Р Е
Ш Е Н
И Е
№……/07.08.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на десети
май, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13441по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм).
Ищецът, лично и като законен представител на малетния си син твърди, че
са претърпяли неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
смъртта на Е.К.А., майка на детето и с
която първия ищец живял на съпружески начала. В резултат на ПТП, реализирано на
21.01.2012г. по описания в ИМ механизъм настъпил удар между товарен автомобил
марка „Скания“ с рег. №****** с прикачено към
него ремарке с рег.№****** и лекотоварен автомобил марка „Дачия“, модел
„Логан“ с рег. № ******, управляван от Е.К.А.. По неустановени причини Е.К.А. изпуснала управлението
върху автомобила, завилa рязко на ляво и навлязла в платно за насрещно движение. Във
връзка с описаното ПТП било образувано ДП, впоследствие прекратено, т.к се установило, че ПТП е настъпило в следствие
от действието или беЗ.ействието на починалата Аспарухова, която изгубила
управление върху автомобила. К., водачът на товарния автомобил „Скания“ с
прикаченото към него ремарке е бил в обективна невъзможност да избегне
случилото се и по тази причина не му е било повдигнато обвинение за причиняване
на смърт по непредпазливост. Твърди се, че товарния автомобил е бил застрахован
по имуществената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“при
ответника. Първият ищец претендира заплащане от 60 000 лв. обезщетение, представляващо
частичен иск от общия рамер 150 000 лева, ведно със законната лихва от
21.06.2013г. до окончателното й изплащане, а за малолетния С. претендира сумата 75 000 лева, застрахователно обезщетение,
представляващо частичен иск от общия рамер 150 000лева, ведно със законната
лихва върху сумата от 21.06.2013 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.
Ответникът в отговора на ИМ, не оспорва, че е страна по договор за
застраховка „ГО“ по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва иска по основание
и размер, наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на
влекач “Скания“.Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Е.К.А., която
изгубвайки управлението върху лекия автомобил навлиза в
насрещната
пътна лента , където е настпил удара. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на на мораторната лихва.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че ЗД „Е.“АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за влекач „Скания“, с рег. № ******.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.01.2012г.,
около 11:20 часа на главен път ΙΙ-21 Русе – Силистра, с посока на
движение от гр.Силистра към гр.Русе, лекотоварен автомобил марка „Дачия“, модел
„Логан“ с рег. № ******, управляван от Е.К.А. завил рязко на ляво и навлязал в платното за насрещно
движение, в което пътувал товарен автомобил марка „Скания“ с рег. №****** с прикачено към него ремарке с рег.№******, който се движел в посока от гр.Русе към гр.
Сливо поле и Силистра. Водачът на Сканията, възприемайки внзапно навлезлия в
неговото платно насрещно движещ се автомобил намалил скоростта и променил
движението на композицията плътно в дясно. Сблъсъкът между лекотоварния автомобил и влекача настъпил в десния банкет на платното на движение на
автовлака, като след удара Дачията се завъртяла наляво и двата автмобила
продължили движенето си в крайпътната нива
успоредно един до друт до спирането им. В резултат на ПТП- то на Е.К.А.
били причинени травми несъвместими с живота и същата починала на място.
Разпитаният по
делегация св. К. посочва, че автомобилът управляван от починалата е излязал от
платното за движение, завъртял се е и се е ударил в него. Натиснал е спирачки и
се е опитал да отклони камиона извън пътното платно в банкета, за да избегне
удара, но не е успял.По време на ПТП-то пътят
е бил заснежен.
От заключението по назначената и неоспорена САТЕ се установява, че навлизането
на лекия автомобил в насрещното платно в зона на равнинна хоризонтална крива
върху мокра пътна настълка е породено от движението му със скорост довела до
загуба на устойчивост в напречно направление и завиването в насрешното
платно в същия момент и място, където се оказва пътната композициа с която е
настъпил удара. От техническа гледна точка навлизането на лекия автомобил в
лентата за насрешно движение е предизвикало последващите действия на водача на
товарния автомобил: намаляване на скоростта
и промяна посоката на движение. Разтоянието между влекача и л.а в
момента в който навлязъл в насрещното платно е било около 67 м. Товарния автомобил
се движел със скорост около 80 км, а
след възприемането на насрешно движещия се л.а. задействал с аварийно спиране и скоростта в момента на удара е била
около 60 км. определени по
тахошайбата. Липсват данни за наличие на
спирачни следи в мястото на удара от л.а.”Дачия” В.л. П. в с.з. поясни,че удара
би бил непредотвратим както при предприетото аварийно спиране и завиване влекача
в дясно, така и при аварийно спиране и запазване траекторията на движение, тъй
като опасната зона на спиране е била около 87
м. а регистрираната скорост на движение 80 км. Единствено, ако товарния автомобил се е движил със скорост
по малка от 67 км. преди предприемане
аварийно спиране и без промяна първоначалната посока на движение проишествието
би било предотвратимо.
Св.С., която добре познава Тодорови, сочи че живеели на семейни начала
от 2004 г. били щастливи и планирали да имат и второ дето след което да сключат
брак и след случилото се ищецът и
малолетния С. са понесли много тежко смъртта на Е.. Двамата
са били в шок, животът им коренно се е променил, детето
непрекъснато търсело майка си, а Д. продължава
да скърби за нея. Тежко понесли смъртта на Е.. След смъртта на Е. продължават да търпят тежки неимуществени вреди,
лишени от обичта и
грижата на майката и съпругата, изразяващи се в душевни болки
и страдания.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установи, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Вината е елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане,т.с. субективното отношение на
дееца към деянието, като единствено релевантните форми на последната са умисъла
и непредпазливостта. В гражданската отговорност вината на деликвента се
предполага до доказване на противното според чл.45 ал.2 ЗЗД. Презумирана е
непредпазливостта.
Ответният
застраховател твърди, че за водача на т.а. сблъсъкът е бил неизбежен,
непредотвратим, тъй като ПТП-то настъпва като резултат от неправомерното поведение
на пострадалата, изследвано в ДП и довело до прекратяване наказателното
производство видно от приложеното по делото ДП от ОП-Русе.
Основния въпрос, на
който следва да се отговори е дали в
настоящия случай ПТП-то е настъпило като резултат единствено от поведението на
пострадалата и дали за водача на застрахования при ответника автомобил съществува законово задължение за
предвиждане настъпването на вредоносния резултат или макар и да не съществува
такова задължение за него, дали той може да го предвиди, респ. дали с поведението
си, сам не се поставя в невъзможност да предвиди настъпването им.
За водачите на процесните автомобили
съществува задължение да управляват МПС по начин, по който да не се създава
опастности и пречки за движението и да не се поставя в опастност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди – арг. от чл.5 ал.1 т.1 ЗДв.П. Разпоредбата на чл.20 ал.2
ЗДв.П въвежда задължението избраната от всеки водач на МПС скорост на движение да му позволява спиране както пред всяко предвидимо
препятствие така и при възникване опастност за движението.
Безпорно се установи,че водачът на л. а.
е изгубил контрола върху управлението-скоростта
на движение и завивайки навлиза внезапно в насрешната лента за движение на
т.а., като попада в опасната му зона за спиране-87 м. при скорост на
движение на т.а. - 80 км/ч. Преди настъпването на удара съгласно САТЕ и
двамата водачи са имали видимост един към друг и когато Аспарухова е предприела
навлизането в насрещното платно, водачът на т.а. се е намирал на отстояние – 67 м. т.с. около 67 м. е било
разтоянието между двамата водачи преди удара. В момента в който водачът на
влекача възприема косо навлизащия лек
автомобил при посочената скорост на движение(80 км/ч) с аварийно спиране и
завиване надясно ударът е бил непредотвратим. Ударът е бил непредотвратим и при
скорост на движение около 80 км. с аварийно спиране и без промяна на
движението. Той е бил предотвратим при скорост на движение по малка от 67 км. при аварийно спиране и праволинейно
движение.
От една страна с оглед релефа - прав участък, без неравности, извън
населено място, маркировка тип „прекъсната линия - МЗ”, разрешена скорост на
движение 90 км/ч., светлата част на деня (11.20ч) липса на движение в двете
ленти, документирани в приложеното ДП за водача на товарния автомобил не са
били налице обективни фактори, които да налагат скорост на движение под 67 км. преди
удара. Т.с. за водача на застрахования т.а.
не е съществувало законово задължение за предвиждане настъпването на
вредоносния резултат.
От друга страна обаче внезапното навлизане на л.а. в неговата лента за
движение е предвидима опасност за водача в зимна обстановка и мократа пътна
настилка. Ето защо съдът приема че неговото съпричиняване е 10 %
спрямо 90 % съпричиняване от страна на водача на л.а. Това
е така, защото водачът на л.а. в грубо нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 ЗДвП навлиза в насрещната лента за движение на
отстояние около 67 от автовлака и от водача на т.а. не се
изисква да очаква тази груба проява на неправомерно виновно поведение от страна насрещен участник
в движението на същото разстояние около 67 м. и след като спрямо този момент заключението
на в.л. П. е категорично че ударът е бил
непредотвратим, със или без промяна на посоката на движението на т.а. На
следващо място съдът зачете и факта, че именно водача на т.а. е предприел
намаляване скоростта на движение както и липсата на спирачни следи от страна на
л.а. на мястото на сблъсъка.
Относно размера на обезщетението
съдът съобрази с указанията дадени с ППВС № 4/68 г. и с ППВС № 17/63 г. и
отчете тежката загуба на майката на детето и жената с която ищецът е живял на
съпружески начала, описани по горе във фактическата обстановка, тежкия шок който са преживели ищеца и детето, възрастта на починалата – 34
години в разцвета на силите и живота, както и социално икономическите
условия към момента на настъпването на ПТП-то и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства при настъпването на
вредите,претърпените болка и страдания
от загубата на близкия човек и
ефектът който тази загуба е оказала върху начина на живот на лично на ищеца и на детето съдът намира,че
справедливото обезщетение следва да е в размер общо на по 150 000 лв. но
при положение,че исковете са предявени като частични обезщетението следва да
бъдат в пълния им размер на претенцията на
60 000 лв. и на 75 000
лв.
В деня на увреждането по силата на закона възникват основанията за
ангажиране отговорността на застрахователя и от този момент се дължи
обезщетението за вредите и лихви за забава. В конкретния случай се претендира лихва
върху главницата от 21.06.2013 г. и следва да се
присъди от датата както е поискана.
Отчитайки приноса на починалата 90
% при настъпване вредоносния резултат
иска по чл. 226 ал.1 КЗ (отм) за всеки
от ищците следва да се уважи в размер на сумата от по 15 000 лв. ведно със законната лихва върху сумите считано от 21.06.2013 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
С оглед изложеното право на разноски имат и двете страни, съразмерно уважената
част, респективно отхвърлената част на исковете.
Ищците са направили
разноски 5 400 лв. - ДТ, от
които съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят - 1 200
лв.( 30 000/135 000 х 5 400).
Липсват документи за твърдяните разходи за 150 лв. за САТЕ и 50 лв. за
свидетел.
Адв. В.В.О. има право на адв. възнаграждение за процесуалното представителство на ищците по реда на чл.38 ал.2 ЗА - в размер на 317,78 лв.(30 000/135 000 х 1 430)
Ответникът претендира за направените разноски по делото 205 лв. и 450 лв. юриск. възнаграждение и
съобразно отхвърлената част от исковете ищците следва да му заплатят сумата 159,44 лв. (105 000/135 000 х205) и 250
лв. за юриск.възнаграждение съгл. чл.
78 ал. 6 и ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 ал.1 НЗПр.П общо сумата – 409, 44 лв.
Ответникът следва
да заплати ДТ по см. СГС 1 200 лв.
и 150 лв. разходи за в.л на осн. чл.
78 ал.6 ГПК. или общо сумата 1 350
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.“AД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Д.Т.Т. ЕГН
– ********** и на С.Д.Т. ЕГН – **********
поравно
и поотделно сумата от по 15 00 лв. и двамата от гр.Русе ул.“Борислав“ № ****,
със съдебен адрес - адв. В.О. ***, на основание
чл. 226 ал.1 КЗ (отм) или общо
сумата 30 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от смъртта на
Е.К.А., неимуществени вреди починала при ПТП на 21.01.2012
г. ведно със законната лихва считано
от
21.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумите и на основание чл. 78 ал.1 ГПК разноски в
размер на 1 200 лв. като ОТХВЪРЛЯ исковете както
следва: на ищеца Д.Т.Т. за разликата над 15 000 лв. до 60 000 лв.
предявен като частичен иск от общия размер 150 000 лв. и на ищеца С.Д.Т. за разликата
над 15 000 лв. до 75 000 лв. предявен като частичен иск от
общия размер 150 000 лв..
ОСЪЖДА ЗД „Е.“AД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***
да заплати
на адв. В.В.О. ***,
на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр. с
чл. 7,т.2 Н № 1 сумата 159,44 лв.- адв. възн.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“AД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***
да заплати
на основание чл. 78
ал. 6 ГПК общо сумата от 1 350 лв. по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. ЕГН – ********** и С.Д.Т. ЕГН – ********** ***, със съдебен адрес - адв. В.О. ***, да заплатят на ЗД „Е.“AД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78 ал. 6 и ал.8 ГПК общо сумата – 409, 44 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: