Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261386 29.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на осми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18114 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б.И.Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника й -адв. Д.Б. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* с адрес на
управление гр. София, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***** Н.П..
В
исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор
за потребителски кредит № *****/22.05.2017 г., по силата на който ищцата
получила в заем сумата от 600 лева. Общата сума, която заемателят
следвало да върне била в размер от 719,87 лева, като била договорена и възнаградителна лихва от 35,04 %, а годишният процент на
разходите бил в размер на 41,385 %. Уговорена била неустойка в размер на 534,12
лева при неизпълнение на задължение на заемателя да
предостави обезпечение измежду запис на заповед, банкова гаранция и поръчител.
Дължимите суми следвало да бъдат изплатени на 12 месечни погасителни вноски,
всяка в размер от 104,50 лева за периода от 21.06.2017г. до 21.05.2018г.
Ищцата
твърди, че цитирания договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, защото не са посочени
условията за прилагането на договорения лихвен процент, както и размерът на възнаградителната лихва. Освен това договорената такава от
35,04 % била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Също така се счита,
че не е съобразена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено в договора начина за изчисляване на годишния процент на разходите.
Непосочването в погасителния план на разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми водило до неговата недействителност на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Не била спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредитополучателят
следва да подпише всяка една страница от общите условия към договора за
потребителски кредит. Счита, че неустойката предвидена в договора е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, както и прекомерна. Неустойката била
нищожна и на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея
се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР, като по
този начин се надвишавало изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустоечната клауза противоречала и на чл. 33 ЗПК, съгласно
която при забава кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Твърди се,
че платените суми, с които са погасени задълженията за възнаградителна
лихва и неустойка подлежат на връщане, тъй като били платени при начална липса
на основание – нищожни договорни клаузи.
По
изложените съображения ищцата е сезирала съдът с искане за осъждане на ответника да й заплати следните
суми: 18,02 лева – недължимо платена сума по клауза за възнаградителна
лихва по договор за заем № *****/22.05.2017 г. и 45,94 лева – недължимо платена
сума по клауза за неустойка по договор за заем № *****/22.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане /съобразно изменението на иска, допуснато в проведеното
на 18.03.2021г. съдебно заседание/. Претендират се и направените по
делото разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му адв. Г.Д., като счита предявените искове за процесуално
недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва се обстоятелството, че между
ищцата и ответника е налице облигационно отношение, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *****/22.05.2017 г. Оспорва се твърдението за
противоречие на посочената възнаградителна лихва с
добрите нрави, поради обстоятелството, че изобщо не е бил сключван такъв
договор. Оспорва се твърдението на ищцата за недействителност на клаузата за
неустойка. Посочва се и като неоснователно твърдението на ищеца, че в случая на
чл. 71 от ЗЗД, когато кредитополучателя не представи обезпечение, кредиторът
може да поиска изпълнение на задължението за връщане преди срока на предоставената в заем парична
сума. Ответника оспорва и твърдението, че неустойката следва да се включи към
годишния процент на разходите, като предвид липса на договорно правоотношение
между страните намира твърденията за нищожност на клаузите за неустойка за
неоснователни. Оспорва се изцяло предявените искове по размер. Твърди, че не
бил сключван такъв договор между страните по делото и не са извършвани плащания
от страна на ищеца. Ответната страна моли да бъде постановено решение, с което
да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищеца срещу, “Сити Кеш“ ООД искове,
като неоснователни и недоказани.
Претендира направени разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложения на л. 65 от делото Договор за паричен заем № ***** от 22.05.2017г.
се установява, че ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от
600 лева, при срок на кредита една година, платим на 12 месечни погасителни вноски
в размер на 59 ,99 лева. Уговорена е в
договора годишна фиксирана лихва върху главницата в размер на 35,04% и годишен
процент на разходите- 41,385%. Посочена е и общата сума за плащане – 719,87
лева.
Предвидено е в договора задължение
за кредитополучателя да обезпечи кредита като предостави поръчителство от две
физически лица, отговарящи на посочените в договора условия, банкова гаранция
или запис на заповед, при неизпълнение на което е дължима неустойка в размер на
534,12 лева, дължима разсрочено, ведно с всяка месечна вноска съобразно
погасителния план /чл. 8 от договора/.
От заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Т.Р. се
установява, по силата на процесния договор за паричен заем от 22.05.2017г. ответното
дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 600 лева. Погасителния план
по кредита е от 12 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 59,99
лева, с падеж- 21-во число на месеца, считано от 21.06.2017г. до 21.05.2018г.
Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне на обезпечение от страна на заемателя, се дължи неустойка в размер на 534,12 лева,
която се разсрочва съгласно приложение 2. Добавката за неустойка към месечната
вноска е в размер на 44,51 лева, т.е месечната вноска става в размер на 104,50
лева. Така определената вноска по кредита съвпада с посочената вноска по
кредита в Централния кредитен регистър от приложената по делото информация от
БНБ –ЦКР.
Съгласно договора за заем
фиксираният годишен лихвен процент е 35,04%, а ГПР- 41,385%. Заемът е погасен еднократно и изцяло на 23.06.2017г. Общо
заплатената сума по договора е в размер на 663,96 лева, с които е погасена
главница в размер на 600 лева, лихва в размер на 18,02 лева и неустойка в
размер на 45,94 лева.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно
изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
По категоричен
начин от доказателствата по делото се установи факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит, получаването на
сумата от 600 лева в заем от ищцата, както и
че същата е заплатила сумата от общо 663,96 лева, с които е погасила
главницата от 600 лева, обезщетение за забава в размер на 18,02 лева и
неустойка в размер на 45,94 лева.
С
оглед въведените от ищцата твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и тези за нищожност на клаузата за
неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителност на последния, респективно-
нищожността на клаузата за възнаградителна
лихва и неустойка.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира,
че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран
лихвен процент по заема в размер на /възнаградителна
лихва/ в размер на 35,04%. Същата надвишава повече от три пъти законната лихва,
която е в размер на 10%, което я прави нищожна поради противоречието й с
добрите нрави. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на
Върховния касационен съд на Р. България. Установи се от доказателствата по
делото, че по договора ищцата е заплатила възнаградителна
лихва в размер на 18,02 лева, която е недължимо платена поради нищожност на
цитираната по-горе клауза, поради което и ответникът дължи връщането й, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По
отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка
като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата
на чл. 6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да обезпечи
заема чрез поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия
към договора, банкова гаранция или запис на заповед, издаден от заемателя.
В разпоредбата на чл. 8 от договора
е предвидено, че при неизпълнение на задължението за обезпечаване на договора по предвидения
в чл. 6 начин се дължи неустойка в размер на 534,12 лева, платима разсрочено.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че добавката за неустойка
оскъпява месечната вноска със сумата от 44,51 лева, която се прибавя към нея и
така месечната вноска става в размер на 104,50 лева.
С предвидената в договора неустойка се създават
задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава
изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон -
чл. 71 от ЗЗД, както и с чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато
длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения,
последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно.
В процесния случай обаче същата има санкционен
характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК,
поради което е нищожна.
Установи
се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка ищцата е
заплатила сумата от общо 45,94 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното
дружество да възстанови недължимо платената сума на ищцата е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираната от ищцата сума следва да й се присъди, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда- 07.11.2019г.
до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на сумата от 100
лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се
позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на посочените искове възлиза на
сумата от 360 лева с ДДС за всеки от двата обективно съединени иска или общо
дължимото възнаграждение е в размер на 720 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* с адрес
на управление гр. София, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***** Н.П.
да заплати на Б.И.Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** следните суми: 18,02 лева /осемнадесет лева и две стотинки/ – недължимо платена
сума по клауза за възнаградителна лихва по договор за
заем № *****/22.05.2017 г. и 45,94 лева
/четиридесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ – недължимо платена
сума по клауза за неустойка по договор за заем № *****/22.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба
-07.11.2019г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.
София, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***** Н.П. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 100
лева /сто лева/, представляваща дължима за производството държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.
София, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***** Н.П. да заплати на Адвокатско дружество „*****“, с Булстат: ****, с адрес в *******************,
представлявано от ***** С.А.***** сумата от 720 лева /седемстотин и двадесет лева/, представляваща определено
по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД