РЕШЕНИЕ №260011
гр. Враца, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание
на деветнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Г. Емилова,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Колева в. гр. дело № 331 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А.Ц.П., със седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, чрез юрк. Ал. А., срещу решение № 354/26.06.2020 г. по гр. дело № 236/2020 г. по описа на Районен съд - Враца.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на въззивника, че Н.Б.Д., ЕГН ********** ***, като наследник на В.М.Д., ЕГН **********, бивш жител ***, и С.Р. Г., ЕГН ********** ***, като наследник на Р.М.Г., ЕГН **********, бивш жител ***, поотделно не му дължат сумите по изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по гр. дело № 5049/2010 г. на Районен съд - Враца, а именно сумата от 470,40 лева - главница, представляваща неизплатена консумирана вода за жилище с адрес гр. Враца, ул. „***“ № 66 за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата от 153,52 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода от 04.03.2004 г. до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от 27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, както и общо двамата сумата от 150,00 лева - деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд - Враца и 100,00 лева разноски пред Окръжен съд - Враца, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 124/2012 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Враца, като погасени по давност. Въззивникът е осъден да заплати и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 380,00 лева.
С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е недопустимо и постановено в противоречие с материалния закон и представените по делото доказателства. За да обоснове това си становище, въззивникът сочи, че предявеният пред районния съд иск е квалифициран по чл. 439 ГПК - защита по исков ред срещу изпълнението по изп. дело № 124/2012 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Враца, което обаче било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 14.12.2015 г., което пък от своя страна обуславяло липсата на предмет на делото. Според въззивника решението е недопустимо и защото действащия процесуален закон не дава възможност във връзка с изпълнителното производство да се иска установяване погасяването на материално право. Намира за неотносимо в случая позоваването в мотивите на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че с оглед същността на института на погасителната давност съдът некоректно е отразил в диспозитива си, че вземанията са погасени по давност.
Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни, чрез адв. П. С., депозират писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат съображения, че от събраните по делото доказателства съдът правилно е заключил, че вземането на въззивника е погасено с изтичането на 5-годишен давностен срок. Позовават се на постановките от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като считат, че в случая по изпълнителното дело не са предприемани действия, водещи до прекъсване на давността.
Искат обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се представлява, като с молба изразява становище делото да се гледа без негово участие. Към молбата е представен списък на разноските. В представената в срок писмена защита заявява, че поддържа въззивната жалба, излагайки аргументи, подобни на тези, изложени и в самата въззивна жалба. Иска обжалваното решение да бъде отменено със следващите се от това последици, включително присъждането на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите стани също не се явяват и не се представляват в откритото съдебно заседание по делото. С депозирани от процесуалния им представител писмени бележки по делото не се възразява то да се разгледа без тяхно участие. Посочва се още, че поддържат отговора на въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено. Прилагат списък на разноските и претендират присъждането им.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н.Б.Д., като наследник на В.М.Д., бивш жител ***, и С.Р. Г., като наследник на Р.М.Г., бивш жител ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с искане да бъде признато за установено в полза на ищците, че не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по гр. дело № 5049/2010 г. на Районен съд - Враца поради погасяването на задължението по давност с изтичането на пет годишен давностен срок. За да обосноват искането си, в исковата молба ищците са изложили твърдения, че са наследници на длъжниците по изпълнителния лист, а за процесното вземане било образувано изпълнително дело № 124/2012 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Враца. По него били изпратени само две покани за доброволно изпълнение, а след това на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството е било прекратено с постановление от 14.12.2015 г. Тъй като не са били предприети други изпълнителни действия считат, че задължението е погасено по давност.
Ответникът в срок е депозирал писмен отговор, с който е оспорил претенцията като недопустима. В този смисъл е навел твърдения, че влязлото в сила съдебно решение, с което процесното вземане е установено и е послужило като основание за издаване на изпълнителния лист, се ползва със стабилитет и не позволява завеждането на такъв иск. Отделно е оспорвал иска по основателност с аргументи, че давността не погасява материалното право, поради което вземането е дължимо, но не може да се изпълни принудително.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, който е допустим съобразно изложеното в исковата молба. По неговата основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е уважил претенцията и е присъдил направените разноски. За да постанови този резултат решаващият състав е приел от фактическа страна, че с изпълнителен лист от 11.11.2011 г., издаден по гр. дело № 5049/2010 г. по описа на Районен съд - Враца, Р.М.Г., бивш жител ***, и В.М.Д., бивш жител ***, са осъдени поотделно да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от по 235,20 лева - главница, представляваща неизплатена консумирана вода за жилище с адрес гр. Враца, ул. „***“ № 66 за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата от по 76,76 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода от 04.03.2004 г. до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от 27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, както и общо двамата сумата от 150,00 лева - деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд - Враца и 100,00 лева разноски пред Окръжен съд - Враца. Приел е, че за събиране на вземането по изпълнителния лист и след молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 124/2012 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Враца, по което са връчени покани за доброволно изпълнение на длъжниците, както следва - на В.М.Д. връчена лично на 27.02.2012 г., а на Р.М.Г. връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 20.04.2012 г. Установил е, че в отговор на получената покана длъжникът В.М.Д. е заявила с молба от 08.03.2012 г., че ще внася сума от 20,00 лева месечно по изпълнителното дело, но такива не са постъпвали. Приел е, че по изпълнителното дело са извършвани справки за проучване имущественото състояние на длъжниците, но конкретни изпълнителни способи не са предприемани в рамките на две години от неговото образуване, поради което с постановление от 14.12.2015 г. на съдебния изпълнител същото е било прекратено. Счел е, че ищците - Н.Б.Д. и С.Р. Г. са наследници съответно на В.М.Д. и Р.М.Г. и като такива не спорят, че са титуляри на ½ идеална част от процесното задължение. При установената фактическа обстановка, решаващият състав е приел от правна страна, че процесното вземане има периодичен характер и се погасява с изтичането на кратката 3-годишна давност, но тъй като е установено със съдебно решение, за него се прилага 5-годишния давностен срок. Като се е позовал на разясненията, дадени с тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е изложил мотиви, че предприетите действия по събиране на вземането, в това число по образуваното изпълнително дело, не прекъсват и спират давността, поради което началният й момент е датата на влизане в сила на съдебното решение - 27.06.2011 г., от когато и до 27.06.2016 г. е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен давностен срок за събиране на вземането. В мотивите си съдът е приел за неоснователно направеното от ответника възражение, като е посочил, че погасителната давност не заличава самото съществуване на вземането, а погасява само искането за неговото принудително осъществяване, поради което е допустимо, а в случая и основателно, позоваването от страна на длъжниците на изтекла в тяхна полза погасителна давност.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на
въззиваемите страни и събраните по делото доказателства, основавайки се на
своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с изпълнителен лист от 11.11.2011 г., издаден въз основа на решение от 11.02.2011 г. по гр. дело № 5049/2010 г.по описа на Районен съд - Враца, влязло в сила на 2706.2011 г., Р.М.Г., бивш жител ***, и В.М.Д., бивш жител ***, са осъдени поотделно да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от по 235,20 лева - главница, представляваща неизплатена консумирана вода за жилище с адрес гр. Враца, ул. „***“ № 66 за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата от по 76,76 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода от 04.03.2004 г. до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от 27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, както и общо двамата сумата от 150,00 лева - деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд - Враца и 100,00 лева разноски пред Окръжен съд - Враца.
Установява се от приложеното копие на изпълнително дело № 124/2012 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Враца, че същото е образувано по молба на взискателя и с предмет процесното вземане, установено с посочения изпълнителен лист. От намиращите се по изпълнителното дело доказателства, а и в съответствие с изводите на първоинстанционния съд, може да се заключи, че действията, извършвани по образуваното дело са връчване на покана за доброволно изпълнение на В.М.Д., връчена лично на 27.02.2012 г., и на Р.М.Г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 20.04.2012 г.; извършване на справки за наличието/липсата на други задължения при ТД на НАП гр. Враца; постъпила молба от В.М.Д., с която заявява готовност да внася по 20,00 лева месечно по изпълнителното дело; уведомяване на Р.М.Г. за присъединяването на държавата в лицето на НАП като взискател по делото. Установява се още, че с постановление от 14.12.2015 г. съдебният изпълнител е прекратил образуваното пред него изпълнително дело с мотива, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, в продължение на две години от образуването му, поради което е приложим чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От представените и приети като писмени доказателства по делото удостоверения за наследници на В.М.Д. и Р.М.Г., чиято доказателствена сила не е оспорена, става ясно, че като наследници на първия от тях са посочени низходящите му - Н.Б.Д. /ищец и настояща въззиваема страна/, Ц.Б.Р., Д. Д. В., М.Д.И. и С. Д. Д., заместван от неговите наследници, а като наследник на Р.М.Г. е посочена само дъщеря му С.Р.Г..
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. В една
от обжалваната му част, обаче, решението е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск, като съображенията за това са
следните:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК са, респективно правото на иск е предоставено на, като ищец - длъжникът в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него изпълнение с твърдението, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти, а като ответник - взискателят в производството.
По своя характер искът е отрицателен установителен. За предявяването на отрицателен установителен иск законът изисква доказването на правен интерес, който е конкретен и се извежда от твърденията в исковата молба, освен когато се касае до предвидени от самия закон установителни искове, какъвто е настоящият случай. Това обаче не освобождава съда от задължението му служебно да следи за наличието на същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. В този смисъл са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска.
В случая въззиваемата страна и ищец пред районния съд - Н.Б.Д. е твърдял, че за него има правен интерес да предяви такъв иск, тъй като е наследник на В.М.Д., срещу която е издаден изпълнителният лист, и не дължи сумата, за която последната е била осъдена. Видно от приложените по делото писмени доказателства, обаче, Н.Б.Д. не е единствен наследник на починалата си майка - В.М.Д.. Като нейни наследници в удостоверението /на л. 7-8 от делото/ са посочени още четири лица - нейни низходящи. Посоченото удостоверение за наследници е прието като доказателство по делото и същото не е оспорено, нито по делото са представени доказателства за отказ от наследство на някои от останалите наследници, по които причини няма основание съдът да не го вземе предвид при формиране на своите мотиви. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че е приложима разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството уреждаща разделната отговорност на наследниците съобразно наследствения им дял. От нея може да се заключи, че ищецът Н.Б.Д., като един от петимата наследници на своята майка В.М.Д., отговаря за 1/5 идеална част от вземането, за което неговият наследодател е осъден да заплати на ответника, а именно сумата от 47,04 лева - главница, представляваща неизплатена консумирана вода за жилище с адрес гр. Враца, ул. „***“ № 66 за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата от 15,35 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода от 04.03.2004 г. до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от 27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 15,00 лева - деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд - Враца и 10,00 лева разноски пред Окръжен съд - Враца.
Изложеното дава основание да се приеме, че за останалата част от вземането ищецът не отговаря, поради което за него не е налице правен интерес от предявяване на такъв иск. От друга страна ищецът не разполага и с правото на иск за горницата над 1/5 идеална част от вземането, тъй като за тази част последният не притежава качеството длъжник по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото и предвид разпоредбите на Закона за наследството той отговаря за вземането само до размера на своя наследствен дял, респективно не е процесуално легитимиран да предяви иск за повече. Липсата на процесуална легитимация в този случай следва и от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, която забранява предявяването от свое име на чужди права пред съда, освен в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е.
При тези мотиви не може да бъде споделен извода на районния съд, че е безспорно между страните, че ищците са титуляри на ½ идеална част от вземането, още повече и в противоречие на казаното в мотивите на обжалваното решение, това обстоятелство не е обявено за безспорно с доклада по делото.
С оглед на изложеното решението в частта, с която е признато за установено, че Н.Б.Д., като наследник на В.М.Д., и С.Р. Г., като наследник на Р.М.Г., бивш жител ***, поотделно не дължат на Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца, сумата над 282,24 лева до пълния размер от 470,40 лева - главница, представляваща неизплатена консумирана вода за жилище с адрес гр. Враца, ул. „***“ № 66 за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата над 92,11 лева до пълния размер от 153,52 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода от 04.03.2004 г. до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от 27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, както и сумата над 90,00 лева до пълния размер от 150,00 лева - деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд - Враца и сумата над 60,00 лева до пълния размер от 100,00 лева разноски пред Окръжен съд - Враца, следва да бъде обезсилено, а производството, образувано по исковата молба следва да бъде прекратено.
В останалата обжалвана
част решението и производството са допустими, тъй като произнасянето на съда съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено. Обжалваното
решение в тази му част е и правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая вземането, предмет на иска по чл. 439 ГПК, е било установено с влязло в сила на 27.06.2011 г. съдебно решение, поради което то не попада в кръга от хипотезите на чл. 111 ЗЗД, за които приложим е по-кратък давностен срок. По тази причина и в съответствие с приетото от първоинстанционния съд настоящият съдебен състав е на мнение, че за вземането се прилага текстът на чл. 110 ЗЗД и то се погасява с изтичането на петгодишна давност. Началото на давностния срок също е определен от закона, като в случая по аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като вземането е установено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, то изискуемостта му, съответно началото на давностния срок, следва да бъде свързана с датата на влизане в сила на това съдебно решение, а именно 27.06.2011 г.
В съответствие с приетото в обжалваното решение и с оглед на събраните по делото доказателства действително след тази дата не са извършвани действия, сред посочените в чл. 116 ЗЗД и да имат характера да прекъснат изтеклата до определен момент давност. Предприетите от кредитора действия по издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и изпращане на покани за доброволно изпълнение не са от категорията действия, прекъсващи давността, както изрично е посочено в мотивите на т. 10 от тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което правилно съдът се е позовал, доколкото същото е задължително и относимо. Такъв характер няма и подадената от В.М.Д. молба, от изявлението на която се установява, че не съдържа признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“, още повече, че плащания не са постъпвали. Нужно е да се отбележи, че дори и да се приеме това действие за прекъсващо давността, то от тази дата - 08.03.2012 г., е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла още през 2017 г.
Наистина в правната наука погасителната давност се разглежда като институт, чрез който се отнема възможността на кредитора да иска принудително осъществяване на своето право. Това обстоятелство е изяснено в мотивите на обжалвания акт и няма нужда да бъде преповтаряно, като посочването в диспозитива на решението, че вземането е погасено по давност, не опорочава същото, доколкото не може да промени характера на института.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно оплакването на въззивника за недопустимост на решението в тази му част поради недопустимост на иска. В тази връзка споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че ищците обосновават интереса си в качеството на наследници на длъжниците по изпълнителния лист. Като такива последните съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК, уреждаща субективните предели на изпълнителния лист, в частност законово предвидена хипотеза на приемство в изпълнителния лист, се считат обвързани от неговата изпълнителна сила и съответно прилагайки разпоредбите от Закона за наследството отговарят за дълга съразмерно на своя наследствен дял. От това следва, че те са длъжници по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК и разполагат с правен интерес и право на иск по този текст.
За неоснователно следва да се приеме и другото възражение на въззивника относно допустимостта на иска поради прекратяване на изпълнителното дело. Действително изпълнителното дело, образувано по повод на процесното вземане, е прекратено от съдебния изпълнител, но основанието за това е било непоискването от взискателя на извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното дело в този случай няма за характер приключване на изпълнението по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК, предполагащо събиране на вземането на взискателя, както и разноските по изпълнението, включително и чрез плащане. В последната хипотеза, когато вземането е събрано по един от способите за удовлетворяване на взискателя, за длъжника няма да има правен интерес да предяви този иск. В случая обаче няма доказателства по делото вземането да е събрано по някои от законовите способи и доколкото страните се позовават на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, респ. необхванати от неговата сила на пресъдено нещо, и са от такъв характер, че по тях не може да се произнесе съдебният изпълнител, то е налице правен интерес от предявяването на такъв иск.
По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел иска за основателен и обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. Съразмерно с отхвърлената част от иска /в размер на 349,57 лева/ и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК на въззивника - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 90,00 лева, от които 40,00 лева разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, и 50,00 лева разноски за производството пред първоинстанционния съд. На въззиваемите страни - Н.Б.Д. и С.Р. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част /в размер на 524,35 лева/ и след като съдът съобрази липсата на възражение за прекомерност и наличието на доказателства за изплащането на адвокатското възнаграждение, счита, че следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 426,00 лева, от които разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса пред първоинстанционния съд в размер на 228,00 лева и разноски за адвокатско възнаграждение при представителство пред въззивната инстанция в размер на 198,00 лева. По компенсация въззивникът - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни - Н.Б.Д. и С.Р. Г. разноските, направени пред двете съдебни инстанции, в общ размер от 336,00 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 354/26.06.2020 г. по гр. дело № 236/2020 г. по описа на Районен съд - Враца в частта, с която е признато за установено, че Н.Б.Д., ЕГН ********** ***, като наследник на В.М.Д., ЕГН **********, бивш жител ***, и С.Р. Г., ЕГН ********** ***, като наследник на Р.М.Г., ЕГН **********, бивш жител ***, поотделно не дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А.Ц.П., със седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, сумата над 282,24 лева до пълния размер от 470,40 лева - главница, представляваща неизплатена консумирана вода за жилище с адрес гр. Враца, ул. „***“ № 66 за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата над 92,11 лева до пълния размер от 153,52 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода от 04.03.2004 г. до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от 27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, както и сумата над 90,00 лева до пълния размер от 150,00 лева - деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд - Враца и сумата над 60,00 лева до пълния размер от 100,00 лева разноски пред Окръжен съд - Враца, и ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по искова молба с вх. № 1835/30.01.2020 г. по описа на Районен съд - Враца, в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354/26.06.2020 г. по гр. дело № 236/2020 г. по описа на Районен съд - Враца в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А.Ц.П., със седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, да заплати на Н.Б.Д., ЕГН ********** ***, и С.Р. Г., ЕГН ********** ***, сумата от 336,00 /триста тридесет и шест/ лева, представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението в частта, с която производството се прекратява, подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването за него пред Апелативен съд - София.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1
2