№ 211
гр. Варна, 13.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20233000500397 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:06 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦАТА Г. И. Д. , редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. А. П., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ В. Г. В. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Г. Иванов Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
1
„Шипка“ № 6 срещу решение № 726/16.06.2023 г. по гр. д. № 302/2022 г. на
Окръжен съд – Варна, с което е уважен изцяло предявеният от В. Г. В., ЕГН
*********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 106, ап. 24
осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, частично е уважена
акцесорната претенцията на ищеца за лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и са
присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, незаконосъобразност и необоснованост, с молба за
отмяна и за отхвърляне на предявения иск.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на В. Г. В. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението, с молба
същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Искания по доказателствата не са направени.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият писмен
отговор. Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Представям и моля да приемете като доказателство по делото
заверен препис от решение на Върховния административен съд, постановено
след постановяване на обжалваното решение. Решението касае обжалване
срещу ревизионен акт, с който на В. В. са начислени допълнителни данъчни
задължения върху лихви по процесния договор като негов доход. Тези
обстоятелства са засегнати в първата инстанция - представено е решение на
административния съд, а това е окончателното решение на Върховния
административен съд. Представям списък на разноските.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност на размера на разноските,
сторени от насрещната страна. Моля да оставите без уважение искането на
колегата за приобщаване като писмено доказателство на решението,
представено в днешно съдебно заседание. Считам, че същото не представлява
доказателство по делото. Ако представлява такова, то би следвало да бъде
приобщено и представеното с въззивната жалба от нас решение на Районен
съд - Нови пазар, което също представлява нововъзникнало доказателство по
смисъла, по който колегата се позовава на него. Отделно от това в случай, че
2
възприемете и приемете за писмено доказателство решението на ВАС,
считам, че то в никакъв случай не може и не следва да бъде кредитирано в
посоката, в която колегата счита, че има като съдържание, дотолкова
доколкото процесните лихви и извършената проверка от НАП като
ревизионен акт е представена и същата по отношение на предмета на правния
спор е въведена досежно наличието на парични средства от страна на В. В. в
един значителен размер от 700 000лв., поне ръководейки се от изложените
мотиви на първоинстанционния съд.
АДВ. С.: Касае се за различни обстоятелства. Колегата засяга някои
фрагменти от поддържаната от нейната страна версия или теза в първата
инстанция. Тук просто данъчният орган е начислил лихви върху процесния
договор за заем с изрична констатация, че липсата на уговорена и получена
лихва е без значение в рамките на данъчното производство - има съвсем
косвено значение по спорните факти.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде прието като доказателство по делото
представения в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемия заверен препис от решение на Върховния административен съд,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения от
процесуалния представител на въззиваемия в днешното съдебно заседание
заверен препис от решение № 7361/05.07.2023 г. по адм. дело № 11289/2022 г.
по опис на Върховния административен съд.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, към въззивната жалба сме
приложили решение № 163/29.06.2023г. по гр. д. № 249/2022г. по опис на
Районен съд - Нови пазар. Моля Ви да приобщите това решение като
доказателство по делото във връзка с твърденията, които сме изложили.
АДВ. С.: Пречка за приемането му е това, че то не е влязло в сила и
поради това няма как да бъде съобразявано от съда. За сведение – може би.
СЪДЪТ по направеното доказателствено искане
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА представеното с въззивната жалба решение №
163/29.06.2023г. по гр. д. № 249/2022г. по опис на Районен съд - Нови пазар за
3
сведение.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
решение, с което да отмените решението на Варненския окръжен съд по гр. д.
№ 302/2022г. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски съобразно представения списък за двете инстанции.
Моля Ви при преценката на решението си да имате предвид много
подробната ни въззивна жалба, в която сме изложили аргументи във връзка с
това защо считаме решението на ВОС за неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Категорично считаме,
че при обсъждането на многобройните събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съда не е формирал мотиви по нашите възражения, най-вече
свързани с ревизионния доклад и приобщените писмени доказателства, които
са свързани с извършените банкови преводи между страните по делото, както
и между дружеството „Иля строй“. Считаме, че при постановяване на
решението си на стр. 14 окръжния съд сочи, че с договора за паричен заем не
се нарушавали принципите на справедливост, добросъвестност и не се
доказвало несправедливо облагодетелстване на страна по него. Считам, че от
най-вече извършените в изключително кратък срок превъртания на
значителни суми по банковите сметки между страните и дружеството много
ясно се вижда как изначално В. В. е нямал сумата от 500 000 лв., която да
даде в паричен заем. Отделно от това в решението си окръжния съдия сочи,
че видите ли представения запис на заповед за сумата от 200 000 лв.
представлявало една сума, която била дадена в брой. Това влиза в много
грубо противоречие дори с показанията на водената от В. В. свидетелка И.,
която посочи не само, че данъчните са установили на коя дата са внесени по
банковата сметка на В. В. 200 000 лв., но и че и е известно, че той е внесъл
тези суми. Следователно няма как и няма от кое писмено или гласно
доказателство окръжния съдия да направи извод, че парите от 200 000 лв. са
били дадени в брой като коментира една сума от 100 000 евро. Напротив
именно тази сума от 100 000 евро и съответно обърната в лева е захранила
4
сметката на В. В.. Считам, че районния съдия в Нови пазар видя тази
незаконна дейност. Аз смятам, че окръжният съдия във Варна също можеше
да види тази незаконна дейност и да не участва в нея. Считам, че настоящият
състав я вижда и в този смисъл моля за Вашето решение.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да приемете
обжалваното решение за правилно. Между страните няма спор относно
сключване на договора за паричен заем от 11.11.2019г. Не е спорно, че на
13.11.2019г. и на 15.11.2019г. цялата договорена сума от 500 000 лв. е била
преведена по лична сметка на въззивницата, от която сметка тя в кратък срок
е превела тези суми по сметките си като земеделски производител. Поради
неизпълнение на задължението за връщане на сумите в договорените срокове
и на части, на 12.01.2021г. заемодателя е поканил заемополучателя. В същият
ден въззивницата е отговорила, че се забавя поради извънредни
обстоятелства, свързани с Ковид 19 и други такива. Няколко месеца по-късно
през декември 2021г. той е заявил, че прекратява договора, което е негово
право съгласно чл. 6 от същия, като в този случай цялата сума става
изискуема предсрочно. Към този момент и понастоящем не е върната никаква
част от заетата сума. С това предявеният иск с правно основание чл. 240 вр.
чл. 86 от ЗЗД следва да се приеме за изцяло доказан. Всички останали
процесуални действия и многобройните събрани доказателства от първата
инстанция са свързани с поддържаните от ответника по иска и настоящ
въззивник възражения за недействителност на договора за заем. Същите са
обсъдени подробно в отговора ни като спирам вниманието Ви върху
следното: всички тези възражения особено това за липса на основание и за
симулация на договора включват поначало недопустими твърдения за
симулативни отношения по сключени договори между ищеца и трето лице, и
между ответницата и трето лице. Съдът не би могъл изобщо да обсъжда
подобни твърдения при отсъствие на останалите страни по твърдяните да са
привидни договори, от което произтичала, според версията на ответника по
иска, привидност или липса на съгласие за сключване на процесния договор.
В процеса на доказване на тези възражения и насрещните ни реплики, които
също подлежаха на доказване, са събрани дори двукратно експертизи,
включително от данни от проведени ревизионни производства. От всички
тези доказателства следва, че поне на 4 пъти заемополучателя е признал
наличието на облигационни отношения: веднъж с отговора си на
5
12.01.2021г., втори път декларирайки получения от В. заем във връзка със
сключен от нея договор с ДФЗ като източник на налични средства. Цитирани
са в отговора на исковата молба едни фактури, сумите по които уж били
превеждани на едно трето лице, а тези същите фактури са заявени за плащане
от ДФЗ. Освен това самият заемополучател е декларирал получения личен
заем като физическо лице в годишната си данъчна декларация за 2020-2021г.,
което пък е сторил реципрочно и заемодателя. Записът на заповед е съставен
от ищцата и то е без всякакво правно значение ако не бъде предаден на
поемателя/ремитента/. Такъв запис на заповед не се намира при
заемополучателя и той няма никаква връзка с договора за заем. Твърдението,
че на 12.11.2019г. той бил предал едни суми в брой първо е невярно и
недоказано и не би могло да има връзка поначало с договора за заем,
доколкото в него е договорено, че заетата сума се превежда в брой, което е и
сторено. Моля да потвърдите първоинстанционното решение и да ни
присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.24
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6