№ 171
гр. Велико Търново, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101514 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.327,ал. 1 от ТЗ, вр.
с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Лактима“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощник адв.И. от АК
Враца твърди, че между него и ответното дружество е сключен неформален
договор за търговска продажба от 7.08.2020 г., по силата на който е доставил
на ответника стоки на стойност 1671,73 лева с ДДС. Сочи, че за доставката на
стоките са издадени 33 броя фактури и стокови разписки, които описва
подробно. Твърди, че ответникът не е заплатил стойността на стоките по
издадените фактури и моли съда да го осъди да заплати сумата от 1671,73
лева главница, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното
изплащане. Претендира лихва за забава в общ размер от 260,83 лева за период
от падежа на всяка фактура до 10.06.2022 г., както и присъждане на
направените разноски в исковото, обезпечителното и изпълнителното
производство. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище поддържа молбата.
Ответникът „Версус 2020“ ЕООД, гр.В.Търново, чрез пълномощник
адв. М.-Г. от ВТАК е депозирал отговор, в който оспорва иска, като
неоснователен. Заявява, че фактурите и стоковите разписки не установяват
1
сключен договор за продажба и тъй като не са подписани от лица, имащи
съответното качество не могат да послужат като доказателства за приемане на
описаните стоки. Оспорва приложените документи и моли съда да отхвърли
иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа изложеното
становище. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
По делото като доказателства са приложени данъчна фактура №
********** от 7.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 453799 към нея с посочена дата на доставка 10.0-8.2020 г. ; Данъчна
фактура № ********** от 11.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и
Стокова разписка № 454096 към нея с дата на доставка 12.08.2020 г.; Данъчна
фактура № ********** от 13.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и
Стокова разписка № 454466 към нея с дата на доставка 14.08.2020 г.; Данъчна
фактура № ********** от 14.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и
Стокова разписка № 454707 към нея с дата на доставка 17.08.2020 г.; Данъчна
фактура № ********** от 18.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и
Стокова разписка № 454981 към нея с дата на доставка 19.08.2020 г.; Данъчна
фактура № ********** от 20.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и
Стокова разписка № 455252 към нея с дата на доставка 21.08.2020 г. ;
Данъчна фактура № ********** от 21.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 455463 към нея с дата на доставка 24.08.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 25.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 455751 към нея с дата на доставка 26.08.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 27.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 456079 към нея с дата на доставка 28.08.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 1.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 456575 към нея с дата на доставка 2.09.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 3.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 456870 към нея с дата на доставка 4.09.2020 г. ;
Данъчна фактура № ********** от 4.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 457054 към нея с дата на доставка 7.09.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 8.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 457410 към нея с дата на доставка 9.09.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 10.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
2
и Стокова разписка № 457715 към нея с дата на доставка 10.09.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 10.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 457675 към нея с дата на доставка 11.09.2020 г. ;
Данъчна фактура № ********** от 11.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 457903 към нея с дата на доставка 14.09.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 15.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 458216 към нея с дата на доставка 16.09.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 17.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС
и Стокова разписка № 458552 към нея с дата на доставка 18.09.2020 г.;
Данъчна фактура № ********** от 18.09.2020 г. и Стокова разписка №
458832 към нея с дата на доставка 21.09.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 22.09.2020 г. на стойност 83,79 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 459039 към нея с дата на доставка 22.09.2020 г. ; Данъчна фактура №
********** от 22.09.2022 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 459058 към нея с дата на доставка 23.09.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 24.09.2020 г. на стойност 83,79 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 459375 към нея с дата на доставка 25.09.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 25.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 459613 към нея с дата на доставка 28.09.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 1.10.2020 г. на стойност 46,98 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 460194 към нея с дата на доставка 2.10.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 2.10.2020 г. на стойност 46,98 лева с ДДС Стокова разписка №
460400 към нея с дата на доставка 5.10.2020 г. ; Данъчна фактура №
********** от 6.10.2020 г. на стойност 80,77 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 460739 към нея с дата на доставка 7.10.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 8.10.2020 г. на стойност 33,65 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 461034 към нея с дата на доставка 9.10.2020 г. ; Данъчна фактура №
********** от 13.10.2020 г. на стойност 23,49 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 461540 към нея с дата на доставка 14.10.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 15.10.2020 г. на стойност 80,77 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 461858 към нея с дата на доставка 16.10.2020 г. ; Данъчна фактура №
********** от 20.10.2020 г. на стойност 30,22 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 462333 към нея с дата на доставка 20.10.2020 г. ; Данъчна фактура №
********** от 22.10.2020 г. на стойност 40,25 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 462648 към нея с дата на доставка 22.10.2020 г.; Данъчна фактура №
3
********** от 22.10.2020 г. на стойност 40,25 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 462715 към нея с дата на доставка 23.10.2020 г.; Данъчна фактура №
********** от 27.10.2020 г. на стойност 30,22 лева с ДДС и Стокова разписка
№ 4632846 към нея с дата на доставка 28.10.2020 г. Всички фактури са с
посочен изпълнител „Лактима“ ЕАД и получател „Версус“ ЕООД, а
стоковите разписки- с посочен доставчик „Лактима“ ЕАД и получател
„Версус 2020“ ЕООД. Стоките, предмет на процесните счетоводни документи
са „Айрян Балкан“ в разфасовки от 330 мл. и от 500 мл. Приета е и
финансово- счетоводна справка за вземания на „Лактима“ ЕАД от „Версус“
ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Не се спори, че страните са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и
доколкото спора между тях произтича от сключения договор за търговска
продажба съдът е квалифицирал предявения главен иск с правно основание
чл. 327,ал.1 от ТЗ. Иска е процесуално допустим, депозиран от процесуално
легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е основателен. Ищецът
заявява претенциите си като твърди, че между страните е сключен
неформален договор за продажба и доставка на стоки за периода от 7.08. до
27.10.2020 г. , по силата на който ищецът е доставял на ответното дружество
многократно в посочения период еднотипни стоки- „Айрян Балкан“ в
разфасовки от 330 мл. и от 500 мл., за което са издадени приетите по делото
като доказателства 33 броя фактури и стокови разписки. Твърди се, че
въпреки доставката на стоките и получените счетоводни документи
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността им в
посочения от ТЗ срок- 14 дни след получаването им. Задължението не е
изпълнено дори след изпратената покана за доброволно плащане. От своя
страна ответникът отрича съществуването на договорното правоотношение,
като заявява, че фактурите и стоковите разписки не установяват категорично
сключен договор за продажба между страните. Твърди, че положените
подписи не съответстват на лицата представляващи дружествата и че стоките,
описани в документите не са му доставени. При така очертан предмета на
правния спор съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ищеца пълно и главно да установи наличието на валидното облигационно
правоотношение между страните и изправността си по него, доставката на
4
описаните стоки и размера на претенциите си. Указал е на ответника, че
следва пълно и главно по реда на чл.154,ал.1 от ГПК да установява своите
фактически твърдения, а за опровергаване на направените от ищеца, да
проведе непълно насрещно доказване. Доколкото договорът за търговска
продажба е двустранен, възмезден и консенсуален страните следва да
постигнат съгласие за вещта и за цената, като задължение на продавача е да
прехвърли собствеността и да предаде вещта, а купувачът трябва да я получи
и да плати цената. От приобщените по делото писмени доказателства- 33 броя
фактури и стокови разписки издадени в периода 7.08.2020 г.- 27.10.2020 г.
съдът приема за доказано, че между двамата търговци е сключен неформален
договор за търговска продажба, по силата на който в посочения период
ищецът е продал и доставил на ответника описаните стоки на обща стойност
1671,73 лева с ДДС. Приложените фактури и стокови разписки освен, че са
подписани от издателя- изпълнител по сделката, носят подписи и за
получателя. В отговора на исковата молба ответникът ги оспорва с довода, че
не носят подписите на законните представители, но никъде в закона не е
предвидено подобно изискване за редовност на счетоводния документ. Дори
фактурите и стоковите разписки да носят подписа на трето лице / каквато е
обичайната практика, тъй като не може да се очаква единствено законния
представител на търговеца да подписва всички получени, или издадени от
него първични счетоводни документи/, ответникът не е поискал откриване
на производство по оспорване автентичността на частните свидетелски
документи, следователно съдът приема, че на ответното дружество са
доставени описаните в стоковите разписки стоки по вид и количество,
съответстващо и на издадените фактури. Следва да се има предвид още, че в
отношенията между търговци се прилага презумпцията на чл. 301 от ТЗ ,
според която , когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. По делото е приложено писмо за
доброволно изпълнение до ответника , в което са описани процесните
данъчни фактури и дължимите суми с изх.№ 58/3 от 13.05.2022 г., като е
приобщена и обратна разписка за получените документи от ответното
дружество на 16.05.2022 г. Ответникът не оспори получаването на поканата за
доброволно изпълнение, поради което съдът приема, че не се е
противопоставил на извършените действия от негово име веднага след
5
узнаването /дори това да е станало едва на 16.05.2022 г./. Ответникът оспорва
и реалната доставка на стоките, но при представени стокови разписки и
фактури, при които е налице пълно съответствие между стоките, визирани
като количество и вид в двата документа и носещи подписи срещу
„получател“ и на двата документа, той следваше да установи наведените
правоизключващи възражения. Такова доказване от страна на ответника не
беше направено, поради което съдът приема, че с представените по делото
документи ищецът доказа претенцията си, както по основание, така и по
размер. Именно поради установеното единство между описаните артикули в
стоковите разписки и фактурите съдът не споделя довода на ответника, че със
стоковите разписки се доказва евентуално единствено връщането на амбалаж,
но не и доставката на млечни продукти, както и възражението, че някой от
фактурите не са подписани от получателя. Що се отнася до отразяването/
неотразяването на процесните фактури в счетоводството на процесното
дружество и включването им/ невключването им в дневника за покупко-
продажби и ползването /неползването на данъчен кредит по тях следва да се
отбележи, че никоя от страните не се е позовала на тези факти в исковата
молба/ отговора на исковата молба, същите се правят едва в писмени бележки
на страните и най-вече - никоя от страните не поиска събирането на
доказателства /назначаването на ССчЕ например / за установяването,
респективно оборването им. В заключение съдът счита, че главния иск е
основателен и при липса на доказано плащане на задълженията от страна на
ответника следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1671,03 лева главница, представляваща незаплатени суми за
доставка на стоки по издадени 33 бр. фактури в периода 7.08.2020 г.-
27.10.2020 г. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху главницата от подаване на иска- 10.06.2022 г. до
окончателното изплащане.
По акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава върху
неплатените задължения в общ размер от 260,83 лева за периода от падежа на
всяко задължение до подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск:
съгласно чл.294,ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е
уговорено друго. При липса на твърдения и доказателства да има уговорено
отложено плащане на задълженията по процесните фактури , както и за
недължимост на лихва при забавено плащане цитираната по-горе разпоредба
6
е приложима в отношенията между страните. При уважаване на главния иск
съдът приема за основателно и искането да се присъди лихва за забава върху
всяко едно забавено плащане възлизаща в общ размер на 260,83 лева, като
периодът на забавата по всяко едно вземане е считано от изтичане на срока за
плащане, в случая - 14 дни от получаването на съответната фактура
съобразно разпоредбата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ до подаване на иска-
10.06.2022 г.
При този изход на делото ответникът на основание чл.78,ал.1 от ГПК
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение. В исковото производство ДТ е
116,86 лева, а заплатеното адвокатско възнаграждение е 520 лева. Претендира
се и се дължат на основание т.5 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/ 2012 г. на
ОСГТК на ВКС и направените в обезпечителното производство по ч.гр.д.№
28787/22 г. на СРС разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което е неоснователно за платеното в исковото
производство, тъй като то е около дължимия минимум по Наредба № 1 от
2004 г . за минималните размери на адвокатските възнаграждения, имайки
предвид, че са предявени два обективно съединени иска. Възнаграждението в
обезпечителното производство от 400 лева е над предвидения минимум
съгласно чл. 7,ал.7,вр. с ал.2 от Наредбата в редакцията на чл. 7,ал.2,т.1 преди
изменението с ДВ бр. 88 от 2022 г. и с оглед правната и фактическа сложност
на делото съдът счита, че следва да го редуцира до предвидения минимум от
300 лева. Така за обезпечителното производство ответникът следва да заплати
разноски от 340 лева / 40 лева заплатена ДТ и 300 лева адв.възнаграждение/.
Искането на ищеца да се присъдят разноски направени в изпълнителното
производство е неоснователно, тъй като същите излизат извън предмета на
исковия процес. Искането да се присъди адвокатско възнаграждение за
изготвяне на споразумение по приложения договор за правна помощ също е
неоснователно , тъй като по делото няма представено и не е постигано
споразумение между страните. В заключение ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 636,86 лева разноски направени в исковото производство
и сумата от 340 лева разноски, направени в обезпечителното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВЕРСУС 2020“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Велико Търново, ул.“ Христо Ботев“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ
на „ЛАКТИМА» ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. «Манастирски ливади», ул.» Ралевица» № 98, ет. надпартер по
иск с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД сумата от
1671,73 / хиляда шестстотин седемдесет и три лева и 73 ст./ главница ,
представляваща неплатени задължения за доставка на стоки по издадени 33
бр. фактури в периода 7.08.2020 г.- 27.10.2020 г. , ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на иска-10.06.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 260,83 / двеста и шестдесет лева и 83 ст./
представляваща общ размер на лихва за забава върху неплатените задължения
за периода от 14 дни от получаването на съответната фактура до подаване на
иска- 10.06.2022 г.
ОСЪЖДА „ВЕРСУС 2020“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Велико Търново, ул.“ Христо Ботев“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ
на „ЛАКТИМА» ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, ул.» Ралевица» № 98, ет. надпартер
сумата от 636,86 / шестстотин тридесет и шест лева и 86 ст./ разноски,
направени в исковото производство и сумата от 340 /триста и четиридесет/
лева разноски, направени в обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8