№ 182
гр. П., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101439 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. ЛЮБ. Т., с
постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 743, ап. 23, ЕГН ********** и от В. ЛЮБ. СТ.,
с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. 27, вх. А, ап. 13, ЕГН **********, против
ЕЛ. Д. ЯНК., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН
**********, ИЛ. Г. ЯНК., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8,
ЕГН **********, Г. ЛЮБ. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „К. Б. I“ № 5, ет. 1, ЕГН
********** и В. ТР. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 49, ЕГН **********.
Ищците твърдят, че по наследство от своя баща – Л. С. Я., са собственици на по
1/12 идеална част от урегулиран поземлен имот и от построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда, находящи се в с. С., общ. П.. Поддържат, че баща им е
придобил тези вещни права по наследство от неговия баща и техен дядо – С. Я. Б.,
чийто останали наследници са били съпругата му М. И. Б.а (починала) и другият му
син Г. С.ов Я. (починал). Заявяват, че приживе М. Б.а се е снабдила с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, за собственост по давност, на по 2/6 идеални части от
имотите, след което изцяло ги е продала на Г. Я.. Изтъкват, че впоследствие първите
двама ответници, в качеството им на наследници на Г. Я., са продали имотите на
ответниците Г. и В. М.и. Смятат, че М. Б.а не е придобила идеалните им части досежно
недвижимите имоти, тъй като не е упражнявала давностно владение върху тях. Считат,
че по тази причина продажбеният акт в полза на ответниците Г. и В. М.и не е породил
прехвърлително действие, в тази му част, поради което понастоящем те упражняват
фактическа власт върху техните идеални части от имотите, без основание. Искат
титулярството им върху визираните вещни права да бъде признато за установено
спрямо четиримата ответници, а ответниците М.и да бъдат осъдени да им предадат
владението на същите. Претендират и съдебни разноски.
1
Ответниците намират ищцовите претенции за неоснователни, настояват за
тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които са
сторили. Релевират доводи, че: след смъртта на съпруга си, М. Б.а е установила
владение върху идеалните части на другите негови наследници от спорните имоти, в
резултат на което и след изтичане на 10 години надлежно ги е придобила по давност; в
условията на евентуалност, Г. Я. е придобил имотите въз основа на добросъвестно
владение, започнало на 26.01.2015 г.; наследствените права на ищците от имотите, за
които се води делото, не са в размера на претендираните такива, а в по-малък обем –
по 1/18 идеална част.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
1.1.) Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) и субективно (активно
и пасивно) предявени искове, както следва:
1.1.1.) По чл. 124, ал. 1 ГПК – спрямо ответниците Е. и И.Я.и.
1.1.2.) По чл. 108 ЗС – относно ответниците Г. и В. М.и.
1.2.) Според представената скица, издадена от Техническата служба на
Общинска администрация – гр. П., имотите, станали повод за съдебния спор,
представляват урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-143, в кв. 19, по плана от 1989 г. на
с. С., общ. П., с площ от 1665 кв. м., при съседи – две улици, УПИ III и УПИ V-144,
както и двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м., изградена
в неговата североизточна част.
1.3.) С. Я. Б. е починал на 21.11.1979 г., оставяйки за свои наследници по закон
съпругата си М. И. Б.а, която е починала на 19.08.2020 г., и двамата им синове – Л. и Г.
Я.и. Л. Я. е починал на 02.12.2009 г. и неговите наследници по закон са трите му
дъщери – двете ищци и М. Л.ова Я.-И.. Г. Я. е починал на 24.03.2020 г. и наследниците
му по закон са ответницата Е.Я. (съпруга), ответникът И.Я. (син) и М. Г. ЯНК.
(дъщеря), която се е отказала от наследството му.
1.3.1.) Коментираните наследствени правоприемства се установяват от
приетите 3 броя удостоверения за наследници – с изх. № 39/25.11.2020 г. и с изх. №
10/15.02.2021 г., издадени от длъжностното лице по гражданско състояние при
Кметството на с. С., общ. П., и с изх. № 9400-15002/10.09.2020 г., издадено от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община С..
1.3.2.) Отказът, който М.Я. е направила по отношение на наследството на Г.
Я., се изяснява от приложените по делото копия на определение и на удостоверение,
издадени по ч. гр. д. № 365/20 г. на Районен съд – гр. П..
1.3.3.) Съобразно правилата на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 53, предл. 1 ЗН,
наследствените квоти на наследниците възлизат на:
- по 1/3 част за наследниците на С. Б.;
- по 1/3 част за наследниците на Л. Я.;
- по 1/2 част за наследниците на Г. Я., които не са се отказали от
наследството му.
1.4.) Никой от ответниците не оспорва, че първоначалните собственици на УПИ
и на сградата, във връзка с които се води делото, са били С. и М. Б.и, в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО), по аргумент от чл. 103 във вр. с чл. 13, ал. 1
СК от 1968 г. (отм.). Тук е нужно да се напомни, че ищецът е длъжен да доказва
правото на собственост на свой праводател, само ако ответникът оспорва и него (вж.
Решение № 2053 от 31.07.2018 г. по в. гр. д. № 2235/2017 г. на Апелативен съд – гр. С.,
което е влязло в законна сила, след като не е било допуснато до касационно обжалване
2
с Определение № 141 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 4438/2018 г., II г. о. на ВКС).
1.5.) Предвид режима на СИО между първоначалните собственици на
недвижимите имоти, след смъртта на С. Б. имуществената общност се е прекратила, в
резултат на което съпругата му е станала индивидуален собственик на 1/2 идеална част
от тях, а синовете му – на по 1/4 идеална част. Основание за определяне на правата по
този начин е приложимият нормативен регламент на чл. 14, ал. 3 във вр. с ал. 7, изр. 2
СК от 1968 г. (отм.), според който при прекратяване на имуществената общност
дяловете на съпрузите са равни, а когато преживелият съпруг наследява заедно с деца
на починалия съпруг, първият не получава дял от частта на починалия от общото
имущество. Така пък всеки от тримата наследници на Л. Я. наследява от него по 1/12
идеална част от тези имоти.
1.6.) С нотариален акт № 004/23.01.2015 г. по нот. д. № 04/15 г. на нотариус Е. В.
(с рег. № 287 на Нотариалната камара) М. И. Б.а е била призната за собственик на по
2/6 идеални части от недвижимите имоти, до който се отнасят предявените искове.
1.6.1.) Придобиването на един недвижим имот при условията на общата
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ:
1/ упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене; 2/ владението
да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за
срок от 10 години.
1.6.2.) Когато един от съсобствениците (сънаследниците) придобива по
давност чужди идеални части от съсобствен (сънаследствен) имот, съществуват
известни юридически специфики, които задължително трябва да бъдат отчитани.
- При съсобственост, независимо от основанието, от което тя
произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той (респ.
правоприемникът му) трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си (съобр. постановките, възприети в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г., ОСГК на ВКС).
- Затова, когато един сънаследник (съсобственик) упражнява
фактическа власт върху сънаследствен (съсобствен) имот, той поначало се счита за
владелец на своята част и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното
право (вж. и Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/2016 г., I г. о. на ВКС).
- От друга страна, основанието, на което един от сънаследниците е
започнал да упражнява фактическа власт върху общия имот, е от съществено значение
при позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт е
установена на основание, което изключва владението на останалите сънаследници,
намерението за своене на първия се предполага (вж. Решение № 3 от 16.01.2016 г. по
гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС и Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. №
4591/2015 г., I г. о. на ВКС).
- При всички положения обаче поведението на сънаследника владелец
спрямо останалите сънаследници трябва да е несъмнено, иначе не може да доведе до
придобиване на техните идеални части от имота по давност (вж. Решение № 73 от
03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. на ВКС).
1.6.3.) Когато ответната страна се позовава на констативен нотариален акт,
важат разрешенията за неговото правно значение, дадени в Тълкувателно решение №
11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г., ОСГК на ВКС и в съдебната
практика, създадена след неговото приемане (вж. Решение № 153 от 10.07.2013 г. по
3
гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. №
1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/2015 г., II
г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС).
В тях е утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК
(чл. 483 ГПК-отм.) се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да
не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ
ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите
лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост; доказателствената
сила на нотариалния акт обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има
правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на
спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим,
регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; тогава оспорващият трябва да опровергае
констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на
титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание.
1.6.4.) От съвкупната преценка на показанията, дадени от разпитаните
свидетели (Д. В., И. П. и Т. А.), които няма основание да не бъдат кредитирани, в тази
им част, става ясно, че: от дълги години процесните поземлен имот и жилищна сграда
трайно са били обитавани от С. и М. Б.и; след кончината на съпруга й, М. Б.а е
продължила да живее там до смъртта си; около 1980 г. тя е организирала ремонт на
къщата, свързан с боядисване на вътрешни стени и с подмяна на дограми и врати,
както и на двора, изразяващ се в смяна на настилъчни плочки; Л. Я. още преди смъртта
на баща си е пребивавал извън с. С., тъй като първоначално е бил в гр. С., където е
учил, после е работил в гр. Р., след което се е установил постоянно да живее в гр. С.; до
смъртта си е посещавал къщата и поземления имот в с. С. поне веднъж в годината, без
да среща никакви пречки в тази насока и е бил в нормалните близки отношения със
своята майка; през 2007 г. в двора на къщата е бил проведен разговор между М. Б.а и
двамата й синове, при който тя им е казала, че тези имоти са нейни; не е ясно каква е
била тяхната реакция при този разговор; впоследствие Б.а е водила и няколко
телефонни разговора, в които е съобщавала, че е собственик на недвижимите имоти,
без да е ясен адресатът на тези й думи; след като Л. Я. е починал, по веднъж или два
пъти годишно къщата в с. С. е била посещавана от ищцата М.Т.; Г. Я. след 1980 г. е
заживял в гр. П., заедно със съпругата си – ответницата Е.Я., но е ходил много често
при майката си в с. С. (поне веднъж седмично).
1.6.5.) В този смисъл легитимационният ефект на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, издаден в полза на М. Б.а, се явява опроверган. Тя не е
имала спрямо наследодателя на ищците поведение, което явно и несъмнено да
обективира нейното категорично намерение да придобие по давност идеални му части
от имотите. Такова безусловно е било необходимо, предвид техния съсобствен
характер и липсата на данни фактическата власт на Б.а върху тях да е била установена
на основание, което да изключва правата на наследодателя на ищците. Тази фактическа
власт е била ориентирана към обикновено (обичайно) ползване на съсобствени вещи от
един от съсобствениците и не може да доведе до придобиването по давност на чуждите
идеални части, защото не отговаря на изискването за несъмненост на владението. Не
могат да имат такова значение нито еднократното извършване на ремонт, нито
еднократното изявление, че М. Б.а се счита за собственост, без да осуетява
фактическата власт на другите съсобственици.
1.7.) На 26.01.2015 г. между М. Б.а (като продавач) и сина й Г. Я. (като купувач)
4
е бил сключен договор за продажба на поземления имот и на сградата, материализиран
в нотариален акт с № 008 от същата дата, издаден по нот. д. № 08/15 г. на нотариус Е.
В.. Един от водещите принципи във вещното право (закрепен на нормативно равнище в
правилата на чл. 21, ал. 1 във вр. с 24, ал. 1 ЗЗД и на чл. 70, ал. 1, предл. 1 ЗС) е, че
никой не може да прехвърля права, които не притежава (вж. и Решение № 365 от
22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г., I г. о. на ВКС). Предвид факта, че продавачът по
обсъжданата сделка не е бил собственик на идеалните части на ищците от продаваните
имоти към деня на продажбата, то и приобретателят по нея не ги е придобил, въз
основа на продажбеното правоотношение.
1.8.) В този контекст на разглеждане подлежи евентуалното възражение на
ответниците Я.и, че техният пряк наследодател е придобил имотите посредством
кратката придобивна давност.
1.8.1.) Нейният фактически състав е уреден в чл. 79, ал. 2 във вр. с чл. 70,
ал. 1 и ал. 2 ЗС и включва едновременно: 1/ установяване на давностно владение върху
съответните вещи от Г. Я. на правно основание, годно да го направи собственик; 2/
добросъвестност от негова страна, изразяваща се в липсата на знание, че праводателят
му не е бил собственик, която се предполага до доказване на противното, и 3/
продължителност на владението от 5 години.
1.8.2.) Презумпцията относно добросъвестността на прекия наследодател
на ответниците Я.и се явява опровергана. На този извод насочва комплексната оценка
на фактите, свързани с изключително близката родствена връзка между него и
праводателя му по продажбата от 26.01.2015 г. и много близките им междуличностни
отношения. Ето защо и няма как да се приеме, че Г. Я. не е знаел за начина, по който
майка му М. Б.а е упражнявала фактическата власт върху недвижимите имоти,
включително спрямо идеалните части от тях, принадлежащи по наследство на брат му
Л. Я., за който начин се констатира, че не е бил годен да направи Б.а техен собственик.
1.9.) С нотариален акт № 169/11.05.2021 г. по нот. д. № 158/21 г. на нотариус Ф.
Ш. (с рег. № 511 на Нотариалната камара) ответниците Е. и И.Я.и са продали
недвижимите имоти на ответниците Г. и В. М.и. С оглед упоменатия принцип, че не
могат да бъдат прехвърляни чужди права чрез сделка, последните двама не са станали
собственици на идеалните части от имотите, притежавани от двете ищци.
Същевременно няма спор, че именно ответниците М.и понастоящем владеят имотите
изцяло.
1.10.) Така очертаните фактически и правни положения създават опора за
финалните констатации, че:
1.10.1.) Предявените искове са основателни, тъй като ищците са титуляри
на правото на собственост върху спорните идеални части от имотите, на базата на
релевираното наследствено правоприемство, а правоизключващите възражения,
наведени от ответниците, не са успешно доказани. Следователно владението,
упражнявано от ответниците Г. и В. М.и върху тези идеални части, е без основание.
1.10.2.) Произнасянето на съда по ревандикационните претенции трябва да
включва и отделен установителен диспозитив за принадлежността на вещните права
към патримониума на ищците (съобр. т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г., ОСГК на ВКС).
2. По съдебните разноски:
2.1.) Изходът от производството дава право на съдебни разноски само на ищците
(чл. 78, ал. 1 ГПК).
2.2.) Техният общ размер възлиза на 110 лв. и е формиран от реално доказаните
5
разходи по водене на делото, подлежащи на възстановяване от ответниците –
държавните такси, заплатени за образуването на производството (100 лв.) и за
вписването на исковата молба (10 лв.).
2.3.) Неоснователно е искането за разходите, касаещи снабдяването с писмени
доказателства и ползването на куриерски услуги, тъй като по естеството си те не са
такива, които да са наложителни за движението на процеса (вж. Определение № 379 от
16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о. на ВКС).
2.4.) Не могат да бъдат присъдени и разноски за реализирането на
обезпечението, допуснато на предявените искове, защото не са ангажирани
доказателства за тяхното извършване. Що се отнася пък до заплатената от ищците
„такса за издаване на обезпечителна заповед“ трябва да се посочи, че такава не се
дължи, доколкото не е предвидена в Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
2.5.) Тъй като ищците са получили безплатна правна помощ в производството
пред настоящата инстанция, адвокатът, който я е предоставил – Х.Г. С., ЕГН
**********, от Софийската адвокатска колегия, има право да му бъде присъдено
възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 500 лв. и е определено, по реда на чл.
38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при отчитане на особеностите на делото от
фактическо и правно естество и осъществените от адвоката процесуални действия.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на ЕЛ. Д. ЯНК., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8,
ЕГН ********** и на ИЛ. Г. ЯНК., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет.
3, ап. 8, ЕГН **********, че М. ЛЮБ. Т., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 743,
ап. 23, ЕГН ********** и В. ЛЮБ. СТ., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. 27,
вх. А, ап. 13, ЕГН **********, са собственици, въз основа на наследствено
правоприемство от баща им Л. С. Я., починал 02.12.2009 г., на по 1/12 идеална част
от урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-143, в кв. 19, по плана от 1989 г. на с. С.,
общ. П., с площ от 1665 кв. м., при съседи – две улици, УПИ III и УПИ V-144, и от
двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м., изградена в
североизточна част на този урегулиран поземлен имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на Г.
ЛЮБ. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „К. Б. I“ № 5, ет. 1, ЕГН ********** и на В.
ТР. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 49, ЕГН **********, че М. ЛЮБ. Т.,
с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 743, ап. 23, ЕГН ********** и В. ЛЮБ. СТ., с
постоянен адрес в гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. 27, вх. А, ап. 13, ЕГН **********, са
собственици, въз основа на наследствено правоприемство от баща им Л. С. Я.,
починал 02.12.2009 г., на по 1/12 идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ)
IV-143, в кв. 19, по плана от 1989 г. на с. С., общ. П., с площ от 1665 кв. м., при съседи
– две улици, УПИ III и УПИ V-144, и от двуетажната масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 80 кв. м., изградена в североизточна част на този урегулиран
6
поземлен имот, като ОСЪЖДА Г. ЛЮБ. М. и В. ТР. М. да предадат на М. ЛЮБ. Т.
и на В. ЛЮБ. СТ. владението върху тези идеални части от имотите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕЛ. Д. ЯНК., с постоянен адрес в гр.
П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, ИЛ. Г. ЯНК., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, Г. ЛЮБ. М., с постоянен
адрес в гр. П., ул. „К. Б. I“ № 5, ет. 1, ЕГН ********** и В. ТР. М., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „О. П.“ № 49, ЕГН **********, да заплатят поравно на М. ЛЮБ. Т., с
постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 743, ап. 23, ЕГН ********** и на В. ЛЮБ. СТ.,
с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. 27, вх. А, ап. 13, ЕГН **********, сумата от
110 лв., представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ЕЛ. Д. ЯНК., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, ИЛ. Г. ЯНК., с постоянен
адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, Г. ЛЮБ. М., с
постоянен адрес в гр. П., ул. „К. Б. I“ № 5, ет. 1, ЕГН ********** и В. ТР. М., с
постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 49, ЕГН **********, да заплатят поравно на
адвокат Х.Г. С. , ЕГН **********, от Софийската адвокатска колегия, сумата от 500
лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която последната е
оказала на ищците по делото – М. ЛЮБ. Т. и на В. ЛЮБ. СТ..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7