№ 2104
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110201870 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. П. от гр.***, ул.“*** Цанева“ № 4 срещу
Наказателно постановлениe № НП-8/24.10.2023 г., издадено от Министър на
електронното управление, с което за нарушение по чл.7г, ал.4 вр.ал.2, т.4,
предл.2 от Закона за електронното управление (ЗУЕ) във вр.чл.15, т.3, б.“б“,
предл.2 от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване на
разходите на административните органи в областта на електронното
управление и за използваните от тях информационни и комуникационни
технологии в рамките на бюджетния процес (Задължителните
разпореждания), издадени на основание чл. 7и от ЗЕУ, по отношение на
информацията за годишния отчет за касовото изпълнение на бюджета на
Община *** за 2021 г., на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В тази
връзка се сочи, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя е несъставомерно, тъй като ЗУЕ не е обявил непредставянето
в срок на информацията за годишния отчет за наказуемо деяние, като срокът
1
посочен в Задължителните разпореждания бил неприложим.
Деянието, описано в обжалваното наказателно постановление било
несъставомерно и на още едно основание – контролът, който осъществявал
министърът на електронното управление в хода на бюджетния процес,
регламентиран в чл.7г от ЗУЕ имал определен предметен обхват.
Правомощията по осъществяването му били предоставени само по отношение
на разходите в областта на електронното управление и използваните от тях
електронни и комуникационни технологии, като задължението на
административните органи за представяне на посочените в чл.7г, ал.2 ЗУЕ
документи и информация било само по отношение на тази част, която се
отнася до съответните разходи.
По –нататък, в жалбата се излагат аргументи, че при издаване на
процесното наказателно постановление не са обсъдени събраните при
проверката доказателства, в частност Заповед № РД-00-380/29.03.2022 г. на
Кмета на община ***, с която на основание чл.7г, ал.4 ЗУЕ били определени
длъжностни лица, които трябвало да въвеждат изискуемата информация по
чл.7г, ал.2 от ЗЕУ своевременно и да отговарят за нейната достоверност.
Твърди се и несъответствие в описанието на нарушението в АУАН и в НП, с
което съществено се накърнявало правото на защита на нарушителя да
разбере фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да
организира защитата си. Сочи се още, че към инкриминираната дата –
08.09.2022 г. функциите на кмет на община *** се изпълнявали от зам.кмет
„СУПП“, по силата на Заповед № РД-00-1192/07.09.2022 г. на Кмет на община
***.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП и да присъди направените в
производството разноски от жалбоподателя.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си -
адв.Александрова– САК, която в дадения ход по същество на делото пледира
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, предвид изложените
доводи в жалбата. Допълнителни аргументи за това развива в представени
писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
2
Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява
от юрк.Христоскова, която изразява становище, че обжалваното НП е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено от
съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед на министъра на електронното управление било
разпоредено извършването на проверка на Община *** за спазване на
разпоредбите на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2 от Наредбата за общите
изисквания към информационните системи, регистрите и електронните
административни услуги, издадена във връзка с чл. 7г, ал. 6 от Закона за
електронните съобщения.
Проверката била възложена на екип в състав -св.Д. К. П. на длъжност
"държавен експерт" в Отдел "Бюджетен и проектен контрол" /БПК/, Дирекция
"Политики за електронно управление" /ПЕУ/ в Министерството на
електронното управление и на колегите й П. *** Иванов и Елена Стоянова
Самарджиева.
Проверката била извършена дистанционно, без посещение на
контролните органи на място в Община ***, чрез преглед на наличната
информация в Информационната система за извършване на предварителен,
текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното
управление и използването на информационните и комуникационните
технологии /ИСБК/, официалната интернет страница на Община *** и
предоставената информация от общината.
В хода на проверката били констатирани три нарушения:
1. В ИСБК не била подадена информация за актуализираната три годишна
бюджетна прогноза за 2023-2025 г. на община ***.
2. В ИСБК не била подадена в срок информация за отчета за първото шест
месечие за текущата 2022 г.
3. В ИСБК не била подадена информация за годишния отчет на бюджета на
община *** за 2021 г.
3
Направените констатации били обективирани в Протокол за
извършване на проверка от 03.02.2023 г., и след като контролните органи
достигнали до извод, че жалбоподателят П. Г. П. в качеството му на кмет на
община ***:
- е допуснал информацията за актуализираната три годишна бюджетна
прогноза за 2023-2025 г. на община *** да не бъде подадена в изискуемия
срок в ИСБК е нарушил разпоредбата на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл.
7г, ал. 2, т. 1 от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, ал.1, б. „б“ от Задължителните
разпореждания;
- е допуснал информацията за отчета за първото шестмесечие на 2022 г.
на бюджета на община *** да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок, е
нарушил разпоредбата на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4,
предложение първо от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. „б“, предложение
първо от Задължителните разпореждания
- е допуснал информацията за годишния отчет на бюджета на Община
*** за 2021 г. да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок, е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т.
4, предложение второ от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. „б“, предложение
второ от Задължителните разпореждания, извършено на 08.09.2022 г.; срещу
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № АУАН-26/26.04.2023 г.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
отсъствие на лицето, привлечено към административно - наказателна
отговорност, в присъствието на свидетелите П. Иванов и Елена Самарджиева.
След това АУАН бил изпратен за предявяване и връчване на екземпляр от
него по месторабота- чрез Община ***, като същият бил връчен на П. П.
срещу подпис на 09.05.2023 г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу съставения АУАН с вх. № МЕУ-8228/19.05.2023 г.
С мотивирана резолюция за прекратяване на
административнонаказателно производство по чл.54 ЗАНН с рег. № МЕУ-
17363/24.10.2023 г. министърът на електронното управление прекратил
административнонаказателно производство водено срещу жалбоподателя П.
Г. П., образувано с Акт за установяване на административно нарушение №
4
АУАН-26/26.04.2023 г., в частта му относно първото констатирано нарушение
по на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 1 от ЗЕУ и във връзка с
чл. 15, ал.1, б. „б“ от Задължителните разпореждания, тъй като описаното
деяние не съставлявало административно нарушение.
С предупреждение по чл.28 от ЗАНН с рег.№ МЕУ-17364/24.10.2023 г.
министърът на електронното управление не наложил наказание на
жалбоподателя П. Г. П. за второто констатирано с № АУАН-26/26.04.2023 г.
нарушение – по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4,
предложение първо от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. „б“, предложение
първо от Задължителните разпореждания, тъй като описаното деяние
представлявало маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН, като го
предупредил, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишния срок от
влизане в сила на предупреждението, ще му бъде наложено административно
наказание.
Обжалваното в настоящото съдебно производство наказателното
постановление № НП-8/24.10.2023 г. било издадено по отношение на третото
описано в АУАН нарушение по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2,
т. 4, предложение второ от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. „б“, предложение
второ от Задължителните разпореждания, извършено на 08.09.2022 г. В
случая административнонаказващият орган възприел фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
след като преценил, че подаденото възражение е неоснователно, а така също
не била налице хипотеза по чл. 28 ЗАНН, на основание чл.63, ал.2 във
вр.чл.65, ал.2 от ЗЕУ санкционирал жалбоподателя с налагане на глоба в
размер на 1500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както
и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля
актосъставител П..
Съдът се довери на показанията на свидетеля-актосъставител, от които се
установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Изложеното от свидетеля е
5
последователно и логично, като намира подкрепа в приобщените към
материалите на делото писмени доказателства, които изхождат от
компетентни органи и не са налице основания за поставянето им под
съмнение.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм
правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
въззивно съдебно обжалване административно-наказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и
НП срещу подпис на жалбоподателя.
Независимо от изложеното съдът установи, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото
установените нормативни изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН относно описанието на нарушението и правилното
правно квалифициране на констатираното при проверката, не са спазени нито
в АУАН, нито в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 7г, ал. 2 от Закона за електронното
управление, в рамките на бюджетния процес всички административни органи
са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното
управление разходите в областта на електронното управление и за
6
използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като
предоставят документи и информация за: 1. тригодишните бюджетни
прогнози; 2. проектобюджетите за следващата година; 3. утвърдените
годишни бюджети и извършените промени по бюджетите си в тази област; 4.
текущите и годишните отчети. Според чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ Информацията по
ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от
административния орган. Служителите отговарят за достоверността на
въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане. По силата
на чл. 7и ЗЕУ, министърът на електронното управление издава задължителни
разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно
спазването на изискванията на този закон.
Според чл. 15, т. 3, б. "б" от Задължителните разпореждания за
предварително съгласуване на разходите на административните органи в
областта на електронното управление и за използваните от тях
информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния
процес на основание разпоредбата на чл. 7и и във връзка с чл. 7г, чл. 7ж, ал.
1 и чл. 7е, ал. 1, т. 3 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) и във връзка
с чл. 49 и чл. 50 от Наредбата за общите изисквания към информационните
системи, регистрите и електронните административни услуги
(НОИИСРЕАУ), информацията по чл. 3, ал. 1 за текущите и годишните
отчети се подава за общините в седемдневен срок от представянето на
отчетите за първото шестмесечие за касовото изпълнение чрез
Информационната система за общините, а за представените годишни отчети -
в срок от седем дни от приемането им от общинските съвети.
По силата на приложената санкционна норма- чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ,
длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1500 до 4500 лв., освен
ако деянието не съставлява престъпление.
В конкретиката на казуса, както беше посочено и по –горе съставеният
АУАН не отговаря на изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
необходимите реквизити, свързани с изискването за надлежно описание на
нарушението откъм всички характеризиращи го от обективна страна
признаци – дата, място и начин на извършване, както и правна квалификация.
Нормата на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ предвижда, че информацията по ал. 2 се
7
подава по електронен път от служители, определени от административния
орган, като именно определените служители отговарят за достоверността на
въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане, но не става
ясно как точно неизпълнението на това законово изискване кореспондира с
конкретно противоправно поведение на жалбоподателя, пък било то и под
формата на допустителство. Липсват въведени каквито и да е твърдения и
конкретно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да определи
такъв служител от Община ***, който да е отговорен по смисъла на чл. 7г, ал.
4 от ЗЕУ за подаването по електронен път и достоверността на въвежданата
информация, или ако сам той е възприет, като служителя по смисъла на чл.
7г, ал. 4 от ЗЕУ, то тогава подобна теза влиза в непреодолимо противоречие с
възприетата форма на изпълнителното деяние – допустителство, доколкото
тогава жалбоподателят би бил прекият извършител.
От изискатата от съда и приобщена към материалите на делото Заповед
№ РД -00-380/29.03.2022 г. се установява, че на основание чл.44, ал.2 от
ЗМСМА и чл.7г, ал.4 и чл.7д, ал.3 от ЗЕУ жалбоподателят П. в качеството си
на кмет на община *** е определил служители: Румяна Райчова – гл.експерт и
счетоводител и Румяна Михайлова – ст.експерт „Бюджет и финанси“ които да
вписват данни в информационната система за извършване на предварителен,
текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното
управление и използването на информационните тефнологии и на Регистъра
на проектите, които лица са субект на твърдяното нарушение и която заповед
изобщо не е била посочена и анализирана от страна на АНО.
Излагането на ясни, последователни и логически безпротиворечиви
твърдения относно обективните признаци от състава на нарушението не са
самоцел, а са изисквания, насочени към постигане на целта на закона, а
именно да бъде обезпечено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице в пълен предоставен от
закона обем, в това число да разбере срещу какви факти следва да се
защитава, защото за тях се цели ангажирането на такава отговорност, както и
да се обезпечи възможността за съдебен контрол. Със същата цел е
изискването да се впишат нарушените разпоредби, като правната
квалификация на нарушението следва да е съответна на въведеното
фактическо описание с оглед принципа на законоустановеност на
административното наказание. Действително, в текста на чл. 7и от ЗЕУ е
8
предвидено, че министърът на електронното управление издава задължителни
разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно
спазването на изискванията на този закон и такива са Задължителните
разпореждания за предварително съгласуване на разходите на
административните органи в областта на електронното управление и за
използваните от тях информационни и комуникационни технологии в
рамките на бюджетния процес на основание разпоредбата на чл. 7и и във
връзка с чл. 7г, чл. 7ж, ал. 1 и чл. 7е, ал. 1, т. 3 от Закона за електронното
управление (ЗЕУ) и във връзка с чл. 49 и чл. 50 от Наредбата за общите
изисквания към информационните системи, регистрите и електронните
административни услуги (НОИИСРЕАУ), но както самото им пълно
наименование сочи, а и в текста на чл. 7г, ал. 6 ЗЕУ, е предвидено, то
условията и редът за представянето на информацията по ал. 2 на чл. 7г от
ЗЕУ, както и процесите по съгласуване на документите по ал. 2, т. 1 и 2, както
и по т. 3, относно извършените промени в областта на електронното
управление и информационните и комуникационните технологии се
определят с наредба, приета от Министерския съвет. Това е Наредбата за
общите изисквания към информационните системи, регистрите и
електронните административни услуги, регламентираща в чл. 49 и чл. 50
съответно подлежащите на вписване обстоятелства и вида на подаваната
информация, както и сроковете за това, което означава, че за пълното и точно
квалифициране на нарушенията е следвало да се направи нужното
препращане и към нормите на този нормативен акт. Нещо, което не е
изпълнено, като по този начин са допуснати съществени процесуални
нарушения, които накърняват правото на защита на нарушителя и са
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, доколкото вместо да
бъдат отстранени от наказващия орган, са възпроизведени изцяло в
обжалваното наказателно постановление.
В този смисъл съдът намира, че обстоятелствата, които очертават
извършването на нарушението, не са ясно и точно конкретизирани и не
позволяват да се разбере в какво се изразява нарушението и кой е неговият
автор.
Във връзка с изложеното съдът следва да подчертае, че
административнонаказателното производство въвежда строги правила за
9
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби, извършват дейността си
при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага от
обстоятелството, че стриктното прилагане на нормите, които определят
отговорността на всеки нарушител е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. Поради непълното и неточното посочване
на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение, липсата
на пълно описание на същото и точното дефиниране на неговия субект, съдът
намира, че са налице пороци, които не могат да бъдат отстранени в съдебната
фаза на производството.
С оглед изложените аргументи настоящата съдебна инстанция счита, че в
рамките на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице и обуславящи отмяната на атакувания акт на посоченото
основание, а доколкото същите възпрепятстват и проверката на съда по
същество, то и такава съдът не следва да осъществява.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно поиска
присъждането на такива и представи доказателства за извършеното им
плащане (л.21-22 от делото). Ето защо, на основание чл. 36 от Закона за
адвокатурата във врв.чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3 от ЗАНН и чл.63д
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-8/24.10.2023 г., издадено
от Министър на електронното управление, с което за нарушение по чл.7г, ал.4
вр.ал.2, т.4, предл.2 от Закона за електронното управление (ЗУЕ) във вр.чл.15,
т.3, б.“б“, предл.2 от Задължителните разпореждания, на П. Г. П. е наложена
10
„глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Министерството на електронното управление да заплати на
П. Г. П., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11