Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 462           Година  2019, 01.03.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав

 

   на 04.12.2018 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 3550 по описа за 2017 година и като обсъди :

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.С.М.,***, против „Писмо-виза“ за изготвяне на инвестиционен проект за строи­телство на мансарден етаж на жилищна сграда в УПИ ** /ПИ *****по КК и КР на г*А., изх. № 94-В-273 от 20.06.2017г. на Главния Архитект на Община А..

Твърденията са за нищожност, като издадена от некомпетентен орган и за незаконосъобразност.

Излагат се съображения в жалбата в жалбата. Претендират се разноски, представя се списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Главният архитект на Община А. оспорва жалбата, за което е представил подробни писмени бележки.

Заинтересованата страна – В. Я. чрез процесуалния си представител адв. С., настоява да се приеме, че съдебният контрол е недопустим. Алтерна­тивно се излагат доводи за законосъобразност на акта, ако се приеме че е на ли­це индивидуален административен акт,който да подлежи на съдебен контрол.Пре­тендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Останалите заинтересовани страни – не се явяват и не вземат становище.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка на материалите по административната преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Оспорено е писмо изх. № 94-В-273 от 20.06.2017г. на Главния Архитект на Община А., с което по повод Заявление вх. № 94-В-273 от 09.06.2017г. на основание чл.140 във в* с чл.50 т.1 б.“б“ от ЗУТ е разрешено изготвянето на инвестиционен проект за преустройство на таванско помещение в жилище с надзид от 1,50 м. в УПИ II-170 /ПИ с идентификатор *****по КК и КР на г*А..

Към същото не е приложена графична част, което е безспорно по делото че липсва такава, както и е видно от приетото по делото заключение по допусната СТЕ.

Трайна е съдебната практика, че характеристиката и предназначението на писмото/скицата-виза за проектиране по чл.140 ал.3 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл.21 ал.1 от АПК във в* с чл.214 ал.1 от ЗУТ.

Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.

В случая с оспореното писмо, издадено на посочените по-горе правни осно­вания, е допуснато именно временно строителство в хипотезата на чл.50 ал.1 т. “б“ от ЗУТ, за което по силата на закона се изисква издаването скица-виза проек­тиране, поради което и аргументите на заинтересованата страна за противното не се споделят от състава на съда.

Безспорно е по делото, че оспореният индивидуален административен акт е и съобщен на оспорващия – така собственоръчно поставен от същия подпис вър­ху Съобщение изх. № 94-В-273 от 28.11.2017г. с поставена дата 28.11.2017г., по­ради което и жалбата подадена на 11.12.2017г. е в срок.

Конкретно в случая във връзка с допустимостта на съдебния контрол съдът изследва обстоятелството дали жалбоподателят е активно процесуално легити­миран да оспори процесния индивидуален административен акт или не, в качест­вото си на носител на вещни права по отношение на имот, съседен на имота, за който е издадена процесната скица-виза за проектиране, съобразно и указанията на ВАС, дадени със задължителното за настоящата съдебна инстанция Опреде­ление № 12643 от 18.10.2018г., постановено по адм.дело№ 11163/2018г. по описа на ВАС.

Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо – чл.159 т.4 от АПК.

По принцип активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се касае както до случаите в които актът се оспорва като незаконосъобра­зен, така и в случаите в които се претентира нищожността на същия.

Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът „засягане“ е предпоставка за възниква­не на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на орга­на, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния админист­ративен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предот­вратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във все­ки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и пряк.

В случаите на одобряване на скица-виза за проектиране нормата на чл.131 от ЗУТ определя кръга на засегнатите лица.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ЗУТ заинтересовани лица в производ­ството по одобряване на подробните устройствени планове /ПУП/ и на техните из­менения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според дан­ните от имотния регистър, а до неговото въвеждане-данните от кадастралния ре­гистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Отговорът на въпроса кои са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП /в случая на скица по чл.140 ал.3 от ЗУТ/ недвижими имоти е даден с из­ричната разпоредбата на чл.131 ал.2 от ЗУТ, което изброяване съгласно констант­ната съдебна практика е изчерпателно. Именно в аспекта на всяка една от хипо­тезите на посочения чл.131 ал.2 от ЗУТ следва да бъде преценен и правния ин­терес от оспорването за жалбоподателя.

Тази преценка относно твърденията за незаконосъобразността на акта, след­ва да бъде сторена всякога към датата на издаване на самият индивидуален ад­министративен акт, а не към последваща такава, вкл. в случаите на оспорване на същия като нищожен преценката е към момента на подаване на жалбата в съ­да.

В конкретната хипотеза не се спори, по делото, че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота, засегнат от издадената ви­за. Имотът, в който същият се легитимира като носител на вещни права, е съсе­ден – в този смисъл правният интерес не може да произтече от нормата на чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ.

На следващо място от събраните по делото доказателства, съобразно и указанията на ВАС, съдът приема, че в случая правният интерес произтича от разпоред­бата на чл. 131 ал.2 т.2 от ЗУТ, поради следните аргументи.

На практика както от съдържанието на оспорената скица-виза за проекти­ране, така от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната първо­начално СТЕ, така и от приложените писмени доказателства, се установява че не с писмото-виза за проектиране се предвижда свързаното застрояване между имо­та в който оспорващия се легитимира като носител на вещни права и този на за­интересованата страна, нито се предвижда такова различно от предви­деното с действащия за процесната територия ПУП, който в частта му за застроя­ването е този одобрен със Заповед № А-312 от 08.06.1992г. на Кмета на Община А. /л.50, 52 и 108/.

Тази заповед – текстова и графична част са налични като заверен препис по делото и оспореното писмо – виза за проектиране не установява нещо различ­но от същите относно свързаното застрояване.

Така действащия ПУП – ПЗ относно двата имота, одобрен със Заповед № А-312-08.06.1992г. на Кмета на Община А., установява свързаното заст­роя­ване, т.е. това е сторено с предходен влязъл в сила подробен устройствен план, а не с оспорения в това производство административен акт.

От същите тези писмени доказателства и допълнително изслушано заклю­чение по допусната СТЕ /което съдът кредитира като компетентно дадено и съот­ветно на всички събрани по делото писмени доказателства/ се установява, че про­цесното писмо-виза за проектиране макар и да не е променян нито начина на застрояване /свързано в конкретния случай/, нито характера на застрояването /ниско/, то променя устройствените показатели за процесната територия, устано­вени с този предходен влязъл в сила подробен устройствен план – частта им от­носно Коефициент интензивност на застрояване – от 1,2 на 1,75, което освен това надвишава нормативно допустимите такива.

Или в обобщение се налага категоричният извод на съда, че с процесното писмо – виза за проектиране се установява промяна в устройствените показате­лите, установени с предходния влязъл в сила ПУП, вкл. и се надвишават нор­мативно установените такива в Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Или в обобщение съдът приема, че оспорващия е заинтересовано лице по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ, както правилно се поддържа от същия.

Следва само за пълнота да се посочи, че не се установява да се допускат намаления отстояния, т.е. не е на лице хипотезата на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ, още повече че се касае за застрояване на калкан, т.е. свързано такова със съществу­ващата в имота на оспорващия жилищна сграда, отделно от това видно от прило­жения снимков материал на практика сградата в имота на оспорващия, разрешена и изградена при същият действащ план за застрояване видимо надвишава висо­чината на сградата в имота на заинтересованата страна.

С обжалваната виза не се променя предназначението на УПИ **, който е предмет на самата виза, т.е. правен интерес не може да се черпи и от правната норма на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ.

УПИ ** не попада в сервитут, в защитена територия за опазване на културното наследство или в забрана, охранителна или защитна зона, вкл. такава за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот, а и дори да бе обратното това само по себе си не може да обоснове правен интерес от оспорването за конкретния жалбоподател, т.е. неприложима е и хипотезата на чл.131 ал.2 т.5 от ЗУТ /така доказателство на л.97-98/.

Или в обобщение за оспорващия, като лице което попада в кръга измежду лимитативно изброените такива с нормата на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ, е на лице правен интерес от оспорването на процесния индивидуален административен акт.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата насочена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, подадена от лице, прите­жа­ва­що пряк и непосредствен правен интерес, в законоустановения за това 14-дневен срок, е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните ар­гу­менти:

Преди всички следва да се посочи, че съгласно правилото на чл.168 ал.1 от АПК при осъществяване на контрола за законосъобразност съдът не се огра­ни­чава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен въз осно­ва на представените от страните доказателства за провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вклю­чи­телно да обяви нищожността на акта и без да е сезиран с такова искане /ал.2/.

Отделно от това настоящият правен спор следва да бъде разрешен изцяло на плоскостта на редакцията на чл.140 от ЗУТ до изм. с ДВ б* 1 от 2019г., в сила от 01.01.2019г., съобразно правилото на чл.142 ал.1 от АПК.

Преди да се пристъпи към разрешаване на въпроса за материалната за­ко­носъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съобразно зая­ве­ното в жалбата, а и пределите на съдебния контрол очертан в предходния аб­зац, на преценката на съда се поставя въпросът за валидността на предмета на съ­дебния спо*

От доказателствата по делото е видно, а и това не се спори, че админист­ративното производство е започнало по заявления с вх. № 94-В-273 от 09.06. 2017г., подадено от заинтересованата страна В.Я., с което е поискано да бъде разрешено строителство на мансарден етаж на жилищната сграда в собст­вения й недвижим имот, към което е приложен нот.акт за собственост и скица на имота, издадена от СГКК – г*Пловдив, което заявление е адресирано до Зам. Кмета на Община А..

Последвало и издаването на процесният индивидуален административен акт, с който Главният Архитект на Община А., на основание чл.140 във в* с чл.50 т.1 б.“б“ от ЗУТ е разрешено изготвянето на инвестиционен проект за преустройство на таванско помещение в жилище с надзид от 1,50 м. в УПИ II-170 /ПИ с идентификатор *****по КК и КР на г*А..

Като част от доказателствения материал по делото са приети Заповед № 41 от 29.11.2012г. на Кмета на Община А. и Удостоверение изх. № 94-К-85 от 19.02.2018г. на същия орган, съобразно които именно физическото лице, изда­ло оспорения акт заема длъжността Главен Архитект на Община А. и към дата 20.06.2017г. е  изпълнявал тези функции, като е бил на работа и не е бил заместван от друг орган.

От своя страна посочената правна норма на чл.140 ал.3 от ЗУТ, определя като компетентен да из­дава тази категория административни актове – Главният Архитект на Общината /в случая на община А./.

Изложеното налага да се приеме, че актът е издаден от компетентен орган.

Не се споделят възраженията в жалбата, че актът е нищожен с аргумента, че в същия е посочено, че „Дирекция „СБСКЕ“ при Община А. Ви уведо­мява“, което не променя факта че същият е издаден именно от Главния архитект на Община А., чиято компетентност произтича пряко от закона.

Не се споделя възражението и че толкова драстично е нарушено изисква­нето за форма – липсва приложена графична част, което да обосновава нищож­ността на същия акт.

Всъщност от събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че същата съставлява един неза­ко­носъобразен административен акт, поради след­ните аргументи.

Същественото в случая е, че чл.140 ал.2 от ЗУТ определя и характе­рис­тиките и съдържанието (обемът на информацията), на които следва да отговаря ски­цата с виза и по чл.140 ал.3 от ЗУТ – да е с обхват поземления имот и съсед­ните му поземлени имоти, да са означени налични сгради и постройки в него и в съ­сед­ните имоти, да са нанесени линии на застрояване и допустими височини, плът­ност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и до­пустимите отклонения по чл.36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план”.

Оспореният акт от своя страна не отговаря на посочените изисквания на закона – липсва каквато и да било графична част към същия, още по-малко от­говаряща на посочените изисквания.

Тези пропуски при издаването на акта съдът намира за съществени такива, доколкото съставляват неспазване изискванията за нормативно предвиденото съ­дър­жание на тази категория актове, последица от което е че на практика скицата с виза не може да изпълни предназначението си – от една страна да послужи като основа за изработване на инвестиционните проекти /разбира се когато такива са необходими/,включително и за оценката им за съответствие по чл.144 ал.4 във в* с ал.5 т.1 от ЗУТ, както и да определи параметрите на допустимото заст­ро­я­ване в конкретния поземлен имот във връзка с издаване на разрешение за строеж.

Посочените пропуски сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, поради допуснато нарушение на материалния закон.

В случая се касае за искане на издаване на виза по чл.140 ал.3 от ЗУТ, ко­гато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строи­телство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план, включително и в случаите на чл.50 и чл.51 от ЗУТ.

В съответствие с чл.51 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, временните строежи по чл. 50 се разрешават само еднократно в един поземлен имот въз основа на виза за проек­тиране с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на община­та, и строителни книжа, издадени по общия ред.

За да намерят приложение разпоредбите на чл. 50 и чл.51 от ЗУТ, следва да е налице някоя от хипотезите уредени в чл.49 от ЗУТ.

В съответствие с нормата на чл.49 ал.2 от ЗУТ “освен в случаите по ал.1  временни строежи могат да се разрешават по реда на този раздел в поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване”.

Видно от приложената по делото графична и текстова част на Заповед № А-312/08.06.1992г. за процесния имот не е предвидено нито изграждане на обекти-публична собственост на държавата или общините /чл.49 ал.1 от ЗУТ/, нито е ус­тановен нов начин или характер на застрояване /чл.49 ал.2 от ЗУТ/. В тази насока за изричните експертни изводи на вещото лице по приетото основно заключение по допуснатата СТЕ /част В/ т.1/.

Отделно от това както се каза по-горе с така допуснатото строителство се надвишават и нормативно установените устройствени показатели, което също съставлява нарушение на материалния закон – в противоречие с условието на чл.7 т.3 във в* с чл.10 и чл.19 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ във в* с чл.13 ал.1 от ЗУТ, при липсата на доказателства за приложимост на хипотезата на чл.13 ал.2 от ЗУТ

До извод за противното не може да доведе и твърдението на процесуалния представител на заинтересованата страна, че същата не би реализирала въпрос­ното строителство в този му обем, а се касаело да едно само намерение, като във всички случаи ще бъдат спазени нормативните изисквания на етап инвестиционно проектиране.

В случаите по чл.140 ал.3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самият план – чл.12 ал.3, чл.41 ал.2, чл. 50, чл.133 ал.6 и чл.* ал.6 от ЗУТ. Когато визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става част от него, поради което и именно тя оп­ределя параметрите на допустимото застрояване, вкл. и в частта им относно показателя интензивност на застрояване.

Или в обобщение предвид изложеното по-горе съдът приема, че атакувани­ят индивидуален админист­ра­ти­вен акт е незаконосъобразен, като издаден в нару­шение на приложимия материален закон, поради което и следва да бъде отменен от състава на съда.

При този изход на спора, при заявена изрична претенция за присъждане на сторените разноски, на основание чл.143 ал.1 от АПК на оспорващият се дължат такива в размер общо на 1 910 лева – държавна такса /10 лева/, заплатен адво­катски хоно­рар общо в размер на 1 300 лева /така доказателства на л.78 и л.180 при липсата на възражение за прекомерност от на страна на ответника/ и общо 600 лева, заплатени депозити за вещо лице, които Община А. ще следва да бъде осъдена да възстанови.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Виза за проектиране с която на основание чл.140 във в* с чл.50 т.1 б.“б“ от ЗУТ е разрешено изготвянето на инвестиционен проект за преустройст­во на таванско помещение в жилище с надзид от 1,50 м. в УПИ II-170 /ПИ с иден­тификатор *****по КК и КР на г*А., изх. № 94-В-273 от 20.06. 2017г. на Главния Архитект на Община А.,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община Асеновград, да заплати на Д.С.М.,***, сумата от 1 910 /хиляда деветстотин и десет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/