Решение по дело №128/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 43

 

гр.София, 05.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 31.януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Теодора Вутева като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№128 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Искът е с правно основание чл.266, ал.1  от  ЗЗД във вр. чл.258 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците „С.С.7.” ЕООД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** и „А." ЕООД, ЕИК .: адрес на управление:*** са предявили иск против ответника О.Б. за присъждане на сумата 29741,46лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че на 08.06.2016г. са сключили помежду си договор за учредяване на обединение с цел съвместно участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр.Б.” в дванадесет обособени позиции и по конкретно за Обособена позиция №10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр.Б., ул.„Витоша” №2, вх. А, Б” от процедура открита с Решение № ОП-6 от 14.04.2016г. на заместник Кмета на о.Б. и Обявление за обществена поръчка с уникален номер в АОП 00257-2016-0004, и последващо сключване и изпълнение на Договора за възлагане на обществената поръчка Наименованието на обединението е определено като ДЗЗД „О.“.

Във връзка с цитираната процедура ищците са отправили ценово предложение за обща цена за изпълнение на договора от 366 700,00 лв. без ДДС и 440 040,00 лв. с ДДС.

Между ДЗЗД „О.“, като Изпълнител и О.Б. като Възложител е сключен договор на 14.11.2016г. за „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр.Б.”, Обособена позиция №10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр.Б., ул.„Витоша” №2, вх.А, Б.

По така сключения договор Изпълнителят, е изправна страна, като е изпълнил изцяло предмета на договора.

Неизправна страна е ответника О.Б. при изпълнението на договора се е установило, че в работния инвестиционен проект е допуснато несъответствие с действителните количества СМР, който трябва да се извършат, и заложените при обявяването на процедурата, както и при обследването за енергийна ефективност на сградата част от тръжната документация на Възложителя. В резултат на тези несъответствия са се увеличили и видоизменили необходимите за изпълнение строително-монтажни работи. Това увеличаване на заложените количества СМР и добавянето на нови строителни-монтажни работи към момента на разработването на одобрения работен инвестиционен проект обективно не са предвидени. При изпълнение на дейностите, предвидени договора същите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация.

Във връзка с тази необходимост ищците са подали писмо с peг. № 5300- 1411/29.11.2017г., с което са уведомили Възложителя за необходимите изменения в количеството и вида строително-монтажни работи, като към него са приложили количествено-стойностна сметка по зададени количества в обследването по енергийна ефективност, подробна количествена сметка на предвидените за изпълнение СМР, заменителна таблица №1 за установяване на отпадащи и непредвидени /допълнителни/ натурални видове строително-монтажни работи, анализ на непредвидените и надвишени строително-монтажни работи и количествено-стойностна сметка, съгласно заменителна таблица по одобрен работен проект. Заменителната таблица е подписана от представителя на изпълнителя, инвеститорския контрол и консултанта, упражняващ строителен надзор.

Всички предвидени в посочената заменителна таблица строително-монтажни работи са реално и точно изпълнени от ищците, поради което на 15.03.2018г. е изготвен и подписан от страните по договора, включително Възложителя, протокол обр. 19, с което последния е приел действително извършените строително-монтажни работи, включително по заменителната таблица. Въз основа на този протокол от Изпълнителя е издадена фактура с №**********/09.01.2019г.

Именно в цитирания протокол обр. 19 от 15.03.2018г., са подробно описани по количество, единична и обща цена всички неразплатени от Възложителя строително-монтажни работи. Както протокола така и цитираната фактура са предоставени на ответника О.Б. но последният отказва да изплати стойността им.

Ето защо ищците „С.С.7.” ЕООД  и „А." ЕООД молят съда да осъди ответника О.Б. да им заплати сумата 29 741,45лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират направените съдебни разноски.

Ответникът  О.Б. в срока по чл.367 ГПК взима становище по иска, като го оспорва.

Ответникът О.Б. намира, че искът е недопустим, тъй като договорът е сключен с ДЗЗД „О.“ и ищците „С.С.7.” ЕООД  и „А." ЕООД не са активно легитимирани да предявят иска, Ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба. Ответникът намира, че Съгласно Договор за целево финансиране № ЕЕ 622/27.04.2015г. „Б.б.з.р.“ АД е тази, която предоставя финансиране на дейностите, предвидени в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, в изпълнение на която програма е сключен процесният договор за обществена поръчка. Кореспондираща на горното е и уговорката между страните по процесния договор за обществена поръчка в чл.38, съгласно който „... навсякъде където се посочва задължение на Възложителя „за плащане“ се има в предвид предприемане на необходимите мерки по сключените договори за целево финансиране за извършване на плащане на Изпълнителя от „Б.б.з.р.“ АД, представляващо възнаграждение по договора.“

Ето защо о.Б. счита, че не е надлежна страна в производството по делото. Отделно от това твърди, че о.Б. не е в неизпълнение на свои задължения, което да ангажира отговорността й за заплащане на претендираните суми и води до неоснователност на иска.

Увеличението на заложени количества и добавяне на нови строителни и монтажни работи е следствие на обстоятелството, че при разработката на работния проект не е предвидено, че сутеренът със складовите помещения/мазета попада в зона с пожарна безопасност Ф5В. Тъй като в тях могат да се съхраняват горими материали, те са с повишена пожарна опасност клас П-Па, поради което изолацията на тавана трябва да бъде негорима от клас А1 или А2. Това е наложило замяна на материала за топлинно изолиране на подовата плоча към неотопляемия сутерен, което води до увеличението на заложени количества и добавяне на нови строителни и монтажни работи. С така направената корекция всъщност се изпълнява изискване на Наредба №1з- 1971/29.10.2009. Ищците твърдят, че така наложилото се увеличение на заложени количества и добавяне на нови строителни и монтажни работи обективно не е могло да бъде предвидено при разработване на работния инвестиционен проект. Според О.Б. след като изискването е заложено в нормативен акт, твърдението за обективна непредвидимост се явява некредитабилно. Напротив, изискванията на нормативните актове се считат за известни, като непознаването на закона не може да аргументира извинение. Поради което да се въвежда твърдение, че законово изискване, съставлява обективно основание за твърдяна невъзможност да се предвиди спазването му и съответния разход, свързан с това, е несъстоятелно. В контекста на казаното, следва да се добави, че именно ищците са разработили работния инвестиционен проект и в този смисъл те не са предвидили спазването на всички изискуеми по смисъла на закона изисквания. Впрочем, още в техническите спецификации при възлагане на поръчката възложителят е заложил изискване да се спазва Наредба № 1з- 1971/29.10.2009г.

Ответникът О.Б. твърди, че е налице неточно изпълнение на задължението за проектиране, което е довело до допълнителни разходи във фазата на строителството. Това съставлява неточно изпълнение от страна на самия изпълнител и счита, че липсва основание да се ангажира отговорността на О.. Допуснатото несъответствие между действителни количества СМР и предвидените от работния инвестиционен проект е изцяло отговорност на изпълнителя по договора - ищци в настоящото производство, а не на Възложителя/ответник.

При тази констатация, релевира възражение, че:

-          задължението за заплащане на тези разходи като непредвидени не е възниквало, тъй като тези разходи обективно е могло да бъдат предвидени по смисъла на чл.7, ал.4 от договора

-          неточното изпълнение от страна ва Изпълнителите/ищци в настоящото производство освобождава от отговорност Възложителя/ ответник.

         Освен това, ответникът О.Б. твърди, че точното изпълнение на задълженията на Възложителя - О.Б. по смисъла на чл.38 от договора от 14.11.2016г., във връзка с подписания Договор за целево финансиране № ЕЕ 622/27.04.2015г. е да предприеме необходимите действия за извършване на плащане от страна на Банката. О. е уведомила „Б.б.з.р.“ АД з. претенцията на „О.“ ДЗЗД, и Банката след като е разгледала искането се е произнесла с изричен отказ да финансира така претендираните разходи като непредвидени разходи. В този смисъл О. счита, че е изпълнила точно задълженията си по договор и нейната отговорност не би могла да бъде ангажирана. За доказване на горните обстоятелства представя писмени доказателства.

            На следващо място, липсва предварително съгласуване на тези разходи, претендирани като непредвидени, поради което счита, че не се е осъществила една от кумулативните предпоставки по смисъла на чл.7, ал.3 за заплащане на тези разходи.

            Също, съгласно ценовата оферта на изпълнителя по договора, стойността на непредвидените разходи без ДДС не следва да надвишава сумата от 34 500 лв. без ДДС. В случая Изпълнителят фактурира непредвидени разходи в размер на 42 401,54 лв. без ДДС, съгласно издадена фактура №**********/09.01.2019г.

В този смисъл ответникът О.Б. прави възражение, че размерът на претенцията надвишава допустимия максимум и в този случай е без значение извършената корекция от 17 617лв., тъй като с тази сума се редуцира недопустима като претенция по сума. Ето защо, на самостоятелно основание, твърди необоснованост на размера на претенцията.

Не на последно място, следва да се има предвид възражението по отношение на твърдението на ищците, че след като ответникът е подписал Протокол, обр. 19 се е съгласил да заплати допълнително извършените и претендирани като „непредвидени“ разходи. С подписването на протокол, обр. 19 са установени и приети извършените работи, но основанието за заплащането им следва да бъде преценено в контекста на подписания договор.

Възложителят не е приел издадената фактура №**********/09.01.2019г., поради което липсва признание за дължимост на твърдяното плащане и основанието за издаване на фактурата.

В обобщение, О.Б. твърди, че не са налице предвидените в подписания между страните договор предпоставки за заплащане на тези претендирани като непредвидени разходи, защото:

Разходите не са непредвидени, тъй като е следвало да бъдат прогнозирани при изработката на работния инвестиционнен проект и КСС към него от Изпълнителя, съответно ищците в настоящото производство

Разходите не са непредвидени, тъй като са следствие от изисквания на нормативен акт в сила към датата на изработване на работния проект. Разходите не са предварително съгласувани с възложителя - Разходите надхвърлят предвидената стойност от 10 %

И на самостоятелно основание плащането им следва да се извърши от „Б.б.з.р.“ АД, по силата на чл.38 и чл.5, ал.2 и чл.6 от подписания договор от 14.11.2016г. между О“ДЗЗД и във връзка с подписания Договор за целево финансиране № ЕЕ 622/27.04.2015г.

По изложените съображения, в случай че предявеният иск е допустим и редовен, моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ответникът претендира направените разноски.

Ответникът О.Б. прави искане по чл.219 ГПК за конституиране на „Б.б.з.р.“ АД като трето лице помагач на страната на ответника.

Ищците „С.С.7.” ЕООД  и „А." ЕООД в срока по чл.372 ГПК са подали допълнителна искова молба, с която поддържат подадената искова молба и намират отговора на ответника за необоснован и недоказан.

„О.“ ДЗЗ е обединение от „С.С.7.” ЕООД, ЕИК .и „А.” ЕООД, ЕИК. и представлява гражданско дружество, спрямо което се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД. Целта на учредяване на това обединение е участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр.Б.” в дванадесет обособени позиции и по конкретно за Обособена позиция №10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр.Б., ул. „Витоша” № 2, вх. А, Б” от процедурата, открита с Решение № ОП-6 от 14.04.2016г. на заместник Кмета на о.Б. и Обявление за обществена поръчка с уникален номер в АОП 00257-2016-0004, последващо сключване и изпълнение на Договора за възлагане на обществената поръчка.

Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице и съгласно чл.27, ал.1 ГПК не се ползва с процесуална правоспособност, което само по себе си изключва същото да е носител на правото на иск. С оглед особеностите в правния режим на гражданското дружество, създадено по реда на чл.357 ЗЗД, дори когато са упълномощили някого от тях да ги представлява пред съда, страна по делото винаги се явяват самите съдружници.

Исковата молба е редовна, като не следва да се конкретизира каква е претенцията на всеки един от ищците по отношение на О.Б. по своето основание/размер. Налице е активна /кредиторова/ солидарност на страната на изпълнителя произтичаща от договора за възлагане на обществена поръчка, което определя активната легитимация на съдружниците в обединение да претендират изпълнение на договора от 14.11.2016г. С този договор ответникът се е задължил по отношение на обединението гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД, а не по отношение на някоя от страните по договора за гражданско дружество, доколкото в чл. 8 на договора е уговорено, че възложителят ще заплати уговорената цена на Изпълнителят, т.е. възложителят ще дължи общо, и се касае до уговорена активна солидарност на кредитори.

О.Б. е процесуално и материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, поради следното: налице е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Б.Обособена позиция № 10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр Б., ул. „Витоша” № 2, вх. А, Б”. Страни по този договор са ДЗЗД „О.“, като обединение на ищците, от една страна като ИЗПЪЛНИТЕЛ и от друга О.Б. като ВЪЗЛОЖИТЕЛ.

Съобразно чл.21 от ЗЗД договорите пораждат действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Страни по договора, както посочих са ищците, действащи като неперсонифицираното ДЗЗД „О“ и О.Б. „Б.“ АД не е страна по договора. Липсва нормативна уредба, която да поражда права или задължения за последното дружество като страна по цитирания договор между страните по делото от 14.11.2016 г.

Отношенията между О.Б. и „Б.“ АД по финансиране на договора от 14.11.2016 г. с предмет: „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Б.”, Обособена позиция № 10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр. Б., ул. „Витоша” № 2, вх. А, Б” са обект на друг договор за целево финансиране № ЕЕ 622/27.04.2015 год.

Става въпрос за две напълно различни правоотношения, които макар и взаимосвързани имат различни страни. Претенцията на ищците по сключения от тях договор могат да бъдат насочени единствено спрямо съконтрахента им О.Б.

По същество в отговора на исковата молба ответникът е направил три възражения:

1.      Разходите, чиято стойност е предмет на претенцията не са непредвидени

2.      Същите на се предварително съгласувани с възложителя

3.      Надхвърлят предвидената стойност от 10 %

4.      И на самостоятелно основание плащането следва да се извърши от „Б.б.з.р.“ АД.

Разходите, чиято стойност е предмет на претенцията се явяват непредвиден, поради следното:

Процедурата по възлагане на обществена поръчка, включва изготвяне на обявление ведно с техническо задание и спецификация на бъдещите СМР. В това техническо задание и спецификация са посочени видовете и обемите СМР, които следва да бъдат извършени Съобразно това обявление, техническо задание и спецификация, кандидат изпълнителя изготвя своята оферта и я депозира, за да сключи договор за възлагане на обществена поръчка. Ако офертата на кандидат изпълнителят се отклони от параметрите, заложени в обявлението и техническата спецификация, то той няма да спечели процедурата, дори ще бъде отстранен. Поради това неговата оферта се изготвя съобразно заложените от Възложителя параметри.

Към момента на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Б.” в дванадесет обособени позиции и по конкретно за Обособена позиция №10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр. Б., ул. „Витоша” № 2, вх. А, Б” все още работен проект няма. Изготвянето на такъв е именно предмет на поръчката.

След възлагането на обществената поръчка се извършва първо инженеринга - изготвянето на проект и след изготвянето му и съгласуването му с всички експлоатационни дружества започва извършването на възложените CMP-та. Именно в този момент при изготвянето на проекта ищецът установява, че ако се спазва заданието на Възложителя в документацията по възлагане на обществена поръчка, изготвеният проект няма да бъде съгласуван от органите на пожарна безопасност, поради противоречие с Наредба № 1з-1971/29.10.2009г., т.е. възложената работа не би могла да бъде изпълнена в съответствие с действащите строителни правила и норми. С оглед изискванията на този нормативен акт е изготвен проекта и са предвидени CMP-та, като видове /вкл.материали/ и количества, които не са предвидени от Възложителя. Така изготвения проект е одобрен от експлоатационните дружества и органите на пожарна безопасност

Новата подробна количествено-стойностна сметка, в която са включени всички СМР-та, включително непредвидените е внесена в О.Б. с придружително писмо с вх. №5300-1411/29.11.2017г. Тази сметка е съгласувана от Кмета на О.Б. както може да се установи от положения от него подпис. Същата е одобрена и от определения от О.Б. инвеститорски контрол и консултант, изпълняващ строителен надзор.

Стойността на допълнително извършените непредвидени дейности не надхвърля 10 % от стойностите на СМР, предвидени в договора за непредвидени разходи. Тези 10 % възлизат на 36 670 лв. без ДДС, каквито стойности не са достигнати.

„Б.б.з.р.“ АД не може да бъде задължено лице спрямо ищеца, тъй като между тях липсва договорно основание. Същата има задължения към О.Б. на друго договорно основание.

Всички извършени строително-монтажни работи от ищците са приети от ответника без възражения като точно изпълнени. В случай, че иска не бъде уважен, то О.Б. ще се обогати за сметка на ищците, най-малко с разходите направени от последния за извършване на процесиите СМР.

Поради горното поддържа иска на предявеното основание по чл.79 от ЗЗД, като евентуално правно основание за уважаване на иска сочи чл.59 ал.1 от ЗЗД.

Ответникът О.Б. в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор.

Във връзка с релевираното възражение в отговора на исковата молба за процесуална недопустимост, евентуална нередовност на исковата молба, съответно неоснователност на иска, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищците да предявят иска, ищците,, „С.С.7.“ ЕООД и „А.“ ЕООД твърдят, че са легитимирани в условията на активна солидарност от страна на изпълнителя - консорциум „О.“ под формата на дружество по ЗЗД, която произтича от договора за възлагане на обществена поръчка. Ответникът приема този аргумент, тъй като е в съответствие с Решение на BKC по т.д. № 1121 по описа за 2011г., които има задължителен характер и съответно не поддържа възражението си за липса на активна легитимация за ищците.

Поддържа възражението си за липса на пасивна материално-правна легитимация,а от там и на процесуална легитимация по отношение на О. - ответник, тъй като същата по правилата на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е действала, както в отношенията си по повод възлагане на процесната обществена поръчка, така и в отношенията си по повод целевото финансиране като довереник н.С.н.с. "С. ***,Б", Булстат: .

Съгласно подписаният между О.Б. и сдружението на собствениците договор, О.Б. действа от името и за сметка на сдружението на собствениците, в това число и при възлагане и сключване на договора за обществена поръчка - чието изпълнение е предмет на настоящото съдебно производство, както и по отношение на договорът за целевото му финансиране. В съответствие с нормативното изискване на чл.2, ал.4 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18 на МС от 2.02.2015г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й, правото безвъзмездна финансова помощ по ал. 2 възниква за Сдружението на собствениците с подписването на договора за целево финансиране между кмета на О., Б.и съответния областен управител. Ето защо твърди, че е налице Фигура на представителство, при която О. е поемала задължения от името и за сметка на трето лице, и е недопустимо ангажирането на нейната отговорност в рамките на мандата, който й е предоставен.

По отношение на въведеното възражение за липса на пасивна легитимация за ответника във връзка със задълженията на „Б.Б.з.Р.“ АД, която осигурява финансиране и извършва плащания ответникът твърди, че искът, квалифициран от ищците като иск по чл.79 ЗЗД недопустимо е предявен към О., при условие че тя е изпълнила своите задължения осигурявайки финансирането, изплатено на Изпълнителя по договора. По отношение на евентуално посоченият иск квалифициран като такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД, същият е нередовно предявен - от гледна точка на незаплатена дължима държавна такса за предявяването му и съответно дефиниран петитум в исковата молба, а на самостоятелно основание е недопустимо предявен срещу О.Б. която не се е обогатила от изпълнението на процесния договор, тъй като е действала от името и за сметка на Сдружението на собствениците.

В случай, че предявените искове са допустими, поддържа становище за тяхната неоснователност, при следните аргументи:

Действително процесният договор е сключен между консорциум „О.“ под формата на дружество по ЗЗД и О.Б. Факт е също, че договорът е подписан в резултат на обществена поръчка реализирана от о.Б. в съответствие с нормативните правила определени в ПМС 18/ 2015г.

Първо, още в документацията за възлагане на обществена поръчка е посочено, че „Възложителят финансира дейностите със представляващи безвъзмездна финансова помощ по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Цената е формирана като сбор от стойностите за изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор по време на строителството, във връзка с изпълнение на мерките по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за дванадесетте обособени позиции, а разплащането по дейности ще става чрез О.Б. на база на механизма за разплащане, описан в Методическите указания по Националната програма, публикувани на интернет-страницата на М.“

„Плащанията по договорите с Изпълнителите ще се извършват съобразно правилата на ББР и сключените Договори за целево финансиране между Кмета на о.Б. Областният управител на С. област и Б./ББР/, както и последващите Анекси, в които ще бъдат уговорени конкретните условия и срокове за извършване на плащанията за всяка отделна сграда, и които ще представляват неразделна част към Договорите за целево финансиране. "

В този смисъл се дължи изследване на механизма за разплащане, описан в Методическите указания по Националната програма, публикувани на интернет- страницата на М..“

Второ, налице е клаузата на чл.38 от договора. Страните са подписали договорът със следното изрично заявено съгласие:„Страните се съгласяват с подписване на настоящия договор, че навсякъде където се посочва задължение на Възложителя „за плащане”, се има в предвид предприемане на необходимите мерки по сключените договори за целево финансиране за извършване на плащане на Изпълнителя от „Б.б.з.р.“ АД, представляващо възнаграждение по договора. Заплащанията на възнагражденията на Изпълнителя по договора се извършват при условията на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.“

В тази връзка ответникът О.Б. твърди, че:

а/ Договорът между страните в процеса изрично препраща като задължение за плащане към правилата на Договора за целево финансиране и в тази връзка двата договора са обвързани

б/ О.Б. е поела задължение да се предостави целево финансиране от банката като плащане по договора

в/ плащането се извършва при доказано съответствие на разхода с условията на НПЕЕМЖС

В обобщение счита, че макар и О.Б. да е съконтрахент в конкретния договор, налице е сложен фактически състав от правоотношения, регулиран от Националната програма, съответно нормативни актове за прилагането й.

Сключвайки договор с Изпълнителя, с банката и със сдружението на собствениците, О.Б. е осигурила на собствениците в сградата енергийна ефективност, а на Изпълнителя финансиране на извършените дейности.

В тази връзка твърди, че конкретните взаимоотношения по процесния договор за обществена поръчка следва да бъдат разглеждани в следния контекст:

О. е обещала финансиране, т.е. действие от страна на трето лице „Б.б.з.р.“ АД,

О. е изпълнила задължението си, като е осигурила изцяло заплащането на осигуреното финансиране от банката към изпълнителя.

О. е изпълнила своето задължение и като е отправила исканията за допълнително плащане на И. към Б. и преценката за непредоставяне на допълнително финансиране на банката не може да се вмени като виновно поведение на О. и неизпълнение на нейните договорни задължения. В продължение на предходното твърдение, О. не отговаря по реда на чл.23 ЗЗД за заплащане на обезщетение.

Ищците не квалифицират иска си като иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.23 от ЗЗД, а като иск по чл.79 ЗЗД -в този смисъл те твърдят, че О. дължи плащане.

Всички плащания по договора са извършвани от „Б.б.з.р.“ АД по банковата сметка на изпълнителя, като О. не е извършвала плащания, което е обстоятелство, доказваща правилността на посочените аргументи.

На самостоятелно основание, поддържа вече релевираните си възражения, че липсват договорни основания, обуславящи основателност на претенцията на ищците за заплащане на непредвидени разходи.

В чл.7, ал.4 от договор от 14.11.2016г. с предмет: "Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Б.", ОП 10 "Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр. Б., ул. "Витоша" № 2, вх. А,Б /за краткост договора за възлагане на обществена поръчка/ е дадено определение на понятието за непредвидени разходи, а именно като: „Непредвидени разходи за строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на работния инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация.“

Ответникът О.Б. поддържа, че претенцията за допълнително заплащане на разходи, направени от изпълнителя в настоящото дело не попада в договорната дефиниция. Твърдението, че чак при изработване на работния проект е открита необходимостта от извършване на тези разходи, не счита, че следва да се кредитира. Това е така, доколкото количествено стойностните сметки, и съответно част проектна документация е именно част от работния проект, като всеки участник в строителството е наясно, че до приемане на работен проект, стойностите са приблизителни и неокончателни.

Този риск от промени в отделните пера е отчетен при подписване на договора, с възможността предоставена в чл.6 от договор, а именно „В процеса на изпълнение на договора са допустими отклонения от посочените в Ценовата оферта, чрез прехвърляне на средства от една позиция в структурата на разходите към друга позиция, при условие че не се променя общата стойност на съответната инвестиция за сградата и това не противоречи на одобрените работни проекти“

Поддържа всички свои съображения, вече изложени в отговора, че не е налице непредвиден разход.

Поддържа възражението си, че не са изпълнени договорните правила за дължимост на непредвидените разходи, така както са уговорени в чл. 7. ал.3 от договора за възлагане на обществена поръчка

Съгласно чл.7, ал.3 е уговорено, че „Непредвидени разходи за допълнителни дейности /до 10% от стойността на СМР/, невключени в настоящия договор, подлежат на заплащане при извършване на окончателното плащане само в случай, че са били предварително съгласувани с представител на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и при условие, че не надхвърлят сумата за тях, посочена в чл. 7, ал. 1. Възлагането на тези допълнителни работи става в писмена форма, следва да бъде в резултат от настъпването на непредвидени обстоятелства и да отговарят на условията за допустимост на разходите по Национални програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, приета с ПМС №18/02.02.2015 г.“

Счита, че е в доказателствена тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване да установят, че:

1.      Са налице непредвидени разходи.

2.      Тези разходи не са включени в договора.

3.      Тези разходи са резултат от настъпването на непредвидени обстоятелства.

4.      Заплащането на тези непредвидени разходи е предварително съгласувано с Възложителя.

5.      Че е възложено изпълнението на тези допълнителни работи писмено.

6.      Че тези разходи за допустимост на разходите по Национални програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, приета с ПМС № 18/02.02.2015 г.

7.      че същите не надхвърлят сумата за тях, посочена в чл. 7, ал.1 от договора.

О.Б. оспорва доказаността на всяко едно от така посочените по-горе твърдения.

Поддържа, че въз основа на исковата молба и допълнителната искова молба, ищците не ангажират доказателства които по безспорен начин да установят изпълнението на всички посочени по-горе изисквания.

От представената по делото кореспонденция се установило, че банката счита, че не дължи тези разходи, тъй като претенцията надхвърля сумата посочена в чл. 7, ал.1 от договора и в тази връзка за доказване на това защитно твърдение, прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Отделно, поддържа, че подписването на количествено-стойностна сметка или на приемо - предавателен протокол от страна на кмета на О., не може да се приеме като предоставено предварително съгласие за заплащане на разходите, тъй като и двата документа отразяват съвсем различно дефинирана воля при подписването им.

Поддържа вече заявеното, че с подписването на протокол, обр. 19 са установени и приети извършените работи, но основанието за заплащането им следва да бъде преценено в контекста на подписания договор. Превратно би било да се тълкуват като дадено съгласие за заплащане на непредвидени разходи, той като при подписването им не е изведено наличието на непредвидени разходи, нито пък съгласие за плащане на такива. Твърдението че заданието на Възложителя има директно отражение към изпълнението на СМР не отчита ключовото обстоятелство, а именно изискването в рамките на инженеринга да бъде разработен работен проект от изпълнителя с подробни КСС преди да се осъществи СМР. В този смисъл, промените спрямо заданието не могат да се приемат за непредвидени разходи, тъй като заданието не е изработено под формата на окончателни количествено стойностни сметки и това обстоятелство е известно на Изпълнителя, тъй като той е поел ангажимента да изработи именно подробните КСС при съобразяване на относимото законодателство. В случай че Възложителят разполагаше с подробни КСС, нямаше да изисква изработването им от Изпълнителя.

Погрешно като математическо изчисление е и въведеното твърдение, че стойността на непредвидените разходи, определяема като 10 % от стойността на СМР, предвидени в договора е в размер на 36 670 лв. без ДДС, при условие че предвидената максимална стойност на СМР в договора е 345 000,00 лв. /триста четиридесет и пет хиляди лева/ без ДДС Също, съгласно ценовата оферта на изпълнителя по договора за възлагане на обществена поръчка, стойността на непредвидените разходи без ДДС не следва да надвишава сумата от 34 500 лв без ДДС, при съобразяване на изискването да е в рамките на общата цена по договора. В случая Изпълнителят фактурира и има претенция непредвидени разходи в размер на 42 401, 54 лв. без ДДС съгласно издадена фактура №10/09.01.2019г. В този смисъл прави възражение, че размерът на претенцията надвишава допустимия максимум и в този случай е без значение извършената корекция от 17 617 лв., тъй като с тази сума се редуцира недопустима като претенция по сума. Ето защо, на самостоятелно основание, твърди необоснованост на размера на претенцията. Съответно прави възражение, в случай че бъде приета за основателна претенцията на ищците до допустимия размер от 34 500 лв. без ДДС, да бъде прихваната със стойността на отпадналите/ неизвършени дейности, съответно разходи от 17 617 лв., описани в колона първа на заменителна таблицца 1, представена от ищците като писмено доказателство към исковата молба.

Възложителят не е приел издадената фактура №10/09.01.2019г., поради което липсва признание за дължимост на твърдяното плащане и основанието за издаване на фактурата, съобразно константната практика на ВКС.

Оспорва твърдението за неоснователно обогатяване от страна на О.Б. като както посочихме счита, че такъв иск не е предявен по правилата на ГП по отношение на формулиран петитум и дължима такса за предявяването му. Искът е недопустим при условие че се твърди наличие на договорно основание за заплащане на сумите, на първо място. Второ, считаме подобен иск за неоснователен, тъй като не е настъпило обогатяване в патримониума на О. във връзка с изпълнението на процесния договор за възлагане на обществена поръчка, тъй като О. е действала като довереник на Сдружението на собствениците.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.11.2016г. между ДЗЗД „О.“, като Изпълнители и О.Б. като Възложител е сключен договор за „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр.Б.”, Обособена позиция №10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр.Б., ул.„Витоша” №2, вх.А, Б.   

            Съгласно чл.7 ал.1 цената на договора е 440040лв.

            Общата цена се формира от:

-          за изготвяне на работен проект 26040лв.

-          за изпълнение на СМР 414000лв.

Съгласно чл.7, ал.3 е уговорено, че „Непредвидени разходи за допълнителни дейности /до 10% от стойността на СМР/, невключени в настоящия договор, подлежат на заплащане при извършване на окончателното плащане само в случай, че са били предварително съгласувани с представител на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и при условие, че не надхвърлят сумата за тях, посочена в чл.7, ал.1.

            По делото се прие заключението на съдебно-счетоводна експертиза, според която изплатените средства са 439 404,42лв., извършени от „Б.б.з.р.“ АД по банковата сметка на изпълнителя.

             По делото се прие заключението на съдебно-техническа експертиза, според която направените непредвидени разходи след приспадане на отпаднали дейности е в размер на 29740,45лв.

            При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Предявен е иск чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.258 от ЗЗД, като между страните е сключен договор за изработка с изпълнители- ищците „С.С.7.” ЕООД  и „А." ЕООД, обединени в ДЗЗД „О.“ и възложител О.Б.

Искът е допустим и частично основателен.

Страните са сключили на 14.11.2016г. Договор за „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр.Б.”, Обособена позиция №10 “Многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр.Б., ул.„Витоша” №2, вх.А, Б.

Цената на договора съгласно чл.7 ал.1 е 440 040лв. и непредвидените разходи съгласно ал.3 не могат да надхвърлят тази цена. В този размер е отпуснатото финансиране от „Б.б.з.р.“ АД по договор за целево финансиране № ЕЕ 622/27.04.2015г. От „Б.б.з.р.“ АД е заплатено 439404,42лв. като остава дължимо 635,58лв. Страните не спорят, че договорените СМР са приети от възложителя, за което се представят съответните протоколи. Сключеният договор не е изменен по взаимно съгласие между страните по реда на чл.116 ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 ЗОП, във формата по чл.112 ЗОП, за което и финансиращият орган да се е съгласил със съответното изменение на договора за целево финансиране. Ето защо съдът намира, че искът е основателен до този размер и неоснователен за остатъка от пълния предявен размер.

            На основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят направените от ищците разноски в размер на 83,13лв., съобразно на уважената част от иска.

На основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят направените от ответника О.Б. разноски в размер на 2550,88лв., съобразно на отхвърлената част от иска.

            Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл.266, ал.1  от  ЗЗД във вр. чл.258 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД О.Б. с адрес *** пл.“Освобождение“ №13 да заплати на „С.С.7.” ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** и „А." ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление *** по б. сметка с IBAN ***ледната сума:

635,58лв. (шестстотин тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни работи по Договор от 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 04.04.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за остатъка до пълния предявен размер.

Решението е постановено при участието на „Б.Б.З.Р.“ АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** и „С.н.с.С. ***.Б“ като трети лица-помагачи на страната на ответника О.Б.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК О.Б. с адрес *** пл.“Освобождение“ №13  да заплати на „С.С.7.” ЕООД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** и „А." ЕООД, ЕИК .със седалище и адрес на управление *** сумата 83,13лв. (осемдесет и три лева и тринадесет стотинки) деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „С.С.7.” ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** и „А." ЕООД, ЕИК .със седалище и адрес на управление ***  да заплатят на О.Б. с адрес *** пл.“Освобождение“ №13 по б. сметка IBAN ***мата 2550,88лв. (две хиляди петстотин и петдесет лева и осемдесет и осем стотинки) деловодни разноски пред настоящата инстанция.

             Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му.

 

Председател: