№ 444
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900493 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. П. СТ., ЕГН: ********** от гр.
Белослав, ул. „Крушево“ № 14, срещу Гаранционен фонд, гр.София, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, претендирана като допълнително /над
доброволно изплатеното от ответника в размер на 130 000 лева/ обезщетение за претърпени
от ищеца от смъртта на майка й М.И. С. неимуществени вреди, вследствие
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.10.2019 год. и реализирано от водача П.
П. Ч. при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
датата на ПТП, ведно със законната лихва от 10.08.2020 год. до окончателното изплащане и
сумата от 11 737.05 лева – обезщетение за забава върху изплатената сума от 130 000 лева,
начиная от 10.08.2020 год. до датата на заплащането му – 30.06.2021 год., на осн. чл. 558, ал.
5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД, които суми са платими по банкова
сметка с титуляр Н. П. СТ., IBAN BG75STSA93000006746351 – Банка ДСК ЕАД.
Твърди се от ищцата в исковата молба, че на 17.10.2019 год. на път III-9004 (Варна -
Провадия) в посока за с. Разделна, на около 2 км. от гр. Белослав е настъпило ПТП, при
което водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******** П. П. Ч.,
като нарушила правилата на ЗДвП /чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и 2; чл. 21, ал. 1; чл. 5, ал. 1,
т. 1/, изгубила контрол над МПС-то и навлязла в насрещната лента за движение, където в
този момент се намирало МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № ********, в
резултат на което настъпил сблъсък между двата автомобила. При ПТП пострадала майката
на ищцата Мария С., която била хоспитализирана по спешност в МБАЛ „Света Анна“, но
поради тежките и комплексни наранявания – починала. Излага, че във връзка с
произшествието е образувано ДП № 2295/2019 г. по описа на 4-то РПУ и пр.пр. № 9777/2019
г. по описа на ВОП, като с присъда № 47/02.06.2021 год., постановена по НОХД № 292/21
год. по описа на ВОС водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №
******** П. П. Ч. била призната за виновна. Посочва, че отговорността на ответника
произтича от липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
1
към момента на ПТП-то, както и че пред Гаранционен фонд е предявена извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение. Сочи, че на 30.06.2021 год. ответникът е извършил
доброволно плащане в размер на 130 000 лв., която сума обаче не обезщетява по
справедлив начин претърпените неимуществени вреди. Поради горното се претендира
допълнително сумата от 40 000 лева, както и законна лихва, начиная от 10.08.2020 год.,
когато е сезиран ответника и както върху предявената сума, така и върху вече
изплатената.
Ответникът Гаранционен фонд, гр.София, депозира писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер, тъй като същата е удовлетворена извънсъдебно,
а претендираният размер не отговаря на изискванията за справедливост. Оспорва началния
момент, от който се претендира мораторна лихва и посочва, че за такъв следва да се приема
датата на плащане на обезщетението – 30.06.2021 год.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.
В о.с.з. ответната страна Гаранционен фонд, редовно призован, не се представлява.
В о.с.з. конституираното с определение № 1214/21.09.2021 год. трето лице – помагач
на ответника П. П. Ч., ЕГН: ********** от гр. Белослав, ул. „********“ № 10, се явява
лично и моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен предвид доброволно
изплатеното от ответника обезщетение в завишен размер и липсата на дълбока емоционална
и духовна връзка между ищцата и починалата им майка.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 1214/21.09.2021 год. по чл. 140 от ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, че с присъда № 47/02.06.2021 год. по дело №
292/2021 год. на Варненски окръжен съд, конституираното като трето лице-помагач лице
П.Ч. е осъдена за причиняване по непредпазливост смъртта на М.И. С., настъпилa при ПТП
на 17.10.2019 год. при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.№
********.
Не се оспорва настъпването на ПТП и неговия механизъм, както и обстоятелството,
че за лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.№ ********, не е била налице
действала към 17.10.2019 год. застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установява се от представените доказателства, че ищцата е подала претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение до ответника с вх.№ 24-01-386/10.08.2020 год. за
сумата от 200 000 лева, към която са били приложени констативен протокол за ПТП, акт за
смърт, удостоверение за наследници и медицинско удостоверение за смърт и по която е била
образувана щета № 20210198/10.08.2020 год. и постановен отказ от страна на Гаранционния
фонд с изх.№ 24-01-386/29.10.2020 год., поради непредставяне на изисканите допълнителни
доказателства. На 23.03.2021 год. щетата отново е възобновена след постъпила молба от
ищцата с вх.№ 24-01-386/20/ 23.03.2021 год. Молбата за преразглеждане на претенцията е
оставена без уважение с отказ от 14.06.2021 год. на ответника, поради непредставяне на
влязла в сила присъда срещу сочения за виновен за процесното ПТП водач. С последваща
молба от 22.06.2021 год. ищцата е представила копие на влязла в сила присъда, постановена
по дело НОХД № 292/2021 год. на Окръжен съд Варна. С решение изх.№ 24-01-386/20/
28.06.2021 год. ответникът е одобрил сума за обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата в размер на 130 000 лева.
2
Не се спори между страните, че ответникът е заплатил на ищцата обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди вследствие загубата на майка й, починала при
процесното ПТП, в размер на 130 000 лева на 30.06.2021 год.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие загубата
на майка й, загинала при процесното ПТП, са допуснати гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Т.Г.Ж., и Д.К.С., съответно леля и син на ищцата, които съдът кредитира,
при условията на чл. 172 ГПК и доколкото се основават на непосредствени впечатления. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че ищцата и починалата са живеели в
отделни домакинства, близо една до друга в рамките на гр. Белослав, но са поддържали
близки отношения, особено след загубата на бащата на ищцата и съпруг на починалата
преди 14 години, както и по повод грижите, които последната е полагала за децата на
ищцата, нейни внуци. Сочи се, че ищцата много трудно е приела ненавременната смърт на
майка си, спазва всички обреди и помени, редовно посещава гробища, но все още не е
преживяла случилото се, израз на което е нестабилното й емоционално състояние.
С оглед наведените от третото лице – помагач на страната на ответника, сестра на
ищцата, възражения за липса на основание за заплащане на допълнително обезщетение,
поради липса на силна емоционална връзка между ищцата и починалата им майка,
ангажирани по делото са гласни доказателства чрез показанията на водения от третото лице
– помагач свидетел И.И.В., без роднинска връзка със страните по спора. От показанията на
същата се установява, че ищцата и майка й не са били в особено близки отношения, но са
поддържали контакт. Ищцата не е била пряко ангажирана с грижи или материално
подсигуряване на майка си, която е живеела заедно с другата си дъщеря, а последната от
своя страна е поемала всички разходи в домакинството. Починалата е полагала грижи в
отглеждането на своите внуци, деца на ищцата, но от своя страна след смъртта на баща й
същата не се е интересувала от майка си.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 558, ал.5, вр. чл. 557, ал. 1 ,
т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.
Съгласно цитираната норма ответникът е длъжен да изплати обезщетение при
условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
причинените неимуществени вреди от смърт или причинени телесни увреждания на ищеца,
настъпили в следствие на ПТП, причинено при управление на МПС, за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки, включително липсата на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, не се
оспорват от ответника.
Поради горното, за основателността на претенцията е необходимо установяването на
факта на възникването на ПТП-то, както и на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. А извършването на деянието, неговата противоправност и вината
на дееца, съдът намира за установени с оглед влязлата в сила присъда № 47/02.06.2021 год.
по дело № 292/2021 год. на Варненски окръжен съд.
С оглед на гореизложената фактическа установеност и при липса на повдигнат спор
относно причинната връзка между деянието и противоправния резултат, респективно при
липса на въведено твърдение за съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав
на деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на
МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
3
Основният спорен въпрос, очертан от становището на ответника, е относно размера
на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди и при съобразяване на
вече изплатеното доброволно такова в размер на 130 000 лева преди образуване на
производството, както и дължимостта на лихвата за забава, евентуално за началния й
момент.
По силата на чл. 588, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ
се изчисляват и заплащат при спазване чл. 497 от КЗ. Минималната застрахователна сума
/лимит на отговорността/ за 2019 год. по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл. 492 от КЗ в действащата й
към посочената година редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие независимо от
броя пострадали лица е 10 420 000 лева.
В случая необходимостта от изплащане на допълнително обезщетение над вече
изплатеното в размер на 130 000 лева следва да се определи след изследване на
съществуващата връзка между ищцата и починалата.
Поначало близката родствена връзка между ищцата и починалата /дъщеря и майка/ е
основание да се компенсират претърпените от нея страдания, произтичащи от
преждевременната смърт на близък човек и от загубата на морална опора и подкрепа в
тесния семеен кръг и предполага, че смъртта на майката е засегнала дълбоко душевния мир
на ищцата. Последното обуславя и нуждата, и интереса от обезщетение. Въпреки
несъизмеримостта на понесените от ищцата вреди, тъй като същите са в сферата на
духовното и психическо преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен
паричния еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като вземе
предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищцата болки и страдания,
състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е лимитиран единствено от
принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив,
задължава съдът да отчете множество обективни и субективни фактори, които пряко и
косвено рефлектират върху интегритета на ищцата.
Въпреки противоречивите показания на разпитаните по делото свидетели, от същите
се установява, че ищцата и починалата са поддържали контакт, последната е полагала грижи
за децата на ищцата, нейни внуци, но е живеела в отделно домакинство с другата си дъщеря.
От същите обаче, се установява, че ищцата тежко е приела и продължава да преживява
загубата на единствения си останал жив родител /бащата на ищцата е починал отдавна/.
Извън близката степен на родство и съществувалите отношения между ищцата и
починалата, съдът съобразява и мъчителното изживяване на нелепата и ненавременна смърт,
която в конкретния случай е била съпроводена от тревожност и за сестрата на ищцата,
призната за виновна за процесното ПТП с влязла в сила присъда. Следва да се отчете
обстоятелството, че ищцата има свое семейство, което е било нейна опора към момента на
инцидента и което ще й помогне и в бъдеще да компенсира загубата с друг вид емоционални
преживявания.
Поради изложеното и при съобразяване обществено - икономическите условия в
страната към момента на проявление на вредите, както и правилото по чл. 52 ЗЗД за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди „по справедливост“ съдът
намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се компенсират със
сумата от 140 000 лева, С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс
между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
На ищцата вече са изплатени 130 000 лева по образуваната щета, поради което в настоящото
4
производство претенцията следва да се уважи до размера от 10 000 лева. Искът до пълния
претендиран размер следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на дължимата законна лихва за забава:
Не се споделят доводите на ответника за недължимост на лихва за забава, поради
липса на качеството „деликвент“ или застраховател. Както бе посочено, Гаранционният
фонд дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал.1, посл. изр., който препраща към
разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната от своя страна определя, че застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Видно от представения по делото първоначален отказ на ответника от 29.10.2020 год.
да изплати обезщетение, същият е мотивиран с обстоятелството, че ищецът не е представил
изисканите писмени данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство,
събраните по него данни за извършено престъпление, както и влязъл в сила акт на
компетентен орган срещу виновния водач. Действително, влязла в сила присъда срещу
делинквента има отношение към основанието на претенцията срещу Гаранционен фонд, но
разпоредбата на чл. 497, вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ следва да се разбира като обективно
съществуващи доказателства към момента на предявяване на претенцията и задължителни
за произнасянето на ГФ по същата. Към 13.08.2020 год. (когато са били дадени указанията за
представяне на допълнителни документи) няма образувано наказателно производство в
съдебна база срещу делинквента П.Ч.. Такова е образувано на 17.03.2021 год. Страната не би
могла да бъде отговорна за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към
момента на отправеното искане, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова
доказателство. Ако Гаранционен фонд има основателни съмнения относно наличието на
деликт, вкл. като осъществен от конкретно посочено лице – делинквент, същият има правото
да откаже застрахователно обезщетение и да пренесе спора за дължимост на
застрахователното обезщетение пред гражданския съд, който от своя страна ще съобрази
преюдициалния характер на наказателно производство (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК). Затова
наличието на наказателна присъда срещу застрахования делинквент не е задължително
условие за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. изискването на влязъл съдебен
акт по воденото разследване не е обосновано и не може да постави увредения в забава
спрямо застрахователя. В подкрепа на този извод са и приложимите по аналогия разпоредби
на чл. 106, ал. 5 и чл. 496, ал. 3 от КЗ относно забраната за изискване на доказателства, с
които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди, както и относно
задължението на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията за
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
посочените документи, вкл. констативен протокол за ПТП, какъвто в случая е бил приложен
към претенцията на ищцата, отправена до ГФ. Приложени са също и акт за смърт,
медицинско удостоверение и удостоверение за наследници.
Законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането
на 15 работни дни от предявяване на претенцията, доколкото няма спор, че със същата са
представени всички доказателства, освен влязла в сила наказателна присъда срещу
делинквента, както и доказателства за хода на досъдебното производство, с които
Гаранционен фонд може да се снабди като ги изиска от разследващите органи. Няма
основание за присъждане на законната лихва от датата на уведомяването на ответника на
основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 от КЗ, която норма е приложима в правоотношенията
5
по застраховане гражданската отговорност, но не и гражданската отговорност на
автомобилистите, за които е предвидена специална, спрямо тази на чл. 429 от КЗ, норма
на чл. 497 от КЗ, именно към която и препраща чл. 558, ал.1 от КЗ, уреждащ отговорността
на ответника (така Решение № 93 от 27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год. на ВКС, I-во
т.о.).
Поради изложеното и с оглед датата на сезиране на ответника (10.08.2020 год.)
законна лихва върху присъденото обезщетение се следва считано от 01.09.2020 год. до
окончателното изплащане на обезщетението, за периода от 10.08.2020 год. – 31.08.2020 год.
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
В случая ищцата е отправила и самостоятелна претенция за заплащане на
обезщетение за забава върху вече изплатеното преди процеса, на 30.06.2021 год.,
обезщетение от 130 000 лева, в размер на 11 737.05 лева за периода 10.08.2020 год. –
30.06.2021 год., която се приема за основателна по изложените по-горе съображения за
периода 01.09.2020 год. – 30.06.2021 год., съответно до размера от 10 942.54 лева, изчислен
с помощта на лихвен калкулатор. За разликата до 11 737.05 лева, както и за периода от
10.08.2020 год. – 31.08.2020 год. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА. Съгласно трайната съдебна практика не е необходимо
доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на безплатна адвокатска
помощ, но следва да бъде представено доказателство за предоставянето й /в този смисъл
Определение №708/05.11.2015 год. на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015 год., IV г.о./. Така, с оглед
представените доказателства за наличие на договорни отношения между страните по
предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна помощ, в който е указано, че
всички действия ще бъдат предприети при условията на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА/, съдът
намира, че искането следва да се уважи като в полза на представляващия ищцата адвокат
АНГ. СТ. СТ. от САК бъде присъдена сума в размер на 843 лева, съразмерно на уважената
част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60 лева, с оглед отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 25а от НЗПП.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна
такса по уважената част от исковете в размер на 837.70 лева на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4, ДА ЗАПЛАТИ
на Н. П. СТ., ЕГН: ********** от гр. Белослав, ул. „Крушево“ № 14, сумата 10 000 лева,
представляваща допълнително /над доброволно изплатеното от ответника в размер на 130
000 лева/ обезщетение за претърпени от ищцата от смъртта на майка й М.И. С.
неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на
17.10.2019 год. и реализирано от водача П. П. Ч. при управление на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********, без сключена задължителна застраховка
6
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната
лихва от 01.09.2020 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 942.54 лева,
представляваща обезщетение за забава върху вече изплатеното на 30.06.2021 год.
обезщетение за забава в размер на 130 000 лева за периода 01.09.2020 год. – 30.06.2021 год.,
на основание чл. 558, ал.5, вр. чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, които суми
са платими по банкова сметка с титуляр Н. П. СТ., IBAN BG75STSA93000006746351,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лева
до предявения размер от 40 000 лева, за законна лихва върху главницата за периода от
10.08.2020 год. до 31.08.2020 год., както и за сумата от 794.51 лева, представляваща
обезщетение за забава върху вече изплатеното обезщетение в размер на 130 000 лева за
периода от 10.08.2020 год. до 31.08.2020 год., като неоснователeн.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4, да заплати на
адв. АНГ. СТ. СТ., САК, сл. адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 57, вх. А, ап. 24,
сумата от 843 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на
основание чл. 38 ЗА и чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от
837.70 лева, представляваща държавна такса по уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. П. СТ., ЕГН: ********** от гр. Белослав, ул. „Крушево“ № 14, да
заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4, сумата от 60 лева,
представляващи сторени в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд - П. П. Ч., ЕГН: ********** от гр. Белослав, ул. „********“ №
10.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7