№ 3339
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100512258 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Б. С. С., действаща чрез настойника
си И. Ц. С., срещу съдебно решение № 17111 от 23.10.2023г., поправено с решение №
20382 от 11.12.2023г., постановено по гр. дело № 13658/2023г. по описа на СРС, 117 с-
в, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК, вр. с чл. 139 от СК за
разликата над 80 лв. до 300 лв. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и да се уважи изцяло иска.
Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на
постановеното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Заявено е искане за събиране на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник С. Г. С., чрез
упълномощения представител адв. С. Пл. С. от САК е депозирал отговор на въззивната
жалба в която излага доводи за правилността на първоинстанционното решение, но в
необжалваната му част. Сочи нови доказателства, които са за обстоятелства относно
необжалваната част на решението.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата и отговора на жалбата обстоятелства,
които са от значение за делото – за получени доходи от страните.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
С решение № 20591 от 12.12.2023г., поправено с решение № 20382 от
11.12.2023г. по гр. дело № 13658/2023г. на СРС, 117 състав, съдът е осъдил С. Г. С. да
заплаща на Б. С. С., месечна издръжка от 80 лв., считано от 16.03.2023 г., ведно със
законната лихва за забава.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Не е спорно между страните, а и същото се установява от приетите писмени
доказателства, че Б. С. С. е родена на ****г. от родители И. Ц. С. и С. Г. С.. С решение
№ 63 от 06.01.2023г. по гр. дело № 4880 от 2022г. по описа на СГС, ГО, VI състав,
влязло в сила на 28.02.2023г., Б. С. С. е поставена под пълно запрещение по иск на
нейната майка И. Ц. С..
От удостоверение с изх. № РЛН23-УГ51-3219 от 10.03.2023г., издадено от
Столична община, район „Люлин“, гр. София, за съпруг и родствени връзки, се
установява, че ищецът Б. С. С. е със семейно положение неомъжена и има две
пълнокръвни сестри Г. С. С. – пълнолетна и Б. С. С. – непълнолетна, родена през
2008г..
Във въззивното производство е прието като неоспорено доказателство заверено
копие от удостоверение с изх. № РЛН24-ГР94-120 от 05.01.2024г., издадено от органа
по настойничество и попечителство при Столична община, район „Люлин“ на
основание чл. 153, ал. 1, вр. с чл. 173, ал. 2 от СК, от което е видно, че И. Ц. С. и С. Г.
С. са назначени за настойници по право на своята дъщеря Б. С. С..
Относно установените в първоинстанционното производство нужди на Б. С. С.,
както и доходи на родителите , настоящият състав на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на СРС, като не следва да ги преповтаря в съдебния си акт.
Във въззивното производство са приети нови доказателства от които се
установи, че съгласно удостоверение с изх. № ВДХ-637-1 от 04.11.2024г. въззиваемият
С. Г. С. е получил брутен доход от „ВДХ“ АД по трудово правоотношение, за периода
от м.10.2023г. до м. 09.2024г. в общ размер от 38392.23 лева, което средномесечно е по
3199.35 лева.
Съгласно заповед № 2164/27.02.2025г., на основание чл. 326, т. 2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на С. Г. С. с работодателя „ВДХ“ АД, като на
въззивника е изплатено обезщетение от 2646.13 лв.
Прекратяването на трудовото правоотношение с работодателя „ВДХ“ АД е
отразено по надлежния ред и в трудовата книжка на С. Г. С..
От приетата във въззивното производство справка с изх. № 1029-21-3756#1 от
11.04.2025г., издадена от ТП на НОИ – гр. София се установява, че в информационната
система на НОИ към 12.03.2025г. няма данни за С. Г. С. за отпусната пенсия и/или
изплащане на парично обезщетение за безработица, а полученото парично
обезщетение за временна неработоспособност е в размер от общо 6550.40 лв. за
периода от м. 07.2024г. до м. 09.2024г.
От приетата във въззивното производство справка за периода от 01.02.2024г. до
30.04.2025г., издадена от ТД на НАП – гр. София се установява, че трудовият договор
на С. Г. С. с работодател „ВДХ“ АД е прекратен на 31.03.2025г., а считано от
27.03.2025г. въззиваемият е сключил трудов договор с „ГБС Енерджи Сълюшънс“
ЕАД. Основната заплата на С. Г. С. е в размер от 4680.22 лв.
2
Въззиваемият С. Г. С. е собственик и на МПС – ФИАТ, модел Пунто, с първа
регистрация от 30.03.2004г., което е видно от свидетелството за регистрация Част I с №
*********, издадено на 01.10.2021г.
От справките за извършени преводи от банкова сметка на С. Г. С. в ОББ АД и
от сметка Револют се установява, че в периода от м.10.2023г. до м. 02.2025г. в полза на
Б. С. С. – занимания Монтесори, са заплатени общо 725 лв., а за Г. С. С. и Б. С. С.,
съответно по 8 189.60 лв. и 6 189.43 лв.
Видно от удостоверение с изх. № ЗСПД/Д-С-ЛЮ/327 от 28.01.2025г., издадено
от Д“СП“ Люлин при АСП, за периода от 01.03.2022г. до 31.12.2024г. на ищцата –
въззивник в производството Б. С. С. са изплатени помощи/добавки в общ размер от 5
663.76 лв. на основание чл. 76 и чл. 70 от ЗХУ.
От уверение с изх. № 048/16.09.2024г., издадено от Спортен клуб Шарк се
установява, че Б. С. С. провежда занимания по адаптивно плуване, считано от
м.07.2024г., които са на стойност от 20 лв. за всяко посещение и се заплащат от баща
С. С., а заниманията са веднъж седмично и през цялата година. За плащането на суми
от 120 лв. и 50 лв. са приети като доказателства и фактури с № 280 от 20.09.2024г. и №
290 от 23.12.2024г., издадени от Спортен клуб Шарк, с получател С. Г. С..
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав приема
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата
страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и
е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК
валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се
дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав,
в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е частично основателна.
Доводите на въззивника касаят противоречие с материалния закон и
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради
противоречие с материалния закон са неоснователни. Първостепенният съд не е
допуснал нарушение на императивни правни норми, а правилно е съобразил, че
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК е неприложима, когато се търси издръжка от
пълнолетно лице.
Съгласно чл. 139 от СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно
и не може да се издържа от имуществото си.
3
Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК лицето, което има право на
издръжка, може да я търси в следния ред от: 1. деца и съпруг; 2. родители и т.н.
Установи се, че ищцата е пълнолетна и неомъжена, поставена е под пълно
запрещение с влязло в сила съдебно решение, не може да се издържа от имуществото
си и е трайно нетрудоспособна. Следва да се приеме, че ищцата, действаща чрез
настойника си и съобразявайки приложимите норми, е насочила иска си към лице от
втори ред на задължените да дават издръжка, посочен в чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК –
родителя С. Г. С..
Страните спорят относно възможностите на ответника – въззиваем да заплаща
на ищцата – въззивник месечна издръжка в пълния претендиран размер от 300 лв.
Въззивният съдебен състав, като съобрази събраните пред двете съдебни
инстанции писмени доказателства и направеното от въззиваемия признание на
неизгоден за него факт, че има възможност да заплаща месечна издръжка за дъщеря си
Б. С. С. в размер от 120 лева (отразено в съдебния протокол за проведеното открито
съдебно заседание от 12.05.2025г. – л. 224 от делото), приема, че бащата С. Г. С. може
без особено затруднение да поеме част от необходимите разходи на пълнолетната си
нетрудоспособна дъщеря, без това да го остави без достатъчно средства за собствената
му издръжка. При определяне на размера на издръжката се преценяват възможностите
на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, така че
доставянето на издръжка да не го поставя в невъзможност да осигурява собствена си
издръжка за нормално съществуване. В тази връзка, използвайки само за ориентир
концепцията на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, както и
изхождайки от факта, че основният нормативно въведен критерий за редица социални
плащания е трикратният размер на гарантирания минимален доход (ГМД), въззивният
съдебен състав приема, че родителят следва да разполага за посрещане на собствените
си нужди с брутен доход около 3/4 от минималната работна заплата (МРЗ), който се
равнява приблизително на „линията на бедност“ (като инструмент, изчисляван въз
основа на данни от изследването на НСИ на бюджетите на домакинствата в България и
целящ да се гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги), но не по-малко от четирикратния размер на ГМД.
Линията на бедност за 2025 година е 638 лева, приета от МС с Постановление № 328
от 30 септември 2024 г. Следва, че въззиваемият С. Г. С. следва да разполага месечно
за личните си разходи с минимум от 2 552 лв.
По изложените съображения, при установен месечен брутен доход от 4 680.22
лв., като съобрази и заплащани разходи за ищцата и нейните пълнокръвни
родственици – сестрите Г. С. С. и Б. С. С., съдът приема, че без да изпадне в
невъзможност да осигурява собствената си издръжка за нормално съществуване,
възиваемият може да отделя за издръжката на нетрудоспособната си дъщеря Б. С. С.
сума от 120 лева месечно. Съдът отчита и паричните средства, които ищцата получава
от държавата на основание действащите норми от ЗХУ.
Поради изложеното, съобразявайки нуждите на ищцата и възможностите на
нейния баща, съдът намира предявения иск по чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК, вр с чл. 139 от
СК за частично основателен в размера от 120 лева месечно, като издръжката следва да
се присъди от 16.03.2023 г. - датата на подаване на исковата молба, до настъпването на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. До пълния предявен размер от 300 лева искът е отхвърлен от
първата инстанция и в тази част обжалваното решение следва да се потвърди.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната с първата инстанция, следва да
се присъди заплащане на издръжка от ответника на ищцата в размера от 120 лева, т.е.
още 40 лв. към присъдените 80 лв. от СРС.
4
По разноските във въззивното производство:
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка въззиваемият дължи
държавна такса и съдът го осъжда за сумата от 57.60 лева, която да заплати по сметка
на СГС.
Страните своевременно претендират разноски пред въззивната инстанция и
съдът дължи произнасяне.
Възивницата е доказала разноски пред СГС в размер от 550 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор от 23.01.2025г. и доказателства за плащането
им по банков път (л. 217-219 от делото). Пред въззивната инстанция не е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда С. Г. С. да заплати разноски на Б. С. С. в
размер от 100 лева.
Въззиваемият е доказал платени разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство в размер от 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
по договор от 24.11.2023г. и доказателства за плащането им по банков път (л. 222-223
от делото). Съразмерно с отхвърлената част от искането по въззивната жалба, съдът
осъжда въззивницата да заплати на въззиваемия сумата от 490.91 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от
СК, вр с чл. 139 от СК, да заплаща на Б. С. С., ЕГН **********, действаща
чрез настойника си И. Ц. С., ЕГН **********, още 40 (четиридесет) лева
месечна издръжка - общо 120 (сто и двадесет) лева, считано от 16.03.2023 г. -
датата на подаване на исковата молба, до настъпването на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 17111 от 23.10.2023г., поправено
с решение № 20382 от 11.12.2023г., постановено по гр. дело № 13658/2023г. по
описа на Софийския районен съд, 117 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на Б. С. С., ЕГН **********, действаща чрез настойника си И. Ц.
С., ЕГН ********** сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гр. дело №
12258/2024 година по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ въззивен брачен състав.
5
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
да заплати на С. Г. С., ЕГН ********** сумата от 490.91 (четиристотин и
деветдесет лева и деветдесет и една стотинки) лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гр. дело №
12258/2024 година по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 57.60 (петдесет и седем лева и шестдесет стотинки)
лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 12258/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
В необжалваната част съдебно решение № 17111 от 23.10.2023г.,
поправено с решение № 20382 от 11.12.2023г., постановено по гр. дело №
13658/2023г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6