РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000291 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260029 от 07.12.2020г., постановено по т.д. № 50/2017г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил е признато за установено по предявения от „Шипинг Навигейшън
Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Република
Сейшели, рег. № 157192, със седалище и адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2,
офис 1, ул. „Франсис Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Р. Р.,
чрез адв. Й.В. Т. – САК, със служебен адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. 21, вх. А, ет.1, ап. 4
срещу „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 120Д, ет.6 и „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Борис I“ № 62 иск
с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, че вземането на „Кодиа Груп“ ООД срещу
„ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност с основание временна финансова помощ и договор за
цесия от 27.10.2016г. между „Кодиа груп“ ООД и Д. А. К. в размер на 60 719,92 лв.,
включено в списъка на приети вземания обявен в ТР на 09.12.2016г. на позиция 2 не
1
съществува.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Кодиа Груп“ с
оплаквания за неправилност, относно извода на съда във връзка с посоченото като
основание банковия превод от 03.07.2009г. понятие „временна финансова помощ“ и това, че
последното би могло да се свърже само и единствено с правния институт на допълнителните
парични вноски в дружества с ограничена отговорност по реда на чл. 134 от ТЗ, като
първоинстанционния съд изключва възможността „временната финансова помощ“
предоставена от Д. К. да представлява паричен заем. Излага се, че дори основанието на
процесното вземане да е Решение на едноличния собственик на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в
несъстоятелност за допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от ТЗ, то противно на
приетото от първоинстанционния съд по делото е доказано съществуването към 03.07.2009г.
на такова решение. Посочва се, че с обжалваното решение е допуснато неправилно
тълкуване на разпоредбата на чл. 181 от ГПК, като се приема, че ищецът по делото е трето
по смисъла на посочената разпоредбата лице и е процесуално легитимиран да оспорва
датата на съставяне на представения по делото протокол за вземане на решение на
едноличния собственик на капитала на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност. Излага
твърдения, че трети лица по смисъла на чл. 181 от ГПК са само тези неучастващи в
съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране, защото правата им се намират в правна връзка с права на автора или авторите
на частния документ. В този смисъл ищецът по настоящото дело е обвързан от посочената в
решението на едноличния собственик на капитала за допълнителна парична вноска дата на
неговото подписване и не може да я оспорва. Твърди се, че от събраните доказателства по
делото ясно и безпротиворечиво се установява, че „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност е
получило процесната сума на 03.07.2009г., представляваща „временна финансова помощ“,
предоставена от Д. К. по това време едноличен собственик на капитала на дружеството в
несъстоятелност. Сочи се, че са неправилни изводите на съда по отношение на правото на
ищеца да прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане, предвид, че подобно право е предвидено само за длъжника. Моли се за отмяна на
така постановеното решение със съответните последици.
Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД – А.Г. М., участващ в производството на основание
чл. 694, ал. 4 от ТЗ, изразява становище за основателност на така подадената въззивна жалба.
В допълнение изразява, че е безспорно установено по делото процесната сума да е получена
от „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, като „временна финансова помощ“ от Д. К., предвид
представения по делото отчет по сметка от 04.07.2009г. съставен от „Първа инвестиционна
банка“ АД с ясно посочено основание за плащане, а именно „временна финансова помощ“.
На следващо място посочва, че индиция за характера на задължението е и извършеното от
длъжника – „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност частично погасяване, което се установява от
доказателствата по делото, а именно Разписка от 28.02.2011г., РКО от 03.07.2009г. и отчет
от 03.05.2011г. Посочва се, че са неправилни изводите на съда за приложението на
института на давността.
2
Необходимият другар на страната на жалбоподателят в производството - ответникът
„ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност изразява становище за основателност на така
подадената въззивна жалба. Посочва, че оспореното от ищеца вземане на „Кодиа Груп“ ООД
срещу „ОЙЛ БГ“ ЕООД е валидно възникнало и съществува. Твърди, че процесното вземане
не е погасено по давност предвид на предявяването му по т.д. № 73/2016г. на КОС.
Ищецът оспорва така подадената въззивна жалба. Излага твърдения за непроведено
от страна на ответникът „Кодиа Груп“ ООД, сега въззивник на пълно и главно доказване на
основанието и размера на процесното вземане. Сочи за правилен извода на
първоинстанционния съд, че предвид непредставянето на доказателства за вписванията в
протоколната книга за решенията на общото събрание на дружеството по реда на чл. 143, ал.
1 от ТЗ не може да се достигне до извод за наличието на валидно взето решение на
едноличния собственик на капитала за допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от
ТЗ. Твърди, че правилно първостепенния съд е приел, че ищецът разполага с правото на
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Моли
съда да потвърди така постановеното решение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в законовоустановения срок, същата изхожда от
надлежна страна - ответник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес
да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт,
поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страните, намери
следното:
Производството пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано по искова молба на
„Шипинг Навигейшън Лтд“ срещу „Кодиа Груп“ ООД и „ОЙЛ БГ“ ЕООД в
несъстоятелност, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3,
т. 1 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземането на „Кодиа Груп“ ООД към
„ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност предявено и включено в списъка на приетите
вземания на кредиторите на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност с определение на съда
по чл. 692 от ТЗ в размер на 60 719,92 лв., с основание временна финансова помощ и
договор за цесия от 27.10.2016г. между „Кодиа груп“ ООД и Д. А. К..
За да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, ищецът твърди, че във
връзка с открито производство по несъстоятелност по т.д. № 73/2016г. на ОС - Кюстендил
срещу „ОЙЛ БГ“ ЕООД, в законоустановения срок и в качеството му на кредитор с прието
вземане, предвид влязлото в сила Решение № 2840 от 04.12.2018г., постановено по т.д.
4212/2018г. по описа на Софийски апелативен съд е оспорил вземането на ответника „Кодиа
груп“ ООД включено в списъка с приети вземания в размер на 60 719.92 лева ( т.2 от
списъка от 30.11.2016г.). Това вземане е оспорено от ищеца, но с определение № 248 от
26.04.2017г. постановено по т.д.№133/2016г. съдът го е оставил без уважение.
3
За да обоснове основателността на иска си, ищецът твърди, че вземането предмет на
договора за цесия не съществува, поради това, че не било ясно основанието на което се
извършва плащане, посочено като временна финансова помощ – заем, суброгация или друго
основание, както и не е ясно дали така извършеното плащане следва да се възстанови от
дружеството на физическото лице, в какъв размер и срок. Друг аргумент ищецът намира във
факта, че при извършване на плащането не бил посочен кредитора в чиято полза се
извършва, не бил посочен падежът на задължението, в договора за цесия падежът не е
уточнен, не е представена покана до длъжника за погасяване на вземането. Прави
възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност, като изразява
разбиране, че липсва разпоредба в закона, която да ограничава възможността за позоваване
на погасителна давност от кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност.
Сочи, че от датата на възникване на вземането на 03.07.2009г. до датата на извършената
цесия 27.10.2016г. са изминали повече от 7 години. Сочи привидност на договора за цесия,
намира, че той е създаден с единствената цел да създаде привидно вземане в полза на
конкретен кредитор, свързан с едноличния собственик на капитала и да се изместят други
кредитори с действителни вземания. В допълнителна искова молба ищецът се е позовал на
липса на решение на едноличния собственик на капитала на „Ойл БГ“ ЕООД по чл.137, ал.1
т.9 ТЗ за допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ.
В хода на производството ищецът е оспорил представеното Решение на едноличния
собственик на капитала от 03.07.2009г. за допълнителна парична вноска, като антидатирано.
Ответникът „Кодиа Груп“ ООД изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорвана е активната материално – правна легитимация на ищеца -
качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Оспорвана е
представителната власт на представляващия регистрираното в чужбина дружество. Предвид
отразеното в представения отчет по сметка основание за извършеното плащане „временна
финансова помощ“, се изтъква наличие на яснота относно основанието за извършеното
плащане, липса на дарствено намерение у платеца, волята му да предостави сумата 40 000
евро временно, както и тази сума да бъде върната от получателя при отпадане на нуждата от
тези средства. Посочено е, че сумата не е била върната от „ОЙЛ БГ“ ЕООД веднага след
получаването й, с което мълчаливо е приело да я ползва временно и да я върне, щом има
такава възможност. Изтъква, че дори и да не било постигнато никакво съгласие относно
предоставяне на сумата и връщането й, тази сума е щяла да се дължи обратно от „ОЙЛ БГ“
ЕООД на Д. К. по силата на разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД поради изначална липса на
основание за предоставянето на сумата. Позовава се на нормата на чл.69, ал.1 ЗЗД според
която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Поради липса на конкретна уговорка Д. К. е имал право да търси обратно платената сума
40 000 евро от деня на предоставянето й 03.07.2009г. Ответникът изразява становище за
ирелевантност на обстоятелството дали и евентуално кога „ОЙЛ БГ“ ЕООД е изпаднало в
забава за изпълнение на задължението си да заплати обратно дадената му временна
4
финансова помощ. Счита, че това би било от значение само с оглед възникване на
акцесорното задължение за заплащане на законната лихва за забава съгласно чл.84, ал.2 вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, каквито не са предмет на исковата молба. Ирелевантен според ответника
е и въпроса относно произхода на средствата, предоставени от Д. К. на „ОЙЛ БГ“ ЕООД.
Ответникът заявява, че друг кредитор би могъл да прави възражение за изтекла давност,
само при условията и по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД вр. с чл.389 ГПК, след като получи
овластяване от съда, за каквото твърдения по делото липсват. Излага, че в тежест на ищеца е
да докаже, че договорът е привиден.
Ответникът „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност също оспорва исковата молба.
Оспорва активната материално правна легитимация на ищеца, поради липса на
доказателства да притежава вземане срещу длъжника. Поддържа, че оспореното вземане
съществува, като признава, че Д. К. е предоставил на „ОЙЛ БГ“ ЕООД временна финансова
помощ от 40 000 евро, която е подлежала на връщане, като на 28.02.2011г. последното е
върнало обратно на Д. К. сума в размер на 1 334.95 евро, на 03.03.2011г. сума в размер на
619.45 евро и на 03.07.2009г. сума в размер на 7 000 евро. Ответникът заявява, че е уведомен
за цедиране на вземане от 31 045.60 евро от Д. К. на „Кодиа груп“ ООД с договор за цесия
от 27.10.2016г., като оспорва довода, че вземането е погасено по давност поради
прекъсването й с предявяването му по т.д.№73/2016г. на ОС – Кюстендил, по което „ОЙЛ
БГ“ ЕООД не е правило възражение за изтекла давност.
Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД заявява, че невъведените в производството по
подаване на възражение срещу списъка на предявени вземания аргументи са преклудирани
(непосочване в данъчните декларации на цедента на сумата, дадена като финансова помощ и
привидност на договора за цесия). Противопоставя довод, че плащането на сумата от
цедента в полза на „ОЙЛ БГ“ ООД е доказано със съставен от „Първа инвестиционна
банка“ АД документ, в качеството на Банка обслужваща конкретната сметка. От
представения отчет по сметка от 04.07.2009г. се установява размерът на престацията, както
и основанието за плащане, записано в него, а именно временна финансова помощ,
установява се кой е вносителят на сумата, а именно физическото лица, а не несъстоятелното
дружество. Изразява становище за ирелевантност на факта, с какви средства е извършено
плащането – с лични средства или със заети средства. Длъжникът не е оспорвал плащането,
правил е частични плащания – връщал е части от дадената му временна финансова помощ,
за което свидетелства разписка от 28.02.2011г., РКО от 03.07.2009г., отчет от 03.05.2011г.,
защото временната финансова помощ безспорно указва на заем по смисъла на чл.240 ЗЗД.
Счита, че ищецът не разполага с правото да прави възражение за давност, което е лично
средство за защита на длъжника срещу предявен от кредитора иск, право на длъжника, който
решава дали ще се възползва от него. По довода, че след като в данъчните декларации на
цедента не е отразена сумата, дадена като финансова помощ се сочи контрааргумент –
въвеждането на декларирането на дадени в заем парични суми е въведено през 2010г.,
декларирането или недекларирането на сумите не води до недействителност, а до санкции за
недеклариране.
5
Въззивната жалба е подадена в законовоустановения срок, същата изхожда от
надлежна страна - ответник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес
да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт,
поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намери следното:
Между страните не се спори, а и на съда е служебно известно, че по отношение на
„ОЙЛ БГ“ ЕООД /в нес./ е открито производство по несъстоятелност като Решение № 38 от
13.10.2016г., постановено по т.д.н. № 73/2016г. на Окръжен съд – Кюстендил е вписано по
партидата на несъстоятелния длъжник на 14.10.2016г.
Не се спори, на следващо място, че в производството по несъстоятелност на „ОЙЛ
БГ“ ЕООД е изготвен списък с приети вземания, в който на втора позиция е „Кодиа груп“
ООД с вземане в размер на 60 719.92 лева, с посочено основание – временна финансова
помощ от 03.07.2009г. и договор за цесия между Д. К. и „Кодиа груп“ ООД от 27.10.2016г.,
посочено е, че няма обезпечения и привилегии. Списъкът е обявен в ТР на 09.12.2016г.
Вземането е било предявено в производството по несъстоятелност на „ОЙЛ БГ“ ЕООД с
молба с вх. №8465/11.11.2016г.
Не се спори по делото, че в срок ищецът е възразил срещу приемане на посоченото
вземане, като с Определение № 248 от 26.04.2017г. възражението е оставено без уважение.
Определението е обявено в ТР на 26.04.2017г. в срок по пощата на 10.05.2017г. е подадена
исковата молба по която е образувано настоящото производство.
Не се спори, на следващо място, че ищецът „Шипинг Навигейшън Лтд“ е
кредитор на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, предвид влязлото в сила Решение № 2840
от 04.12.2018г., постановено по т.д. 4212/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, с
което е прието за установено по иска на „Шипинг Навигейшън Лтд“, по чл. 694, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, че съществува вземането на последния срещу „Ойл БГ“ ООД е несъстоятелност за сума
в размер на 79 052.95 лева, придобита от ищеца по договор за цесия от 01.11.2016г.,
сключен с кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД представляваща начислена
комисиона за управление по т.13 от договор за кредит от 26.01.2009г., равняваща се на 1%
от усвоения кредит на 01.06.2016г., по който договор ответникът е солидарно отговорен,
като поръчител във връзка с договор за поръчителство от 19.01.2012г. и анекс 4 към
договора за кредит от 29.12.2015г, наред с кредитополучателя „Данс енерджи“ ЕООД.
По делото е представена като доказателство отчет по сметка 62-62 от 04.07.2009г., в
която е отразен вътрешнобанков превод, с наредител Д. А. К. в полза на „Ойл БГ“ ЕООД, с
посочено основание за превода „временна финансова помощ“ в размер на 40 000 евро.
Представени са отчет по сметка от 03.05.2011г., разходен касов ордер от 03.07.2009г.
6
и разписка от 28.02.2011г., според които на Д. К. са върнати от „Ойл БГ“ ЕООД суми в
размер на 619.45 евро, 13 690.81 лева и 1 334,95 евро.
По делото е представен договор за цесия от 27.10.2016г., съобразно който Д. А. К., в
качеството му на цедент прехвърля на „Кодиа груп“ ООД, с качеството му на цесионер свое
парично вземане срещу длъжника „ОЙЛ БГ“ ЕООД в размер на 31 045.60 евро, възникнало
вследствие на предоставяне от цедента по банкова сметка длъжника – „ОЙЛ БГ“ ЕООД на
„временна финансова помощ“ от 03.07.2009г. в размер на 40 000 евро и последвало връщане
от длъжника на цедента на сумите от 1 334, 95 евро, 619,5 евро и 7 000 евро. Отразено е, че
вземането се прехвърля с всички привилегии, обезпечения и принадлежности вкл. с
изтеклите лихви. В договора е отразено поето от цесионера задължение при погасяване на
вземането да заплати на цедента 97% от всяка сума, получена за погасяване на вземането.
Не се спори по делото, а и се установява от представено писмо от 27.10.2016г. и от
изявление на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност направено с отговора на исковата молба,
че последния е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от
27.10.2016г.
По делото е представено Решение на едноличния собственик на капитала на „ОЙЛ
БГ“ ЕООД - Д. А. К. от 03.07.2009г., с което във връзка с временна необходимост от
парични средства и съгласно чл.134 от ТЗ е взето решение едноличния собственик на
капитала да направи допълнителна парична вноска в размер на 40 000 евро. Посочено е, че
сумата следва да бъде внесена по сметка на Дружеството. Посочено е още, че дружеството
се задължава да възстанови на едноличния собственик на капитала внесените от него
допълнителни парични средства в срок до три години, като последното не дължи лихви по
тази вноска. В т. 3 от решението е посочено, че временната финансова помощ не се отразява
в капитала на дружеството.
По делото пред първоинстанционния съд е изготвена съдебно-счетоводна експертиза
от вещото лице – В. В. Х., което излага, че разплащателната сметка в евро с титуляр „ОЙЛ
БГ“ ООД в Първа инвестиционна банка, е заверена на 03.07.2009г. с предоставената от
едноличния собственик на капитала – Д. А. К. временна финансова помощ в размер на
40 000 евро. Вещото лице посочва, че съгласно счетоводните записвания на 03.07.2009г. с
Разходен касов ордер за валута „ОЙЛ БГ“ ЕООД изплаща от валутна каса 7 000 евро на Д.
А. К., като по този начин връща част от получената временна финансова помощ. Съобразно
счетоводните записвания на 28.02.2011г. „ОЙЛ БГ“ ЕООД изплаща от корабна (капитанска)
каса ГТРЗ 1 334,95 евро на Д. А. К.. Излага още, че съгласно счетоводните записвания на
03.03.2011г. „ОЙЛ БГ“ ЕООД изплаща от фирмена кредитна карта 619,45 евро на Д. А. К..
Вещото лице посочва, че към 13.10.2016г. „ОЙЛ БГ“ ЕООД води счетоводно задължение
към Д. К. в размер на 31 045,60 евро, докато към 11.11.2016г. и 16.07.2020г. не се води
такова счетоводно записване.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
7
269 от ГПК, съдът намери следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
С нормата на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е предвидено правото на кредитора да предяви
иск за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор, ако е направил
възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение, като е
установен преклузивен 14-дневен срок за предявяване на иска, броен от момента на
обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.
692, ал. 4 ТЗ.
Както бе посочено по - горе, няма съмнение, че ищецът „Шипинг Навигейшън Лтд“ е
активно легитимиран да предяви разгледания иск доколкото същият се явява кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност на „ОЙЛ БГ“ ЕООД, предвид влязлото
в сила Решение № 2840 от 04.12.2018г., постановено по т.д. 4212/2018г. по описа на
Софийски апелативен съд, същият е сторил възражение срещу изготвения от синдика
списък на приетите вземания, което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение с
Определение № 248 от 26.04.2017г. Съдебният акт по чл. 692, ал. 4 ТЗ е вписан в търговския
регистър на 26.04.2017г., като сезиралата съда искова молба по настоящия спор е изпратена
по пощата на 10.05.2017г. и при приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК при спазване
на установения в чл. 694, ал.6 от ТЗ преклузивен срок, предвид на което и искът, както и
постановеното по него решение са допустими.
Решението е неправилно по следните мотиви:
Процесните вземания на „Кодиа груп“ ООД към дружеството в несъстоятелност
„ОЙЛ БГ“ ЕООД, включени от синдика в списъка на приети вземания по реда на чл. 685
от ТЗ и одобрени от съда с определение по чл. 692 от ТЗ, се основават на договор за цесия
от 27.10.2016г., който е приложен по делото и временна финансова помощ от 03.07.2009г.
По делото е безспорно установено, че длъжникът е уведомен за цесията по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпроса за характера на цедираната от Д. К. сума в размер на
31 045, 60 евро ( с левова равностойност процесната сума от 60 719,92 лв.), представляваща
временна финансова помощ от 03.07.2009г. и дали последната подлежи на връщане от
дружеството в несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че последната има характер на допълнителна парична
вноска по реда на чл. 134 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ за покриване на
загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат
задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Задължението за
допълнителна парична вноска възниква и е свързано само с членственото правоотношение,
като източника за възникване на последното е решение на общото събрание на
8
съдружниците ( в настоящият случай решение на едноличния собственик на капитала на
„ОЙЛ БГ“ ЕООД ). По делото е представено Решение на едноличния собственик на
капитала на „ОЙЛ БГ“ ЕООД от 03.07.2009г., според което във връзка с временна
необходимост от парични средства и съгласно чл.134 от ТЗ е взето решение от едноличния
собственик на капитала да направи допълнителна парична вноска в размер на 40 000 евро.
Посочено е, че сумата следва да бъде внесена по сметка на Дружеството. Посочена е още, че
дружеството се задължава да възстанови на едноличния собственик на капитала внесените
от него допълнителни парични средства в срок до три години, като последното не дължи
лихви по тази вноска. В т. 3 от решението е посочено, че временната финансова помощ не се
отразява в капитала на дружеството. Така представеното решение е своевременно оспорено
ищеца - „Шипинг Навигейшън Лтд“, като антидатирано, което обстоятелство настоящият
състав намира за недоказано, макар и допустимо предвид характера на решението като
частен свидетелстващ документ.
По делото е представен отчет по сметка 62-62 от 04.07.2009г., в която е отразен
вътрешнобанков превод, с наредител Д. А. К. в полза на „Ойл БГ“ ЕООД, с посочено
основание за превода „временна финансова помощ“ в размер на 40 000 евро, от така
представения отчет недвусмислено се установява, че паричната сума е преведена по сметка
на ответното дружество, както и характера на последната, а именно „временна финансова
помощ“, съобразно изложеното в Решение от 03.07.2009г. на едноличния собственик на
капитала. Така предвидената сума във връзка с временната необходимост от парични
средства, съобразно приетата и представена по делото съдебно – счетоводна експертиза е
надлежно осчетоводена от ответното дружество – „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, като
последното е извършвало частични погасявания на последната, видно и от представените по
делото отчет по сметка от 03.05.2011г., разходен касов ордер от 03.07.2009г. и разписка от
28.02.2011г. Процесната сума не само е осчетоводена от несъстоятелното дружество, но е
заведена и като задължение към Д. К. към 13.10.2016г. до прехвърлянето й с договор за
цесия от 27.10.2016г.
Посочените доказателства, както и изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза са достатъчна индиция за достоверност на датата на представеното по делото
Решение на едноличния собственик на капитала за допълнителна парична вноска,
последното е с посочена дата 03.07.2009г. на която дата е и предоставена сумата от 40 000
евро от Д. К. на „ОЙЛ БГ“ ЕООД, с основание за вътрешнобанковия превод „временна
финансова помощ“, каквото е и основното предназначение на института на допълнителните
парични вноски по реда на чл. 134 от ТЗ, а именно за покриване на загуби или при временна
необходимост от парични средства, в която втора хипотеза е и процесния случай.
Настоящият състав на САС приема, че сам по себе си протокола, с който се взема
решение на едноличния собственик на капитала, в частност на решението за допълнителна
парична вноска е с природата на дружествена книга, която няма пречка да бъде подредена
последователно с останалите актове на дружеството. Представянето на съответен акт на
9
орган на дружеството пред трети лица, е своеобразно извлечение от дружествените книги на
търговеца.
Представените по делото доказателства за наличието на взето решение за
допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от ТЗ към 03.07.2009г., предвид датата на
паричния превод и основанието за извършването му от Д. К., както и счетоводните
записвания на ответното дружество – „ОЙЛ БГ“ ЕООД и доказателствата за частично
погасяване на предоставената като допълнителна парична вноска сума опровергават тезата
за недостоверност на датата на Решението на ЕСК от 03.07.2009 г.
По изложените съображения предоставената от Д. К. на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в
несъстоятелност сума в размер на 40 000 евро, частично погасена с извършените плащания и
в последствие цедирана от последния на „Кодиа Груп“ ООД има характера на допълнителна
парична вноска по реда на чл. 134 от ТЗ, предвид на което последната подлежи на връщане
при реда и условията предвидени в Решението на едноличния собственик на капитала от
03.07.2009г., а именно в уговорения тригодишен срок от получаването на последната от
дружеството.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност на процесното вземане на
„Кодиа груп“ ООД към дружеството в несъстоятелност „ОЙЛ БГ“ ЕООД, което настоящия
състав намира за допустимо, като споделя изложеното от първоинстанционния съд, че
кредитор на длъжник в производство по несъстоятелност разполага с възможността да
релевира възражение за изтекла погасителна давност, вместо него, предвид което
последното следва да бъде разгледано по същество.
Настоящият състав приема, че процесното вземане представлява по съществото си
допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от ТЗ, съобразно която разпоредба
допълнителните парични вноски се правят от съдружниците по решение на общото
събрание (в настоящия случай решение на едноличния собственик на капитала) за
определен срок. В чл. 2 от Решението от 03.07.2009г. е предвидено, че допълнителната
парична вноска подлежи на връщане в срок до три години, с което е уреден и падежът на
последната. Настъпването на падежа прави задължението изискуемо, а давността започва да
тече от деня, в който задължението е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Предвид на
това съдът намира, че петгодишната погасителна давност започва да тече от момента на
изтичане на предвидения тригодишен срок от предоставяне на сумата, а именно 03.07.2012г.
и изтича на 03.07.2017г., но последната е прекъсната с предявяване на вземането от „Кодиа
Груп“ ООД с молба от 11.11.2016г. в производството по несъстоятелност на длъжника
„ОЙЛ БГ“ ЕООД, предвид разпоредбата на чл. 685а, ал. 1, предл. първо от ТЗ.
С оглед на гореизложеното направеното възражение за изтекла погасителна давност
на процесното вземане на „Кодиа груп“ ООД се явява неоснователно.
По изложените съображения вземането на „Кодиа груп“ ООД срещу „ОЙЛ БГ“
10
ЕООД в несъстоятелност с основание временна финансова помощ и договор за цесия от
27.10.2016г. между „Кодиа груп“ ООД и Д. А. К. в размер на 60 719,92 лв. е валидно
възникнало и непогасено по давност, не се твърди и доказва по делото да е налице плащане
от страна на длъжника на последното, поради което предявения отрицателен установителен
иск за установяване несъществуването на това вземане, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид несъвпадението на изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло отменено и вместо това постановено друго, с което искът по
чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззивникът. Последния в
проведеното открито съдебно заседание на 31.05.2021г., чрез процесуалния си представител
адв. М. заявява, че не претендира разноски, с оглед на което такива не следва да му бъдат
присъждани.
При този изход на спора дължимата по делото държавна такса на основание чл. 694,
ал. 7 ГПК следва да бъде събрана от ищеца „Шипинг Навигейшън Лтд“ в размер на 607,19
лв. за първата инстанция и в размер на 303,60 лв. за пред САС.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260029 от 07.12.2020г. по т.д. 50/2017г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Шипинг Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в
съответствие със законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, със седалище и
адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис Рачел“ Виктория,
Мае, Сейшели, представлявано от Директора Р. Р., чрез адв. Й.В. Т. – САК, със служебен
адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. 21, вх. А, ет.1, ап. 4 срещу „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120Д, ет.6 и
„ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кюстендил, ул. „Цар Борис I“ № 62 иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, че
вземането на „Кодиа Груп“ ООД срещу „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност с основание
временна финансова помощ и договор за цесия от 27.10.2016г. между „Кодиа груп“ ООД и
Д. А. К. в размер на 60 719,92 лв., включено в списъка на приети вземания обявен в ТР на
09.12.2016г. на позиция 2 не съществува.
ОСЪЖДА „Шипинг Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със
11
законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, със седалище и адрес на
управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис Рачел“ Виктория, Мае,
Сейшели, представлявано от Директора Р. Р., чрез адв. Й.В. Т. – САК, със служебен адрес:
гр. ***, ул. „***“, бл. 21, вх. А, ет.1, ап. 4, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ да заплати по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил сумата 607, 19 лв. - държавна такса за първата
инстанция, и по сметка на Апелативен съд - София сумата 303,60 лв. - държавна такса за
производството пред АС - София.
Решението е постановено с участието на синдика на „ОЙЛ БГ“ ЕООД – А.Г. М.,
участващ в производството на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12