Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2020 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 16 юни 2020 година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар Л. Р.
като разгледа
докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.дело № 129 по описа на
ОС-Ямбол за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С.И. К., със седалище и адрес на управление - гр.София
п.к.1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, подадена чрез процесуален представител - юрисконсулт Я.Т.
против Решение № 260/13.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 344/2019 г. по описа на РС-Елхово.
С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция
”Гранична Полиция” към МВР-гр.София да заплати на
И.К.Г. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР
сумата от 1449,29 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 16.05.2016 г. до 16.05.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 16.05.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 192,66 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 1449,29 лева, начислена за периода на забавата от
падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 16.05.2019 г.,
както и на основание чл.78 от ГПК сумата 380
лева - разноски по делото.
С въззивната жалба решението на РС-Елхово се атакува изцяло, с твърдения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени
съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос
за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №8121з-407
от 11.08.2014 г., а за останалата част от процесния период, редът е
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и
реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима
разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири
предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения
въззивникът с жалбата си иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на
ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции съобразно
представен списък на същите по чл.80 от ГПК. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.
В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор от И.К.Г.,
чрез пълномощника му - адв.И.Б. ***, в който е заявено становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и
законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане
на сторените разноски пред въззивната инстанция по приложен списък на същите.
Не са направени с отговора на въззивната жалба доказателствени искания.
В о.с.з. въззивникът, редовно и своевременно призован не изпраща представител.
За
въззиваемия И.К.Г., редовно и своевременно призован, се явява адв.М.Д. от АК-Хасково,
редовно преупълномощен от адв.Б., който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция. Представени са
допълнителни писмени бележки.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен
акт и доказателствата по делото, ОС-Ямбол приема за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните по делото не е налице спор,
че през процесния период – 16.05.2016 г.
до 16.05.2019г., същите са
били обвързани от служебно правоотношение,
като въззиваемия-ищец И.К.Г.
е заемал длъжността „мл.инспектор/ст.
полицай“ в група „Охрана на държавната граница” от Гранично полицейско
управление - гр.Болярово при
РД „ГП” - гр.Елхово към ГД „Гранична полиция“ – София, т.е.
бил е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1
от ЗМВР.
Безспорно е и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период въззиваемия - ищец е работил на смени, всяка с
продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през
времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумирано.
В
производството, развило се пред първоинстанционния РС-Елхово е била назначена и
изслушана неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни
дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от въззивника-ответник, видно
от която за периода от 16.05.2016 г. до 16.05.2019г., въззиваемия - ищец е полагал труд на 12 – часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 ч.
до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1548 часа /подробно описани
в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението на вещото лице по ССЕ
се установява, че положеният от
въззиваемия -ищец нощен труд от общо 1548 часа, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143 , възлиза на 1769.36 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/,
като разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 221,36 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. В.лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1 449.29 лв.,
изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението
за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 16.05.2016 г. до 16.05.2019 г., с натрупване за
периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия, възлиза на общата сума от 192.66 лв.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, ОС-Ямбол
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен
срок, от надлежно легитимиран субект, явяващ се страна - ответник по
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването на
съдебния акт на РС-Елхово и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Решението е правилно.
Същото е подробно мотивирано и обосновано на правилно и обстойно
анализирана доказателствена съвкупност, като изложените от първостепенния съд
мотиви, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК.
Съображенията за това са следните:
Съобразно обстоятелствата изложени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството пред районния съд, правилно предявените в обективно
съединяване осъдителни искове, са квалифицирани от РС-Елхово с правно основание
по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд и с
правно основание по чл.86
ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва. Исковете са допустими, а при преценката им по
същество - основателни.
По
иска с правно основание по чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден
труд:
Съгласно възведеното
в разпоредбата на чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно
чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3,
изр.3 от ЗМВР). От тълкуването на нормата не може да се направи категоричен
извод, че тя определя продължителността на нощния труд по специалния ЗМВР,
която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава
полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да
изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Така,
съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр.с ал.6 от ЗМВР, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР.
Издадените от Министъра на
вътрешните работи Наредби, които са
относими към спора и са
действали в рамките на процесния период по силата на изричната
законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, както правилно е посочил в решението си
първоинстанционния РС-Елхово са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014
г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г.
с ДВ, бр.59). С §4 от заключителните разпоредби на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69/2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. е била отменена с §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3,
ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на това, изрично
възведено в разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
Поради
изложеното и при липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящият съд
намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Следва
да бъде посочено също така, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР
държавните служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00
ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане
също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на цитираната по-горе методология, възведена в изрична
норма на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Отделно от това, Конституцията
на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд
и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава
като основен принцип равенството в третирането му. Именно защото основният
закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови
правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение.
Ето защо
съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения, относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Предвид изложеното, настоящият състав прие, така както е
приел и първостепенния РС-Елхово, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните
доказателства (приетата по делото ССЕ) се установява, че за процесния период от
време – от 16.05.2016 г. до 16.05.2019 г. въззиваемия - ищец И.К.Г. е положил нощен труд в размер на общо 1548
часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 1769.36 часа, като разликата от 221.36 часа се явява
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от страните пред РС-Елхово,
нито пред ОС-Ямбол се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което
съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно и обективно дадено. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1 449.29 лева. Тази сума е дължима от
ответната страна-въззивник по настоящото възз.гр.д., като представляваща възнаграждение
за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин
исковата претенция за главница се явява доказана и по размер.
При уважаване на иска
за главница, правилно РС-Елхово в акта си с оглед изчисленията на в.лице,
дадени в заключението му по възложената ССЕ е уважил претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от
192,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 449.29
лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко
плащане до датата на подаване на иска в съда – 16.05.2019г.
Предвид изложеното,
въззивния съд прецени обжалваното решение в атакуваната му осъдителна част, за
правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.271, ал.1, предл.1
от ГПК, следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При
този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, направените пред въззивната инстанция разноски, които се
претендират съгласно представен списък на разноските в размер на 380.00 лева,
представляващи заплатено адв.възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2020г. Съдът намира за основателно релевираното от въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК, съдържимо се във въззивната му жалба възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Съгласно цитираната
разпоредба от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата, който текст препраща към разпоредбите на Наредба
№1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изменена с Решение №419 на ВАС на РБ - ДВ бр.45
от 2020г. в сила от
15.05.2020г. В случая,
съобразно размерът на уважените по делото предявени в обективно съединяване две искови
претенции, които определят материалният интерес на сумата от общо 1 641.95
лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г./изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г./ възлиза на сумата
от 238.52 лева. С оглед обема на
извършената от процесуалния представител на въззиваемия - ищец работа по настоящото въззивно
производство - изготвяне на отговор по въззивната жалба, както и допълнителни писмени бележки по съществото на спора, явяване в
проведеното по делото едно о.с.з., както и
обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и
правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 238.52 лв., които следва
да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим
от изложеното, ОС-Ямбол
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260/13.12.2019 г. на Елховски районен
съд, постановено по гр.д.№ 344/2019 г. по описа на РС-Елхово.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи,
представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202,
бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на И.К.Г., с ЕГН ********** ***,
сумата
от 238.52 лева - разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.