№ 11978
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110115715 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. К. срещу „фирма“ ООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
следните суми: 143.13 лв. – припадащата й се част от получавания от ответника наем за
съсобствени имоти за стопанската 2018/2019 година, ведно със законната лихва от 25.03.2022
г. до окончателното плащане; 47.83 лв. – мораторна лихва за периода от 07.12.2018 г. до
24.03.2022 г.; 171.76 лв. – припадащата й се част от получавания от ответника наем за
съсобствени имоти за стопанската 2019/2020 година, ведно със законната лихва от 25.03.2022
г. до окончателното плащане; 39.19 лв. – мораторна лихва за периода от 21.10.2019 г. до
24.03.2022 г. Претендира разноските по делото.
Ищцата твърди, че е придобила по силата на наследствено правоприемство от Т.Н.Д.
и Т.М.Д. 1/20 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в с. С., общ. В., обл. М., сред които и:
поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 7 301 кв. м., представляващ нива;
поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 46 777 кв. м., представляващ нива;
поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 3 181 кв. м., представляващ лозе. Излага,
че ответникът е собственик на 1/5 ид. ч. от описаните имоти по силата на Договор за
продажба на наследствени права от 15.12.2014 г., сключен между Е. Г. Т. и ЕТ „фирма –
фирма – фирма“, Нотариален акт за покупко-продажба от 05.12.2014 г., сключен между Л. Г.
Т. и ЕТ „фирма – фирма – фирма“, и Договор за продажба на търговско предприятие от
03.10.2016 г., сключен между ЕТ „фирма – фирма – фирма“ и ответното дружество. Посочва,
че на 22.11.2017 г. ответникът е сключил Договор за наем на съсобствените имоти с „фирма“
ООД, със срок 5 стопански години, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2023 г., при наемна
цена по 50 лв. на декар, дължима авансово в срок до 01.10. на всяка стопанска година.
1
Твърди, че на 07.12.2018 г. той е получил по банков път сумата от 3 701.10 лв. за
стопанската 2018/2019 година, от която счита, че й се дължи съобразно квотата й в
съсобствеността сумата от 143.13 лв., а на 21.10.2019 г. е получил сумата 4 809.12 лв. за
стопанската 2019/2020 г., от която счита, че й се дължи сумата от 171.76 лв. Излага, че
сумите й се дължат, защото е съсобственик на имотите, лишена е от ползването им, а
ответникът е реализирал доходи от тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва договорът за наем, сключен
с „фирма“ ООД, да е породил правно действие, като твърди, че за същите имоти има
сключен друг Договор за наем, вписан на 03.08.2015 г., който е пръв по вписване и за
получените от ответника суми по който ищцата води друго дело срещу него. Оспорва да е
получил твърдените суми по посочения от ищцата договор за наем при твърдения, че с
„фирма“ ООД е в трайни търговски отношения, като представените по делото платежни
нареждания не касаят процесните имоти, във връзка с което изтъква разликата в уговорената
цена в процесния договор за наем и наредените от „фирма“ ООД суми и разликите в
площите на имотите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна
следното:.
С Определение № 21254/22.08.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: наличието на съсобственост между страните при квоти
1/20 ид. ч. за ищцата и 1/5 ид. ч. за ответника върху земеделски земи, находящи се в с. С.,
общ. В., обл. М., а именно: поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 7 301 кв. м.,
представляващ нива; поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 46 777 кв. м.,
представляващ нива; поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 3 181 кв. м.,
представляващ лозе; сключването на 22.11.2017 г. на Договор за наем на земеделски земи
между ответника и „фирма“ ООД относно процесните имоти.
Не се спори между страните, че ЕТ „фирма – фирма – фирма“ е праводател на
ответника по отношение собствеността върху процесните недвижими имоти.
С Договор за наем на земеделски земи от 21.07.2015 г., сключен между ЕТ „фирма –
фирма – фирма“ и М.К.А., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ – гр. Л. с вх. рег.
№ ****/03.08.2015 г., акт № 238, том 14, праводателят на ответника е предоставил на М.К.А.
за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ 338.682 дка, сред която са и
процесните три имота, заедно с трайните вложения върху нея, срещу общо наемно плащане
по договора в размер на 67 736.40 лв. /по 10 лв. на декар/, дължимо авансово за целия срок
на договора, като срокът на договора е 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до
01.10.2035 г., а с Договор за пренаемане на земеделски земи от 19.06.2019 г., сключен между
М.К.А. – пренаемодател, и „фирма“ ООД – пренаемател, е предоставена на дружеството за
временно и възмездно ползване наета земеделска земя в землището на с. С., общ. В., обл. М.,
с обща площ от 57 252 кв. м. и включваща изцяло процесните имоти, заедно с трайните
2
вложения върху нея, срещу годишно наемно плащане в общ размер на 3 435.12 лв. /по 60 лв.
на декар/, дължимо авансово в срок до 01.10.2019 г. по банкова сметка ****. Срокът на
договора е 1 година, считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. Договорът е регистриран в
ОСЗ – В. с вх. № ****/19.06.2019 г.
С Договор за наем на земеделски земи от 22.11.2017 г., сключен между ответника
„фирма“ ООД и „фирма“ ООД, с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ – гр. Л. с вх.
рег. № ****/23.11.2017 г., акт № 88, том 16, ответникът е предоставил на „фирма“ ООД за
временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя с обща площ 57.252 дка,
включваща изцяло процесните три недвижими имота, заедно с трайните вложения върху
нея, срещу годишно наемно плащане в общ размер на 2 862.60 лв. /по 50 лв. на декар/,
дължимо авансово по сметка на наемодателя с IBAN **** в срок до 01.10. на всяка
стопанска година. Срокът на договора е 5 стопански години, считано от 01.10.2018 г. до
01.10.2023 г.
С Договор за наем на земеделски земи от 30.06.2018 г. ответникът е предоставил на
„фирма“ ЕООД за временно и възмездно ползване друга земеделска земя, намираща се в
землището на с. С., общ. В., обл. М., с обща площ 74 022 кв. м., заедно с трайните вложения
върху нея, срещу годишно наемно плащане в общ размер на 3 701.10 лв. /по 50 лв. на декар/,
дължимо авансово в срок до 01.09.2018 г. по банкова сметка IBAN ****. Срокът на договора
е 1 стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г.
С Договор за наем на земеделски земи от 30.06.2019 г. ответникът е предоставил на
„фирма“ ЕООД за временно и възмездно ползване друга земеделска земя, намираща се в
землището на с. С., общ. В., обл. М., с обща площ 80 152 кв. м., заедно с трайните вложения
върху нея, срещу годишно наемно плащане в общ размер на 4 809.12 лв. /по 60 лв. на декар/,
дължимо авансово в срок до 01.09.2019 г. по банкова сметка IBAN ****. Срокът на договора
е 1 стопанска година, считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г.
От преводното нареждане на л. 21 се установява, че по посочената в договора от
22.11.2017 г. банкова сметка на ответника /IBAN ****/ „фирма“ ООД е превело на
07.12.2018 г. сума в размер на 3 701.10 лв., като в основанието за плащане е посочено, че е
по Фактура № 123/29.11.2018 г. за рента за стопанската 2018/2019 г., а фактурата е издадена
за наем на земеделска земя в землището на с. С. за стопанската 2018/2019 г. в общ размер на
3 529.40 лв. за 70.588 дка при единична цена 50 лв. и за наем на земеделска земя в
землището на с. Бъзовец за стопанската 2018/2019 г. в общ размер на 171.70 лв. за 3.434 дка
при единична цена 50 лв.
От преводното нареждане на л. 23 се изяснява, че по друга банкова сметка на
ответника /IBAN ****/ „фирма“ ООД е превело на 21.10.2019 г. сума в размер на 4 809.12
лв., като в основание за плащане е посочено, че е по Фактура № 153/10.10.2019 г., която е
издадена за наем на земеделска земя за 2019/2020 г. в общ размер на 4 809.12 лв. за 80.152
дка при единична цена 60 лв.
По делото е представено Потвърждение от 21.06.2022 г. от „фирма“ ООД, че сумите,
изплатени с представените по делото преводни нареждания, касаят процесните имоти за
3
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Това е така, защото всеки съсобственик има право да
получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в
съсобствеността. Няма колебания в теорията и в съдебната практика, че под понятието
„ползи“ по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС се разбират естествените или гражданските плодове
от вещта.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване, че процесните имоти са съсобствени между нея и ответника при
посочените квоти, че ответникът е реализирал ползи от тях през исковия период, като ги е
отдавал под наем, както и техният размер, а в доказателствена тежест на ответника е да
докаже възражението си, че получените от него от „фирма“ ООД суми са по договори за
наем, касаещи други недвижими имоти.
В случая по делото е безспорно, че процесните имоти са съсобствени между ищцата и
ответника, както са безспорни и квотите в съсобствеността – 1/20 ид. ч. от всеки процесен
имот за ищцата и 1/5 ид. ч. – за ответника.
Спорно е обстоятелството дали ответникът е реализирал доходи от ползването на
процесната земеделска земя през исковия период. По този въпрос съдът намира следното:
За да е налице вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС, не е важно как и защо е използвана общата
вещ, а само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са
резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от
ползването на която последният е бил лишен /в този смисъл – Решение № 115/04.12.2018 г.
по гр. д. № 333/2018 г. на ВКС, II ГО/.
Ето защо възражението на ответника, че сключеният от него с „фирма“ ООД Договор
за наем на земеделски земи от 22.11.2017 г. не е произвел действие поради наличието на по-
рано сключен и вписан договор за наем на същите имоти, и развитите от ищцата насрещни
доводи съдът намира за неотносими към предмета на делото. В случая е без значение кой,
въз основа на кой договор /договора от 22.11.2017 г., друг договор или поредица от
договори/ и дали реално е ползвал предоставената му под наем по реда на чл. 4а и чл. 4б
ЗСПЗЗ земеделска земя, нито дали договорът е вписан и дали наемателят е заявил земите
пред ОСЗ по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ, а от значение е единствено дали ответникът е
реализирал доходи от ползването на процесните недвижими имоти за исковия период,
надхвърлящи неговите права в съсобствеността.
За доказване на твърдението, че ответникът е получавал наема за процесните
земеделски земи за исковия период, ищцата е представила по делото две преводни
4
нареждания, от които се установява плащане от „фирма“ ООД на „фирма“ ООД на парични
суми за наем на земеделски земи и фактурите, въз основа на които са извършени
плащанията. Съдът обаче намира тези писмени доказателства за недостатъчни за формиране
на извод за пълно и главно доказване на това твърдение, при положение че са налице
няколко обстоятелства, сериозно разколебаващи такъв извод, а именно: отдаването от
ответника на „фирма“ ООД под наем на различни земеделски земи в землището на с. С. /а
не само процесните/; очевидната разлика между общата площ на процесните три недвижими
имота /57.252 дка/ и вписаната във фактурите площ на имотите, за които се отнасят
съответните наемни плащания /70.588 дка и 80.152 дка/; очевидната разлика в уговорената
за процесните имоти наемна цена за исковия период /по 2 862.60 лв. годишно/, за чието
изменение няма твърдения и доказателства страните по договора от 22.11.2017 г. да са
постигнали съгласие, и платените с посочените документи наемни суми за земеделски земи
в землището на с. С. /3 529.40 лв. и 4 809.12 лв./. Нещо повече дори – конкретно за сумата от
4 809.12 лв., платена на ответника от „фирма“ ООД на 21.10.2019 г., е категорично
установено, че не касае процесните имоти. В тази връзка съдът съобрази, че с нея е платено
задължение на „фирма“ ООД към „фирма“ ООД по Фактура № 153/10.10.2019 г., която е за
наем на земеделска земя с обща площ от 80.152 дка, при единична цена от 60 лв., които
данни напълно кореспондират със задължението на „фирма“ ООД към ответника по
сключения между тях Договор за наем на земеделски земи от 30.06.2019 г. на л. 33, касаещ
обаче други недвижими имоти. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че сумата от 4 809.12 лв. е платена по банкова сметка на ответника,
различна от посочената в Договора от 22.11.2017 г., но напълно идентична с посочената в
Договора от 30.06.2019 г. на л. 33.
На фона на всичко изложено съдът приема, че по делото не са събрани достатъчно
убедителни доказателства, позволяващи формирането на логичен и обоснован извод, че
ответното дружество е получавало наем за процесните земеделски земи за исковия период.
Това не се разколебава от представеното от ищцата Потвърждение от 21.06.2022 г. от
„фирма“ ООД, защото то е частен свидетелстващ документ и няма материална
доказателствена сила, а при съпоставката му с другите доказателства по делото е видно, че
не кореспондира с тях.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ищцата не е провела пълно и главно
доказване, че ответникът е реализирал доходи от наем на процесните съсобствени
недвижими имоти за стопанските 2018/2019 и 2019/2020 г., и следва да понесе последиците
от неизпълнението на задълженията й, произтичащи от носената от нея доказателствена
тежест, като предявените от нея искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Предвид недоказване съществуването на главни задължения неоснователни се явяват
и акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски принципно би имал ответникът, но в
5
случая той не доказва извършването на разходи за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. К., ЕГН **********, с адрес: адрес, срещу
„фирма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: фирма, искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
следните суми: 143.13 лв. – припадащата й се част от получавания от ответника наем за
съсобствени имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в с. С., общ. В., обл. М., а
именно поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 7 301 кв. м., поземлен имот с
идентификатор № ****, с площ от 46 777 кв. м., и поземлен имот с идентификатор № ****, с
площ от 3 181 кв. м., за стопанската 2018/2019 година, ведно със законната лихва от
25.03.2022 г. до окончателното плащане; 47.83 лв. – мораторна лихва за периода от
07.12.2018 г. до 24.03.2022 г.; 171.76 лв. – припадащата й се част от получавания от
ответника наем за съсобствени имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в с. С.,
общ. В., обл. М., а именно поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 7 301 кв. м.,
поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 46 777 кв. м., и поземлен имот с
идентификатор № ****, с площ от 3 181 кв. м., за стопанската 2019/2020 година, ведно със
законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното плащане; 39.19 лв. – мораторна лихва за
периода от 21.10.2019 г. до 24.03.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6