват се
съображения, че фактическата обстановка посочена в АУАН не отговаря на
действителната такава, тъй като изискването МПС, с което се извършва
превоза да притежава копие от лиценза за превози в ЕС е изискване към
превозвача, а не към водача на товарния автомобил. Сочат се довод, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят е
1
маловажен.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен защитник – адв. М.Б., която подържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като
моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира присъждане и на
направените съдебни разноски по делото за адвокатска защита.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
не изпраща представител, не взема становище по същество. С нарочно
придружително писмо оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
обжалваното НП. Прави възражение за прекомерност на претендираният от
защитата адвокатски хонорар.
Районна прокуратура Благоевград, редовно и своевременно призована,
не изпраща представител, не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално
допустима, разгледана по същество е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.12.2021г. по сигнал за допуснати нарушения полицейски органи
спрели за проверка на път I-I на разклона за с.Брежани с посока на движение
към гр.Благоевград товарен автомобил влекач марка Скания с рег. № ** от
категория N3 и полуремарке към него марка Шмитц с рег. № **, двете
собственост на фирма – превозвач „**“ ЕООД, управлявани от жалбоподателя
АС. ТР. Д.. На място били извикани за извършване на специализирана
проверка органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
като се отзовали свидетелите КР. Г. В. и АНТ. ЮР. СТ., инспектори при РД
„АА“ – София. Двамата извършили проверка на място на водача и
автомобила, като установили, че жалбоподателя АС. ТР. Д., водач на МПС
при „**“ ЕООД, на 08.12.2021г. около 13.30 часа по път I-I на разклона за
с.Брежани с посока на движение към гр.Благоевград, управлява влекач марка
Скания с рег. № ** от категория N3 и прикачено полуремарке към него марка
Шмитц с рег. № **, и двете собственост на фирма – превозвач „**“ ЕООД,
2
притежаваща лиценз на Общността за извършване на товарни превози№
20694, като извършва международен превоз на товари, видно от ЧМР (CMR)
№ 4580209 от 06.12.2021г. по маршрут от Италия до Република България,
като след извършената проверка се установява следното: 1. Водача извършва
международен превоз на товари с МПС с рег. № **, без да притежава лиценз
за извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността. За
така направените констатации, на място на проверката актосъставителя КР. Г.
В., в присъствието на свидетеля АНТ. ЮР. СТ. и жалбоподателя АС. ТР. Д.,
съставил на последния АУАН № 297278 от 08.12.2021г. (лист 9 от делото),
като квалифицирал процесното административно нарушение по чл.6 ал.1 от
Закона за автомобилните превози. Във връзка с констатираното нарушение, с
така съставения акт били иззети: ЧМР № 4580209 от 06.12.2021г. (лист 16 от
делото); СУМПС № ********* (лист 14 от делото); КТ към СУМПС №
7513971 (лист 10 от делото); СР на МПС, част II № ********* (лист 21-22 от
делото) и регистрационна табела. **, за което бил съставен Протокол за
сваляне и отнемане на предна регистрационна табела с регистрационен
номер, и отнемане на свидетелства за регистрация на МПС от 08.12.2021г.
(лист 12-13 от делото) и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-3515 от 08.12.2021г. (лист 17-18 от делото).
За извършената проверка на място се съставил Протокол от крайпътна
проверка № 60060 от 08.12.2021г. (лист 11 от делото), екземпляр от който се
връчил и на жалбоподателя. Акта след съставянето му се връчил на
жалбоподателя АС. ТР. Д. срещу разписка, който го подписал и не отразил
възражения или обяснения. Жалбоподателя не направил и писмени
възражения в законоустановения за това срок. Въз основа на издадения акт за
установяване на административно нарушение, на 10.01.2022г., Директора на
РД „Автомобилна администрация“ – София, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.1 от ЗДвП; чл.189 ал.12 от
ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващия орган, по който факт не се спори, издал
атакуваното Наказателно постановление № 42-0000041 от 10.01.2022 година
(лист 8 от делото), с което за административно нарушение по чл.6 ал.1 от
ЗАвП и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП наложил на АС. ТР. Д., с ЕГН
********** от с. **и, община **, област Софийска, административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Наказателното
3
постановление е връчено на жалбоподателя на 01.02.2022 година и в
законоустановения срок, на 15.12.2021г. срещу него е депозирана по куриер
(лист 24 от делото) разглежданата в настоящето производство жалба с вх.52-
00-56-206/1/ от 16.02.2022г.(лист 3-6 от делото).
Представена е Справка от информационната система на Изпълнителна
агенция автомобилна администрация (лист 19 от делото), от която е видно
какви копия на лиценза на европейската общност са били издавани, като
МПС с рег. № ** е добавено в лиценза на 10.12.2021г., след подадено
заявление на 09.12.20221г.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в РД „АА“ – София, подписана от КР. Г. В. (лист 25-28 от
делото)и удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.
Представени са, като писмени доказателства Заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г. на Министъра на транспорта МТИТС (лист 29-30 от делото) и и
Заповед № 589 от 31.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (лист 32 от делото), които
удостоверяват материалната компетентност на издателя на атакуваното
Наказателно постановление.
Изложените фактически констатации се потвърждават и от показанията
на разпитаните по делото свидетелите по акта КР. Г. В. и АНТ. ЮР. СТ.. От
показанията на свидетелите се установява, че били извикани на място, където
полицейските органи били спрели за проверка жалбоподателя на въпросната
дата и установили, че извършвал превоз на товари без да може да представи
копие от лиценза за автомобила, който управлява и извършва превоза. След
направена справка по телефона в информационната система на агенцията
установили, че за това товарен автомобил не е било издавано копие от
лиценза на дружеството-превозвач. За така констатираното нарушение на
място съставили акт за установяване на административно нару6шение, който
връчили срещу подпис на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
разпитаните по делото свидетели, приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
4
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от
връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършените от него административни нарушения по чл.6 ал.1 от ЗАвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха.
От ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се
установи, че жалбоподателя към описаната в акта дата и час е пътувал с
товарен автомобил, като е извършвал превоз на товари от Италия към
Република България, без да може да представи копие от лиценза на
общността, издаден на дружеството-собственик на превозното средство „**“
ЕООД. Установява се от доказателствата по делото, а и за това не се спори от
страните, че за управляваното от АС. ТР. Д. влекач с рег. № ** към момента
на проверката не е бил издавано копие от лиценза, като такова е издадено
непосредствено след проверката, по заявление от 09.12.2021г., едва на
10.12.2021г.
Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“
или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистъра съдържа: № на лиценза,
наименование на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача,
5
имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадени наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейност.
Безспорно е, че такива документи, в частност лиценз за извършване на
международен превоз на товари – Лиценз на Общността не са представени от
жалбоподателя на контролните органи. В тази насока са и събраните гласни
доказателства, като по тези факти не се спори от страните. В случая се касае
за международен превоз на товари. Разпоредбата на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП,
обуславя ангажиране административната отговорност на водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари
при неизпълнение на задължението си да има редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от закона или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Законодателят е предвидил при неизпълнение на това си задължение
виновните лица да бъдат санкционирани за допуснато административно
нарушение с наказание “глоба”. В конкретния случай обаче, съдът намира, че
не се касае за осъществяване на международен превоз на пътници, съгласно
изискванията на закона. По смисъла на параграф 1 т.3 от ЗАвП „Превоз на
товари“ е превоз на товари с МПС, осъществяван от лице за чужда сметка
или срещу възнаграждение с МПС, конструирани и оборудвани за превоз на
товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. В случая не
е спорно, че лицето осъществяващо превоза на товари е юридическото лице
„**“ ЕООД, което е и собственик на превозното средство. Не се установи по
делото жалбоподателят АС. ТР. Д. да е търговец по смисъла на Търговският
закона, каквото качество ЗАвП изисква при ангажиране на
административната му отговорност за вмененото му административно
нарушение. Наред с това не се доказа по несъмнен и категоричен начин,
установен ли е товар в товарния автомобил или въобще дали към момента на
проверката същият е бил натоварен или е празен пътувал във въпросното
направление, както и МПС да е специално оборудвано или конструирано за
такъв превоз. Допълнителни аргументи в насока, че жалбоподателя не е
осъществявал международен превоз на пътници съдът намира и
представеното ЧМР, което е изцяло на чужд език, а не на съдебният език –
български, като съдът е възпрепятстван в преценката си да приеме, доколко е
категорично установено това обстоятелство. В тежест на
6
административнонаказващият орган е да представи и докаже пред съда
всичките си доказателства, въз основа на които гради обвинителната си теза,
каквото в случая не е налице. Ето защо съдът намира, че в случая не се касае
за осъществено от обективна страна от жалбоподателя на вмененото му
административно нарушение, като същият неправилно е санкциониран с
налагане на административни наказания за вмененото му нарушение, което
като правна последица обуславя и отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д от ЗАНН (изм. ДВ бр.94
от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи незаконосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на
защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради
което същото следва да бъде уважено. Така претендираните разноски от
страна на жалбоподателя АС. ТР. Д. в размер на 800 лева, съдът намира за
завишени. Съдебните заседания по делото, макар и общо четири не отличават
с особена тежест и правна сложност разглеждания казус, поради което съдът
приема претенцията за допустима, основателна и доказана по размер до
сумата от 450 лева. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, същите са заплатени напълно и в брой на адвокат М.В. Б. от АК –
Благоевград и са в размера съответен на посочения в чл.18 ал.2 във връзка с
чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към Закона за адвокатурата, заявени са и се
претендират от защитника в съдебно заседание, поради което и съдът прие
претенцията за основателна до посочения размера.
Водим от горното и на основание чл.58д във връзка с чл.63 ал.2 т.1 от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗН Наказателно постановление №
42-0000041 от 10.01.2022 година на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92 ал.1 от ЗДвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от
ЗАНН, с което на АС. ТР. Д., с ЕГН ********** от с. **и, община **, област
Софийска, за административно нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАвП, на основание
7
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева
ОСЪЖДА административно-наказващият орган Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - София да заплати на АС. ТР. Д., с ЕГН
********** от с. **и, община **, област Софийска сумата 450 (четиристотин
и петдесет) лева, представляващи направените в хода на съдебното
производство разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград
в 14-дневен срок, считано от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8