Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIX – ви състав, в публично заседание
проведено на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №15731
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод молба на К.Т.Т.-****, ЕГН **********
с адрес ***, за допускане на промяна на фамилното й име от Т.- на Т., поради
наличието на важни обстоятелства, налагащи промяната, на основание чл.19, ал.1
от ЗГР, а именно прекратяване на граждански брак.
Молителката
твърди, че е родена на *** *** и е записана с имената К.Т.Т. с майка ****и баща ****. Твърди, че от дълги години
пребивава в ****, като е запазила българското си гражданство поради силна
емоционална привързаност към родината. Твърди, че на 18.08.2000 г. в ****, ****сключила
граждански брак с немския гражданин ********, като приела фамилното име „Т.-****".
Сключеният брак бил регистриран в Община Варна под № 1530/23.10.2000 г. Твърди,
че по силата на решение за развод 003 F
00082/05, влязло в законна сила на 08.04.2006 г., бракът между нея и ********
бил прекратен, като след развода запазила фамилното име „Т.-****".
Съдебното решение било признато с Решение № 3842 от 02.11.2020 г. на кмета на
Община Варна.
Твърди, че навсякъде в
обществото се представя с предбрачното ми фамилно „Т.“,
тъй като идентичността й е българска, като предбрачното
й фамилно име отразява родовата й принадлежност и силна връзка със семейството
в България. Твърди, че в ****, където пребивавам, фамилното й име вече е
променено на „Т." по силата на административна процедура, уредена в § 46
от Наредбата за гражданското състояние.
Желае и в България също
официално да носи предбрачното си българско фамилно
име „Т.“ и не желае да има разлика между моето собствено фамилно име и
фамилните имена на членовете от семейството ми в ****. Твърди, че обстоятелството,
че единствено тя е с различна немска фамилия й създава социални и емоционални
затруднения при индивидуализацията на личността й и определяне на родовата й
принадлежност. Изтъква, че българската й фамилия отразява нейната национална
идентичност и за нея е от изключително значение да носи единствено нея. Освен
това изтъква, че възстановяването на предбрачната й
фамилия ще доведе до отпадне на редица административни пречки, тъй като ****вече
официално е възстановила предбрачното ми име и всички
документи, които са й издавани там, ще бъдат единствено с нея, а в случай че не
промени фамилното си име и в ****, съществува риск администрациите в двете
държави да бъдат силно затруднени с правилното й индивидуализиране. Ще бъде
затормозено и евентуалното обработване на всички документи, произхождащи от
другата държава, в които ще бъде посочена с различни имена.
Счита,
че е налице интерес по смисъла на чл.19 от ЗГР и моли за постановяване
на решение, с което да бъде допусната промяна на фамилното и име от Т.-**** на Т..
В открито
съдебно заседание молителката, чрез проц.
представител поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Заинтересованата
страна община Варна не изразява становище по молбата.
Районна
прокуратура Варна не изразяват становище по молбата.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК
и чл.
235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното от
фактическа страна:
От удостоверение
за раждане № 013315, издадено въз основа на акт за раждане №
1508 от 04.05.1969 г. се установява, че молителката е родена на *** *** и е
записана с имената К.Т.Т. с майка ****и баща ****.
Видно от
представеното надлежно заверено копие от влязло в сила Решение за развод 003 F 00082/05, влязло в законна
сила на 08.04.2006 г., постановено
от Районен съд Волфратсхаузен, ****, е прекратен
гражданския брак между ********, роден на ***г. и К.Т.Т.-****,
ЕГН **********, сключен на 18.08.2000г. в ****, ****и регистриран в Община
Варна под № 1530/23.10.2000г. След прекратяване на брака жената запазва
брачното си фамилно име Т.-****.
От разпитаните в
с.з. свидетели **** Т.Т. – сестра на молителката се
установяват твърдените в молбата факти, а именно обстоятелствата, че същата се
представя и е известна с фамилно име Т..
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Името
представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за
неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически
лица. С оглед принципите на формирането му съгласно Раздел ІІ “Имена на
българските граждани” от ЗГР то носи информация и за произхода на лицето и за
етническите и религиозни традиции на родителите и семейството на лицето.
Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа
на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това.
От понятието
"важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание
на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно самоопределяне
по този признак и когато исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение
на органите на реда или определени институции, в този смисъл е и постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение № 19/08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на
ВКС, III г. о.
Името е част и
от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на
дадено лице да носи определено име може да се квалифицира като "важно
обстоятелство" по смисъла на ЗГР. Правото да се промени името е субективно
лично право, и в съдебното производство по реализацията на това право
решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните
субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. Всяко дееспособно
лице следва да може да определи дали дадено име го удовлетворява, и ако са налице
фактически основания, да упражни правото си да го промени, без това да бъде
свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност.
С молбата се
прави искане за възстановяване на предбрачното
фамилно име на молителката, тъй като същата не се е възползвала от
предоставената и възможност за това при прекратяване на брака. Съгласно чл. 53
от Семейния кодекс, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак. Уредбата е лаконична, като съгласието или противопоставянето
на съпруга титуляр на фамилното име е ирелевантно.
Молителката не е в брак с лицето, чиято фамилия носи, като настоящата и фамилия
и създава неудобство, поради което желае да възстанови предбрачната
си фамилия Т..
С оглед
гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на
чл.19 от ЗГР –налице са важни причини, предпоставящи
желаната промяна във фамилното име на молителката, като пречки да бъде
допусната промяната не са установени.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на К.Т.Т.-****, ЕГН ********** от „Т.-****” на „Т.”, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в законна сила копие от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна за отбелязване на промяната в акта за раждане и регистъра на населението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: