О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

27.04.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на двадесет и седми април 2020 година

в закрито заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                     

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                   2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело   № 231   по описа за   2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение №177/24.01.2020 г., постановено по гр.д.№252/2019 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София да заплати на А.Г. *** сумата от 1430,98 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.04.2016 г. до 24.04.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 24.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 195,46 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1430,98 лева, начислена за периода на забавата - от 01.08.2016 г. до датата на подаване на иска в съда - 24.04.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 318,69 лева - разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на лихва за забава за периода от 30.07.2016 г. до 31.07.2016 г. вкл. и за сумата над 195,46 лв. до 211,04 лв.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува в изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни  графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от А.Г.Д., чрез пълномощника му адв.М.Д., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, в частта й срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, като подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за лихва за забава за периода от 30.07.2016 г. до 31.07.2016 г. вкл. и за сумата над 195,46 лв. до 211,04 лв. е недопустима, поради липса на правен интерес и въззивното производство в тази част следва да бъде прекратено.

Доказателствени искания страните не са направили.

Водим от изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта й срещу Решение №201/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№266/2019 г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на А.Д. за лихва за забава за периода от 30.07.2016 г. до 31.07.2016 г. вкл. и за сумата над 195,46 лв. до 211,04 лв., като недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 07.07.2020 г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

 

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.