№ 171
гр. Ямбол, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. М. Д., с ЕГН **********, от гр.***,
ул.****№ ***, вх.**, ет.**, ап.**, подадена чрез пълномощникът му- адв. Р. Ж. от АК-
Ямбол, против Решение № 401 от 16.07.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по
гр. д. № 681/2024 г. по описа на този съд, с което въззивникът е осъден да заплати на М. Д.
Д., с ЕГН **********, от гр.****, ж.к.***№ **, вх.**, ап.**, както следва: на основание
чл.144 СК месечна издръжка в размер на 600.00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда– 01.03.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване; на
основание чл.149 СК сумата от 5 400.00 лева, представляваща издръжка за минало време, за
периода от 01.06.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда– 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и е осъден да заплати на М. Д. Д. направените по делото разноски в размер на 500.00
лева и сумата от 880.00 лв. държавна такса в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Ямбол.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че не е дал повод за
завеждане на исковата молба, тъй като никога не е отказвал да заплаща средства за
издръжката на дъщеря си. Счита, че в хода на производството пред районния съд ищцата не
е ангажирала годни доказателства, чрез които да установи твърденията си в исковата молба-
че е ученичка редовна форма на обучение в Обединеното Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, че няма доходи, от които да се издържа, че има нужда от претендираните
средства за издръжка. Изтъква, че в нарушение на процесуалните правила ЯРС е приел
представеното от ищцата писмено доказателство с издател Католически колеж „Сейнт
1
Чарлз“- Лондон, за което се твърди, че не е годно доказателствено средство по смисъла на
българското и европейското законодателство, тъй като същото не е заверено с „Апостил“.
От друга страна въззивникът сочи, че в хода на първоинстанционното производство са били
събрани доказателства, че ищцата не е редовна ученичка в учебно заведение на територията
на Република България. Счита се, че представените от ищцата писмени доказателства, които
не са заверени с „Апостил“, не установяват твърдените от нея в исковата молба разходи.
Въззивникът поддържа, че ищцата има право да работи в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, но не е представила доказателства, установяващи, че
няма сключени трудови и граждански договори, че не получава средства под формата на
подпомагане и социални плащания. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на
решението на ЯРС изцяло, с постановяване на ново решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата М. Д. Д., в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв.
В. С. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са
съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона,
при спазване на процесуалните правила и е обосновано, тъй като правните изводи на съда са
изградени въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото. Споделят се изцяло
като правилни и законосъобразни изводите на ЯРС, че са налице предпоставките за
уважаване на предявените от ищцата искове- същата е пълнолетна, продължава обучението
си в средно учебно заведение в чужбина, а към момента вече и студентка, като освен
средства за покриване на обичайните разходи е установено, че ищцата има нужда от
допълнителни средства, свързани с нейното образование, както и тези, съгласно които
ответникът е във фактическа възможност да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна
издръжка в присъдения размер и за процесния период- за минало време и в бъдеще. По
изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи, въззиваемата настоява жалба
да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника- адв. Пл. М. от АК-
Ямбол.
Въззиваемата М. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. С., пледира за
потвърждаване на решението на ЯРС като нестрадащо от пороците, посочени във въззивната
жалба.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирани страни и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:
С подадената на 01.03.2024 г. до ЯРС искова молба пълнолетната М. Д. Д. е
предявила против своя баща Д. М. Д. обективно съединени искове по чл. 144 СК- за
заплащане на месечна издръжка в размер на 600.00 лева, считано от предявяване на иска,
заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска и иск по чл. 149 от СК- за заплащане
на сумата от 5 400.00 лева, представляваща издръжка за минало време в размер на 600.00
лева месечно, за периода 01.06.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. Исковите си претенции ищцата обосновала с това, че е пълнолетна, но
продължава редовното си обучение в Католически колеж „Сейнт Чарлз“ Лондон,
Великобритания, като към момента на подаване на исковата молба е в 12 клас. Ответникът
преустановил материалното си участие в нейната издръжка от 01.06.2023 г., въпреки че му е
известно това, че ищцата продължава образованието си. Ищцата е навела твърдения, че не
притежава имоти и не реализира доходи, от които може да се издържа сама. Посочила е, че
2
освен средства за закупуване на учебници и учебни пособия, храна, облекло, дневни и
извънкласни занимания, разходи за транспорт, за подготовка на абитуриентски бал, и
лечение, се подготвя и за кандидатстване за висше учебно заведение, във връзка с което са
необходими допълнителни средства за закупуване на учебни материали и заплащане на
частни уроци, които майка й е затруднена да осигури. Според ищцата, ответникът е със
солидни и гарантирани трудови доходи, няма задължения към други лица и би могъл да
участва в нейната издръжка без особени затруднения.
В подадения писмен отговор ответникът, действащ чрез процесуалния си
представител, е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържал е становище,
че ищцата не е представила годни доказателства, установяващи твърдението й, че е
ученичка редовна форма на обучение в посоченото учебно заведение, а представените
писмените доказателства не съдържат заверка „Апостил“, която в случая е задължителна,
тъй като са издадени в държава, която не е член на ЕС. Изложил е доводи, съгласно които
ищцата не е представила доказателства, установяващи сочените от нея в исковата молба
разходи, а представените такива също не са заверени с „Апостил“, както и доказателства за
това, че не работи по граждански и трудови договори в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, не получава социални или друг вид помощи в чуждата
държава. Относно възможността да заплаща издръжка, ответникът е посочил, че заплаща
значителни средства за лечение и възстановяване от трудова злополука и заплащането на
издръжка в претендирания от ищцата размер би създало сериозни финансови затруднения за
него.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата М. Д. Д. е родена на
07.04.2005 г. и е навършила е пълнолетие на 07.04.2023 г. Ответникът Д. М. Д. е баща на
ищцата, като горното се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане на
М. Д.. По делото е установено, че на ищцата е предоставено безсрочно разрешение за
пребиваване в Обединеното кралство, т.е. предоставен й е статут на уседналост. Установено
е и това, че ищцата е била редовна ученичка в Католически колеж „Сейнт Чарлз“ Лондон за
учебните 2022/2023 г. и 2023/2024 г. , а посоченото учебно заведение е за ученици от 16 до 19
годишна възраст и е с държавно финансиране от Министерство на образованието. В
представена по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояния,
ищцата е декларирала, че семейството и се състои от нейната майка– С.Х.К., както и че
ищцата е ученичка- без доходи, не притежава недвижими имоти и МПС. Установено е, че М.
Д. е завършила 10-ти клас в ЕГ „Васил Карагьозов“ гр. Ямбол през учебната 2022/2023 г. По
делото е установено, че към момента на подаване на исковата молба ищцата заедно със
своята майката живеят в наето жилище в Обединеното кралство и заплащат месечен наем в
размер на 1650 британски паунда.
Разпитаната по делото свидетелка Я.К., баба на ищцата, е дала показания, че М.
Д. след завършване на 10-ти клас се е установила да живее заедно с майка си в Обединеното
кралство, където продължава средното си образованието си в държавен колеж.
Свидетелката поддържа, че ответникът е уведомен за това, че дъщеря му продължава
образованието си в чужбина, както и че след като М. е навършила пълнолетие бащата не е
заплащал издръжка. Сочи, че ищцата заедно с майка си живее на квартира, като ползват
етаж от къща и двор, за което майката заплаща наем в размер на 1600 паунда. До колежа
ищцата се придвижвала с два автобуса и метро, по цял ден е на училище и поради това няма
възможност да работи.
По отношение на въззивника е установено, че работи по трудово правоотношение
в „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД и за периода от м. април 2023 г. –м. март 2024 г. /релевнатния
за спора период/ е получил средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на
4 995.00 лв. Притежава недвижим имот- апартамент в гр. Ямбол, два автомобила и
мотоциклет. Не се твърди и не е установено по делото ответникът да има задължения за
3
издръжка към други лица, включително и към деца, ненавършили пълнолетие.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил изцяло
предявените искове за издръжка по чл.144 от СК и чл.149 от СК. За да постанови този
резултат районният съд е приел, че ищцата е навършила пълнолетие, но не е навършила 20-
годишна възраст, учи редовно в средно учебно заведение, не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си и заплащането на издръжка в присъдения
размер от 600.00 лв. не би съставлявало особено затруднение за ответника.
Пред въззивната инстанция, с оглед заявените от въззивника оспорвания на
приетите за доказани от ЯРС факти относно продължаващото обучението на ищцата в
средно учебно заведение в Обединеното кралство, е представено в превод на български език
удостоверение от 15.08.2024 г. на Католически колеж „Сейнт Чарлз“, снабдено с Апостил за
вярност на копието на документа с оригинала по Хагската конвенция от 05.10.1961 г.,
съгласно което ищцата М. Д. е започнала обучението си в колежа на пети септември 2022 г. с
двегодишна програма, с обучение на три нива „А“, като обучението продължава до края на
учебната 2024 година. В документа е посочено, че колежът е с държавно финансиране:
учениците не заплащат, за да го посещават.
От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се
установява, че към 14.10.2024 г. ищцата е записана като редовна студентка за учебната
2024/2025 г., специалност „Психология“ в „Роял Холидей Университет“ гр. Лондон,
сключила е договор за насТ.ване в „Джордж Елиът Холс“ за периода от 21.09.2024 г. до
14.06.2025 г. за сумата от 8 199.10 британски лири за целия период.
При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно.
Правилно предявените от ищцата искове са квалифицирани от първата инстанция
като такива по чл. 144 от СК и по чл. 149 от СК.
Според чл. 144 от Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения. Задълженито на родителя за заплащате на издръжка по
чл.144 от СК на неговото навършило пълнолетие редовно учащо дете не е безусловно.
Освен, че следва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, следва да бъде доказано и това, че то не може да се издържа от доходите
си или от използването на имуществото си, както и че даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
4
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В ППВС №
5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството
дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е
постановена и съдебна практика със задължителен характер- решения по реда на чл. 290
ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. №
1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
В процесния случай правилно е прието от районния съд, че са налице
предпоставките на чл.144 от СК. Към датата на подаване на исковата молба ищцата е
навършила пълнолетие, не е навършила 20- годишна възраст, продължава да учи редовно,
първоначално в средно, а към момента и във висше учебно заведение в чужбина. Установено
е по делото, че ищцата няма доходи, от които да се издържа. По делото не са ангажирани
доказателства за притежавано от въззиваемата недвижимо и движимо имущество, което да е
източник за осигуряване на средства за издръжка. Поради редовната си форма на обучение
ищцата обективно е в невъзможност да участва в работен процес, от който да си осигурява
средства за издръжка. Без значение е и това, че ищцата е младо и работоспособно лице, в
добро здравословно състояние, позволяващо му да работи, тъй като тези обстоятелства не са
сред основанията за отхвърляне на иска. В същото време, от писмените и гласните
доказателства по делото е установено, че ищцата, като учаща, има нужда от издръжка, като
нуждата от такава към момента се удовлетворява от другия родител- майката. До 21.09.2024
г. ищцата е живяла заедно със своята майка в жилище под наем, заплащан от майката, а
считано от 21.09.2024 г. е настанена в жилище към университета, в който учи, за което
заплаща наем за учебната година в общ размер на 8 199.10 паунда /или месечен наем в
размер на 911.00 паунда, равняващи се на 2 150 лв./. Като ученичка, а в последствие и като
студентка, ищцата има нужда от средства за закупуване на учебници и учебни пособия. Има
нужда и от средства за храна, облекло, социални и културни дейности, които са присъщи за
възрастта и социалния статус на ищцата, без да се стимулира лукс и създаване на
предпоставки за използване на сумите за цели извън издръжката.
При преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищцата претендира
от своя баща, правилно районният съд е отчел обстоятелствата, касаещи възможностите на
родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за него. Установено
е по делото, че ответникът работи по трудово правоотношение и за относимия към спора
период- датата на навършване на пълнолетие на ищцата до датата на подаване на исковата
молба, е получил средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 4 995.00 лв.
Ответникът няма задължения за заплащане на издръжка на други непълнолетни или
пълнолетни учащи деца. Не е установено ответникът да има здравословни проблеми, които
да не му позволяват да реализира доходи от трудова дейност или във връзка с които
ответникът да е принуден да извършва разходи. Представените пред районния съд писмени
доказателства за извършвано от ответника дентално лечение касаят период преди
навършване на пълнолетие на ищцата, като по делото не са налице доказателства лечението
на ответника да продължава и към настоящия момент. В случая е установена материална
възможност на родителя, при която даването на издръжка на пълнолетното му учащо дете
няма да му се отрази особено. Родителят разполага със средства над тези, необходими за
собствената му издръжка, които му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжката на пълнолетното си дете в определения от ЯРС размер от 600.00 лв. месечно,
без това да налага той да променя начина си на живот.
Присъдения размер на издръжката е съобразен от съда с нуждите на лицето,
което претендира издръжка, обусловени от обикновените условия на неговия бит, начин на
5
живот, възраст, здравословно състояние, образование, културни и социални потребности и
всички обстоятелства от значение за случая. Присъдения размер на издръжката е съобразен
и с възможностите на родителя- ответник да дава издръжка, с имуществото и получаваните
доходи, както и с разходите, които прави за своята собствена издръжка. Преценени в
съвкупност, двете предпоставки водят до заключението, че размер на издръжката от 600.00
лв. е целесъобразен, като едновременно ще задоволи част от нуждите на лицето, което търси
издръжка и няма да представлява особено затруднение за ответника. В този смисъл са и
решаващите изводи на първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от въззивната
инстанция.
Иска за присъждане на издръжка за минал период- от 01.06.2023 г. до датата на
подаване на исковата молба, също се явява основателен и доказан по размер и правилно е
уважен от първоинстанционния съд. Установено е, че през посочения период от време
ищцата е била пълнолетна, учила е в средно учебно заведение, не е била навършила 20-
годишна възраст, а ответника през същия този период е реализирал доходи и е притежавал
имущество, позволяващи му без особено затруднение да заплаща издръжка в размер на
600.00 месечно, при което решението и в тази му част, като правилно, законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено.
Правилно и законосъобразно ЯРС е присъдил сумите ведно с лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, съгласно
заявеното с исковата молба.
Касателно доводите на въззивника, че представеният документ от ищцата пред
първоинстанционния съд, издаден от Католически колеж „Сейнт Чарлз“ Лондон не е годно
доказателство по смисъла на българското законодателство и това на ЕС, тъй като не
съдържа заверка „Апостил“, съдът намира следното: апостилът, т.е. удостоверението,
предвидено в чл. 3, ал. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г., ратифицирана от
Република България със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 25 май 2000 г. (ДВ,
бр. 47 от 2000 г.), в сила от 30 април 2001 г., по която страна е и Великобритания,
удостоверява автентичността на подписа или печата на лицето или органа, който го е
подписал или заверил и качеството, в което той е действал, т.е. с полагането на апостил се
облекчава доказването на официалния характер на документа, но той не удостоверява
неговото съдържание. Конвенцията е приложима по отношение на публични актове,
изготвени на територията на една от договарящите държави, които трябва да се представят
на територията на друга договаряща държава. По смисъла на чл.1 от Конвенцията за
публични актове се считат: документите, издавани от орган или длъжностно лице, свързано
с правораздавателната система на държавата, включително документите, издавани от
прокурор, секретар на съд или призовкар; документи издавани от административни органи,
като в това число се включва цялото многообразие от документи, издавани от държавната и
общинска администрация; нотариални актове, както и официалните заверки, като
записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ. Тези
документи се легализират, като съответният публичен акт се снабди с „Аpostille (Convention
de La Haye du 5 octobre 1961)“. По делото не са налице данни, които да обосновават
изискването за апостил за посоченото по- горе писмено доказателство- документ, издаден
от католически колеж в гр. Лондон, в който ищцата е била ученичка. Представеният и
оспорен документ няма белезите на публичен акт по смисъла на чл.1 от Конвенцията,
поради което и удостоверение по чл. 4 от Конвенцията „Апостил“ не се изисква. По
отношение на коментираното писмено доказателство е приложима разпоредбата на чл.185
от ГПК, която предвижда, че документ, представен на чужд език, се придружава с точен
превод на български език, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността
на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка. В
процесния случай документа е представен с превод на български език, като превода е
6
извършен от преводач за сметка на страната, която го представя, който е удостоверил с
подписа си верността на превода. Верността на превода не е оспорена от насрещната страна,
поради което и представеният документ представлява годно доказателствено средство по
смисъла на ГПК. В този смисъл доводите на въззивника, че представения по делото
удостоверителен документ, издаден от католически колеж в гр. Лондон, в който ищцата е
била ученичка, не е годно доказателствено средство, са неоснователни.
Предвид всички изложени съображения, въззвината жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на ЯРС потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски пред въззивната
инстанция в размер на 934.24 лв., от които 500.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
и 434.25 лв. заплатена такса за заверка „Апостил“.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №401 от 16.07.2024 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр. д. № 681 по описа за 2024 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН **********, от гр.***, ул.****№ ***, вх.**, ет.**,
ап.**, да заплати на М. Д. Д., с ЕГН **********, от гр.****, ж.к.***№ **, вх.**, ап.**, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред въззивната инстанция в размер на 934.24 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7