Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 18.10.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 262 по описа
на съда за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 405а, ал.7 от КТ.
Образувано е по жалба на „Т.“
ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес
на управление : град Добрич, ул. ХХХХХХХХ, представлявано от управителя Д.В.Д.,
срещу постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ от 27.04.2022 г. на Дирекция “Инспекция
по труда” – Силистра, с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между жалбоподателя, от една страна като работодател, и С.Г. И.,
ЕГН **********, от друга страна като работник – товаро-разтоварни
дейности, считано от 14.03.2022 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния
закон. Твърди се, че е налице несъответствие между мястото на работа, посочено
в постановлението, и мястото, на което е извършена проверката от контролните
органи. Оспорва се истинността на фактическите констатации, направени в акта. Твърди
се, че изложените в постановлението обстоятелства не отговарят на
действителната фактическа обстановка, тъй като между дружеството – жалбоподател
и пострадалото лице С.И. не е съществувало трудово правоотношение. Сочи се, че
в случая не става дума за уговорено предоставяне на работна сила в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за
определен от работодателя период от време, на определено работно място, с
оръдия на труда – собственост на дружеството, и месечно възнаграждение с
постоянен размер. Счита се, че липсват характеристиките на трудовия договор
като работно време, задължение за спазване на определена трудова дисциплина,
както и йерархична зависимост на работника при трудов договор. Твърди се, че
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК
за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че между
страните е налице сключен договор за изработка, с който са възложени конкретни
дейности и е уговорено конкретно възнаграждение с оглед на извършването им. С.И.
е бил викан по конкретни поводи в стопанисвания от дружеството обект – склад и
е идвал епизодично, в дни, в които е трябвало да бъде свършена конкретна
дейност. Твърди се, че в случая се касае за граждански правоотношения, оформени
като граждански договор за услуга, тъй като между страните е договорено
постигането на определен трудов резултат, поради което неправилно
административният орган е приложил разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 от КТ,
обявявайки съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и
пострадалото лице. По тези съображения се иска отмяна на процесното
постановление и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра,
чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена
като неоснователна. Изразява становище, че при издаването
на оспореното постановление са
спазени всички изисквания на процесуалния и материалния закон. Твърди, че не са налице пороци,
водещи до незаконосъобразност
на акта. Счита, че правилно
и законосъобразно въз
основа на събраните по административната
преписка доказателства е прието, че пострадалото лице се е
намирало в трудовоправни
отношения с дружеството – жалбоподател.
Заинтересованата страна – Г.С.Г., не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, намира следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, адресат на оспорения административен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
От представените по делото
доказателства се установява, че на 15.03.2022 г. е извършена проверка от служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в стопанисван
от жалбоподател склад за съхранение на строителни материали, находящ се в гр. Силистра, Промишлена зона „Запад“, ул.
„Република“, между № 19 и Кислородната станция, „Западна промишлена зона“. Проверката
е извършена по повод настъпила на същата дата злополука със С.Г. И., с ЕГН **********.
Проверяващите органи са констатирали, че материалите в склада са използвани за
обект : „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в
с. Айдемир“, с изпълнител „Т.“ ООД. Строителният обект е изпълняван при
условията на обществена поръчка. При извършването на товаро-разтоварна
дейност пострадалото лице заедно с шофьора на камиона - В.И.В., ЕГН **********,
работник на „Т.“ ООД, товарили цилиндрични бетонови пръстени посредством кран,
монтиран на товарен автомобил „Мерцедес“. Обичайно на крана закачвали по един
бетонен пръстен, но в деня на злополуката двамата работници са товарили
едновременно по 2 броя пръстени, поставени един върху друг, като захващането
било само за долния бетонен пръстен. При натоварването им поставеният отгоре
пръстен се изплъзнал и паднал, при което затиснал С.И. върху пода на
каросерията на тежкотоварния автомобил. Лицето било откарано в Бърза помощ в
МБАЛ Силистра, където починало на 22.03.2022 г.
При проверката на място е заварен
шофьорът на камиона - В.В., от когото са взети писмени
обяснения относно станалата злополука. В обясненията си В. е посочил, че работил
със С.от близо месец – месец февруари 2022 г. В деня на злополуката им било
възложено да товарят бетонни пръстени за шахти. Пострадалият му помагал при
закачането и откачането на елементите. При товарене В. поставял бетонния
елемент в каросерията на камиона, а след това С.се качвал и откачал колана от
елемента. Пострадалият помагал и друг път при същата дейност.
След описанието на тези факти и
обстоятелства В. декларирал, че отказва да даде повече обяснения. Той отказал
да подпише и дадените от него до този момент обяснения, което е удостоверено с
подписа на един свидетел – старши инспектор Теодор Гърдев – началник участък
при РУ – Силистра.
В деня на проверката В.В. е разпитан като свидетел от разследващ полицай при ОД на
МВР – Силистра. Протоколът от разпита му е приобщен като писмено доказателство към
административната преписка по случая. В показанията си В. е посочил, че работи
като водач на автомобил от почти три години в „Т.“ ООД. Извършвал товаро-разтоварна работа – карал тръби, товарел бетонни
пръстени, извозвал пръст. От около седмица – две викали С.за товаро-разтоварни действия. На 15.03.2022 г., в 10, 00 часа
сутринта, С.отишъл на обекта в с. Айдемир. В. дошъл да го вземе оттам, след
което отишли заедно в складовата база в промишлената зона към гр. Силистра да
товарят бетонни пръстени. Двамата решили да качват по два бетонни пръстена с
цел по-бързо товарене, при което възникнал инцидентът.
На 30.03.2022 г. В.В. е депозирал нови обяснения пред Дирекция „ИТ“ –
Силистра, в които е посочил, че в началото на с.Айдемир в посока откъм гр.
Силистра „Т.“ ООД ползвало складова база, в която съхранявало техника и
камиони, както и строителни материали, части и изделия за работата на
дружеството. В деня на злополуката ръководителят на обекта му разпоредил да
отиде до склада и да натовари общо 12 броя бетонни пръстени. Отишъл с камиона
до складовата база заедно със С.(след злополуката разбрал, че се казва
Станислав). За него знаел, че е нает при нужда да помага при товаро-разтоварните дейности. Знаел, че този човек го
ползвали като помощник само когато имало дейност по товарене и разтоварване на
обекта или в склада.
На 27.04.2022 г. управителят на „Т.“
ООД - Д.В.Д., е представил писмени обяснения в Дирекция „ИТ“ – Силистра, в
които е посочил, че на С.Г. били възлагани товаро-разтоварни
дейности по договор за изработка при необходимост. Между страните нямало
сключен трудов договор, тъй като лицето не било необходимо постоянно.
Разтоварването и товаренето на елементи били инцидентни дейности в процеса на
работата. С.бил наеман да извършва услуга за определен период от време. Нямало
необходимост от работник, който да е назначен да извършва такава работа през
останалия период. Работата, която му била възложена, била с нецикличен
характер, с неопределено времетраене и зависела от това кога и по кое време на
работния ден ще пристигне камион за разтоварване. Необходимостта от такава
работа не възниквала ежедневно. При пристигане на камион лицето се извиквало да
извърши разтоварването.
По време на проверката е
представен договор за изработка от 14.03.2022 г., сключен между „Т.“ ООД, от
една страна като възложител, и С.Г. И., от друга страна като изпълнител. По
силата на този договор пострадалото лице се е задължило да извърши на свой риск
срещу възнаграждение от 295 лева товаро-разтоварни
дейности на строителни материали, собственост на „Т.“ ООД, в срок до 25.03.2022
г. включително.
Въз основа на събраните писмени обяснения
и показания проверяващите служители са приели, че в нарушение на установения
режим за приемане на работници и служители по трудово правоотношение, считано
от 14.03.2022 г. и в момента на злополуката, С.Г.И.е изпълнявал трудовите си
задължения на договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в
предписаната писмена форма.
На 27.04.2022 г. на „Т.“ ООД е
съставен АУАН № 19-2200058 за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
На същата дата е съставено и постановление
по чл. 405а, ал. 2 от КТ на Дирекция „ИТ“ - Силистра за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между починалото лице С.Г. И., от една
страна като работник – товаро-разтоварна дейност, и „Т.“
ООД, от друга страна като работодател, в което са възпроизведени констатациите
от извършената проверка. В постановлението е посочено, че товаро-разтоварните
дейности са извършвани в рамките на редовното работно време на В.В. и останалите работници от фирмата, които работят на
строителния обект в с. Айдемир.
Постановлението е връчено срещу
подпис на пълномощник на дружеството на 27.04.2022 г.
В хода на производството пред
съда по искане на страните са разпитани четирима свидетели.
От показанията на св. М.Г. –
главен инспектор в Дирекция „ИТ“ – Силистра, се установява, че при проверката
на място в склада е заварен само шофьорът на камиона - В.В.,
от когото са изискани писмени обяснения. В нейно присъствие работникът започнал
да пише обяснения, написал около половин страница, но в един момент някой му се
обадил по телефона и той спрял да пише. Отказал да подпише обясненията си и спрял
да съдейства на проверяващите инспектори да разберат какво точно е станало при
злополуката. Свидетел на отказа за подписване на обясненията станал полицейски
служител от РУ – Силистра. Преди телефонното обаждане В. обяснил устно, че
пострадалият работел на обекта от седмица – две, а в обясненията си написал, че
С.работел от м. февруари 2022 г., като не могъл да се сети и да уточни кога
точно е започнал да работи. Проверяващите органи са изискали от прокуратурата
протокола от разпита на В., където той също свидетелствал, че пострадалото лице
работело от седмица - две и го викали да товари и разтовари. Свидетелката излага,
че по време на проверката са поискани обяснения и от управителя на дружеството,
който декларирал, че викал периодично Станислав, като предоставил и сключен с
лицето граждански договор от 14.03.2022 г.
В показанията си пред съда св. В.В. – шофьорът на камиона по време на злополуката, заявява,
че не е работил дотогава със С.. Видял го за пръв път в деня на инцидента.
Преди това го виждал не един път при бригадира да моли за работа, но не го
познавал лично. По принцип ходел до склада с някои от водомайсторите,
които му помагали за товарене и разтоварване на обекта. В този случай имали
твърде много работа и бригадирът му казал, че ще му осигури друг човек, който
да му помогне за товаренето в склада. В деня на злополуката заварил С.пред
склада, след което му обяснил какво трябва да се направи. Свидетелят твърди, че
не помни какво точно е писал в обясненията си по време на проверката, защото
бил много уплашен от случилото се. Нямал спомен да е свидетелствал, че С.е
работел с него преди настъпване на злополуката.
Според показанията на св. А.М.и
св. Д.К.– работници в „Т.“ ООД, пострадалото лице е било извикано инцидентно да
свърши товаро-разтоварната работа за деня. Не е
работило на обекта преди това. Св. М.твърди, че към този момент ръководел СМР
на обекта, защото бил най-старши служител на фирмата. С.често го молел за
някаква работа, но той му казал, че не може да го вземе на постоянна работа.
Предупредил го, че може да го вземе на работа само за конкретни действия на
граждански договор, но не и за постоянна работа. С.се съгласил, след което от
офиса изпратили граждански договор и той го подписал. След ден – два се
наложило да го изпратят да натовари бетонните елементи. Работата била за
два-три часа. Св. М.разказва, че се обадил на С.и му казал да отиде пред
склада, където да чака камиона. Обяснил му да изпълнява точно нарежданията на
шофьора и след като натоварят камиона, да се върнат на обекта. И двамата
свидетели твърдят, че С.бил извикан на работа за първи път в деня на
злополуката. Дотогава не е бил назначаван и не е идвал на обекта. Св. К. сочи,
че не познава С.и не го е виждал. След инцидента разбрал, че Н.(св. А.М.) го е
наел за товарене на камиона. Не всеки ден се извършвали товаро-разтоварни
дейности. Бетонните пръстени се товарели на десетина дни веднъж. Обичайно някой
от водомайсторите или шофьорите ходели да товарят
пръстени, но в последно време групите били много заети, „началниците от София
препирали много със сроковете“, поради което се наложило да осигурят външен
човек на товарището. В този ден св. М.се обадил за първи път на С.да върши
работа, след което възникнал инцидентът.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 172 от ГПК съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на св. Г.
като обективни и достоверни. Показанията й са последователни и логични, основани
на преките й впечатления и наблюдения по време на проверката. Изнесените от нея
факти относно отказа на св. В. да довърши и подпише обясненията си, дадени на
мястото на злополуката, се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Показанията на другите свидетели следва да бъдат кредитирани само в частта, в
която се описва характера и начина на организация на товаро
- разтоварната работа, извършвана от пострадалото
лице. В тази част показанията им взаимно се допълват и съответстват изцяло на
писмените обяснения, снети в хода на проверката. Показанията на тримата
свидетели в останалата част, в която се сочи, че пострадалото лице не е
работило до този момент в „Т.“ ООД, не следва да бъдат кредитирани. В тази част
показанията им противоречат както на обясненията на св. В., дадени непосредствено
след злополуката, така и на показанията му, дадени по време на разпита му в
полицията в гр. Силистра, съгласно които С.работел заедно с него от една – две
седмици. Те противоречат и на обясненията на управителя на дружеството –
жалбоподател, който сам е посочил, че пострадалият бил наеман периодично да
помага при извършване на товаро-разтоварни работи за
определен период от време. Несигурни и неубедителни са показанията на св. В.,
че по време на проверката е бил объркан и уплашен и не помнел да е казвал, че С.е
работил във фирмата преди злополуката. Подобни обяснения той е дал не само
непосредствено след инцидента, но и половин месец по – късно, като в тях
изрично е записал, че фирмата е ползвала пострадалото лице като помощник,
когато имало дейности по товарене и разтоварване на обекта или в склада. Всички
тези несъответствия, както и служебната зависимост и подчиненост на тримата
свидетели от дружеството – жалбоподател като техен работодател създават
съмнения за предубедеността им и дават основание за отхвърляне на показанията
им като недостоверни.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното :
Предмет на оспорване в настоящото
производство е постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ. Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в
необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 35 и чл. 36
от АПК и нарушение на материалния закон.
Постановлението е фактически и
правно мотивирано с приложените към преписката писмени обяснения и показания, въз
основа на които е направен обоснован извод за наличие на трудово правоотношение
между страните. Административният орган е изяснил релевантните за спора факти и
обстоятелства и правилно въз основа на тях е приложил материалноправните
разпоредби.
Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ,
когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2
от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление,
издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като според ал. 2
постановлението по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя,
настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. Нормата на чл. 1, ал.
2 от КТ изрично регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения.
По делото не се спори, че в деня
на злополуката пострадалият С.Г.И.е изпълнявал товаро-разтоварни
дейности в обект, стопанисван от „Т.“ ООД. Не се спори и за това, че между него
и търговското дружество е имало сключен граждански договор за изработка от
14.03.2022 г.
Основният спорен въпрос по делото
е какъв е действителният характер на възникналото между пострадалото лице и
жалбоподателя правоотношение.
От анализа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства може да се изведе категоричен извод, че
извършената от С.И. работа в полза на „Т.“ ООД представлява престиране
на работна сила, а не постигане на определен резултат. Видно от писмените
обяснения, дадени в хода на проверката, показанията на св. В., събрани в хода
на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред към административната
преписка, както и показанията на разпитаните пред съда свидетели, по време на
товаренето пострадалото лице е било в субординация и координация с други
работници, организирани съвместно и технологично в общ трудов процес. Работата
се извършвала на място, използвано от жалбоподателя за складиране на строителни
материали и техника. Пострадалият е товарел бетонни пръстени, необходими за
строителната дейност на дружеството по договор за обществена поръчка с предмет:
„Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в с.
Айдемир, община Силистра“. И. е изпълнявал работата под прякото ръководство на
бригадира на обекта и шофьора на камиона
(св.М.посочва, че казал на И. да изпълнява точно нарежданията на шофьора на
камиона, а св. В. излага, че казал на С.какво трябва да направи) и е бил
обвързан с работното време и дейност на другите работници (св. М.наредил на И.
кога и къде да отиде за изпълнение на възложената работа). Пострадалото лице е
изпълнявало регулярно товаро-разтоварни дейности в
складовата база на предприятието срещу възнаграждение, видно и от обясненията
на самия управител на дружеството - жалбоподател.
При тези фактически данни съдът
намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по своя
характер и съдържание без оглед на представения при проверката договор за
изработка. В случая не става дума за граждански взаимоотношения, тъй като
самото естество на възложената работа предполага да бъде извършвана на точно
определено място – в склада на работодателя, в рамките на определеното работно
време, със средствата, материалите и машините на работодателя. С договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо и ако не е
уговорено друго да го изработи със свои средства, а поръчващият да приеме
извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждение за приетата
работа, докато в представения по делото граждански договор липсват такива
клаузи между страните. Макар и наименован
“граждански”, той по съществото си урежда възникнали трудови правоотношения
между „Т.“ ООД и пострадалото лице, което следва от характера на извършваната
дейност и организацията на работния процес. Видно от съдържанието на договора, предмет
на престацията на изпълнителя е осъществяването на конкретна
трудова функция – товаро-разтоварни дейности на
строителни материали, собственост на дружеството, а не постигането на определен
резултат. В случая И. е извършвал конкретно определени товарни работи, с техника,
осигурена от работодателя, при предварително определени от него часове на
работа и предварително договорено възнаграждение за положения труд. Налице е и
характерната за трудовия договор зависимост и подчиненост на работодателя
относно установен трудов ред. Работата е извършвана по указания и под контрола
на работодателя, което дава основание да се приеме, че фактически със
сключването на договора за изработка страните са целели създаването на трудови
правоотношения. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма
постоянен характер не изключва трудовото естество на възложените функции. Трудов
договор може да се сключва за определен срок, до завършване на определена
работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа –
по аргумент от чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КТ, включително за един ден.
Съществуването на трудовото
правоотношение не е опровергано от жалбоподателя при съдебното оспорване. От
свидетелските показания се потвърждава безспорно наличието на въведен от
работодателя режим на работа, извършване на еднородна дейност при уговорено
работно място, време и възнаграждение, съгласуваност и взаимоотношения с
останалите участници в трудовия процес, като работникът само е предоставял
работната си сила, не е имал собствена база и инструменти и не е разполагал с
оперативна самостоятелност при изпълнението на работата – не е определял сам
какво ще изпълнява за деня, какво и колко ще товари, откога и докога ще работи
на обекта (складовата база). Всички тези обстоятелства са все признаци на
възникнало и съществуващо трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, уреждащ предоставянето на работната сила само и единствено като трудови. Липсата
на съставен трудов договор с минимално необходимото съдържание по чл. 66, ал. 1
от КТ не означава липса на предоставяне на работна сила. Разпоредбата на чл.
405а от КТ не поставя изискване за постигнато договаряне между възложителя и
изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно
е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на
възложени трудови функции под неговия контрол и ръководство, което в случая
безспорно е налице.
По тези съображения следва да се
приеме, че правилно и законосъобразно въз основа на събраните в хода на
проверката писмени и гласни доказателства административният орган е определил
вида на съществуващата правна връзка между страните. При наличието на доказани
съществени елементи от съдържанието на трудов договор правилно и в съответствие
с материалния закон административният орган е издал оспореното постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение. Съобразена е и целта на закона,
заложена в чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при представянето на работна сила да
се уреждат само като трудови правоотношения. Действително неправилно в диспозитива на постановлението е индивидуализирано мястото
на работа, като е посочен обектът в с.Айдемир, на който е изпълнявана
обществената поръчка, вместо обектът в гр. Силистра, Промишлена зона „Запад“,
на който пострадалото лице е осъществявало товаро-разтоварната
работа, но това не е съществено процесуално нарушение, опорочаващо изводите на
административния орган, защото от доказателствата по делото е безспорно къде
точно работникът е полагал труд и е претърпял злополуката.
С оглед на изложеното съдът
намира, че оспореното постановление не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал
разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Водим от горното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ул. ХХХХХХХХ, представлявано от управителя Д.В.Д., срещу
постановление по чл.405а, ал.2 от КТ от 27.04.2022г. на Дирекция “Инспекция по
труда” – Силистра, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение
между жалбоподателя, от една страна като работодател, и С.Г. И., ЕГН **********,
от друга страна като работник – товаро-разтоварни
дейности, считано от 14.03.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :