№ 239
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501661 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 39874/14.06.2022г. на П. Е. Д.,
чрез процесуален представител адв. И. З.-ВАК против Решение № 1376 от 11.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 6540/2021г. на РС-гр.Варна, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните по предявения от ищеца А. Н. Д. срещу въззивника иск с правно
основание чл.124 от ГПК, че П. Е. Д. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ
501.278 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", одобрен със Заповед № РД-16-7706-
67/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед, община
Аксаково, с площ от 700кв.м. , при граници имоти: 501.2025-улица, 501.1445- двор и 501.1457-
двор.
В жалбите са изложени аргументи за недопустимост поради липса на правен интерес
на ищеца за водене на иска, доколкото същия няма самостоятелни вещни права върху
процесния имот. Изложени са аргументи,че реституционното решение, от което ищеца
черпи правата си – Решение № 12240/07.08.1996г. е преди изменението на чл.14 ал.1 т.3 от
ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г. , поради което и юридическия състав , от които произтича правото
на собственост е завършен преди влизане в сила на ПНИ.Твърди се нищожност на
решението на ПК №12240/07.08.1996г., поради наличие на такова от 1993г., а именно Р
7846/10.02.1993г. на ПК –Аксаково, с което на наследодателя на ищеца е възстановено
върху процесния имот,но с план за земеразделяне , като 700 кв.м. са му отказани. Решението
се оспорва и неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилно
приложение на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Оспорват се изводите на съда относно преценката за
наличието на предпоставките на нормата на параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност
относно наличието на сграда в имота -трайно прикрепена, поради наличието на бетонна
основа. Излага, че за ответника е налице съдебно признато право на изкупуване с Решение
на ВОС по адм.дело № 647/1997г. Оспорен са аргументите на съда и относно началния
момент, от който за ответника би могла да започне да тече придобивна давност,
респективно момента, в който се счита за завършена реституционната процедура- влизане в
сила на ПНИ , като се твърди, че Решението на ПК –Аксаково от 07.08.1996г. е постановено
1
преди 30.07.1997г. , поради което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност
към дата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл.
Претендира се обезсилване/отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да се прекрати производството предявения иск/същия да бъде отхвърлен.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираната жалба, претендира същата да бъде уважена.Претендират присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от А. Н. Д., чрез процесуален
представител – В. А. Д., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител поддържа
депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение по чл.78 ал.5 от
ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. Н. Д. срещу П. Е. Д. иск с
правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ 501.278 по ПНИ на
местност „Доброгледски лозя", одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на
Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, с площ
от 700кв.м., при граници имоти: 501.2025-улица, 501.1445- двор и 501.1457- двор, на осн. чл.
124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон на А. С.П., на които с
Решение № 12240/07.08.1996г. на ПК - Аксаково е възстановено в съществуващи стари
реални граници правото на собственост върху земеделски земи, в площта на които попада
новообразувания имот 278 по ПНИ, попадащ с цялата си площ в имот 264 по помощния
план към него. Твърди, че в ПНИ процесният имот е записан на ответника въз основа на
договор за покупко- продажба по НА № 141/14.05.2013г. сключен с П.Е.Г. и Г. А. Г.. Тъй
като към настоящия момент в полза на ищцата не е издадена заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ
и не може да приключи реституционното производство, то и счита, че е налице правен
интерес да бъдат отречени правата на ответника и извършване промяна в регистърната част
на ПНИ. Оспорва праводателите на ищеца да са били собственици на имота. Твърди, че в
тяхна полза няма законосъобразно предоставено право на ползване. Оспорва и да са били
налице предпоставките на закона за изкупуване на имота, тъй като не е отговарял на
изискванията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ,доколкото в имота не е имало сграда към
01.03.1991г., нито се намира на по- малко от 30км. от гр. Варна, областен град с население
над 300хил.жители. Оспорва и върху имота да е упражнявана фактическа власт ответника и
праводателите му. Претендира уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Д. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Излага правни аргументи, че
реституционната процедура е приключила с постановяване решението на ПК, издадено
преди измененията на чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999г./. Не оспорва, че се
легитимира като собственик на имота въз основа на договор за покупко- продажба сключен
с П. и Г. Г.и по НА № 114/14.05.2013г.
Твърди, че от придобиване на имота упражнява фактическа власт върху него, като
през 2015г. е получил и разрешение за поставяне на барака. Твърди, че към 31.03.1991г. в
имота е имало постройка, което е дало основание за трансформиране правото на ползване на
2
праводателите му в такова на собственост, признато и с решение по гр.д. № 647/1997г. на
ВОС. Твърди, че съгласно удостоверение № 3510/19.03.1998г., праводателите на ответника
за закупили имота и в тяхна полза е бил издаден НА № 19/2007г. В условията на
евентуалност се позовава на изтекла придобивна давност в резултат на осъществявана
фактическа власт върху имота добросъвестно владение в периода от 14.05.2013г. до
завеждане на исковата молба.
Претендира отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Възраженията на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради
липса на правен интерес, съда счита за неоснователни по следните аргументи: Съгласно
приетото по т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по ТД№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, видът на иска
и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от
насрещната претенция.За да обоснове правния си интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато
от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.Доколкото в конкретната
хипотеза се твърди незавършена реституционна процедура - признато право на
възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - при влязъл в сила ПНИ,
съобразно който имотът е записан на ответника, претендиращ права по пар. 4 и сл.ПЗР на
ЗСПЗЗ, отрицателният установителен иск против ползвателя е допустима форма на защита
/така в Решение № 62 от 09.02.2012 г. по гр.д.№ 294/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 185
от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 2006/2013 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 68 от 13.06.2011 г. по
гр.д.№ 791/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.Определение № 225 от 15.05.2020г. по гр.дело №
3710/2019г. на ВКС ,IIг.о. и др./.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства, че:
Ищеца А. Н. Д. е наследник по закон на А. С.П., починал на 01.09.1972г. –
удостоверение за наследници л. 10-11 от дело.
С Решение № 12240/07.08.1996г. на ПК –Аксаково,издадено въз основа на заявление
вх. № 62Е/20.12.1991г. в полза на наследниците на А. С.П. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на имоти, в т.ч. на вписан под № 5 имот/
заявен под № 25 /- лозе от 2,8дка, шеста категория, находящ се в терен по пар. 4 на с.
Доброглед, м-ст Стари лозя.
Ответника П. Д. се легитимира като собственик на процесната недвижимост въз
основа на договор за покупко- продажба от 14.05.2013г., обективиран в нотариален акт №
3
83/14.05.2013г. видно от който П. Е. Г.а и Г. А. Г. са продали на ответника 700 кв.м. от
поземлен имот целият с площ 780кв.м., находящ се в СО“Доброгледски лозя“, в землището
на с.Доброглед, общ.Аксаково, представляващ планоснимачен номер № 278 в едно с всички
насаждения в имота.
С констативен нотариален акт № 1 9/19.04.2007г. том II-к, рег. № 2852, дело № 189/2007г.,
на нотариус П. Д.а при условията на пар. 4 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на Г. А.
Г. и П. Е. Г.а върху имот с площ от 700кв.м.ид.ч. целият с площ от 780кв.м. находящ се в
землището на с. Доброглед м-ст Доброглед представляващ имот пл. № 278 по КП от 1988г.
при граници имоти № 277, 279, 281 и път. 12,
По делото е представена цялата преписка по предоставяне правото на ползване на
имот № 501.278 по ПНИ СО“Доброглески лозя“,с.Доброглед , общ.Аксаково – л.116-125 от
дело.
Съгласно Удостоверение № 817/10.04.1990г. с ПМС 26 на МС на Отечествения фронт
от 1987г. –л.91 и л.124 от дело и Решение № 26/22.03.1990г. на ИК на ОбНС Аксаково, на Г.
Г. е било предоставено право на ползване на земеделска земя от 700кв.м. представляващо
парцел 278 в землището на с. Доброглед при граници имоти 281, 277, 279 и път.
По направено от ищеца оспорване автентичността на подписа на кмета на общината
положен в това удостоверение и писмо на ДА Архиви, че протокол № 26/22.03.1990г. на ИК
на ОбНС не е постъпвал за съхранение, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК.
От неоспореното заключение на в.л. по допусната съдебно- почеркова експертиза,
което съда кредитира се установява, че действително подписът на инж. Т. положен в
документ за кмет на община Аксаково, не е изпълнен от него, поради което
първоинстанционния съд е изключил Удостоверение № 817/10.04.1990г. с ПМС 26 на МС на
Отечествения фронт от 1987г. –л.91от дело от дело, като неистински документ.
По делото е представен протокол на комисия от 21.03.1990г., обективиращ взето
решение за предоставяне право на ползване на Г. Г. в землището на с. Доброглед под № 44 –
л.185 от дело.
С молба от 28.05.1997г. Г. Г. е поискал от кмета на Община Аксаково да изкупи
предоставената му за ползване земеделска земя, за което през 1992г. е бил подал молба.
Съгласно удостоверение № 165/04.06.1997г. на община Аксаково на името на Г. Г.
има заведена молба вх. № Г/188/01.06.1992г. за закупуване на място по пар.4 ЗСПЗЗ, която
не е открита в архива на общината.
С Решение от 10.12.1997г. , постановено по адм.д. № 647/1997г., по описа на ВОС е
отменен обективирания в писмо от 03.06.1997г. отказ за изкупуването на имота, като община
Аксаково е задължена в месечен срок да предостави на Г. Г. ползваната от него земя за
изкупуване. Определената за имота оценка в размер на 22540 лева.
Видно от приложеното на л. 87 от делото удостоверение № 3510/19.11.1998г. на кмета на
Община Варна, че същото е издадено на Г. Г., в уверение на това, че същият е придобил право и
закупил предоставеното му по ПМС място в м. Доброглед, землището на Аксаково,
представляващо имот № 278. Към удостоверението са представени и приходни квитанции за
заплатената от Г. определена цена на земята.
Видно от Разрешение за поставяне № 40/29.12.2015г. Община Аксаково е разрешила
на П. Д. поставянето на барака с площ 20.00 кв.м. в процесния имот.
За установяване твърденията на ответника, че в имота е имало сграда към
01.03.1991г. са изискани писмени документи от община Аксаково, съобразно които
ответникът е декларирал, че през м.05. 2013г. е премахнал съществувала в имота
4
самосрутваща се сграда опасна за него и семейството му- л.173,174 от дело.
От заключението на приетата по делото СТхЕ , което съда цени като обективно и
пълно, се установяват, относимите и действали за територията кадастрални планове през
годините, а именно : КП от 1988г., за който няма данни да е одобряван, но е ползван от
администрацията до приемането на следващия план ПНИ от 2016г. В разписния лист към
него имотът е вписан първо на Г. Г. съгласно решение за предоставяне право на ползване №
26/22.03.1990г., а впоследствие П. Д. на основание НА № 141/2013г. През 2013г. е приет
ПСИГ, като част от ПКП. По него процесният имот се ситуира в стар имот 264 с площ от
2812кв.м. записан като собствен на А. П. на основание решение на ПК № 12240/07.08.1996г.
С въпросното реституционно решение на наследниците на А. П. са възстановени няколко
имота, но отношение към казуса има този под № 5 в него- лозе от 2,800дка м-ст Стари лозя,
без посочване на граници в него. По ПСИГ е отразен стар имот 264 с площ от 2812кв.м.
идентифициран в собственост на основание посоченото реституционно решение, от което и
в.л. прави извод, че между имота под № 5 в решението на ПК от 1996г. и стар имот 264 е
налице идентичност поради съвпадащи местоположение- землище, местност, и минимално
различие в площите от 12кв.м. По ПКП от 2013г. процесният имот е с площ от 813кв.м.,
записан на Г. и П. Г.и на основание НА № 74/2007г. СВ-Варна и изцяло попада в стар имот
264. През 2016г. е приет ПНИ одобрен със заповед от 04.04.2016г. на Областния управител,
по който процесният имот попада изцяло в стар имот 264 по ПСИГ и изцяло в имот 278 по
ПКП. За онагледяване заключението си в.л. е изготвило и скици.
Възражението на въззивника за нищожност на решението на 12240/07.08.1996г. на ПК –
Аксаково поради наличие на предходно от 1993г. а именно Р 7846/10.02.1993г. на ПК –
Аксаково, с което на наследодателя на ищеца е възстановено върху процесния имот,но с
план за земеразделяне и поради липса на материална компетентност на ПК-Аксаково, при
липса на обжалване сама да измени решението си, е неоснователно по следните аргументи.
Съгласно ТР № 9 от 07.11.2012 г. по ТД № 9/2012г. на ОСТК на ВКС, ответникът по
иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота
права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ,каквато е настоящата хипотеза,може да се брани с
възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по
земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите
противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на
право на изкупуване по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, упражнено в законните срокове.
В настоящия случай, няма спор , а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства и от заключението на вещото лице по СТхЕ –т.6 ,скици № 1,2,че между
реституирания с Решение на 12240/07.08.1996г. на ПК –Аксаково и предоставения за ползване
имот, респективно описания в титула за собственост на ответника и праводателите му, е налице
частична идентичност с припокриване на цялата площ от 700 кв.м., поради което следва да бъде
осъществяван косвен съдебен контрол.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС,
ОСГК, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне
имат конститутивно действие. В настоящата хипотеза единственото такова решение е именно
посоченото от ищеца в исковата молба Решение № 12240/07.08.1996г. на ПК –Аксаково , за
което няма спор , че не е обжалвано и е влязло в сила. Представения протокол № 7846 от
5
10.02.1993г. на ПК , с който е взето решение, с което се определя начина на възстановяване на
заявените имоти с план за земеразделяне, не съставлява решение с конститутивно действие по
чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18 ж от ППЗСПЗЗ относно правото на собственост.
Касателно процесния имот, коститутивно действие относно собственическите права на
наследодателя на ищеца има влязлото в сила Решение № 12240/07.08.1996г. на ПК –Аксаково , с
което се възстановява правото на собственост в стари реални граници на посочените в същото
имоти,сред които и процесния.
Спорно по делото е и станал ли е ответника собственик на процесния имот по силата
на производен способ на придобиване на права -покупко -продажба и в тази връзка, спорно
е налице ли са били визираните в § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ кумулативни предпоставки, за
придобиване на процесната недвижимост от праводателите му – П. Г.а и Г. Г.. Доколкото
приетото по делото Решение на ВОС по адм.д. № 647/1997г., с което на Г. Г. е признато
правото да изкупи процесния имот, определена е оценката на същия и е задължен кмета на
общината да изпълни процедурата по § 4 ЗСПЗЗ не е задължително за ищеца по делото и за
настоящия съд, при предявения установителен иск под формата на отрицателен такъв , в
тежест на ответника – въззивник е пълното и главно доказване на всички предпоставки,
обуславящи правата на праводателите му.
Съгласно пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакция действащата към момента на признаване
на правото / необходимо е в имота да е имало построена сграда върху земята към 1 март
1991г. и да е заплатена земята на собственика чрез общината по цени, определени от
Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката. Съгласно ТР 2/2011г. на ВКС ОСГК, сградата трябва да отговаря на изискването
за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно
прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на
строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено , че в края на
2015г. на П. Д. е разрешено поставянето в процесния имот на барака с площ 20.00 кв.м. –
временно преместваем обект , който да се използва за съхранение на инвентар и който да е
постави както е указано в представената скица/такава по делото не е налична/. Установено е
също , че е премахната/самосрутваща се сграда/ през 2013г. Данни за наличието на
постройка в имота не се съдържат нито в молбата на ползвателя от 28.05.1997г. за
изкупуване, нито в техническата експертиза –л.120 за оценка на имота, нито в решението на
ВОС от 1997г., с което е отменен отказа на кмета на община Аксаково да признае права по
параграф 4 и сл. от ЗСПЗЗ. По делото не са представени никакви доказателства относно
изграждането на постройката,както относно елекрифицирането и водоснабдяването й. От
заключението по СТхЕ се установява, че няма нанасяне на сграда в имота по някои от
плановете.
Наличието на постройка към 01.03.1991 г. не се установява и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на водените от ответника свидетели – СтИ.н Р. А. и С.Т.П.
и двамата без родство със страните, чиито показания съда кредитира като базиращи се на
лични впечатления. Съвкупно от тях се установява , че към 2013г. , когато П. е купил имота
в него е имало останки от постройка / камъни за основа без бетон, тухли/, със срутен
покрив, която не е била канализирана/имало е цистерна за вода/ и елекрифицирана-срязани
кабели.Единственият бетон в имота бил остатък от септична яма, който свидетелите
разчистили. В момента имота е ограден и се обработва.Свидетелите предполагат, но не
знаят от къде П. взема вода за да полива насажданията. Събраните по делото гласни
доказателства дават само индиция за съществуване на някаква постройка. Доколкото
гласните доказателства са без категоричност и без сведения за наличие на такава към
6
01.03.1991г. , както и с оглед дългия период от тази дата до момента , в който свидетелите са
придобили впечатления от имота, същите не могат да се поставят в основата на обоснован
извод, че е бил изпълнен фактическият състав на & 4a от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно бившият
ползвател не е могъл да придоби право на собственост върху предоставения му за ползване
имот пл.№ 278, независимо от изплащане стойността на земята.
Фактическия състав на придобиване на земеделска земя по реда на § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, изисква ползвателят да живее постоянно в населеното място, чието землище е
имотът, същият да е на не по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители
или на 10 км. от крайбрежната морска ивица. С оглед правна сигурност и гарантиране на
равнопоставеност на правните субекти,релевантен е моментът на приемането на закона към
1992г., а не моментът, към който се е завършил фактическия състав по изкупуването.
Законодателят е съобразил броят на населението в големите градове на Р. България към
датата на приемане на §4б ЗСПЗЗ, като е определен и срок, в който правото на изкупуване
да бъде упражнено. Ако се приеме възражението на въззивника, че броят на жителите следва
да се съобрази към момента, в който всеки от правоимащите заплаща цената/приключва
процедурата/, то би се стигнало до превратно тълкуване на волята на законодателя, тъй като
броят на жителите варира и по такъв начин в течение на времето биха се променили
критериите, приложими по отношение на една и съща възможност.
В конкретиката на настоящия правен спор, от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства се установи, че на Г. Г. е било предоставено за ползване място
представляващо имот пл. № 278 находящо се м-ст Доброглед, землището на с. Доброглед от
700 кв.м., както и че същият е заплатил определената стойност на земята. Видно от заключението
по СТхЕ, имотът е на 6,3км. от кв. Владиславово и на 13,2км. от центъра на гр. Варна,
съответно на 14,4км. от крайбрежната морска ивица на Варна, чието население към момента на
приемане на разпоредбата на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ - 1992г., е 308 432 души , а към 26.01.1998г.
населението на гр. Варна е било около 310660човека.Съгласно писмо от НСИ-л.159 от дело –
населението на гр.Варна към 31.12.1991г. е било 314913 души, а към 1991 г. 316231 души. Поради
наличието на ограниченията визирани в § 4б ал.1 изр.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, праводателите на
ответника не са придобили правото на собственост върху имота на посоченото основание,
респективно ответникът П. Д. не може да се легитимира като собственик на процесната
недвижимост по силата на покупко - продажба.
Мотивирания извод за липса на предпоставките на параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
предполага разглеждане на наведеното в условията на евентуалност възражение на
придобиване на имота по давност – упражняване на фактическа власт върху имота с
намерение за своене в периода от 14.05.2013г. и към датата на сезиране на съда.
Ответника твърди,че е добросъвестен владелец и с оглед легитимацията му на годно
основание да го направи собственик, а именно договор за покупко- продажба обективиран в
НА от 14.05.2013г. , презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС не е оборена, поради което следва да се
признае качеството му на добросъвестен владелец.
За процесната недвижимост не са налице законови пречки за придобиване на
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на имота.
7
В тази връзка спорно по делото е, кой е началния момент, от който ответника би
могъл да давности процесния имот.
Възражението на въззивника, че това е момента на постановяване на решението на
органа по земеделската реституция – ПК, настоящия съдебен състав намира за
неоснователно по следните аргументи.
По изложените вече мотиви правото на собственост на наследниците на А. С.П. е
възстановено такова в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
земеделски земи, включително и относно лозе от 2,8дка, шеста категория, находящ се в
терен по пар. 4 на с. Доброглед, м-ст Стари лозя съгласно Решение № 12240 от 07.08.1996г.
на ПК-гр.Варна , постановено преди изменението на нормата с ДВ бр. 68/30.07.1999г.
От приетата в цялост реституционна преписка безспорно се установява , че, за ПИ 501.278
по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на
Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, с площ от
700кв.м. не е проведена процедура по възстановяване, тоест не е издадена заповед по § 4к, ал. 7
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А. П. , тъй като за имота като собственик е записан П. Д..
Константна е практиката на ВКС по чл.290 от ГПК/Решение № 809/ 14.01.2011 г. по
гр.д.№ 1889/ 2009г., І г.о., Решение№ 262/ 13.07. 2012 г. по гр.д.№ 944/ 2011 г., І г.о.,
Решение№ 588/ 29.05.2010 г. по гр.д.№ 1350/ 2009г., І г.о., Решение №106 от 19.05.2011 г. по
гр. д. № 1326/2010 г., II г. о. и др., Решение № 23/22.05.2017 г.по гр.дело № 2856/2016г. , 1-
во г.о./, която състава споделя, че решенията /като процесното от 1996г./, издадени при
действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ (ДВ бр. 98/28.10.1997г.), преди
изменението на нормата (ДВ бр. 68/30.07.1999г.), имат конститутивно действие и
възстановяват правото на собственост. Аргументацията за това е, че имота е
индивидуализиран по кадастралния план.
В Решение № 49/26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015 г., на ВКС, II г. о.,както и в
Определение № 225/15.05.2020г. по гр.дело № 3710/2019г. на ВКС , II г. о. и др. е прието,че
издадените до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68 от 30.07.1999г. решения на
органа по земеделската реституция възстановяват собствеността в полза на лицата по чл.10
ЗСПЗЗ само и доколкото касаят правно обособени имоти, а в случаите, когато процесът на
правно обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на
придобиване на основание параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след влизане в
сила на цитираното изменение, издаденото решение на поземлената комисия при действието
на старата редакция има значението единствено на признаващо право на възстановяване при
условията на § 4 - § 4л, а самото възстановяване на правото на собственост настъпва по
силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. В тези случаи
придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по
§ 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Настоящия състав е запознат с практиката на ВКС обективирана в
Решение № 260/2011 г. по гр. д. І118/2011 г., ІІ г. о. и Решение №61/17.07.2017г. по гр.дело
№ 3272/2016г.,1-во г.о./, в които се приема, че когато имотът е индивидуализиран по
кадастрален или друг план с граници и съседи, е достатъчно за установяването правото на
собственост върху съответния имот; посочването на имот с номер по план на земите,
включени в параграф 4 от ЗСПЗЗ го индивидуализира в достатъчна степен, защото номера
на плана предопределя в достатъчна степен границите на имота. Ето защо определящо е да
се установи дали в решението на ПК имота – лозе от 2.800дка е индивидуализиран в
достатъчна степен като обект на собственост - конкретна вещ, върху която правото на
собственост може да бъде упражнявано или това е станало от момента на влизане в сила на
ПНИ на 25.05.2016г..
По делото не се спори,а и е установено от приетите писмени доказателства, че ПНИ
8
за местността е приет със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. обн. в ДВ бр.
35/10.05.2016г., последната влязла в сила с изтичане 14-дневния срок за оспорване, т.е на
25.05.2016г. при липса на данни за обжалване в частта относно процесния имот.
От заключението на вещото лице, както и от издадената и описана по-горе
документация от Община Аксаково и ОСЗ - Аксаково, включително и от самото
реституционно решение се установява, че индивидуализирането на имотите на старите
собственици не е извършвано въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда
на ППЗСПЗЗ,граници и индивидуализация в решението не е посочена, поради което не
може да се приеме, че давност е започнала да тече от момента на издаване на решенията на
ПК - Аксаково / Решение №30/27.06.2017г. по гр.д. №3352/2016г. на ВКС, II г.о /. Ето защо,
настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ВРС, че момента, от който може да
се приеме, че започва да тече придобивна давност в конкретната хипотеза, е Заповедта за
одобряване на ПНИ в частта за процесния имот - 25.05.2016г.От този момент до датата на
предявяване на исковата молба – 08.05.2021г./вх.№ от 10.05.2021г. не е изтекъл изискуемият
петгодишен давностен срок.
С изложените мотиви,въззивната жалба е неоснователна и такава следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
решението в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, претендираните от въззивника разноски не са дължими.
Въззиваемия не е претендирал разноски за настоящото производство.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1376 от 11.05.2022г., постановено по гр.д. №
6540/2021г. на РС-гр.Варна.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9